№ 71
гр. Перник , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500021 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от мл. съдия Динева-Палазова в.гр.д. № 00021 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против
решение № 260258/09.10.2020 г., постановено по гр.д. № 07433/2019 г. на Районен
съд-Перник, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. С. В.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 10.09.2018 г. към
Договор за цесия от 16.01.2015 г., сключен с “Микро Кредит”АД, следните суми: 1.
разликата над присъдената сума от 1298,30 лв., до пълния предявен размер от 2038,65 лв.,
представляваща главница по Договор за заем CrediGo №5332-00012173 от 02.01.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 2. сумата от
415,95 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.06.2018 г. до 02.07.2019 г.; 3.
сумата 143,50 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2018 г. до 29.07.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3027/31.07.2019 г. по ч.гр.д. № 04485/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решение № 260258/09.10.2020 г., постановено по гр.д. № 07433/2019 г. на Районен
съд-Перник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която по предявените от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. С. В. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество в качеството му на цесионер по
Приложение №1 от 10.09.2018г. към Договор за цесия от 16.01.2015г., сключен с “Микро
Кредит”АД сумата от 1298,30 лв., представляваща главница по Договор за заем CrediGo
№5332-00012173 от 02.01.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.07.2019г. до окончателното изплащане на
1
вземането, за които суми е издадена Заповед №3027/31.07.2019г. по ч.г.д.№04485/2019г. по
описа на ПРС, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу А.
С. В. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 1750,00 лв., представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 02.06.2018г. до 02.07.2019г.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и исковете му да бъдат изцяло уважени.
Оспорва изводите на районния съд, че в процесния договор е посочена само абсолютна
стойност на лихвения процент- 30,94 % и липсват каквито и да било условия за
прилагането му, както и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент –
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Твърди, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва основния му предмет,
респективно съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените
стоки и предоставените услуги, от друга, като сочи, че при договора за паричен заем
възнаградителната лихва представлява цената за ползване на предоставения капитал, поради
което счита, че нейното съответствие с размера на заема не е предмет на служебната
проверка за неравноправни клаузи. На следващо място поддържа, че размерът на годишния
процент на разходите не противоречи на добрите нрави, тъй като предоставеният кредит е
необезпечен и финансовата институция е съобразила разходите и риска, който поема, при
определяне на размера на възнаградителната лихва. Сочи още, че в чл. 16 от Общите
условия е посочено какви части включват погасителните вноски и счита, че са изпълнени
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно уточнението какви точно
разходи се включват в ГПР. Поради това намира, че процесният договор за кредит е
действителен, като оспорва и извода на районния съд, че в него липсва погасителен план,
съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема
информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от
задължението:главница, лихва, застраховка, такси и др. Претендира разноските за
въззивното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна - А. С. В., представлявана от особения представител адв. И.Д.М,
не е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК и не е взела становище по жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е по пощата в срока по чл.
259 ГПК(п.к. 09.11.2020 г.) против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на
нея дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на
страните бъде дадена възможност да изразят становище по доклада и им бъде указана
възможността за доброволно уреждане на спора.
С определение от 08.07.2020 г. по гр.д. № 07433/2019 г. на Районен съд-Перник адв.
И.М. е назначена за особен представител на ответницата А. С. В. при условията на чл. 47, ал.
6 ГПК. На особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на
180 лева за въззивното производство, вносими от жалбоподателя „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в едноседмичен срок от датата на получаване на преписа от настоящото
определение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 11.02.2021 г., в 10.45 часа, за която дата и час с оглед
извънредната епидемична обстановка страните да се призоват по телефон и с връчване на
препис от настоящото определение по посочените по делото електронни пощи. При
невъзможност за призоваване по указания ред да се призоват чрез изпращане на призовка.
УКАЗВА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в едноседмичен срок от датата
на получаване на преписа от настоящото определение да внесе по сметка на Окръжен съд-
Перник възнаграждение за особен представител на ответницата в размер на 180 /сто и
осемдесет/ лева и в същия срок да представи доказателства за това пред съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3