Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 30.05.2015г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На тридесети април Година две хиляди и осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 3204 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си адв.
Б. П. твърди, че „Т.а." ЕООД отдало под наем на „Н.7." ООД със
седалище и адрес на управление:***, п. к. , вписано в Търговски регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК ***, управител Мирослав Петров Балабанов следното
моторно превозно средство: ВЛЕКАЧ, марка ***, с рег. № ***, рама № ***,
двигател ***, цвят ***. Същото било предадено на наемателя с Приемо-предавателен
протокол от 05.05.2015 г. и до момента не било върнато на доверителя ѝ.
Заявява, че между страните бил подписан Договор за наем на МПС от *** г.
като наемните вноски били дължими до пето число на всеки месец, считано от
месец юни 2015 г. до месец ноември 2016 г., включително. Общата стойност на
договорените 18 наемни вноски бил в размер на 30 400 лева без вкл. ДДС. По
Договора за наем били издадени 18 броя данъчни фактури за всяка наемна вноска,
както следва:
№ **********/08.06.2015 г. - платена сума в размер на
2004 лева;
№ **********/08.07.2015 г. - платена сума в размер на
2028 лева;
№ **********/13.08.2015 г. - платена сума в размер на
2028 лева;
№ **********/15.09.2015 г. - платена сума в размер на
2028 лева;
№ **********/11.11.2015 г. - платена сума в размер на
2028 лева;
№ **********/10.12.2015 г. - платена сума в размер на
2028 лева;
№ **********/14.10.2015 г. - неплатена главница на
стойност 2028 лева; № **********/12.01.2016 г. - неплатена главница на стойност
2028 лева; № **********/08.02.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028
лева; № **********/09.03.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева; №
**********/19.04.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева; №
**********/04.05.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева; №
**********/01.06.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева; №
**********/07.07.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева; №
**********/03.08.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева; №
**********/16.09.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева; №
**********/04.10.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева; №
**********/07.11.2016 г. - неплатена главница на стойност 2028 лева.
Пълномощникът на ищеца сочи, че до момента първият ответник е извършил
пълно плащане по първите шест фактури в общ размер на 12 144 лева с вкл. ДДС,
както следва: № **********/08.06.2015 г. в размер на 2004 лева; №
**********/08.07.2015 г. в размер на 2028 лева; № **********/13.08.2015 г. в
размер на 2028 лева; № **********/15.09.2015 г. в размер на 2028 лева; №
**********/11.11.2015 г. в размер на 2028 лева; № **********/10.12.2015 г. в
размер на 2028 лева.
Заявява, че съгласно
раздел V, чл. 8, ал. 4 от Договора за наем била предвидена лихва за забава в
размер на 0,1% върху дължимата наемна вноска за всеки просрочен ден на забава.
Лихвата за забава върху дължимите суми по неплатените фактури възлизала на 16 157,41 лева, която била изчислена
от датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем
до 08.10.2017 г. - датата на подаване /входирана на 10.10.2017 г. в Районен съд
К./ на молба за допускане обезпечение на бъдещ иск, а именно:
- По ф-ра № **********/14.10.2015 г. - лихва за забава в размер на 2 151,69
лева, изчислена от датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем
- 06.10.2015 г. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/12.01.2016 г. - лихва за забава в размер на 1 789,59 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.01.2016
год. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/08.02.2016 г. - лихва за забава в размер на 1 674,77 лева, считано от датата,
следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.02.2016 год. до
08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/09.03.2016 г. - лихва за забава в размер на 1 570,45 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.03.2016
год. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/19.04.2016 г. - лихва за забава в размер на 1 462,24 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.04.2016
год. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/04.05.2016 г. - лихва за забава в размер на 1 360,59 лева, считано от датата,
следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.05.2016 год. до
08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
-
По ф-ра № **********/01.06.2016 г. - лихва за забава в
размер на 1 258,69 лева, считано
от датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.06.2016
год. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/07.07.2016 г. - лихва за забава в размер на 1 162,98 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.07.2016 год.
