ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 12.08.2020г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на дванадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 1698 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.А., ЕГН **********, чрез адв. И.К.И. *** срещу
мълчалив отказ на финансовия орган на Прокуратура на Република България,
обективиран в писмо вх. № 3902/09.03.2020 г. за изплащане на суми по издаден
Изпълнителен лист с № 168 от 13.07.2017 г. по гр. дело № 198/2015 г. по описа
на Окръжен съд- Шумен, в условие на евентуалност обжалва изричен отказ за
изплащане на сумите по издадения изпълнителен лист.
В жалбата си жалбоподателят налага твърдения, че на 17.03.2020 г. с пратка
№10540336956657 е входирал уточнение във връзка с писмо вх. № 3902/09.03.2020
г. за изплащане на суми по издаден изпълнителен лист с № 168 от 13.07.2017 г.
по гр. дело № 198/2015 г. по описа на Окръжен съд- Шумен, получено на
18.03.2020г. със същата пратка от Главна прокуратура.
Излага, че са изпратили всички изискани от прокуратурата документи към дата
/23.06.2020г./ но въпреки това не е изпълнено искането им за изпълнение на
съдебно решение във връзка с частта за разноските по него. След като изминали
повече от два месеца, при наличието на извънредно положение, няма отговор по
искането на жалбоподателя.
Счита, че посоченото непроизнасяне в срок представлява мълчалив отказ да се
издаде акт за изплащане на сумите по изпълнителния лист, поради което обжалва същия.
Ответникът по жалбата с придружително писмо изпраща административната
преписка и изразява становище за недопустимост на жалбата на основание чл. 159,
т. 1 АПК с доводи, че отношенията свързани с изплащане на сумите по
изпълнителния лист нямат административен характер.
След като се запозна с представените
по делото доказателства настоящият състав намира, че жалбата е подадена
легитимирана да обжалва страна, но при липса на годен за оспорване акт. Във
връзка с горното и предвид изложените по долу съображения настоящият състав
намира, че жалбата е процесуално недопустима.
С покана вх. № 3902/15/26.11.19 г., жалбоподателят кани от Прокуратура на
република България (ПРБ) да му бъде изплатена сума от 4966,96 лева
представляваща претърпени имуществени и неимуществени вреди, за която сума е
издаден изпълнителен лист с № 168 от 13.07.2017 г. по гр. дело № 198/2015 г. по
описа на Окръжен съд- Шумен. Уточнява в поканата, че вземането по тази сума е
придобито от цедента Е.А.с договор за цесия от 27.07.2017 г. По тази покана от
страна на финансовия орган на ПРБ е изпратено писмо до цедента Е.А.и до
жалбоподателя А. с което ги уведомява, че оспорват да са надлежно уведомени по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за цесията, че са изплатили част от дължимата сума
в размер на 3342,95 лева по изпълнително дело по което длъжник е цедента и че
след представяне на необходимите документи удостоверяващи договора за
прехвърляне на вземане са готови да изплатят на цесионера-жалбоподател остатъка
от сумата.
Съдът намира, че непроизнасянето по искането на жалбоподателя за заплащане
на присъдените суми и неизплащането на същите не съставлява мълчалив отказ на финансовият
орган на ПРБ.
От съдържащите се в приложената от ПРБ преписка документи се установява, че
с Изпълнителен лист с № 168 от 13.07.2017 г. по гр. дело № 198/2015 г. по описа
на Окръжен съд- Шумен ПРБ е осъдена да заплати на Еркан Шабан Али суми в общ
размер на 4966,96 лева представляващи претърпени имуществени и неимуществени
вреди от повдигнато и поддържано обвинение, по което Али е оправдан с влязла в
сила присъда. Сумите по изпълнителен лист според твърденията на жалбоподателя
са му били прехвърлени с договор за цесия от 27.07.2017 г. и са поискани по
реда на чл. 519, ал. 2 ГПК от цесионера жалбоподател С.С.А. с покана вх. №
3902/15/26.11.19 г. на ПРБ.
В този случай за жалбоподателя възниква правната възможност за защита по
друг ред, а именно в случай, че е налице
влязло в сила съдебно решение за дължимото обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение, по
което Али е оправдан с влязла в сила присъда, чието установяване и репариране
се осъществява по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от общите съдилища на Република
България. В този смисъл влязлото в сила решение, с което се присъжда тези вреди
не представлява изпълнително основание по чл. 268 от АПК, а такова по смисъла
на 404, т. 1 ГПК, тъй като изпълнителни основания, наред с останалите посочени
в чл. 268 АПК са и влезлите в сила решения, определения и разпореждания на
административните съдилища. В този смисъл редът по който жалбоподателят следва
да поиска изпълнение на присъдените суми е гражданскоправен – чл. 519, ал. 2 ГПК. За наличието на гражданскоправен спор сочи и приложената към преписката кореспонденция.
От същата са видни спорни въпроси между жалбоподателя и ПРБ относно надлежното
съобщаване на цесията от цедента на длъжника, датата на която същата е съобщена
и валидността на самия договор за прехвърляне на вземането и надлежното
изпълнение на задължението към цедента. Всички тези въпроси подлежат на
разрешаване по реда на гражданското законодателство, а не по административен
ред.
На следващо място, неизпълнението на съдебното решение не е фактическо
действие, обжалваемо по реда на АПК и за страната, която е засегната от
неизпълнение на съдебното решение, има друг предвиден в ГПК ред за защита, а не
по реда на АПК. Неизпълнението на самата разпоредба на чл. 519, ал. 2 ГПК от
страна на ПРБ и нейният финансов орган, не може да доведе до приложимост на
производството по чл. 148, ал. 1 нито на това по чл. 256 АПК, тъй като тя
урежда начина, по който следва да се упражнят правата на кредитора - Паричните
вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по
бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на
съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема
необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет/ като
нормата визира само реда и начина за изплащане на паричните вземания, но не и
някакво задължение за органа, което да бъде предмет на съдебна проверка по реда
на АПК. Наред с това, неизпълнението на съдебното решение от страна на
Прокуратура на РБ не е и не може да бъде фактическо бездействие, пряко
произтичащо от нормативен акт.
На следващо място, искането на жалбоподателя не е насочено към
административен орган. Макар в текста на чл. 519, ал. 2 ГПК да е заложено
понятието „финансов орган“, той няма качеството на административен такъв. Административен
орган според § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на АПК, е органът, който
принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на
административни правомощия, овластен въз основа на закон. Понеже е част от общата администрация на ПРБ, финансовият ѝ орган не осъществява административна дейност в
качеството си на орган, който е част от изпълнителната власт, нито пък разполага
с административни правомощия въз основа и в изпълнение на закона.
С оглед на това предвид липсата на годно за оспорване бездействие или на фактическо
действие, оспорването е недопустимо, поради което и на основание чл. 159, т. 1
от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 9187/31.07.2020 г. от С.С.А., ЕГН **********, чрез адв. И.К.И.
*** срещу мълчалив отказ на финансовия орган на Прокуратура на Република
България, обективиран в писмо вх. № 3902/09.03.2020 г. за изплащане на суми по
издаден Изпълнителен лист с № 168 от 13.07.2017 г. по гр. дело № 198/2015 г. по
описа на Окръжен съд- Шумен, в условие на евентуалност обжалва изричен отказ за
изплащане на сумите по издадения изпълнителен лист.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1698 по описа за 2020 г. на Административен
съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС по реда на глава ХІІІ от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: