№ 1228
гр. Пазарджик, 21.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М. Ненова
при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА
Сложи за разглеждане докладваното от М. Ненова Гражданско дело №
20235220100379 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Молителите А. З. И. и Д. С. С. не се явяват, редовно уведомени от
предходното съдебно заседание. Представляват се от адв. Н. С., редовно
упълномощен да ги представлява отпреди.
Ответникът С. Д. С., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от
адв. Ж., редовно упълномощена отпреди.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. С.: Представям удостоверение за настоящ адрес и постоянен
адрес, Заповед № 547/02.06.2023 г. от Регионален център за подкрепа на
процеса на приобщаващото образование, Карта за оценка на индивидуалните
потребности на детето, издадена от Регионален център за подкрепа на
процеса на приобщаващото образование, информационна карта за лятна
информационна програма „Здравей, лято“, както и Решение № 3346 по
гр.дело № 8412/2022 г. по описа на РС- Пловдив.
АДВ. Ж.: Ние сме наясно с удостоверението за настоящ адрес и
1
постоянен адрес. С оглед на представените доказателства от стрА. на
молителката, заявявам, че не оспорваме обстоятелството, че детето след като
влезе в сила споразумението между страните за предоставяне на родителските
права, живее в с. .................... и посещава детска градина в Пазарджик.
Считам, че приемането на тези доказателства само би увеличило обема на
делото, без реално да допринесе за решаването на спора. По отношение на
представеното съдебно решение от колегата, аз не съм запозната с него и все
още не сме го получили официално. Доколкото то не е влезнало в сила, от
него не могат да се черпят права. Дори да има постановено решение в първа
инстанция, преди то да влезе в сила, то не може да породи своите правни
последици. Възразявам по приемане на решението. По отношение на другите
доказателства считам, че те доказват неща, които вече са изяснени и е
безпредметно тяхното приемане.
АДВ. С.: Тези удостоверение ги представям, за да се види кога е успяла
доверителката ми да възстанови постоянния и настоящ адрес на детето,
защото преди това ответникът, който е нА.сял психическо насилие спрямо
доверителката ми, е подменил постоянния адрес на детето без нейно съгласие,
като същевременно е сменил и личния лекар на детето. Личният лекар е бил в
Пловдив и не при нея и се затормозяват допълнително грижите, които трябва
да полага за детето. Това е психическо насилие. Относно възражението на
ответната стрА. за приемане на решението, срокът за обжалване на решението
тече от постановяването му. В предишния протокол ни казаха, че до 16.07. ще
влезне в сила.
В МОМЕНТА В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА ОТВЕТНИКЪТ С..
СЪДЪТ намира, че представените днес писмени доказателства са
относими към правния спор и следва да бъдат приети по делото, като тяхната
доказателствена стойност ще бъде ценена по същество с оглед на всички
събрани по делото доказателства.
Поради това Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: удостоверения за постоянен и
настоящ адрес, Заповед № 547/02.06.2023 г. от Регионален център за подкрепа
на процеса на приобщаващото образование, карта за оценка на
2
индивидуалните потребности на детето, издадена от Регионален център за
подкрепа на процеса на приобщаващото образование, информационна карта
за лятна информационна програма „Здравей, лято“, както и Решение № 3346
от 16.07.2023 г. по гр.дело № 18412/2022 г. по описа на РС- Пловдив.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ И
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА ИМ, КАКТО СЛЕДВА:
Й. А. И. – на 61 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждА., майка на молителката А. З. И... Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. И.: Дъщеря ми живее от четири година при мен в с. .....................
До Коледа миналата година С. и детето почти нямаха никакви отношения.