до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/03.08.2016 г. - лихва за забава в размер на 1 067,03 лева, считано от датата,
следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.08.2016 год. до
08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/16.09.2016 г. - лихва за забава в размер на 973,96
лева, считано от датата,
следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.09.2016 год. до
08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/04.10.2016 г. - лихва за забава в размер на 886,53
лева, считано от датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем -
06.10.2016 год. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- По ф-ра № **********/07.11.2016 г. - лихва за забава в размер на 798,89
лева, считано от датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем -
06.11.2016 год. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
Заявява, че на основание Раздел V, чл. 8 ал. 5 /погрешно записана ал. 4 в
Договора/ от Договора за наем на МПС, сключен на *** г. била договорена солидарна отговорност на
основание чл. 138 и сл. от ЗЗД за пълното изпълнение на задълженията към
наемодателя „Т.а." ЕООД и предвид това настоящата искова молба е подадена
и срещу „Н.7." ООД,
ЕИК ***и срещу съдлъжниците И.Д.Б., ЕГН
**********,*** и С.Л.Т.,
ЕГН **********,***.
В молбата се сочи, че в последния абзац на Договора за
наем на МПС страните се договорили спорните въпроси да се решават със
Споразумение, а при невъзможност спорът да се решава от Районен съд – К. или
Окръжен съд – С., поради което тази разпоредба отговаряла на изискванията на
чл. 117, ал. 2 от ГПК /наличие на писмен договор/.
Счита, че са налице предпоставките за завеждане на настоящия иск с правно
основание чл. 228 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Заявява, че на основание чл. 228 от ЗЗД наемателят бил задължен да плати на
наемодателя определена цена за временното ползване на една вещ. Ищецът „Т.а."
ЕООД издал фактури, които били изпратени на ответното дружество по електронен
адрес в деня на издаването им и на известния адрес в Търговски регистър, чрез
куриер. Ответното дружество било изпаднало в забава и дължало договорените
лихви за забава, които до подаване на молбата за допускане на обезпечение на
бъдещ иск били в размер на 16 157,41 лева, считано от датата, следваща датата
на договорения падеж на всяка наемна вноска по Договора за наем на МПС от
05.05.2015 г.
Твърди, че задължението на
ответниците било безспорно, тъй като по сключения договор за наем първият
ответник е извършил пълно плащане на шест наемни вноски, което водело до извод,
че не оспорва и приема задълженията, договорени в сключения Договор за наем на
МПС.
Сочи, че ответниците
многократно били уведомявани по телефон и електронна поща за задълженията им по
Договора за наем, но досега не са изплатили дължимите суми по описаните
неплатени данъчни фактури, което обуславяло правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящите искове.
Твърди, че общият размер на задължението на длъжниците възлиза на 40 493,41
лева, от които цената на всеки един иск е, както следва: искът за дължима
главница – в размер на 24 336 лева, а искът за лихви за забава до 08.10.2017 г.
– в размер на 16 157,41 лева.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди
„Н.7." ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, ***,
управлявано и представлявано заедно и поотделно от М. П. Б. и А.А.Д. и
съдлъжниците И.Д.Б. с ЕГН **********,***
и С.Л.Т. с ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на "Т.а."
ЕООД, ***, ЕИК *** по банковата сметка на ищеца в „У." АД, BIC: ***, IBAN: ***:
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/14.10.2015 г., ведно с договорената
лихва върху дължимата главница в размер на 0,1%, считано от датата на подаване на молбата за допускане на
обезпечение 10.10.2017 г. до окончателното плащане на задължението; лихва за
забава в размер на 2 151,69 лева,
изчислена от датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем -
06.10.2015 г. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/12.01.2016 год., ведно с договорената лихва върху дължимата
главница в размер на 0,1%
считано от датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017
г. до окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 1 789,59 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.01.2016 г.
до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/08.02.2016 год., ведно с договорената лихва върху дължимата
главница в размер на 0,1%
считано от датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017
г. до окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 1 674,77 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.02.2016 г.
