РЕШЕНИЕ
№ 2966
гр. *, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20223110111525 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. Е. Е., ЕГН **********, с адрес:
град *, с.о. „*, за приемане на установено по отношение на ответниците С. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: град *, ул. „*, Р. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*, и А. Н.
Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*, че ищцата е собственик на реална част от
поземлен имот с идентификатор * по КККР на град *, с граници на реалната част: на
изток/югоизток - ПИ *, на юг/югозапад - част от ПИ * (към ПИ *), на запад/северозапад - път
и на север/североизток - част от ПИ * (към ПИ *) и ПИ *, повдигната в розов цвят върху
актуална скица, приложена към уточняващата молба от 05.09.2022 г., с площ от 748 кв.м.,
както и да се осъдят ответниците да предадат на ищцата фактическата власт върху така
описаната реална част, която упражняват без основание, на основание чл. 108 ЗС.
С протоколно Определение № 1877/07.04.2023 г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск, чрез добавяне на ново искане, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, в условията
на евентуалност, а именно: за приемане на установено между страните, че ответниците С. А.
Д., Р. Н. Д. и А. Н. Д. не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор *
по КККР на град *, с граници на реалната част: на изток/югоизток - ПИ *, на юг/югозапад -
част от ПИ * (към ПИ *), на запад/северозапад - път и на север/североизток - част от ПИ *
(към ПИ *) и ПИ *, повдигната в розов цвят върху актуална скица, приложена към
уточняващата молба от 05.09.2022 г., с площ от 748 кв.м., на основание чл. 124 ГПК.
В исковата молба и уточнителните такива се излага, че ищцата е собственик на
процесната реална част от недвижим имот, въз основа на Договор за покупко-продажба от
20.09.2021 г., вписан в Служба по вписванията - *. Сочи се, че към датата на придобиване на
собствеността не била в брак. Излага се, че нейният праводател В. Г. В. е придобил правото
на собственост върху процесната реална част едновременно с придобиването на целия ПИ *,
като правоприемник по правна сделка - покупко-продажба на неговия праводател * и
завършена процедура по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване на право на собственост върху
целия ПИ *.
Излага се, че с Решение № 690 от 12.04.2000 г. на Поземлена комисия (ПК) - гр. * по
1
Заявление № 40119 от 27.11.1991 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, на * било
признато правото на собственост по отношение на нива от 4,379 дка, находяща се в терен по
§ 4 на *, в местността * който имот от КП „*" представлявал пл.№ * и включвал част от пл.
№№ * и път. Сочи се, че с Нотариален акт за покупко-продажба от 29.09.2003 г. * е продала
на В. Г. В. земеделска земя с площ от 1 058 кв.м. в гр. *, представляваща имот № * в
местността „*", при съседи: имот № *, път и имот № *, идентичен с поземлен имот № * по
неодобрения план на новообразуваните имоти „*" на землище кв. *. Сочи се, че ПНИ на м.
„*" в землището на * е одобрен със Заповед № *-1-*(*)/15.11.2003 г. на Областния управител
на област с административен център гр. *. Излага се, че била издадена Заповед №
*/28.04.2005 г. по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ на Кмета на Район „*" при Община *, с която е
възстановено правото на собственост върху поземлен имот, представляващ ид.№ * по ПНИ
на м. „*", з-ще „*“.
Твърди се, че поземленият имот, представляващ ид.№ * по ПНИ на м.„*", бил
образуван, чрез включване в него на част от имот № 741 по предишния кадастрален план на
местността, на част от имот № 739 по предишния кадастрален план на местността и на част
с площ от 748 кв.м. от имот № 740 по предишния кадастрален план на местността. Сочи се,
че за одобряване на оценка на стойността на подобренията и трайните насаждения в частта
от имот № 740, включена в имот ид.№ *, извършени от ползвателя А. *, била издадена
Заповед № */24.08.2006 г. на Кмета на Район „*" при Община *, която била обжалвана и
увеличена от съда, респективно платена от В. Г. В..
Излага се, че с Брачен договор, вписан под № * от 07.07.2014 г. на Служба по
вписванията - * В. Г. В. и съпругата му са прекратили съпружеската имуществена общност
по отношение на ПИ * и целият имот бил възложен в лична собственост на В. Г. В.. Сочи се,
че със Заповед № * г. на началника на СГКК - гр. *, издадена на основание § 4к, ал. 13, т. 2
ПЗР ЗСПЗЗ, В. Г. В. бил вписан като собственик на ПИ * в регистъра към ПНИ на с.о.„*",
като при отстраняване на погрешното записване били уведомени наследниците на * и никой
не подал възражение, с което била завършена процедурата по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ по отношение
на ПИ *, който имот бил продаден на ищцата.
Твърди се, че ответниците оспорвали правото и на собственост и упражнявали
фактическа власт върху притежаваната от ищцата реална част от имота. Подчертава се, че
правото на задържане върху имота било отпаднало с плащане на подобренията и
насажданията върху имота на С. Д. от праводателя й А. Тодоров. Сочи се, че останалите
двама ответници също оспорвали правото й на собственост, тъй като не са допуснали
трасиране на имота й. Последните били синове на ответницата С. Д..
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иска, като излага съображения за
неговата основателност и доказаност. Твърди, че е налице валидно възникнало
правоприемство между праводателите на ищцата * и В. Г. В., с оглед на приключила
реституционна процедура по отношение на процесния недвижим имот. Оспорват се
възраженията на ответниците за придобиване на процесната реална част по давност.
По тези съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по делото С. А. Д., Р. Н. Д. и А. Н. Д. са
депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на
предявения иск.
Оспорва се качеството на собственик на процесната реална част на ищцата. Излага се,
че праводателят на ищцата В. В. е придобил имота от *, която обаче към датата на
разпоредителната сделка не е била все още собственик на имота, тъй като процедурата по
възстановяване на правото на собственост по §4б, ал. 1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ не е била
извършена, поради липсата на влязъл в сила одобрен ПНИ за имота. Твърди се, че за
2
конкретния имот не е било постановявано конститутивно решение на поземлената комисия
преди 30.07.1999 г., тъй като е от 12.04.2000 г., поради което била приложима двуфазната
процедура по възстановяване на собствеността. Излага се, че със Заповед на кмета на
общината за възстановяване на собствеността върху новообразуваните имоти № */28.04.2005
г. се възстановява правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на *,
а не на приобретателя й В. В..
Излага се, че със Заповед № */24.08.2006 г. била одобрена оценка на подобренията и
трайните насаждения в имот с пл. № 740, обжалвана от ответницата С. Д. и изменена, като
била увеличена оценката от 1 720 лева на 3 136 лева. Твърди се, че в тримесечния срок по
заповедта плащане не било извършено. Сочи се, че платежното нареждане е към бюджета от
15.11.2019 г. /10 години по-късно/, като липсвали други документи, доказващи, че
процедурата по възстановяване е завършена след влизането на ПНИ за СО „*". Не бил
представен и Протокол за въвод във владение от Община *, което било необходимо за
завършване на процедурата по възстановяване на имота.
Отделно се твърди, че ответницата С. Д. и синовете й Р. и А. Д.и вече почти от двадесет
години /от 25.11.2003 г. - датата на одобряване на ПНИ на СО „*" /, и от преди това, до
настоящия момент упражняват фактическа власт върху имота поС.но, непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и демонстрирайки имота като собствен, поради което
претендират, че по отношение на същия е изтекла и десетгодишната придобивна давност.
Твърди се, че ползвали целогодишно имота в цялост, никой не е проявявал претенции към
него и не се е легитимирал като собственик.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител,
оспорват предявения иск, като считат за доказани твърденията си за придобиване по давност
на процесната реална част от недвижим имот.
По тези съображения се молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищцата, конституирано съгласно Определение
№ 742 от 18.01.2023 г., е изразило писмено становище за основателност на предявения иск.
Твърди, че е придобил ПИ с идентификатор * по КККР на град * по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1* от 29.09.2003 г. и на приключила
реституционна процедура, като е продал същия на ищцата. Заявява, че процесната реална
част била включена в имота по силата на ПНИ на с.о. „Ален Мак“, като преди това била част
от имот № 740 по КП на Ален Мак, предоставен за ползване на А. *. Сочи се, че последният
е придобил право на собственост по отношение на 600 кв.м. идеални части от имот № 740,
като по отношение на останалите е бил държател, същото се отнасяло и за неговите
наследници – ответниците. Твърди се липса на изтекла придобивна давност по отношение на
ответниците, с оглед твърденията им за придобиване на правото на собственост по
отношение на процесния имот.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач не се явява, не се представлява и
не изразява становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, на основание пар. 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, № 1* г., А. * е признат за собственик, на основание пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
на недвижим имот с площ от 600/1 258 кв.м., от място с площ 1 258 кв.м., намиращо се в
землището на кв. *, град *, местност „Х*, преставляващо имот № * по КП *, при граници:
изток – път, запад – път, юг – имот № *и север – имот № *.