Преди 17.12., той е идвал през годината няколко пъти да види детето в нейно
присъствие. Срещите бяха по инициатива на моята дъщеря, за да знае детето,
че има баща, както и да не прекъсва връзката с баща му. Детето не е
боледувало много, хващаше вируси от детската градина. Първите четири
години детето имаше големи здравословни проблеми. През това време те с
майка му бяха на квартира в Пловдив, и при мен в с. ..................... Когато бяха
на квартира в Пловдив, С. многократно беше молен да се отзове и да закара
детето в здравно заведение. Те по това време вече бяха разделени. Той никога
не уважи нейната молба и да закара детето в здравно заведение. Не се
интересуваше от това, че детето е болно. Миналата година август месец,
детето беше пет дни в болницата в Пловдив, а баща му не намери време да
отиде да ги види. Родителите му бяха в болницата и вместо да се
поинтересуват от състоянието на детето, те уговаряха дъщеря ми да се върне
при него, да запише детето на училище в Пловдив и да се съберат да живеят
заедно тримата. Преди 17.12. двамата се разбраха той да дойде и да вземе
детето, за да получи подаръците за Коледа от своите баба и дядо. Уговорката
беше да ни го върне вечерта до 18.30 часа, но това не стА., защото той беше
планирал всичко предварително, като обвини дъщеря ми в психически и
физически тормоз. След като стА. 18.30 часа, дъщеря ми започна да му звъни
по телефона и да го пита защо го няма детето и той й каза, че няма да го
върне, защото се упражнила физически и психически тормоз над детето.
Каза, че сме го били и аз съм го била. Той използва детето като маша, за да се
3
върне дъщеря ми при него. Ние отидохме на място към 19.00 часа, пред
неговото жилище, стояхме три часа на дъжда и се молихме да ни върне
детето. На дъщеря ми каза, че няма да върне детето. Три часа го молихме да
ни върне детето, но това не се случи и ние се прибрахме. Дъщеря ми се обади
на баща му, а той й каза, че има органи и те ще решат при кой да остане
детето. През тези два месеца той не позволи на детето да има връзка с майка
си, дори по телефона. Само един път на 01.01. тя се чу с детето за две минути,
като той диктуваше на детето какво трябва да каже, че тя е лоша и го бие и че
трябва да занесем дрехи. Дъщеря ми общуваше с бащата по телефона и по
„Viber“ през тези два месеца. Почти всеки ден тя звънеше по телефона и го
молеше да си чуе детето. Той се гавреше с нея, като й казваше: „Какво искаш,
нали си чуваш детето по пет пъти на ден“. Той й каза, че детето няма да го
види, освен ако тя не се върне при него. Взимането на детето беше повод да
се върне тя при него. Телефонът й беше включен на високоговорител и чух
как той й казваше: „Знаеш къде ти е мястото, знаеш какво трябва да
направиш, там нямаш работа“, като визираше мен и, че трябва да отиде при
него в Пловдив, за да бъде с детето си. Това продължи близо два месеца. В
разговорите искаше постоянно дрехи. На три пъти носихме дрехи на детето,
на адреса на който живее. Бяхме аз, дъщерята и още един човек от с.
...................., казва се Т. Г.. Звъняхме на звънеца, но той нито слизаше да вземе
дрехите, нито се обаждаше по телефона. Дъщеря ми имаше уговорка с него,
тя му пишеше по „Viber“ или му се обаждаше по телефона. Той беше
предупреден за това идване. Всичко това е документирано в нейния телефон.
На 06.02.2023 г. дъщеря ми разбра, че детето е записано в училище в гр.
Пловдив и реши да отиде на място да го види. Това, което разбрах от
свидетелката М. К., и от дъщеря ми е, че отивайки в училището, директорката
е посрещнала дъщеря ми на входа. Това ми го казаха дъщеря ми и М. К..
Директорката е казала, че трябва да изчакат, защото детето казвало пред
децата в групата, че нямало майка. Дъщеря ми остА.ла много учудена от това,
което чула. Тя казала на директорката, че това била поредната манипулация
на С., за да оправдае отсъствието на майката и да я заличи от спомените на
детето. Чакайки близо един час, тя решила да влезне в групата при децата.
Влизайки там и виждайки майка си, Д. се втурнал към нея, започнал да я
прегръща и целува. Д. й казал колко много я обича, казал й, че иска у дома, в
неговата си детска градина, при неговите госпожи и при неговите си
4
приятелчета. През това време директорката се обадила на С. и той дошъл в
училището. Започнал да казва, че дъщеря ми няма право да бъде с детето, че
няма право да се доближава до детето, защото била със заповед за незабавна
защита. Започнал да го дърпа за ръцете, като не мислел какво му причинява.