до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/09.03.2016 год., ведно с договорената лихва върху дължимата
главница в размер на 0,1%
считано от датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017
год. до окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 1 570,45 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.03.2016
год. до 08.10.2017 год. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/19.04.2016 год., ведно с договорената лихва върху дължимата
главница в размер на 0,1%
считано от датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017
г. до окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 1 462,24 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.04.2016 г.
до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/04.05.2016 год., ведно с договорената лихва върху дължимата
главница в размер на 0,1%
считано от датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017
г. до окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 1 360,59 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.05.2016 г.
до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/01.06.2016 год., ведно с договорената лихва върху дължимата
главница в размер на 0,1%
считано от датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017
г. до окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 1 258,69 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.06.2016 г.
до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница ф-ра №
**********/07.07.2016 год., ведно с договорената лихва върху дължимата главница
в размер на 0,1% считано от
датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017 г. до
окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 1 162,98 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.07.2016 г.
до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/03.08.2016 год., ведно с договорената лихва върху дължимата
главница в размер на 0,1%
считано от датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017
г. до окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 1 067,03 лева, считано от
датата, следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.08.2016 г.
до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/16.09.2016 г., ведно с договорената лихва върху дължимата главница
в размер на 0,1% считано от датата на подаване на
молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017 г. до окончателното плащане на
задължението; лихва за забава в размер на 973,96 лева, считано от датата, следваща падежа на наемната
вноска по Договора за наем - 06.09.2016 г. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028
лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/04.10.2016 г., ведно с договорената лихва върху дължимата главница
в размер на 0,1% считано от датата на подаване на
молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017 г. до окончателното плащане на
задължението; - лихва за забава в размер на 886,53 лева, считано от датата, следваща падежа на наемната
вноска по Договора за наем - 06.10.2016 г. до 08.10.2017 г. върху сумата 2 028
лв.
- 2 028 лв. главница по ф-ра
№ **********/07.11.2016 г., ведно с договорената лихва върху дължимата главница
в размер на 0,1% считано от
датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение 10.10.2017 г. до
окончателното плащане на задължението; лихва за забава в размер на 798,89 лева, считано от датата,
следваща падежа на наемната вноска по Договора за наем - 06.11.2016 г. до
08.10.2017 г. върху сумата 2 028 лв.
- направените разноски по водене на делото - държавни такси, за съдебна
експертиза, адвокатски хонорар, разноските по обезпечителното производство по
ч. гр. д. № 2884/2017 г. на Районен съд – К., по изпълнително дело № 500/2017
г. на ЧСИ Десислава Цветкова и др. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адвокат Б. П.. Излага съображения в писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Д.Б., чрез пълномощника му адв. Д.
Н., в който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Твърди, че в полза на ищеца срещу доверителя му не съществува вземане по
представения договор от *** г. Във връзка с описаните в исковата молба
обстоятелства, на които се основава иска, счита че следните твърдения не
отговарят на действителното положение между страните и оттам претенциите за
дължимите суми са необосновани и несъстоятелни.
Заявява, че доверителят му не е получавал описания в исковата молба влекач.
В титулната част на представения договор, той неправилно бил посочен като
съдлъжник по същия. Сочи, че видно от глава V, чл. 8, ал. 4, уреждаща
отговорността му, той: „...отговаря
солидарно за пълното изпълнение на задълженията на наемателя, съгласно
разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД.". Изричното посочване
на разпоредбите, които го обвързвали (чл. 138 и сл. от ЗЗД), еднозначно и
категорично превръщали доверителя му в поръчител по сключения договор, въпреки
че лексикално той бил определен като съдлъжник. Безспорен бил факта, че от
значение е посочената законова разпоредба, която обективирала реалната воля на
страните по сключения договор и посочването на качеството „съдлъжник“ не водело
до настъпване на правни последици в тази
насока.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД,
поради факта че с предявената искова молба се търси заплащането на дължими суми
по подробно посочени фактури, последната от които била с падеж за заплащане до
08.10.2016 г. Това била и датата, от която започвала да тече нормативно
предвидената давност по посочените в договора чл. 138 и сл. от ЗЗД. Посочва, че
съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД бездействието на кредитора при наличието на
неизпълнение по договора от страна на длъжника е основание за прекратяване на
поръчителството, като законодателят е обвързал това бездействие с определен
шестмесечен срок, който прегражда възможността на кредитора да реализира
вземането си срещу поръчителя. Посочва,
че константната съдебна практика приема, че в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е въведен
преклузивен срок от шест месеца (ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. Д. № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК), считано от падежа на главното задължение (08.10.2016 г.) по
този начин към 08.04.2017 г. бил осъществен обективния елемент от фактическия
състав, изразяващ се в изтичането на срока, през което време кредиторовото
бездействие е реализирало и субективния елемент от състава на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че при бездействие на кредитора в този срок, отговорността на
поръчителя спрямо кредитора отпада, поради погасяване на самото субективно
право по отношение на поръчителството. Посочва съдебна практика.
Твърди, че доверителят му никога не е получавал владението на описания в
процесния договор влекач и в тази връзка не дължи посочените суми в исковата
молба. След като процесното вземане за главницата не съществува в полза на
ищеца, следователно оспорва изцяло и акцесорния иск за установяване на вземане
под формата на лихви за забава и дължима неустойка, като недължими.
Счита, че И.Б. не дължи на ищеца търсената от него главница, както и
дължимата по същата лихва за забава и договорна нестойка, поради което оспорва
предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им присъди извършените по
делото разноски. В съдебно заседание адвокат.
Х. П. в качеството и на пълномощник на ответника моли съда до отхвърли
предявените искове като неоснователни. Подробни съображения излага в писмена
защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Н.7.“ ООД, чрез пълномощника му
адв. Д. Н., в който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Заявява, че до месец ноември 2015 г. доверителят му
стриктно заплащал дължимите от него суми, като причината да се прекъснат
извършените плащания била единствено и само настъпилите повреди по отдадената
под наем вещ, които не позволявали същата да бъде използвана. По силата на чл.
7, ал. 1, т. 2 от подписания договор между страните, наемателят бил длъжен да
отстранява всички повреди, свързани с обикновената употреба на МПС-то, както и
тези свързани с използването му по начин, различен от посочения в чл. 2 от,
като разходите били за негова сметка. Сочи, че видно от фактура
ССА008742/18.09.2015 г., преведена от лицензиран преводач на български език, на
15.09.2015 г., камионът бил приет във фирмен сервиз на „Р.", намиращ се в
град Ш., Ф., поради настъпил проблем със скоростната кутия и свързани с нея компонента.
Така извършеният ремонт не попадал в хипотезата на посочения член от договора,
като безспорен бил факта, че ремонт на скоростна кутия 4 месеца след отдаването му под наем не
следвало да бъде заплащана от наемателя. Около месец след извършения ремонт,
камионът отново аварирал, което налагало извършването на обслужвания на същия
на 30.11.2015 г. и 31.12.2015 г., съответно на стойност 250,10 евро и 1 425,70
евро, които също не били заплатени от наемодателя. Не оспорва, че камионът е
използван от доверителя му до края на *** г., когато същият постъпил в сервиз
за поредния си ремонт, който отново не попадал в хипотезата на повредите,
свързани с обикновената употреба на МПС-то. Въпреки това, наемодателят не
заплащал дължимите суми за неотложните ремонти, които били в негова тежест,
като на наемателя била отнета възможността да си служи с вещта. Именно поради
тази причина той спрял да заплаща дължимите суми, тъй като реално не можел да
използва наетата вещ, поради настъпилите повреди по камиона, чието отстраняване
било задължение на наемодателя. След отказа на наемодателя за заплащане на
дължимите суми за първоначално извършените ремонти през месец *** г., както и
след отказа от него за прихващането на тези суми от дължимите наеми,
доверителят му следвало да заплаща дължими суми за вещ, която не можел да използва по
причини, независещи от него и не попадащи в неговите отговорности по договора.
Именно поради тази причина камионът бил оставен в специализиран сервиз в град А.,
И. в края на ** г., където се намирал и към настоящия момент.
С оглед на изложеното бил безспорен
факта, че е погинал предмета на сделката, същият се е превърнал в неизползваем,
докато не му бъдат извършени необходимите ремонти, което е станало причина и за
прекратяване на сключения договор по силата на чл. 10, т. 5. Приложение в
настоящия случай намирала и разпоредбата на чл. 231, ал. 3 от ЗЗД с оглед А.матичното
разваляне на сключения договор по право поради настъпилата обективна
невъзможност за изпълнението на задължението на наемодателя. По този начин било
безспорно, че липсва договорно основание за заплащане на така търсените в
производството суми, поради тяхната недължимост, с оглед незаплатените от
наемодателя ремонти, настъпилото погиване на вещта и прекратяването на
договора.
След като процесното вземане за
главница не съществува в полза на ищеца, следователно оспорва изцяло и
акцесорния иск за установяване вземане под формата на лихви за забава и дължима
неустойка, като недължими. В съдебно заседание пълномощника на ответното
дружество, адвокат Д. Н. моли съда да отхвърли предявените искове. Излага
съображения в писмени бележки.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
По делото е
представен договор за наем на моторно превозно средство от ***. сключен между „Т.А.“
ЕООД *** от една страна в качеството му
на наемодател и „Н.7.“ ООД *** от друга страна като наемател, както и И.Д.Б. и С.Л.Т. като съдлъжници.
Съгласно договора наемодателя предоставя под наем на наемателя за временно ползване моторно превозно
средство влекач, марка ***, с рег. № ***, рама № ***, двигател ***,
цвят ****. Съгласно чл.5 от договора наемателя се задължава да заплати на наемодатели
месечна наемна цена за периода на действие на договора в общ размер на
30 400 лева без ДДС, която наемна цена е равностойна на 15 543.27
евро без ДДС и ще се заплаща на посочените в договора вноски ежемесечно в
размер на 2 028 лева дължима до пето число на текущия месец считано от ***.
включително. Съгласно чл. 6 от договора наемодателят е длъжен да предаде МПС на
наемателя в състояние, което отговаря на целите за което е наето. Наемателят е
длъжен да поддържа МПС-то в състояние, което го прави годно за използването му, да заплаща наемната цена
по начина и сроковете уговорени между страните, да съобщава незабавно на
наемодателя за повредите - чл.7, ал.1, т.1 до 9. Уговорено е, че при
забава на плащането на наемна вноска,
наемателя дължи на наемодателя освен уговорената лихва за забава и неустойка в размер
на 0.1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. В случай на забава на плащанията по договора
наемателят дължи на наемодателя лихва за забава в размер на 0,1 % върху дължимата вноска за
всеки просрочен ден на забавата. Посочено е, че съдлъжниците И.Д.Б. и С.Л.Т. се
задължават спрямо наемодателя да отговарят солидарно за пълното изпълнение на
задълженията на наемателя. Срокът на действие на договора е ***. Договора е
подписан от всички страни и не е оспорен от страна на ответниците /лист 29 - 32
/.
По делото е
представен и приемо – предавателен протокол от ***. към договор за наем от ***.
От същия се установява, че наемодателя е предал на наемателя влекач, марка ***, с рег. № ***, рама № ***, двигател ***, цвят бял в изправно
техническо състояние. Протоколът е подписан от представители на наемодателя,
наемателя и същия не е оспорен от страна на ответниците /лист 28/
По делото са представени 18 броя данъчни фактури издадени от ищцовото дружество във връзка с дължимите наемни
вноски по договор
за наем на моторно превозно средство от ***., неоспорени от страните.
