Решение по дело №2020/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              14.06.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2020 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.12.2020г., гр.д.7471/20г., СРС, 128 с-в признава за установено по отношение на И.Н.В., че дължи на  „Т.С.” ЕАД сумата 4 767.38 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г. за абонатен № 206240, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.12.2019г. до окончателното плащане и сумата 488.29 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2017г. – 28.11.2019г., отхвърля исковете за разликата над уважените размери до пълните предявени по иска за главница от 5 288.79 лв. и за периода от м.05.2016 г. до м.09.2016г. вкл. и по  иска за обезщетение за забава от 605.74 лв., исковете сумата 94.72 лв. за дялово разпределение за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г. и сумата 15.46 лв. - обезщетение за забава през периода от 31.12.2016г. до 28.11.2019г., като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 841.60 лв. - разноски за исково и заповедно производство, а ищеца да заплати на ответницата сумата 78.59 лв. -  разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях И.Н.В.. Счита решението за нищожно. Недоказано е количеството на доставената топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява становище.

Третото лице помагач на ищеца – „Н.” ЕАД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

         В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

Неоснователни са оплакванията по жалбата за нищожност на решението. Постановено е при спазена задължителната писмена форма за валидност на крайния съдебен акт съгласно чл.235, ал.4 ГПК. Решаващата воля е достатъчно разбираема. Произнасянето е извършено в пределите на правораздавателната власт на съдилищата и от лице, овластено да издава съдебни актове. Няма данни за предрешаване и произнасяне преди приключване на устните състезания, нито за нарушена тайна на съвещание. Затова решението е валидно и годно да произведе присъщите на съдебен акт правни последици.

Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва са основателни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.12.2020г., гр.д.7471/20г., СРС, 128 с-в в частта, с която се признава за установено по отношение на И.Н.В., че дължи на  „Т.С.” ЕАД сумата                 4 767.38 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г. за абонатен № 206240, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.12.2019г. до окончателното плащане и сумата 488.29 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2017г. – 28.11.2019г.

ОСЪЖДА И.Н.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, *** Б сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Н.” ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.