Дъщеря ми му казала, че в момента той извършва насилие и ограничава
неговите права. Отскубвайки се от ръцете на бащата, детето хукнало към
майката и към колата, като казал на майка си по-бързо да се качват, че
черният джип ще дойде да го вземе. След това дошла полиция и отвела
родителите. Детето остА.ло в класната стая. Майката влезнала отново в
групата на детето и то казало, че си тръгва с нея. Връщайки се от Пловдив за
Пазарджик, тя минала през личния лекар на детето и там разбрала, че личният
лекар е сменен, без нейното знание. Прибирайки се вкъщи, аз бях вкъщи и го
посрещнах, детето имаше окаян и уплашен вид. На главата имаше стара
шапка, незнайно как е попаднала на главата му. На едната ръка имаше
ръкавица, а на другата ръка нямаше ръкавица, а беше зимно време, студено.
Дрехите му бяха изцапани, панталонът на единия крак беше скъсан. Видимо
беше с дрехи втора употреба. След като седнахме да вечеряме детето каза, че
при баща му не е имало кой да готви и е яло сол и хляб. Каза, че се
самозаключило в една от баните в къщата в Борово и е стояло много време
там. Никой не го е потърсил и искал да излезе през прозореца на банята.
Детето е стояло дълго време, каза около един или два часа, без някой да го
потърси. Въпреки, че имаше заповед за незабавна защита срещу С., той
непрекъснато заплашваше дъщеря ми, като й казваше, че щял да я вкара в
сливенския затвор, че щял да я съсипе от дела зА.пред. При всеки отказ тя да
се събере с него, той я наричаше „мръсна глупачка“, „тъпачка“, „биячка“. На
което съм свидетел и слушах всички разговори. Пред мен майката не е удряла
детето. Аз не съм удряла детето. Зачестиха идванията на бащата от Коледата
на 2021 г., през два-три месеца той идваше да види детето. Идвайки в
.................... и виждайки, че детето има подобрения в развитието си и в говора,
той започна да го манипулира, като му говореше, че в Пловдив има по-голямо
жилище, по-голям телевизор, че щял да го води на екскурзии и на разходки,
да не слуша майка си, че тя няма на хубаво да го научи. Наричаше я през
детето „глупачка, тъпачка“. През всички тези години, той й вменяваше
чувство за вина, мачкаше я, унижаваше я, манипулираше я. Режимът на лични
отношения се спазва до сега, но детето никога не е взимано на време от
5
бащата и не е връщано на време. Три чака разлика от часовете в
споразумението. Винаги ни връща детето болно. Днес майката я няма, защото
детето цяла нощ повръща. Сега беше при баща си 20 дни. В момента е болно
и повръща. Преди време пак го върна болно. Взе го петък вечерта и го върна в
неделя в 20.00 часа, в същия вид, пак болно. Краката му бяха черни и
вмирисани. Имам чувството, че това дете не се поглежда. От 17.12. до 06.02.,
когато детето беше на Борово, тогава се заключи в банята. Мисля, че детето
не лъже.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. А. К.-В. – на 60 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждА.. Без родство със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.-В.: Работя в „МБАЛ-Пазарджик“ АД, служител „Човешки
ресурси“. С А. се познаваме от много време, от едно село сме. В момента с А.
сме колежки. Когато тя разбра, че може да вижда детето, след като бащата го
беше взел, това става февруари месец, тя дойде при мен и ме покани да
отидем да видим Д.. Не знам от къде разбра, че може да си види детето.
Отидохме в училището, отидохме при директорката и тя каза да изчакаме, че
детето се намира в час по пеене. Чакахме около 40 минути, след което бащата
дойде и излязохме навън. След това пак се качихме в стаята на директорката,
докараха детето и те с майка му започнаха да се гушкат. Тя започна да го
целува, детето беше смутено. Седнаха и започнаха да си говорят, като си
казваха, че се обичат. След 10-15 минути бащата го хвА. за ръката и го
дръпна за да си тръгват. Детето започна да вика: „Искам мама, искам при
баба на ...................., искам с колата на ....................“. В този момент бащата
говореше по телефона. Когато се върна каза, че може да го пусне за два дни.
Слязохме долу, защото детето започна да плаче. Госпожите и директорката
искаха да се обадят на ОЗД-Пловдив. Доколкото чух казаха, че са се обадили.
От ОЗД-Пловдив са казали, че каквото иска детето, това да се направи. През
това време бащата и майката започнаха да звънят на телефон 112. Свалиха ни
долу, в друга стая, за да не ни слуша детето. Полицията дойде, провериха
документа, който бащата им даде, и казаха, че каквито права има майката,
такива има и бащата и че вътре не пише, че е забранено на майката да си
6
вижда детето. Тя до този момент не го беше виждала. Тя знаеше, че няма
право да го вижда. През това време тя не беше виждала и чувала детето.
Много пъти си говориха по телефона с ответника. Присъствах на разговор, в
който той не й позволяваше да си чуе детето. От декември до февруари месец
тя постоянно звънеше. Ние не сме в една стая с нея, но си комуникираме, тя
звънеше поне по два пъти на ден. Той също й се обаждаше да й каже да се
прибере в Пловдив, за да бъдат заедно. Тя не е била на високоговорител.
Когато присъдиха детето на нея, тогава Вашата майка и баща /обръща се към
ответника/ казаха, че желаят тя да се върне при тях с детето. Тя ми каза, че
когото са говорили по телефона, той е отказал да се чуе с детето. Казва ми, че
не й дава да го види и започва да плаче. Не съм виждала документ, в който да
пише, че майката няма право да вижда детето. Не знам да е имало документ,
който да ограничава виждането на майката и детето. Това, което е било пред
очите ми, това казвам. Многократно се е обаждала в полицията в Пловдив,
подаде жалба, че детето е взето от бащата. Докато чакахме долу в стаята в
училището, една от госпожите каза, че детето е казало, че няма майка. Сега
виждам детето, ние пътуваме с него сутрин и вечер. Те с майка му се целуват,
разказва й как е минало в градинката, казва й, че я обича. Не съм чула обиди.
Чака с нетърпение да го вземем след работа. Детето не ми е споделяло майка
му и баба му да са го били. То е винаги засмяно и щастливо дете. Не ми е
казвало майка му да го е обиждала. Когато бащата хвА. детето за ръката,
детето каза, че иска при мама и баба в с. .................... и той го пусна.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Т. Г. Н. – на 59 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждА., без родство със страните. Свидетелят предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Свидетелят обеща да каже
истината.
СВИД. Н.: Директор съм ОбУ „Йордан Йовков“ в гр. Пловдив. Запознах
се с ответника, когато дойде да запише детето в подготвителна група през
януари месец. Нямам конкретни наблюдения от детето. Не са достигали
сведения до мен, че детето е създавало проблеми. Когато записахме детето,
попитах бащата има ли друг родител и той ми каза, че има друг родител, но в
момента водят дела за домашно насилие. Затова не съм настояла да се
запозная с другия родител. Междувременно майката ми се обади по телефона,
7
около две седмици след като детето беше записано при нас и ме попита дали
детето е добре и как може да се свърже с него. Аз я прехвърлих към
учителката, тъй като нямам информация за всяко дете. От там знам, че
няколко пъти е говорила по телефона с учителката на детето. При
педагогическата съветничка бащата беше представил документ от РС-
Пловдив за защита от домашно насилие спрямо майката. Датата не я помня,
но в началото на февруари месец майката ми се обади по телефона и поиска
да дойде да види детето. Аз я попитах дали идва само да го види или идва да
го вземе, защото мен тази заповед ме притесняваше. Тя ми каза, че ако детето
иска да тръгне с нея, ще го вземе. Извиках педагогическата съветничка и
психоложката и се обадихме в ОЗД- Пловдив да питаме как да постъпим в
тази ситуация. Извикахме бащата и решихме, че най-добре в наше присъствие
да се видят с детето. Това се случи в моя кабинет, по обяд. Детето се хвърли
на майката, започна да плаче и каза, че иска да тръгне с нея. Бащата каза, че
детето трябва да тръгне с него и ситуацията ескалира. Не помня кой извика
полицията, но когато дойдоха казаха, че и те не могат да разрешат случая.