По делото са
представени от страна на ответното дружество и 3 броя фактури за извършени ремонти на процесното МПС – то с
легализиран превод от испански на български език / лист 95 – 101/.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала заключение, което не е
оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че във връзка с договора и дължимите наемни вноски по него, ищцовото
дружество е издало 18 броя фактури, в това число, шест от тях са платени от
наемателя по договора и 12 броя останали неплатени както следва:
фактура № **********/14.10.2015 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/12.01.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/08.02.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/09.03.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/19.04.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/04.05.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/01.06.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/07.07.2016 г. на
обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/03.08.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/16.09.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/04.10.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
фактура № **********/07.11.2016 г. на обща стойност 2 028,00 лева с ДДС;
Посочено е, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводните регистри на двете дружества съобразно
действащите счетоводни стандарти и
законови разпоредби. Заведени са в дневниците за продажби на „Т.А.“ ЕООД и респективно в дневниците за
покупки на „Н.7.“ ООД и участват при формиране на данъчната основа – респ. при определяне на ДДС на дружествата за
съответните отчетни. По отношение на процесните фактури „Н.7.“ ООД е ползвало
данъчен кредит. Вещото лице сочи, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводните регистри на ответното дружество, съобразно действащите счетоводни
стандарти и законови разпоредби. Същите са заведени в хронологичен ред по дата
на издаване, като е кредитирана счетоводна сметка 401 „Доставчици“ – аналитична
партида – контрагент „Т.А.“ ЕООД. Счетоводната сметка е с кредитно салдо в
размер на 24 336 лева, явяващо се неплатеното задължение на „Н.7.“ ООД към
„Т.А.“ ЕООД с произход процесните фактури. От заключението се установява още калкулираната
лихви за забава, съгласно раздел V, чл.8, ал.4 от договор за наем на моторно превозно
средство от 15.05.2015г. е 12 240.96 лева.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с
право основание чл.228, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.228 от ЗЗД договорът за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена
цена. Предмет на договора за наем са веща и цената. Наемодателят се задължава
да предостави на наемателя временното ползване на една вещ. Това предоставяне е
предмет на задължението му, срещу това наемателят се е задължил да плати цена.
Плащането на цената е предмет на неговото задължение. Съгласно разпоредбата на
чл.232, ал.2, предл.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща на наемодателя
наемната цена.
Безспорно между страните е
съществувало облигационно правоотношение по силата на договор за наем на
моторно превозно средство от 15.05.2015г. за възмездно ползване на влекач марка ***, с
рег. № ***, рама № ****, двигател ***, цвят *** Договорът за наем на моторно – превозно средство е
сключен за срок до ****. Не е спорно, а
това се установява и от приемо – предавателен протокол от ***. към договор за
наем от ***., че ищцовото дружество в качеството си на наемодател е изпълнило задължението
се предаде вещта на наемателя в състояние годно за употребата й. Не е спорно и че съгласно договореното между
страните наемателят дължи на наемодателят ежемесечна наемна вноска в размер на 2 028,00 лева с ДДС на пето
число на всеки месец считано от месец юни 2015г. до
месец ноември 2016г. включително.
В тежест на наемателя
е да установи, че е изпълнил своето
задължение за заплащане на наемната цена. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ищцовото дружество е издало 18 броя
фактури договор за наем на моторно превозно средство от ***., като са заплатени
от страна на наемателя 6 броя фактури, като размерът на задължението по
неплатените 12 броя фактури е 24 336.00 лева.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответното дружество по чл.231, ал.3 от ЗЗД. По делото има
представени 3 броя фактури за извършени ремонти на вещта, но от същите не може
да се направи извод, че вещта е погинала т.е че същата не може да се използва
според предназначението си. Съдът намира, за неоснователно твърдението на
ответника за приложимост на разпоредбата
на чл.10, ал.5 от договор за наем на моторно превозно средство от ****.
съгласно която договора се прекратява при погиване на вещта. По делото са
събрани писмени доказателства за извършени ремонти на вещта, но липсват
доказателства, че същата не може да се използва според предназначението си т.е
същата е погинала.
Наемателят не е изпълнил задължението си да
съобщи незабавно на наемателя за възникналите повреди. По делото не са
ангажирани доказателства от страна на ответното дружество, че е уведомил
наемодателя за възникналите повреди, или че вещта
е повредена до такава степен, че не може да бъде използвана по предназначението
си – чл.7, ал.1,т.5 от договора. Няма доказателства по делото, че фактурите представени
от наемателя за извършани ремонти на вещта са изпратени на „Т.А.“ ЕООД, както и
изявление на наемателя, че счита договора за едностранно прекратен, поради
погиване на вещта – чл.10, ал.5 от договора.