Съгласно Удостоверение за наследници изх. № *от 15.03.2023 г. на Община *, А. *,
починал на 01.03.2003 г., е оставил следните наследници по закон: * – съпруга, починала на
3
02.07.2006 г. и С. А. Д..
С Решение № 690 за възстановяване на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на * от 12.04.2000 г. на ПК – * е признато
правото на собственост на * в съществуващи възстановими стари реални граници на нива от
4 379 дка, находяща се в терен по § 4 на *, в местността „*“, който имот от КП „*"
представлявал пл.№ * и включвал част от пл.№№ * и път.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 29.09.2003 г.
на Нотариус *Т.а с Район на действие – Районен съд – *, * е прехвърлила на В. Г. В.
собствения си недвижим имот, придобит по реституция, а именно: земеделска земя с площ
от 1 058 кв.м., представляваща ПИ № * по неодобрения ПНИ „*“ на землището на кв. *,
идентичен с имот № * в местността „*“, при съседи: имоти № *, път и имот № *.
Приета като писмено доказателство по делото е Заповед № * от 28.04.2005 г. на Кмета
на Район „*" при Община *, съгласно която е възстановено правото на собственост при
условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на * върху поземлен имот № * по ПНИ на
местност „*“, землище *, при граници: имоти № **, 9565 – път, 9605 – път, *, с площ от 1
058 кв.м.
Съгласно Заповед № */24.08.2006 г. на Кмета на Район „*" при Община *, е одобрена
оценка на подобренията и трайните насаждения в имот с пл. № 740 по помощния план на
с.о. „*“, землище *, извършена с Удостоверение № */01.2005 г., в размер на 1 720 лева.
С окончателно Решение № 15519/16.12.2009 г. по адм. дело № 7775/2009 г. по описа на
Върховен административен съд е изменена Заповед № */24.08.2006 г. на Кмета на Район „*"
при Община * за одобряване на оценка на подобрения и трайни насаждения в имот пл. №
740 по помощния план на с.о. „*“ в землището на кв. *, Община *, като увеличава същата от
1 720 лева на 3 136 лева. Представено по делото е Платежно нареждане от 15.11.2019 г. за
сумата от 3 136 лева, платена от В. Г. В. с основание Заповед № */24.08.2006 г.
Представен по делото е Брачен договор от 04.07.2014 г., съгласно който В. Г. В.
получава в дял и изключителна собственост просецния ПИ с идентификатор *.
Видно от Удостоверение изх. № *от 06.10.2015 г. на Кмета на Община *, в ПНИ на
местност *“, одобрен със Заповед № *-1-*(*)/15.11.2003 г. на Областния управител на област
с административен център гр. * и влязъл в сила, ПИ № * с площ от 1 058 кв.м. е записан на
наследници на *, същият е реституиран с Решение№ 690 за възстановяване на собственост
на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на * от
12.04.2000 г. на ПК – * на *, след което придобит от В. Г. В. с Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 1*от 29.09.2003 г. Удостоверено е, че последното не е
отразено в ПНИ, като е налице грешка, подлежаща на изменение, на основание пар. 4к, ал. 8
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Със Заповед № *1.03.2016 г. на Началника на СГКК – * е одобрено изменение на КККР
– град *, като е отразен като собственик на процесния поземлен имот с идентификатор * В.
Г. В., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г. на Нотариус
*Т.а с район на действие – Районен съд – *.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 20.09.2021 г.
на Нотариус СтИ.н *с район на действие – Районен съд – *, В. Г. В. е прехвърлил правото на
собственост по отношение на ПИ с идентификатор * по КККР на град *, с площ от 1 058
кв.м., находящ се в град *, Район *, с.о. „**“, при съседи имоти с идентификатори: *, *, *, *,
*, *, на ищцата Е. Е. Е..
