№ 10996
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110112793 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на а срещу а, с която е предявен иск с
правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 3028,25
лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „Ленд
Роувър Рейндж Роувър“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 17.08.2018 г. в гр.
София на Околовръстен път в отсечката между бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Челопешко
шосе“ поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
10.03.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 3018,25 лева, като в
този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Твърди, че причина за ПТП е
попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
поради което виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да
стопанисва, поддържа и ремонтира републиканските пътища. По така изложените
съображения предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника а, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между вредите и настъпилото ПТП, както и размера на твърдените вреди.
Оспорва механизма на ПТП. В условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, изразяващо се в несъобразяване
поведението на водача на МПС с пътната обстановка. По така изложените доводи моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства – комбинирана застрахователна
1
полица № 0306Х0399413 от 09.07.2018 г., ведно с квитанции за платена премия, се
установява, че към датата на настъпване на ПТП – 17.08.2018 г. между ищеца и собственика
на МПС „Ленд Роувър Рейндж Роувър“ с рег. № , е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско“. Не се спори между страните, а и от
неоспореното и прието по делото преводно нареждане се установява, че на 12.11.2018 г.
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на 3018,25
лева. Освен това по делото са представени общи условия на а за застраховка на моторни
превозни средства „Каско“, от които е видно, че покритието обхваща щети, причинени при
авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни
предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното платно като земни скални
маси и други, нарушена цялост на пътното покритие и т.н.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства –
уведомление – декларация за щета, протокол за ПТП № 11719582 от 17.08.2018 г., опис на
претенция, доклад по щета, както и заключението на автотехническата експертиза, се
установява, че на 17.08.2018 г. в гр. София, при движение по Околовръстен път с посока от
кв. „Казичене“ към район „Кремиковци“ и на около 200 м след бул. „Ботевградско шосе“
процесното МПС „Ленд Роувър Рейндж Роувър“ с рег. № , попаднало в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. Така описаният механизъм се установява освен от
събраните писмени доказателства, но и от показанията на свидетеля Г. А. Д., управлявал
процесното МПС при настъпване на ПТП, който освен че описва настъпването на
събитието, но изрично посочва, че процесното МПС е преминало през дупка на плътното
платно. Не е налице основание показанията на свидетеля да не бъдат взети предвид,
доколкото същите са последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени. В същия
смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и
обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Ленд Роувър Рейндж
Роувър“ с рег. № ,, за които ищецът е изплатил обезщетение, са причинени в резултат на
процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. В случая между страните не се спори, че процесният участък е част от
Републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 ЗП задължена да осъществява дейностите по
управлението му е именно а. Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи
необезопасената дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. а осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът има основание за суброгация
в правата на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
2
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, нито че именно това обстоятелство е било причина за настъпването на ПТП. По
делото не са представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на
процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си като водач с пътните и метеорологични условия.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Изключение от принципа, че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се
определя по средни пазарни цени е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната
норма посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по
фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на
експлоатация до 3 години, като това се отнася и за нормовремената и стойността на
сервизния час, които се приемат изцяло съгласно чл. 19, ал. 1 от Методиката. В същия
смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г.
на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр.
д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г.
ІІ-Г с-в и др.).
Съгласно заключението на автотехническата експертиза към датата на настъпване на
ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация от 2 месеца и 18 дни от датата на
първоначалната регистрация, като между страните не се спори, а и събраните доказателства
сочат, че процесното МПС е било ремонтирано в оторизиран сервиз. Именно предвид
обстоятелството, че се касае за МПС със срок на експлоатация до 3 години, то приложение
намират специалните правила на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразявайки това
обстоятелство вещото лице е определило пазарната стойност на необходимия ремонт за
възстановяване на вредите по процесното МПС на сумата в размер на 3018,25 лева. Към
тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната
сума от 10 лева е в обичайния размер за такива. Ето защо общият дължим от ответника
размер възлиза на сумата от 3028,25 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При
това положение предявеният от ищеца иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски в общ размер на 681,13
лева, от които 161,13 лева – платена държавна такса, 350 лева – депозит за вещо лице, 70
лева – депозит за свидетел и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА а, с БУЛСТАТ , и седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония“ № 3, да заплати на а, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3028,25 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни
разноски за вреди на МПС „Ленд Роувър Рейндж Роувър“ с рег. № ,, причинени при ПТП,
настъпило на 17.08.2018 г. в гр. София на Околовръстен път поради попадане на автомобила
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от
10.03.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 681,13 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4