Договор за наем на
моторно превозно средство от ****. е прекратен едностранно без предизвестие от
наемодателя на основание чл.10, т.4 от договора, поради неплащане на една и
повече наемни вноски в договорените срокове от наемателя.
Вън от изложеното съдът намира, че
следва да отбележи, че по делото липсват
доказателства, наемателят да е изпълнил едно от основните си задължения да върне наетата вещ.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ищцовото дружество е издало 18 броя
фактури договор за наем на моторно превозно средство от ***., като са заплатени
от страна на първия ответник 6 броя
фактури, като размерът на задължението по неплатените 12 броя процесни фактури е 24 336.00 лева. Установи
се, че ответното дружество е ползвало данъчен кредит.
По изложените съображения съдът намира
за основателен предявения от „Т.А.“ ЕООД против „Н.7.“ ООД, иск за заплащане на
сумата от 24 336 лева представляваща неплатени наемни вноски по договор за
наем на моторно превозно средство от ***., съгласно фактури с номера: **********/14.10.2015г.; **********/12.01.2016г.; **********/08.02.2016г.; **********/09.03.2016г.; **********/19.04.2016
г.; **********/04.05.2016г.; **********/01.06.2016г.; **********/07.07.2016г.; **********/03.08.2016г.; **********/16.09.2016г.; **********/04.10.2016г.; **********/07.11.2016г.
Следва да бъде
присъдена и законна лихва върху главницата считано от 10.10.2017г. – датата на
подаване на молбата за допускане на обезпечение.
Основателен
се явява и иска за заплащане на лихва за
забава. Съгласно раздел V, чл.8, ал.4 от договор за наем на моторно превозно средство от
15.05.2015г. в случай на забава на плащанията по договора, наемателят дължи на наемодателя
лихва за забава в размер на 0,1 / върху дължимата вноска за всеки просрочен ден
на забавата. От заключението на съдебно – счетоводна експертиза се установява,
че договорените лихви за забава, изчислен върху стойността на всяка една от
неплатените фактури, за периода от настъпване падежа на всяка наемна вноска-
шесто число на текущия месец до 10.10.2017 г. /датата на подаване на молбата за
допускане на обезпечение/ е общият размер 12 240.96 лева., подробно
индивидуализирани по размер и период в заключението.
Страните
по делото не спорят, а това се установява и от представения договор за наем на
моторно превозно средство от 15.05.2015г., че съдлъжниците И.Д.Б. и С.Л.Т.
отговарят солидарно за пълното изпълнение на задълженията на „Н.7.“ ООД.
Съгласно
чл.138 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен
в писмена форма.
С
влязло в закона сила определение производството по настоящото дело е прекратено
по отношение на С.Л.Т. поради оттегляне
на исковата молба в тази й част.
Вторият
ответник И.Д.Б. е направил възражение, на основание чл.147,
ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.147, ал.1 от ГПК поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредитора е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца.
Предметът
и обема на главния дълг определят предмета и
обема на задължението на поръчителя. Предпоставка за действието на
договора за поръчителства е съществуването на главния дълг. При периодични
задължения за плащане на наемна цена изискуемостта, падежа и забава на всяка една от тях
настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, произтичащи
от договор за наем – наемна цена за ползване на наетата вещ за отделни периоди
от време. Началния момент на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД за плащане на наемна
цена по договор за наем започва да тече от момента на настъпване на падежа на
всяка една от тях съобразно уговорките в договора. В настоящия
случай изискуемостта на всяка наемна цена възниква при настъпване на конкретния
уговорен падеж пето число на текущия месец, считано от от месец юни 2015, последната
дължима вноска е през месец ноември включително /Решение №89 от 31.07.2017г по
т.д. №907.2016г.II
т.о. на ВКС, Решение №351 от 15.01.2014г. по гр.дело №2667/2013г., III г.о на ВКС/.
