№ 16279
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110130160 по описа за 2023 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в правната сфера на „Б.Г. ООД съществува вземане от С. Н. Д.
за сумата от 24 999.00 лева, представляваща част от неустойка в общ размер на 42 000.00
лева за предсрочно прекратяване на сключен между „Б.Г. ООД и „СМС- 2016“ ООД като
ползвател и С. Н. Д. като солидарен длъжник договор от 14.02.2017г., изменен и допълнен с
писмено споразумение от 05.05.2017г., поради допуснато от „СМС- 2016“ ООД виновно
неизпълнение на задължението му ежемесечно да закупува минимално уговореното в
договора и споразумението към него количество кафе, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК- 30.03.2021г., до окончателно изплащане на
задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 18015/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът твърди, че на 14.02.2017г. сключил със „СМС- 2016“ ООД писмен договор, по
силата на който последното се задължило за целия шестгодишен срок на договора
ежемесечно- от 1- во до 30/31- во число на месеца, да закупува минимално количество кафе,
уговорено в чл. 4, т. 9 от договора, което количество било изменено по силата на сключено
между страните допълнително споразумение от 05.05.2017г. С последното, освен това,
страните постигнали съгласие, че „СМС- 2016“ ООД се задължава да извършва в
стопанисваните от него търговски обекти реклама на предлаганите от ищеца продукти чрез
поставяне, монтиране или ползване на предоставените от „Б.Г. ООД рекламни материали, за
което последният дължи на „СМС- 2016“ ООД възнаграждение в размер на 42 000.00 лева,
което било заплатено в полза на последното на 09.06.2017г. и на 21.06.2017г. В чл. 3 от
допълнителното споразумение било уговорено, че при прекратяване на договора по
причина, за която отговаря ползвателят, последният дължи връщане на полученото
възнаграждение като неустойка за неизпълнение в 7- дневен срок от прекратяване на
договора. Доколкото „СМС- 2016“ ООД не изпълнявало задължението си да закупува
уговореното месечно минимално количество кафе, ищецът упражнил правото си по чл. 8, т.
3 от договора едностранно да прекрати правоотношението, за което изпратил нотариални
покани както до дружеството, така и до ответника в качеството му на солидарен длъжник за
изпълнение на задълженията на дружеството- парични и непарични, с които им предоставил
и възможност доброволно да заплатят уговорената в чл. 3 от допълнителното споразумение
неустойка в общ размер на 42 000.00 лева, което последните не сторили. С оглед на това и
доколкото ответникът като солидарен длъжник за задълженията на „ползвателя“ по
договора- „СМС- 2016“ ООД, не заплатил претендираната и от него неустойка в срок,
1
ищецът претендира същата, ведно със законната лихва, както и разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който предявеният срещу
ответника С. Н. Д. иск се оспорва с довод, че доколкото споразумението между страните по
договора от 14.02.2017г. за извършване на реклама е самостоятелно съглашение, по което
„СМС- 2016“ ООД не е допуснало неизпълнение на задължението си да осъществява такава,
не е налице основание за едностранно предсрочно прекратяване на това съглашение от
страна на ищеца, респ. за възникване в правната му сфера на вземане за претендираната
неустойка. В условията на евентуалност е наведен довод за ненадлежно упражнено от ищеца
право едностранно да прекрати процесното облигационно отношение, доколкото
изпратената до ответника нотариална покана не му била връчена надлежно съобразно
нормите на чл. 47 ГПК. Независимо от изложеното е релевирано възражение за нищожност
на клаузата, с която е предвидена дължимостта на процесната неустойка, поради
противоречието й с добрите нрави.
По така предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение
на ищеца е да установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК
съществуването между страните на валидно неустоечно съглашение със соченото от него
съдържание, както и осъществяването на предвидените в това съглашение материални
предпоставки за възникване на предвиденото в него неусточено вземане, в т. ч.
съществуването на описаните в исковата молба конкретни задължения на ответника, чието
неизпълнение се сочи като основание за разваляне на договора от 14.02.2017г., респ. за
начисляване на уговорената в чл. 3 от допълнителното споразумение към договора
неустойка; отправено до ответника изявление за разваляне на договора от 14.02.2017г.,
надлежно достигнало до последния; реално заплащане в полза на „СМС- 2016“ ООД на
уговореното в допълнителното споразумение от 05.05.2017г. към договора възнаграждение в
размер на 42 000.00 лева, както и уговорка за встъпване на ответника С. Н. Д. като
солидарен длъжник за изпълнение на задълженията на „СМС- 2016“ ООД по процесното
правоотношение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че
соченото от ищеца като неизпълнено непарично задължение за ежемесечно закупуване на
минимално уговореното между страните количество кафе е надлежно изпълнено в
количествено и темпорално отношение, респ. че е заплатил в полза на ищеца начислената от
същия неустойка, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.
На основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните
и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства с
правно значение: че ответникът е бил солидарно отговорен със „СМС- 2016“ ООД за
задълженията на последното по сключен с ищеца договор от 14.02.2017г. и допълнително
споразумение от 05.05.2017г. към него, чието съдържание е соченото от ищеца в исковата
молба, вкл. неустоечна клауза за „връщане“ на полученото от дружеството- ползвател
възнаграждение за реклама на продуктите на ищеца „като неустойка за неизпълнение“ при
предсрочно прекратяване на договора, за което отговаря ползвателят, както и че до
отправяне до него на изявлението на ищеца за предсрочно прекратяване на
правоотношението „СМС- 2016“ ООД надлежно е изпълнявало задължението си за реклама
на продуктите на „Б.Г. ООД в търговските обекти на ползвателя.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
документите, представени от ищеца с исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите,
представени от ищеца с исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2025г. от
09:30 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3