№ 212
гр. Варна, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502647 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.402, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗКПУ “Сеяч“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Царевци, общ.Аврен, обл.Варна представлявано от председателя
Кирчо Петров Шарков,действащ чрез адв.З. Х., с адрес: *** против Определение №12824 от
17.11.2022г. постановено по ч.гр.д.№13239/2022г. по описа на РС Варна, с което е отменено
допуснатото с Определение №10936 от 05.10.2022г. постановено по същото дело
обезпечение на бъдещ иск срещу “Агро Финанс Консулт“, с ЕИК *********, със седалище в
гр.Пловдив, чрез налагане на запор на банкови сметки до размера от 1642.50лв., поради
факта, че молителят не е представил в срок доказателства за предявен иск в определения от
съда едномесечен срок.
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като
обезпеченият иск е предявен, но поради наличие на основателни причини, доказателства за
това не са предоставени на съда в срок. Сочи се, че на 04.11.2022г. с писмо с обратна
разписка, изпратено чрез “Спиди“ молителят е подал искова молба. Пратката с документи е
доставена и приета в Районен съд Пловдив на 07.11.2022г., като обратната разписка е
върната на молителя на 08.11.2022г. Екземпляр от исковата молба е задържана от съда, за
поставяне на входящ номер, след което е върнат на молителя на 09.11.2022г. Твърди се, че
същевременно процесуалния представител на молителя адв.З. Х. е в годишен отпуск от
09.11.2022г., като на посочената дата тя е напуснала пределите на страната и се е завърнала
на 20.11.2022г. Ето защо се поддържа, че са налице основателни причини, за непредставяне
в срок на доказателства за предявен иск и се моли за отмяна на обжалваното определение.
От ответниците по жалбата е постъпил отговор, с които се поддържа становище за
нейната неоснователност, като са изложени подробни съображения. Моли се съдът, да
постави съдебен акт, с който да остави без уважение частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
1
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производство по ч.гр.д.№13239/2022г. по описа на РС Варна, е образувано по молба
на ЗКПУ “Сеяч“ за обезпечаване на бъдещ осъдителен иск, против “Агро Финанс Консулт“,
за сумата от 1642.50лв., чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника. С
Определение №10936/05.10.2022г. постановено по посоченото дело, съдът е допуснал
исканото обезпечение при условията на внесена гаранция, като съобразно правомощията си
по чл.390, ал.2 от ГПК е определил едномесечен срок на молителя за предявяване на
бъдещият иск, който в срок в съответствие с възприетото в ТР №6 от 14.03.2014г. на ВКС по
т.д.№6/2013г., ОСГТК, започва да тече от постановяване на определението за допускане на
обезпечението-т.е. от 05.10.2022г. За така постановеното определение до молителя е
изпратено съобщение, което е получено на 12.10.2022г. Наред с това видно от
доказателствата за внасяне на определената гаранция и от отразяването за получаване на
обезпечителна заповед, молителят се е уведомил за постановеното определение още на
06.10.2022г.
Поради липса на представени от молителя доказателства за предявяване на
обезпеченият бъдещ иск в определеният едномесечен срок, с атакуваното Определение
№12824 от 17.11.2022г., съдът е отменил допуснатото обезпечение.
При така установените обстоятелства, настоящият въззивен състав на съдът, намира
обжалваното определение за правилно и законосъобразно, тъй срока за представяне на
доказателства от молителя за предявяване на бъдещият иск, безспорно не е спазен,
респективно са възникнали предпоставките за отмяна на допуснатото обезпечение.
Ангажираните от жалбоподателят-молител доказателства не са в състояние да
разколебаят горният извод, доколкото те не установяват спазване на изискването на чл.390,
ал.3 от ГПК за представяне на доказателства за предявяване на иска, пред съдът допуснал
обезпечението, като без значение е дали молителя е спазил срока за предявяване на
обезпечената претенция.
Наред с това наличието на извинителни причини за пропускане на срока, не може да
бъде основание за отмяна на атакуваният съдебен акт, а евентуално могат да послужат в
производство по чл.64 от ГПК. Дори обаче да се приеме обратното, то в случая не се
установяват и извинителни причини, довели до пропускане на срока. Определеният при
условията на чл.390, ал.3 от ГПК срок е отнапред ясен и краен, като от волята на молителят
зависи, в кой момент от границите му ще изпълни изискванията на цитираната разпоредба,
т.е. не е задължително да се изчаква изтичането му за да се представят нужните
доказателства. Ето защо молителят, е следвало да съобрази действията си по предявяване на
иска, респективно за представяне на доказателства за това, така, че да се вмести в
едномесечният срок. В този смисъл не може да се приеме за извинителна причина изборът
да се предяви претенцията в предпоследният ден от срока и то чрез пощенска пратка. Освен
това страната е могла да представи доказателства за предприетите действия и да поиска,
възможност да ангажира допълнителни такива за образуване на дело по предявената искова
молба.
Ползването на отпуск от пълномощникът на страната, не е неочаквано събитие, като
видно от служебната бележка издадена от АК Варна на 03.11.2022г. е, че страната е била в
известност за това събитие преди изтичане на срока по чл.390, ал.3 от ГПК. Освен това
представянето на доказателства е фактическо, а не правно действие, което не изисква
специални познания, поради което извършването му е могло да стане и лично от страната.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че пропуска за представяне на
2
доказателства в срока по чл.390, ал.3 от ГПК, законосъобразно е довел до отмяна на
допуснатото обезпечение, съответно че подадената частна жалба, следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №12824 от 17.11.2022г. постановено по ч.гр.д.
№13239/2022г. по описа на Районен съд Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3