Видно от Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. № *от 22.08.2022
г., Е. Е. Е. е неомъжена.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели, от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се
4
установяват следните обстоятелства:
Свидетелят * твърди, че е съсед на ответниците, които от около двадесет години, като
наследници на А. *, се грижат за неговия имот, имат лозе, зеленчукова и овощна градини,
Заявява, че преди десетина години между нейния имот и този на ответниците била
поставена ограда с железни колове, както и че от тях знае за претенции на други лица към
техния имот. Свидетелката сочи, че техният имот е № 4135, а непосредствено до него е имот
№ *, който е с правоъгълна форма.
Свидетелят Стефан Неделчев В. твърди, че живее в имот № *, като познава А. * и
наседниците му – ответниците, които повече от двадесет години били в имота, в който има
лозе, зеленчукова и овощна градини, вила и заведение. Заявява, че от десетина години
между неговия имот и този на ответниците била поставена телена ограда, като през
февруари 2021 г. геодезисти срязали оградата и влезли в имота на ответниците да трасират.
Сочи, че имотът на ответниците бил с правоъгълна форма.
По делото са изслушани заключения по допуснатите първоначална и допълнителна
Съдебно-технически експертизи, от които се установява следното:
Съгласно комбинирания цифров модел между процесния поземлен имот по КК и
поземления имот по ПНИ се установява, че НИ * е получен от териториите на: ПИ * по КП,
останала след отделяне на 600 кв.м. на ползвателя А. *, част от територията на *с площ 123
кв.м. и част от територията на ПИ *с площ 187кв.м.; в кадастралният регистър на НИ * са
вписани за собственици наследници на *.
От комбинираните цифрови модели между процесния ПИ *. * по КК на Район „*" и
заснетите паянтови огради, изградени от бетонови и метални колове и оградна мрежа, и
заснетите огради с ПИ *по КП на м. „*" от 1987 г. вещото лице е установило, че заснетите
огради съответстват на границите на ПИ *по КП от 1987 г. на м. „*"; че заснетите северна и
южна огради попадат изцяло в процесния ПИ * по КК на Район „*", а западната ограда
съответства на западната граница по КК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по
пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата
разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: право на собственост на ищцата, придобито именно на
твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния имот с
намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
В тежест на всеки ответник е да установи основанието, на което упражнява владението,
както и твърдението, че е упражнявана фактическата власт върху имота поС.но,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно над 10 години, като всеки от ответниците е
държал вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно
право на собственост.
С оглед твърденията на страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че със Заповед № */24.08.2006 г. е одобрена оценка на подобренията и трайните
насаждения в имот с пл. № *, обжалвана от ответницата С. Д., която с влязло в сила решение
е изменена, като е увеличена оценката от 1 720 лева на 3 136 лева; че процесната реална част
се намира във владение на ответниците.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че * – като праводател на В. Г. В., който от своя страна е праводател на
ищцата Е. Е. Е., е била собственик на нива от 4 379 дка, находяща се в терен по § 4 на *, в
5
местността „*“, който имот от КП „*" представлявал пл.№ * и включвал част от пл.№№ * и
път, по силата на Решение № 690 за възстановяване на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на * от 12.04.2000 г. на ПК – *.
Установява се също така, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ *от 29.09.2003 г. на Нотариус * Т.а с район на действие – Районен съд – *, * е прехвърлила
на В. Г. В. собствения си недвижим имот, придобит по реституция, а именно: земеделска
земя с площ от 1 058 кв.м., представляваща ПИ № * по неодобрения ПНИ „* *“ на
землището на кв. *, идентичен с имот № * в местността „*“, при съседи: имоти **, път и
имот № *. В. Г. В., от своя страна, е прехвърлил правото на собственост по отношение на
ПИ с идентификатор * по КККР на град *, с площ от 1 058 кв.м., находящ се в град *, Район
*, с.о. „**“, при съседи имоти с идентификатори: *, *, *, *, *, *, на ищцата Е. Е. Е., съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том II, рег. № 2728, дело №
206 от 20.09.2021 г. на Нотариус СтИ.н *с район на действие – Районен съд – *.
По отношение на наличието на валидно приключила административна процедура по
възстановяване на процесния недвижим имот на праводателите на ищцата съдът намира
следното:
Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на
ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за
приложението му административна процедура. Тя приключва с постановяване на решение
на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или с решение по чл.
27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за
земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се
възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗ,
след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/1999 г. Тези административни
актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени,
като собственици на конкретни недвижими имоти.
До приключване на реституционното производство бившите собственици на
земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението,
упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти. Тъй като
материалноправната им легитимация на собственици формално е предпоставена от влязъл в
сила позитивен реституционен акт, преди приключване на административната процедура по
възстановяване на собствеността те не могат да защитят правата си чрез предявяване на
положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск, чрез който да
спрат течението на придобивната давност. Това разбиране е в основата на трайно
установената практика на ВКС, с която се приема, че началният момент на придобивната
давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ /22.11.1997
г./ реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило, съвпада с датата на
постановяване на административния акт за възстановяване на имота.
В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи
върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу
заявилите искане за реституция собственици може да бъде различен в зависимост от това
дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от
ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са
случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл. 14, ал. 1, т.
3 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр.68/1999 г., а придобиването на право на
собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, тъй като до завършване на административното
производство по възстановяване на собствеността, давност не тече /в този смисъл Решение
6
288 от 18.03.2014 г. по гр.д. 2058/2013 г. по описа а ВКС, I г.о./.
В случая, Решение № 690 за възстановяване на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на * от 12.04.2000 г. на ПК – *, с което
праводателката * се е легитимирала като собственик на процесния имот, е постановено при
действието на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр. 68/1999 г. и с
него само е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи реални
граници. В решението изрично е посочено, че възстановяването на собствеността ще се
извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти, какъвто безспорно към датата на
продажбата на процесния имот на В. Г. В. – 29.09.2003 г. не е съществувал. По отношение на
спорния имот е влязъл в сила ПНИ, одобрен със Заповед № *-1-*/* от 25.11.2003 г. на
Областния управител на област с административен център - *, с което окончателно е
утвърдена конфигурацията на имота. С оглед на последното, на 28.04.2005 г. е била издадена
Заповед на Кмета на Район „*" при Община * по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която е
възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на *
върху поземлен имот с № * по ПНИ на местност „* *“, землище *, при граници: имоти 740,
741, *, 9565 – път, 9605 – път, 739, с площ от 1 058 кв.м.
Макар и към момента на прехвърлителната сделка да не е била приключила
реституционната процедура по отношение на праводателката *, то сделката, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 29.09.2003 г., не е нищожна,
по смисъла на чл. 26 ЗЗД.
Видно от посочения нотариален акт, описани в същия като представени пред нотариуса
са Решение № 690 от 12.04.2000 г. на ПК – * за възстановяване и скица на АК – *
/издаването на която е удостоверено и от вещото лице по изслушаната по делото Съдебно-
теническа експертиза/. В тази част, касаеща удостовереното от нотариуса относно това
какви документи са му представени от страните, нотариалният акт се ползва със силата на
официален документ, издаден от надлежно длъжностно лице в това му качеството. Не е
налице опровергаване на удостовереното от нотариуса в изготвения от него нотариален акт
като официален документ с невярно съдържание, от страна на ответниците, поради което
следва да се приеме, че * е продала процесния имот с посочените му в нотариалния акт
индивидуализиращи белези.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническа експертиза
и изложеното от него в съдебно заседание, процесният поземлен имот с идентификатор * по
КККР на град * попада изцяло в територията на ПИ *по плана от 1956 г. с площ от 1 058
кв.м., като границите му съвпадат с тези на ПИ * по Плана на старите имотни граници към
ПКП, за който в кадастралния регистър като собственик е записана *.
Впоследствие, приобретателят на последната - В. Г. В., имайки интерес да защити
правото на възстановяване на собствеността на своя праводател и да осигури приключване
на процедурата по възстановяване на собствеността чрез издаване на заповед по §4к, ал. 7
ПЗР ЗСПЗЗ в своя полза /така Решение № 46 от 15.04.2015 г. по гр.д. № 6278/2014 г. по описа
на ВКС, 2 г.о./, е инициирал производство по изменение на КККР – град *, като със Заповед
№ *11.03.2016 г. на Началника на СГКК – * е одобрено такова, съгласно което като
собственик на процесния поземлен имот с идентификатор * е отразен В. Г. В..
С оглед на горното, валидно и при наличие на вещноправно прехвърлително действие
на обективирания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от
20.09.2021 г. на Нотариус СтИ.н Чернев с район на действие – Районен съд – * договор за
продажба е прехвърлено правото на собственост по отношение на процесната реална част от
праводателя В. Г. В. /индивидуален негов собственик, съгласно Брачен договор от 04.07.2014
г./ на ищцата Е. Е. Е..
7
По отношение на наличието на намерение за своене на процесната реална част от имот
у ответниците, както и на правно основание за същото съдът намира следното:
Установено е по делото по несъмнен начин, че праводателят на ответниците е
упражнявал трайна фактическа власт върху поземлен имот № * по КП * *, при граници:
изток – път, запад – път, юг – имот *и север – имот *, с площ от 600/1 258 кв.м. от място с
площ 1 258 кв.м., намиращо се в землището на кв. *, град *, местност „**“, най-късно
считано от 11.05.1998 г. до смъртта си. Прието за безспорно установено, а същото съдът
възприема за доказано и от събраните гласни доказателствени средства и от заключението
по допуснатата Съдебно-техническа експертиза, е, че ответниците са продължили
упражняването на фактическа власт по отношение на процесната реална част след смъртта
на своя наследодател, включително до настоящия момент.
С оглед на изложеното по-горе относно началото на давностния срок, най-ранната дата,
от която може да тече такава, е от влизане в сила на Заповед № * от 28.04.2005 г. на Кмета на
Район „*" при Община *, съгласно която е възстановено правото на собственост при
условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на *, за която не се спори, че не е обжалвана.
Съдът намира, че именно тя слага край на административното производство по
възстановяване, като последващото изменение на ПНИ е извършено, на основание па. 4к,
ал. 13, т. 2, вр. ал. 8, т. 2 ЗСПЗЗ, поради съдържаща се в същия явна фактическа грешка, като
липсва правно основание производството да се счита за висящо до постановяване на
Заповед № *11.03.2016 г. на Началника на СГКК – *.
С оглед на правното основание, въз основа на което ответниците упражняват
фактическа власт върху процесния имот, същите имат качеството на заварени ползватели в
предоставени им за ползване земеделски земи, на които е признато право на задържане по
силата на закона (§4в ПЗР ЗСПЗЗ). Същите нямат качеството „владелци“ по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС, с оглед естеството на упражняваната от тях до влизане на ЗСПЗЗ в сила
фактическа власт – ползвателят упражнява фактическа власт върху имота, въз основа на
правно основание и има правното положение на „държател“. По отношение на частта извън
определената им за изкупуване те запазват качеството „държатели“ и могат да установят
самостоятелна фактическа власт с намерение да придобият собствеността по давност, като
противопоставят това свое намерение на лицата, в полза на които е възстановена
собствеността, след приключване на реституционното производство с влязъл в сила
административен акт. Ако са извършили подобрения в тази част, заварените от влизането
на ЗСПЗЗ в сила ползватели имат право на задържане (съгласно §4в ПЗР ЗСПЗЗ, лицата,
извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС,
вкл. и по чл. 72, ал. 3 ЗС) до заплащане на подобренията и именно на това основание
осъществяват фактическата власт върху имота. Претендирайки подобренията, включително
чрез обжалване на заповедта, с която е определен техният размер, бившият ползвател
упражнява правата си по §4в ПЗР ЗСПЗЗ спрямо лицата, на които съответната част от имота
е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, именно в качеството си на държател, упражняващ
фактическата власт върху имота на предвидено в закона правно основание – законът
признава на заварения ползвател правата по чл. 72 ЗС, но не и качеството „владелец“. За да
придобие качеството „владелец“ след влизане в сила на административния акт, с който
правото на собственост се възстановява на правоимащите лица, и след като изрично е заявил
претенцията си за заплащане на извършените в имота подобрения, завареният ползвател
следва да демонстрира спрямо тях намерението си да упражнява фактическата власт върху
имота за себе си. Установената в чл. 69 ЗС презумпция в подобна хипотеза следва да се
приеме за оборена. Същите правила следва да се приемат за приложими и по отношение на
лицата, имащи качеството „правоприемници“ на бившите ползватели /в този смисъл
Решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 1662/2020 г. по описа на ВКС, I г.о./
Както е предвидено в §4л ПЗР ЗСПЗЗ, оценките на земите, сградите и подобренията
8
на земята по §4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, като
заповедите подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда
на АПК.
В настоящия случай, със Заповед № */24.08.2006 г. на Кмета на Район „*“ при Община
*, като е взето предвид, че * – собственик на имот № * по ПНИ на с.о. „**“ дължи на
основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 72 ЗС сумата, с която се е увеличила стойността
на имота за подобренията, извършени от А. *, е одобрена оценка на подобренията в размер
на 1 720 лева. Именно посочената заповед е обжалвана от ответницата С. А. Д. по реда
на АПК с оплаквания, касаещи начина на определяне на стойността на извършените
подобрения. Претендирайки заплащане на подобренията на така посоченото основание
ответницата се е позовала на правното си положение на правоприемник на бившия
ползвател. При тези данни и така направените от нея оспорвания не може да бъде направен
извод, че намерението й е да счита себе си за лице с права, различни от тези на бившия
ползвател, както и че същото е достигнало до възстановения собственик на процесния имот.
Обстоятелството, че ползвателят, респективно неговите правоприемници, претендират
стойността на подобренията, извършени в частта от ползвания имот, която е възстановена по
реда на ЗСПЗЗ на бившите собственици, и след като с ПНИ са определени двете части на
имота, оборва установената в чл. 69 ЗС презумпция.
С оглед на това, следва да се приеме, че ответниците са упражнявали фактическа власт
върху спорната част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ на праводателя на ищцата имот в
качеството си на „държатели“. Доколкото по делото не е установено да са демонстрирали
спрямо тези лица намерение да упражняват фактическата власт за себе си, следва да се
приеме, че не са придобили по давност правото на собственост, въпреки че са упражнявали
фактическа власт върху имота повече от 10 години от момента на влизане в сила на акта, с
който е възстановена собствеността.
По изложените съображения, съдът намира за доказани всички предпоставки,
обуславящи уважаването на предявения ревандикационен иск. Поради посоченото, съдът не
дължи произнасяне по добавеното в условията на евентуалност искане с правно основание
чл. 124 ГПК, а именно: за приемане на установено между страните, че ответниците С. А. Д.,
Р. Н. Д. и А. Н. Д. не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор * по
КККР на град *, с граници на реалната част: на изток/югоизток - ПИ *, на юг/югозапад -
част от ПИ * (към ПИ *), на запад/северозапад - път и на север/североизток - част от ПИ *
(към ПИ *) и ПИ *, повдигната в розов цвят върху актуална скица, приложена към
уточняващата молба от 05.09.2022 г., с площ от 748 кв.м.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени претендираните и доказани като сторени от нея разноски за
производството, както следва: 178,64 лева – държавна такса, 27,50 лева – държавна такса за
преписи, 28 лева – удостоверения, 20,86 лева – държавна такса за вписване на искова молба,
690 лева – депозити за вещо лице, 800 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Е. Е. Е., ЕГН
**********, с адрес: град *, с.о. „*, и ответниците С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: град *,
ул. „*, Р. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*, и А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
град *, ул. „*, че ищцата Е. Е. Е. е собственик на реална част от поземлен имот с
идентификатор * по КККР на град *, с граници на реалната част: на изток/югоизток - ПИ *,
на юг/югозапад - част от ПИ * (към ПИ *), на запад/северозапад - път и на север/североизток
- част от ПИ * (към ПИ *) и ПИ *, повдигната в розов цвят върху актуална скица, приложена
към уточняващата молба от 05.09.2022 г. /лист 30 от делото/, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от настоящото решение, с площ от 748 кв.м., и ОСЪЖДА
ответниците С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*, Р. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: град *, ул. „*, и А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*, ДА ПРЕДАДАТ на
ищцата Е. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: град *, с.о. „*, фактическата власт върху
посочената реална част, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА ответниците С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*, Р. Н. Д.,
ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*, и А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата Е. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: град *, с.о. „*, сумата от
общо 1 745 (хиляда седемстотин четиридесет и пет) лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство, от която: 178,64 (сто седемдесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки) лева – държавна такса, 27,50 (двадесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса за преписи, 28 (двадесет и осем) лева –
удостоверения, 20,86 (двадесет лева и осемдесет и шест стотинки) лева – държавна такса
за вписване на искова молба, 690 (шестстотин и деветдесет) лева – депозити за вещо лице,
800 (осемстотин) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач В. Г. В., ЕГН
**********, на страната на ищеца Е. Е. Е..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
10