Тогава полицаите казаха, че ще отидат на дежурен прокурор в трето районно,
той да разреши случая кой да вземе детето. Родителите и полицаите отидоха в
трето районно. По това време детето остА. при учителката и при
педагогическата съветничка. Постоянно питаше мама кога ще дойде. След
това дойде майката и каза, че дежурният прокурор й казал да го вземе. След
като си тръгнаха, се обади бащата, че идва да вземе детето. Ние не знаехме
какво да правим, тъй като вече бяхме предали детето. На следващия ден
получих по ел. поща от детска градина в Пазарджик заявление да му издадем
отпусно. Ние издадохме отпусното и от тогава не съм виждала детето и
майката. Не съм забелязала насилие над детето. На мен бащата не ми е
обяснил какво пише в заповедта за защита. Детето в подготвителната група
посещаваше логопед, тъй като колегите са констатирали някакъв проблем. Не
си спомням когато бащата дойде да запише детето да е споделил, че има
нужда от логопед. Не си спомням кога е констатирА. в училище нуждата от
логопед. Ако бащата ми беше казал, щяхме да го запишем веднага на логопед.
Не е тръгнало детето на логопед от първия учебен ден. За деца със специални
образователни потребности, медицинските документи трябва да придружават
отпусното, но аз такива документи не бях получила. Майката каза, че
дежурният прокурор й разрешил да си вземе детето. Аз не съм контактувала с
8
детето, но във въпросния ден пред мен не е споменавало, че няма майка. При
положение, че познавам само бащата, не знам кой друг може да го взима от
училище. Бащата му каза, че иска да си тръгне с него, детето каза, че иска да
си тръгне с майка си, после, че иска с двамата да си тръгва. Аз в един момент
излязох от стаята, защото също съм родител, имам и внуци и цялата ситуация
беше много емоционална.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Т. А. – на 48 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждА., без родство със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. А.: Работя в ОбУ „Йордан Йовков“ в гр. Пловдив, като детска
учителка. Помня Д.. Детето е великолепно, беше спокойно. Чудесно се вписа
в обстановката. Справи се добре с усвояването на учебния материал. Ходеше
на логопед. Не сме обследвали детето, тъй като той беше за кратко при нас. С
учебния материал се справяше добре. Д. имаше приятелчета. Не ми е
разказвал за личния си живот. Бащата ми беше споменал, че са разделени с
майката, но без подробности. Спомням си, че имаше една заповед, че майката
не може да извършва физически и психически тормоз над детето. Нямаме
списък с имена кой може да взема детето. Бащата го водеше и бащата го
вземаше от училище. Не си спомням бащата да ми е казвал, че майката няма
право да взима детето. Знам, че са разведени и се водят дела. Помня случката
през месец февруари. Беше преди обяд, децата имаха час по музика. Тогава ме
извикаха в канцеларията, че майката на Д. иска да се свърже с него. Слязох по
стълбите и я видях. Тя беше с още една жена, която не я познавам. Тя влезе
при директорката на училището и не се наложи да разговаря с мен. След това
поиска да види детето, но при положение, че знаем, че има конфликт между
родителите в интерес на детето е да се изведе по подходящ начин. В този
документ никъде не пишеше, че тя няма право да вижда детето. След това
педагогическият съветник се качи горе и по правилния начин попита детето
дали иска среща с майката. След това педагогическият съветник се свърза с
ОЗД-Пловдив и попита дали майката има право да се види с детето си. Те
казаха, че няма проблем. Два пъти или дори три пъти педагогическия
съветник се свърза с ОЗД-Пловдив да пита дали нашите действия са
9
правилни. Но никой от социалните не дойде. Срещата се състоя, беше много
емоционална. Д. прегърна майка си. Тя беше донесла негови любими играчки,
но той не им обърна внимание, гушна майка си. Аз се обадих на бащата,
защото трябва да го информирам предвид обстоятелствата, и той дойде. СтА.
спор кой да вземе детето. В този момент детето се разплака. Тогава пак се
обадихме на Закрила на детето. По това време родителите се свързаха с
адвокатите си. Психоложката помоли това да не се случва пред детето. Детето
каза, че иска да тръгне с майка си, после каза, че иска да си тръгне с двамата.
След това някой се обади на телефон 112 и дойде полиция. След като
полицаите дойдоха, двамата тръгнаха с тях, за да говорят с дежурния
прокурор. През това време детето беше с мен, с психолога и с педагогическия
съветник. Когато се върна майката, каза, че дежурният прокурор й е разрешил
да вземе детето. Майката си взе детето и си тръгнаха. След това ми се обади
г-н С. и каза, че идва да си вземе детето. Тогава му казах, че майката го е
взела, след като дежурният прокурор й е разрешил. На училище детето беше
чисто и добре облечено. Нямаше вид на недохранено, всичко беше наред с
него. Майката не ни показа документ от дежурния прокурор, че има право да
вземе детето. Не съм видяла физическо насилие над детето. По време на
срещата детето беше у майка си. Никой не е дърпал детето, но детето много
се разплака от разправиите и психоложката ги посъветва да не се разправят
пред детето. Господин С. ми показа заповедта в първия ден на детето в
училище. Спомням си, че пишеше, че майката няма право да указва
психически и физически тормоз, но не съм прочела, че майката няма право да
вижда детето си. Бащата каза, че той ще взима детето от училище, тъй като
водят дело с майката. Детето е предавано само на него. Майката се е обаждала
два пъти да пита как е детето. Разговаряла е с директорката, лично с мен не е
разговаряла. Обадих се на бащата, защото нося отговорност за това дете.
Бащата ми показа документ от съда. На мен ми светва лампата, че има
проблем между тях и затова информирах бащата. Мисля, че Д. започна да
посещава логопед от първата седмица. Бащата не ми е съобщил, че детето има
специални потребности, каза само, че има проблем с говора. Ако майката
беше дошла само да го види детето, пак щях да се обадя на бащата. Аз другия
родител не го познавам.
АДВ. С.: Нямам други искания. Да се приключи делото. Представям
списък с разноските.
10
АДВ. Ж.: Нямам други искания. Да се приключи делото. Представям
списък с разноските.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа стрА., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. С.: Уважаема госпожо Съдия, считам, че от всички събрани
доказателства в настоящия процес може да се направи извода, че
декларацията по чл. 9 не бе опровергА. от ответникът. От разпита на
свидетелите се установи, че в един значителен период от време, ответникът е
осъществил едно психично въздействие върху психиката на майката, както и
на детето. Внушавал е чувство за вина, внушавал е насилие, в следствие на
което е забавено развитието на детето. Относно тормоза, който е
осъществявал може де се направи извода, че е сменил самостоятелно, без
съгласието на майката адресната регистрация и личният лекар на детето. Това
се определя като психическо насилие. Свидетелката обясни, че дори и след
тази дата ответникът е втълпявал на детето, че майката не се грижи за него.
След тази дата бащата е продължил да обижда майката и да неглижира
интересите на детето, което съгласно чл. 2 от ЗЗДН се определя като такова.
Считам, че молбата следва да бъде уважена и да бъде издадена заповед за
защита. От разпита на майката и на бабата на детето се установи, че майката
се опитва да поддържа някакви отношения между бащата и детето. Затова
считам, че в интерес на детето е да остане мярката по т. 1, а именно: да се
въздържа от домашно насилие и тя е безсрочна. Считам, че това е достатъчно,
като претендирам разноски по делото.
АДВ. Ж.: Уважаема госпожо Съдия, от събраните доказателства в
настоящият процес се доказа, че за период, за който молителката твърди, че
има извършено насилие върху детето Д. не е имало възложено упражняване
на родителски права. Не можеш да наричаш насилие правото да упражняваш
родителски права, защото през декември месец миналата година детето е
потърсило помощта на баща си. В резултат на този помощ е издадена
въпросната Заповед срещу молителката, въз основа на която моят доверител,
защитавайки собственото си дете, като се е опитал да пресече всяка форма на
11
насилие, която е осъществявА. върху него е поел грижата да бъде родител.
Установи се, че детето е посещавало училище, посещавало е и логопед.
Детето е било записано в Пловдив и това не е форма на насилие. В
последствие, в интерес на детето бе постигнато споразумение. Ние искрено се
надявахме с това споразумение да разрешим всички противоречия между
страните. В последствие се направи това искане от тяхна стрА., спрямо него
да бъде наложена мярка. Насилие от него, към неговото дете и към
молителката никога не е имало. Това се установи по един безспорен начин.
Това да хванеш детето си за ръка не е форма на насилие. След като малкият е
казал, че иска при мама, той е казал: „Окей“ и детето е тръгнало с майка си.
При разпита на майката на молителката се установи, че между страните има
нормални отношения и те се чуват по телефона. През цялото време е имало
контакт, както между родителите, така и между родителя при който не е
детето. Моят доверите е казал на молителката къде е записано детето, тя е
знаела къде е. Заповедта не е възпрепятствала обстоятелството, че тя може да
отиде и да се види с дето си. Това, че между тях има възникнали спорове и в
сърцевината на тези спорове е майката на молителката. Не е наша работа в
този процес да установяваме защо са се разделили. Има едно слънчево и
добро дете, което не трябва да бъде насилвано от никого. Детето е щастливо,
вижда се с другия родител и всичко е наред. Това производство беше
инициирано затова, че той беше пуснал жалба в прокуратурата, която е част
от доказателствения материал, за да може прокуратурата да установи, има ли
извършено от стрА. на майката насилие. От стрА. на бащата никога не е
имало насилие. В мое присъствие страните са се държали културно и
уважително един към друг. Не съм присъствала на грозни сцени, които да са
пред детето. Смятам, че от всички доказателства по делото по категоричен
начин се установи, че няма извършено насилие. Няма акт на насилие. Няма
възпрепятстване на това, майката да вижда детето си. Детето е ходело на
училище, тя е знаела къде учи и къде живее детето й. Установи се, че тя се е
обаждала по телефона в училището. Влошаването на техните отношение е от
стрА. на майката на молителката, тя е настройвала дъщеря си и това е довело
до разлив в техните отношения. Примесват се неща от ситуациите за тези
десет години за да могат да ви въздействат и да вземете решение, което да
бъде във вреда на доверителят ми. Това което уважаемият съд трябва да
следи е именно детето и неговото психическо здраве. Доказа се, че детето е
12
физически здраво. Детето обича и майка си и баща си. Иска те да бъдат
заедно, но това не е възможно. И двамата родители трябва да направят
максимума от това на което са способни, за да осигурят едно добро бъдеще на
своето дете. Заповедта за защита от насилие има превантивен момент, трябва
да има някаква минимална симптоматика затова, че някое лице има агресивни
наклонности. Доверителят ми няма, никога не е имал. Напротив, той е
детишар. В никакъв случай не мога да го квалифицирам като насилник.
Затова считам, че трябва да отхвърлите иска и да постановите съдебен акт с
който да приемете, че няма извършено насилие. Моят доверител е изпълнил
родителският си дълг. Подходил е във въпросната ситуация така, както един
родител мисли за здравето на собственото си дете. Той по никакъв начин не е
възпрепятствал майката. Няма извършено насилие. Моля да постановите
решение, с което да отхвърлите искането на колегата. Претендирам
разноски.
АДВ. С.: Домашно насилие е ограничаване правото на личен живот и
вменяване на вина. Действията на ответника щяха да бъдат оправдани, ако
имаше насилие от стрА. на майката към детето. Но след като тези неща са
измислени от него, това е психично насилие върху молителката. Задължение
на всеки човек е да не употребява насилие и тормоз над друг.
АДВ. Ж.: Родителските права не могат да бъдат ограничавани. Детето
има право да ги получава във всеки един момент. Това за което молителката
твърди, че е насилие, то не е такова. Той е искал детето му да бъде защитено.
Всичко това е направено в интерес на детето.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Детето ми каза тези неща и аз подадох сигнал,
нямаше какво друго да направя. Три дни не можех да спя и се чудех какво да
направя. Не е вярно, че майката не е имала възможност да го види. В
заповедта не пише, че тя няма право да го вижда. Тя твърди, че няма право да
го вижда. Не съм я ограничавал и нямам намерение на я ограничавам. Никога
не съм правил насилие, камо ли към дете.
СЪДЪТ обяви на страните, че решението ще бъде обявено в 16.30 часа.
Съдебното заседание продължава в 16.50 часа.
Страните не се явяват и не се представляват.
Съдът обяви решението по делото.
13
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 16.50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14