Съгласно
договор за наем на моторно превозно средство от 15.05.2015г. последната наемна
вноска следва да бъде заплатена до 05.11.2016г. на която дата съгласно чл.9,
ал.1 от същия е посочено, че действието на договора за наем се прекратява. Тази
дата е падеж на задължението на главния длъжник по смисъла на чл.147 от ЗЗД и от
нея започва да тече шестмесечния срок, в който кредиторът трябва да предяви иск
срещу длъжника, за да запази правата си и среша поръчителя. Ако кредитора
пропусне този преклузивен срок, отговорността на поръчителя отпада. В този
смисъл следва да се тълкува нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като тя е
установена в интерес на поръчителя, за да ни бъде държан той отговорен до
безкрайност за главното задължение.
По делото е установено, че молбата за
допускане на обезпечение на бъдещ иск е подадена от ищеца след изтичане на шест
месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, а именно 10.10.2017г. Шестмесечния срок
по чл.147, ал.1 от ЗЗД е преклузивен като с изтичането му са погасява самото
поръчителство / т.4 от ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС/.
С
пропускането на преклузивния срок, отговорността на втория ответник И.Д.Б. е отпаднала, поради което предявените срещу
него искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски
се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска. Предвид
гореизложеното съдът счита, че ответното дружество „Н.7.“ ООД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 4 995
лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за един адвокат и
възнаграждение за вещо лице, както и разноските по обезпечаване на иска. Съдът
счита, че не следва да присъжда разноските на ищеца направени във връзка с изпълнителното
производство, тъй като същите са предмет на изпълнителния процес. Съгласно Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира
при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението.
Съгласно чл.78, ал.3
от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. По изложените съображения
ищецът следва да заплати на ответника И.Д.Б. сумата от 2000 лева, представляващи възнаграждение за
един адвокат
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най -
късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция, като в настоящия случай в страните
са представили списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Н.7.“ ООД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Ц. С. Ц.да заплати на „Т.А.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Й.С.Й., съдебен
адрес ***, чрез адвокат Б. П. сумата от 24 336 лева представляваща
неплатена наемна цена по договор за наем на моторно превозно средство от
15.05.2015г., съгласно фактури с
номера: **********/14.10.2015г.;**********/12.01.2016г.;**********/08.02.2016г.;**********/09.03.2016г.; **********/19.04.2016
г.; **********/04.05.2016г.;
**********/01.06.2016г.; **********/07.07.2016г.; **********/03.08.2016г.; **********/16.09.2016г.; **********/04.10.2016г.; **********/07.11.2016г., заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.10.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 12 240.96 лева представляваща общия размер на договорената
лихва по всяка една от фактурите в размер на 0.1 % върху всяка неплатена наемна вноска за
периода от 06.10.2015 г. до 08.10.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.А.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** представлявано от управителя Й.С.Й.,
съдебен адрес ***, чрез адвокат Б. П. против И.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адвокат Х. П., в
качеството му на съдлъжник по договор за наем на моторно превозно средство от
15.05.2015г. искове за заплащане на сумата от 24 336 лева представляваща
неплатена наемна цена по договор за наем на моторно превозно средство от
15.05.2015г.,съгласно фактури с номера: **********/14.10.2015г.; **********/12.01.2016г.; **********/08.02.2016г.; **********/09.03.2016г.; **********/19.04.2016г.; **********/04.05.2016г.;
**********/01.06.2016г.; **********/07.07.2016г.; **********/03.08.2016г.; **********/16.09.2016г.; **********/04.10.2016г.; **********/07.11.2016г., заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.10.2017г. до окончателното й изплащане, и сумата от
12 240.96 лева представляваща общия
размер на договорената лихва по всяка една от фактурите в размер на 0.1 % върху всяка неплатена наемна вноска за
периода от 06.10.2015 г. до 08.10.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Н.7.“ ООД със седалище и адрес на управление
***, ЕИК***, представлявано от управителя Ц.
С. Ц. да заплати на „Т.А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, представлявано от управителя Й.С.Й., съдебен адрес ***, чрез адвокат Б. П. сумата от 4 995 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Т.А.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК, представлявано от управителя Й.С.Й., съдебен адрес ***,
чрез адвокат Б. П. да заплати на И.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, чрез адвокат Х. П. сумата от
2000 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :