Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр. Шумен, 11.12.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- надесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 127 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Д. Чудо- миров Д., ЕГН ********** с адрес ***, представляван от ад. К.М. *** срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „“, № 68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д... Ищецът твърди, че е бил собственик на лек автомобил марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ с рег. № ..., за който на 30.08. 2016 г. между него и ответника е сключен застрахователен договор „Каско на МПС“ - застрахователна полица № 0312160013012814 за срок от 00.00 ч. на 31.08.2016 г. до 24.00 ч. на 30.08.2017 г. Застрахователната сума е била определена на 65 000.00 лв. Застрахователната премия е била в размер на 3 222.18 лв., като плащането е разсрочено на четири вноски. На 30.08.2016 г. е била платена първата вноска, а следващите две съответно на 28.11.2016 г. и на 02.03.2017 г. на 31.08.2016 г. е монтиран допълнителен имобилайзер съгласно добавък към застрахователната полица. Лекият автомобил е бил откраднат на 21.05.2017 г. от паркинг в гр. Варна. На следващия ден ищецът е уведомил застрахователя, като е била образувана съответната преписка за щета. Но на 13.06.2017 г., ищецът е бил уведомен, че пред- ставените от него ключове не са за автомобила и ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение. С исковата молба, ищецът претендира ответникът да му заплати сумата от 62 280.00 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение за претърпяната имуществената вреда на застраховано имущество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по де- лото разноски.
В депозирания отговор на исковата молба „Дженерали застраховане“ АД изразява становище, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана. От- ветникът не оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор за за- страховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № ********** 012814 от 30.08.2016 г. за автомобил марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ с рег. № ... с период на покритие от 31.08.2016 г. до 30.08.2017 г. и рисково покритие по клауза „Пълно Каско“, съгласно Общите условия на застрахо вателя за застраховка „Каско на МПС“ (ОУ), приети от ищеца. Не се оспорва и факта, че на 22.05.2017 г. е образувана преписка по застрахователна претенция на ищеца, която мотивирано е отказана с писмо изх. № *********/13.06.2018 г.
Основание за отказа на застрахователя да заплати застрахователното обез- щетение е неизпълнение от ищеца на задължението му произтичащо от т. 52.8 във вр. с т.52 от ОУ на застраховката. Извършената от застрахователя експертиза на предадените от ищеца на 22.05.2017 г. като оригинални два бр. ключове е устано- вила, че те не са оригиналните за лекия автомобил. И двата ключа, предадени от ищеца, са за други автомобили в Германия. С оглед на това ответникът оспорва твърдението на ищеца, че автомобилът е бил откраднат в периода на застраховател- ното покритие и че е налице застрахователно събитие. Събитието е изключено от покритието по застраховката риск по аргумент от т. 7.11 от ОУ. Според ответника липсва идентичност межзу автомобила, застрахован по полицата и този, който действително е засегнат от събитието „кражба“ и за който се иска застрахователно обезщетение. В условие на евентуалност се оспорва размера на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение., което е завишено и надвишава стойността на причинената вреда. Според ответника релевантна за определяне размера на обезще- тителното плащане е средната пазарна цена на автомобила в страната в деня на за- страхователното събитие.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Ищецът е собственик на лек автомобил марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ с рег. № .... Ищецът е придобил правото на собственост върху автомобила от физическо лице в гр. Сандсва, Швеция въз основа на сключен на 28.07.2016 г. договор за покупко-продажба на употребявано превозно средство (л. 80 - л.81 от делото на ШРС). От приложените по делото документи за първоначал- на регистрация на МПС (л.141-л.154 от делото на ШРС) и удостоверение рег. № 869000-8233 от 22.07.2020 г. на ОД на МВР Шумен, сектор „Пътна полиция“ се ус- тановява, че на 22.08.2016 г., ищецът е подал заявление № 160869013245 за първо- начална регистрация на ПС с произход от ЕС – лек автомобил „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ .... На същата дата е била извършена идентификация, при която „…не са установени притеснителни факти или несъответствие с данните в представените документи.“. На 23.08.2016 г., лекият автомобил е регистриран в сектор „Пътна полиция“ с рег. № .... Към датата на ре- гистрация на автомобила – 23.08.2016 г., същият не е бил обявен за издирване.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени дока- затества се установява, че между ищеца и ответника е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0312160013012814 от 30.08.2016 г. с начална дата за покритие 31.08.2016 г. и крайна дата на покритие 30.08.2017 г. Застрахователната сума, до която застра- хователят се е задължил да заплати застрахователно обезщетение е в размер на 65 000.00 лв. Застраховката покрива рисковете по клауза „пълно Каско“ и включва покриване щетите на пълната загуба при кражба на лекия автомобил. Уговорената застрахователна премия в размер на 3 222.18 лв. е следвало да се плати на четири вноски. От представените 3 бр. разписки за платени застрахователни вноски се установява, че ищецът е заплатил първите три вноски, последната вноска, дължима на 30.05.2017 г. не е била заплатена. При сключването на застрахователни договор, застрахователят е извършил оглед на процесния автомобил - протокол за оглед на МПС от 30.08.2016 г. (л.7 от делото на ШРС) и изрично, и писмено е поставил съществените въпроси за сключването му - предложение (въпросник) към полица № 0312160013012814 за сключване на застраховка „Каско на МПС“ от 30.08.2016 г. (л.74 от делото на ШРС)
От документите съдържащи се в ДП № 192/2017 г. по описа на Пето РУ – Варна и Постановление за спиране на наказателното производство Районна проку- ратура – Варна от 19.01.2018 г. (л.34 от делото на ШРС) се установява, че на 21.05.2017 г. в гр. Варна, неизвестен извършител чрез използване на техническо средство е отнел от ищеца без негово съгласие застрахования лек автомобил с на- мерение противозаконно да се присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 от НК. За извършената кражба, ищецът, своевременно е уведомил ответника на 22.05.2017 г. В уведомлението, ищецът е посочил, че вечерта на 20.05. 2017 г. е паркирал застрахования автомобил на паркинга на хотел „Алекта“ гр. Варна и на сутринта когато е отишъл за него, го е нямало на паркинга. Заедно с уведомяването ищецът е предал два броя ключове на автомобила, както и документите изискани от застра- хователя – протоколи от 22.05.2017 г. (л.22- л.24). С писмо изх. № ********* от 13.06.2018 г., застрахователят е отказал изплащането на обезщетение, тъй като про- верката в завода производител „Ягуар ленд роувър“ е установила, че предадените от ищеца при подаването на уведомлението, два броя контактни ключове не са за застрахования автомобил. Предвид на това застрахователят счита, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.46.4 от ОУ, което е значително с оглед интереса на застрахователя.
За установяване на обстоятелствата по предаването на ключовете, ответни- кът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан свидетелят Б.И.Б., който работи в ответното дружество на длъжност експерт лик- видационен център, като в служебните му задължения се включва приемането на документи от потърпевши клиенти на дружеството по автокаско и по гражданска отговорност, завеждането на щетите и обработката на щетите. Свидетелят е приел уведомлението за кражбата на автомобила, уведомил е централното управление, за- вел е щетата, като в негово присъствие ищецът е попълнил необходимите доку- менти, които са изпратени на централното управление. Ищецът е предал ключовете на автомобила заедно с талона му, като свидетелят ги е приел, проверил е дали са окомплектовани, разкомплектовал ги е и после отново ги е окомплектовал, и е на- правил снимки.
Свидетелят обясни как се процедира и извършва първичен оглед на скъп ав- томобил при сключването на застрахователен договор. След сключването на за- страхователния договор от брокер или агент, клиента е длъжен да докара автомоби- ла в ликвидационният център, където работи свидетелят, извършва се оглед, правят се снимки на автомобила, на рамата и задължително на ключовете, както и на изми- натите километри. При някои от автомобилите, с отварянето на вратата им, кило- метрите излизат автоматично, но при други се налага да се постави ключа за да из- лязат данните за изминатите километри.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, предвид факта, че има преки и непосредствени впечатления от обстоятелствата за които е разпитан и показанията му кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.
От представения по делото протокол за оглед на МПС от 30.08.2016 г., предложението (въпросник) към полицата от 30.08.2016 г., както и от показанията на разпитания по делото свидетел съдът приема за установено, че преди да поеме задълженията произтичащи от носенето на застрахователния риск, застрахователят е проучил фактическото състояние на вещта, като е извършил съответния оглед и е изяснил всички съществени за него въпроси и обстоятелства, които са от значение за риска. От тези доказателства се установява, че единствения въпрос от съществе- но значение за застрахователя е броя на наличните ключове за МПС. Във въпрос- ника, ищецът изрично е посочил 2 бр. ключове, които служителя на застрахователя е фотографирал. Не са поставяни въпроси и застрахователят не е изследвал дали представените му ключове са оригиналните заводски ключове за процесното МПС.
От заключенията на назначените от съда съдебно-автотехническа и допъл- нителна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че действителната стой- ност на лек автомобил марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ с рег. № ... към датата на застрахователното събитие е 62 280 лв. Напълно е възможно лекия автомобил да бъде приведен в движение освен с оригиналните ключове, предназначени за него и с други ключове след тяхното препрограмиране. Купува- чът на лекия автомобил, ако не притежава специални знания и не разполага със специализирани технически средства – диагностични уреди, не може да установи, че предадените ключовете не са оригиналните на завода производител, а други пре- програмирани. Ключът не е незаменям и във всеки един момент може да бъде заме- нен.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от застрахования имуществени вреди на застраховано имущество. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 405, ал. 1 във вр. с чл.386 от КЗ и чл. 409, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В отговора на исковата молба ответникът на основание чл.119 ал.3 от ГПК във вр. с чл.105 и чл.108, ал.1 от ГПК е направил възражение за местна подсъдност на делото, предвид обстоятелството, че седалището му и адреса на управление е в гр. София.
Възражението за местна неподсъдност е направено своевременно, но разгле- дано по същество е неоснователно, поради следните съображения:
Възражението на ответника се основава на чл.2, ал.2 от КЗ, като според раз- поредбата ищецът е ползвател на застрахователна услуга и не е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което не може да се прилага чл.113 от ГПК. Съдът счита, че ищецът в качеството си на застрахован е ползвател на застра- хователна услуга, съгл. чл.2, ал.2 от КЗ, но това не изключва качеството му на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Самият текст на чл.2, ал.2 от КЗ не дава основание за подобен извод, в него изрично е указано че застрахованият е ползвател на застрахователни услуги „… независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.“. Т.е. потребителя по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП може да е и ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ.
В конкретния случай, ищецът е страна по застрахователния договор. В каче- ството си на застрахован, същият е потребител на застрахователна услуга по сми- съла на чл.2, ал.2 от КЗ и с предявения иск търси защита на правата си по склю- чения с ответника застрахователен договор. Но следва да се съобрази обстоятелст- вото, че ищецът е физическо лице, ползващо услугата по застрахователния до- говор извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следовател- но ищецът е и потребител, съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 113 от ГПК иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Разпоредбата предоставя възможност на ищеца да избере къде да предяви иска. От приложените по делото доказателства е видно, че адресът на ищеца е в гр. Шумен и той се е възползвал от предоставената му с чл. 113 от ГПК възможност, като е депозирал иска си, първоначално пред РС – Шумен, а впоследствие, предвид увеличаване размера на предявения иск, пред ШОС. С упражняване правото по чл. 113 от ГПК, на избор на местна подсъдност, от страна на ищеца, се дерогира обща- та местна подсъдност по чл. 108, ал.1, изр.1 от ГПК и компетентен да разгледа иска е Шуменският окръжен съд.
Разгледани по същество исковите претенции на Д.Ч.Д. срещу застрахователното дружество са основателни, поради следните съображе- ния:
Към момента на кражбата на автомобила (21.05.2017 г.), вследствие на кой- то е настъпила имуществената вреда между ищеца и „Дженерали застраховане“ АД е съществувало застрахователно правоотношение, породено от валидно сключен договор за имуществено застраховане. Предмет на застраховане е бил притежава- ния от ищеца лек автомобил, марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ с рег. № .... Един от рисковете, покрити с договора са вредите настъпили вследствие кражбата на застрахованото МПС. Застрахователното събитие е възникнало в срока на действие на договора. Валидната застраховка към момента на увреждането, поражда, посоченото в чл.405, ал.1 от КЗ задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, но само ако не са налице някое от посочените в чл.408 от КЗ основания за отказ да се плати.
В конкретния случай застрахователят счита, че ищецът не е изпълнил задъл- жението си по т.52.8 от ОУ да представи ключовете на застрахованото МПС, поради което оспорва обстоятелството, че то е било откраднато и че е налице за- страхователно събитие за ищеца. Събитието е изключено от покритите рискове по аргумент от т.7.11 от ОУ (щети, причинени от, свързани с или вследствие на изма- ма, опит за измама или заблуда на застрахователя от страна на застрахования при сключване на застрахователния договор и/или предявяване на претенция за из- плащане на застрахователно обезщетение) и по аргумент от т.8.2 от ОУ (увредено- то МПС е различно от застрахованото).
Съдът намира възражението за неоснователно. Застрахованият автомобил е бил регистриран съобразно действащото в страната законодателство и по предвиде- ния в него ред. Налице е МПС, което е редовно регистрирано в страната. Индиви- дуализацията му в застрахователната полица е идентична с тази от документите по регистрацията му и се потвърждава от извършения от застрахователя оглед при за- страховането му – протокол за оглед на МПС от 30.08.2016 г. При сключването на застрахователния договор, застрахователят не е проучил и не изискал категорични данни от ищеца дали наличните ключове са оригиналните заводски ключове на за- страхования автомобил - протокол (въпросник) от 30.08.2016 г. Т.е. въпросът за „оргиналността“ на ключовете не е съществено обстоятелство по смисъла на чл. 362, ал.2 от КЗ.
В хода на процеса не бяха събрани доказателства, че на самият ищец е из- вестно обстоятелството, че ключовете не са оригинални и той да е укрил това об- стоятелство от застрахователя. Напротив, в конкретния случай е налице придоби- ване на употребявано МПС от неговия предишен собственик, а не закупуване на нов автомобил от производителя му или негов оторизиран представител. В този случай е напълно възможно, както посочват и двете вещи лица в заключенията си, предадените на ищеца ключове да не са оригиналните, а препрограмирани. След като ключовете привеждат в движения МПС, ищецът няма как да установи без на- личието на специални знания и техническо оборудване, които той не притежава, че предадените му ключове не са оригинални.
С оглед на това предвид чл.363, ал.4 във вр. с чл.362, ал.1 и ал.2 от КЗ не е налице основание застрахователят да отказва заплащането на застрахователното обезщетение. Не са налице и посочените от застрахователя хипотези, визирани в т.7.11 и т.8.2 от ОУ. Налице са предпоставките за възникване отговорността на застрахователя да заплати дължимото обезщетение съобразно сключения договор. Към момента на кражбата (21.05.2017 г.) на МПС, собственост на ищеца, между не- го и ответника е съществувало застрахователно правоотношение, породено от ва- лидно сключен договор за имуществено застраховане. Един от рисковете, покрити с договора са вредите настъпили вследствие кражбата на застрахованото МПС. Застрахователното събитие е възникнало в срока на действие на договора. Валидна- та застраховка към момента на увреждането поражда, посоченото в чл.405, ал.1 от КЗ, задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.
При вреди на имущество,застрахователното обезщетение е в размер на дей- ствително претърпените и доказани по размер вреди към деня на настъпването на застрахователното събитие до уговорената в полицата застрахователна сума (чл. 386, ал.1 и ал.2 от КЗ), която в конкретния случай е 65 000.00 лв. Но то не може да надвишава действителната или възстановителна стойност на увреденото имуще- ство. При определяне на действителната стойност следва да се има предвид, че та- кава е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 от КЗ). От заключението на приетата първоначална автотехническа експертиза се установява, че действителната стой- ност на застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие е в размер на 62 280.00 лв. Следователно претендираното от ищеца застрахователно обезщете- ние е до размера на действително претърпяната от него имуществена вреда, възникнала вследствие на кражбата на лекия автомобил и не излиза извън очерта- ните от чл.386, ал.1 и чл.400, ал.1 от КЗ рамки. Т.е. исковата претенция по отношение на главницата е основателна и доказана и следва да бъде уважена из- цяло, така както е предявена с исковата молба.
С оглед основателността на главната претенция, основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законна лихва върху претендираната сума от 62 280.00 лв. от датата на завеждане на иска – 14.09.2018 г. до окончателното й заплащане.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и предвид направеното искане на ищеца по обратния иск следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 8 102.00
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и ад- рес на
управление гр. София, бул. „...“, № 68, представля- вано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.
и Р.Ц.Д.. да заплати на Д.Ч.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от
62 280.00 (шестдесет и две хиляди двеста и осемдесет) лв., представляваща дължи-
мо застрахователно обезщетение за имуществена вреда вследствие загуба от краж- ба
на лек автомобил марка „Ланд ровър рейндж ровър“, модел „Ивок“ с рег. № ...,
откраднат на 21.05.2017 г. на основание застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско МПС“ - застрахователна полица № 03121600130128 14 от
30.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.09.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и ад- рес на управление гр. София, бул. „...“, № 68, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д.. да заплати на Д.Ч.Д., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8 102.00 (осем хиляди сто и два) лева, представляващи направените от ищеца раз- носки по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: