РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. Бургас, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120100806 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от С. Й. Р., ЕГН ********** от *** против “Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от З. Н. Д. и А. Б. Б. за приемане за установено, че ищцата не дължи суми по
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ К. П., peг. № ***, с район на действие ОС ***, а
именно: 1130.15 лева главница, 678.85 лева договорна лихва за периода от 10.09.2010г. до
11.03.2011г., 143.84 лева мораторна лихва за периода от 01.10.2010г. до 11.01.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2012г. до изплащането, както и
сумата от 139.06 лева съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
12.03.2012г. по ч.гр.дело № ***г. на РС ***.
Твърди се, че ищцата е длъжник по посоченото изпълнително дело по силата на
издаден изпълнителен лист в полза на кредитора “***“ ЕАД. На 30.09.2013г. й е била
връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК. Ищцата не е възразила против заповедта и тя е влязла в сила на 14.10.2013г. От
тази дата е започнала да тече погасителната давност за вземанията на кредитора. На
05.10.2016г. е конституиран като взискател сегашният ответник по силата на договор за
цесия. От образуването на изпълнителното дело през 2013г. не са извършвани изпълнителни
действия, които да са били годни да прекъснат давността. Така давността е изтекла и е
погасила всички вземания. Ето защо ищцата вече не ги дължи. Моли се искът да се уважи.
Искът е по чл.439 ГПК.
Ответникът с отговора си оспорва иска. Заявява, че ищцата е сключила с “***“ ЕАД
1
договор за кредит от 11.08.2010г. Кредиторът е завел на 21.08.2013г. изпълнително дело,
след като се е снабдил с изпълнителен лист против длъжницата. С молбата за образуване на
принудително изпълнение давността е била прекъсната. По изпълнителното дело са
извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност – пратени
са покани за доброволно изпълнение, а през 2016г. е конституиран нов взискател. През
октомври 2016г. са входирани справки от Имотен регистър, от НОИ и ГРАО. На
20.04.2017г. и на 01.04.2019г. е бил насрочен опис на движими вещи. Насрочването на опис
е действие, което е прекъснало давността. На 13.06.2019г. са изпратени запорни съобщения
до редица банки. На 29.06.2021г. е поискано налагането на запор върху пенсията или
трудовото възнаграждение на длъжницата. На 02.11.2021г. е изпратено ново съобщение до
работодателя. Всички изброени действия са прекъснали давността и тя съответно не е
изтекла. Не е необходимо действията на съдебния изпълнител да са успешни, за да се счита
давността за прекъсната. Предишният взискател, сегашният взискател и ЧСИ не са
бездействали, а са предприемали необходимите действия по образуваните изпълнителни
дела, целящи да съберат вземането. До 26.06.2015г. погасителна давност не е текла, според
актуалната практика на ВКС, независимо дали е имало извършени изпълнителни действия.
След 26.06.2015г. има извършени изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.
Дори и да е настъпила перемпция и съдебният изпълнител да не е образувал ново дело, то
ако взискателят е поискал извършване на ново изпълнително действие, това му искане също
прекъсва давността. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Моли
се за отхвърляне на иска.
Районният съд, като съобрази представените писмени доказателства и закона,
намира следното:
Искът е неоснователен.
*** ЕАД като кредитор е инициирало заповедно производство против длъжника С.
И. Ц. за суми, дължими от нея по договор за потребителски паричен кредит. Издадена е
била заповед за изпълнение, която в последствие, предвид липсата на възражение, е влязла в
сила и съдът е издал и изпълнителен лист от 12.03.2012г. за сумата от 1130.15 лева
главница, сумата от 678.85 лева договорна лихва, сумата от 143.84 лева мораторна лихва,
ведно със законната лихва до изплащането, както и 139.06 лева разноски по делото. След
като се е снабдил с изпълнителния лист, кредиторът е завел изпълнително дело № ***г. по
описа на ЧСИ К. П.. Видно от данните по изпълнителното дело, до длъжницата е била
пратена покана за доброволно изпълнение. На стр.31 от изпълнителното дело /стр.88 от
настоящото дело/ съдебният изпълнител е написал резолюция, че налага запор на
вземанията на длъжника по банковите сметки в *** ЕАД, но няма доказателства да е
пращано запорно съобщение до тази банка. На 20.06.2016г., след прехвърляне на вземането
по изпълнителния лист, новият кредитор е поискал да бъде конституиран като взискател в
изпълнителното производство. С разпореждане от 16.03.2017г. е бил насрочен опис на
движими вещи на длъжницата, находящи се на адреса в гр.***, ***. С ново разпореждане от
15.02.2019г. е насрочен друг опис на движими вещи на адреса в гр.***. За този насрочен
2
опис, е била пратена до ищцата призовка за принудително изпълнение, но не е била връчена.
На 13.06.2019г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до *** АД, *** ЕАД и
*** АД, с които е наложил запори върху вземанията на длъжника във всички банкови
сметки и депозити на негово име. В отговор е постъпило писмо от *** АД, че сметката е
блокирана в изпълнение на запорното съобщение, но по нея няма средства за изпълнение на
запора. Постъпило е писмо от *** ЕАД, че признава вземането, върху което е наложен
запор, но по сметката няма наличност. С разпореждане от 25.06.2021г. е бил насрочен опис
на движими вещи на адреса в гр.***, но на длъжницата отново не е била връчена
призовката за описа, понеже не е открита на адреса. Съдебният изпълнител е изпратил на
02.11.2021г. запорно съобщение до работодателя на ищцата, с което е наложил запор върху
трудовото и всяко друго възнаграждение на длъжника. В отговор, на 17.11.2021г.
работодателят е отказал изпълнението на запора върху трудовото възнаграждение, понеже
има заведено дело за изтекла давност по същото изпълнение.
При това положение следва да се приеме, че вземанията на кредитора-цесионер, за
които са били издадени заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, не са погасени по
давност.
Изпълнителното дело е образувано през 2013г. и с образуването си е прекъснало
давността. Наистина в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б."д" ГПК отм.), нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В конкретната хипотеза обаче това не намира приложение,
тъй като в същото ТР е прието, че Постановление на Пленума на ВС 3/1980г. следва да
счита изгубило сила. В това Постановление на ВС е прието, че след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира. Следователно с образуването на изпълнителното дело през 2013г. давността за
погасяване на вземането е прекъсната /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ и след това веднага е спряна по
силата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017
г., IV г. о., ГК е прието, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие
от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. Следователно Постановлението на Пленума на ВС е
действало до 26.06.2015г., когато е било отменено с посоченото ТР и съответно до
26.06.2015г. се е считало, че давността е била спряна и не е текла, ако е имало образувано
изпълнително дело за събиране на дълга. След 26.06.2015г., по силата на разрешението по
т.10 от ТР, давността е възобновила течението си.
В случая с образуване на изпълнителното дело през 2013г. давността е прекъсната и
3
спряна, доколкото изпълнителното дело е висящо. Съдът намира, че на 24.06.2015г.
съдебният изпълнител не е наложил реално запор върху банковата сметка на ищцата, тъй
като съществува само написана резолюция в този смисъл, но запорно съобщение не е
изпратено. Други изпълнителни действия не са извършвани, като поканата за доброволно
изпълнение не е същинско изпълнително действие. На 20.06.2016г. след прехвърляне на
вземанията по изпълнителния лист, новият кредитор е подал молба да бъде конституиран
като взискател. С решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК
съдът се е произнесъл при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не
настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време
може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се
постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Прието е с това
решение, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не
се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая изпълнителното
дело е от 2013г. През 2015г. реално не е бил наложен запор, поради което тогава не е било
извършвано изпълнително действие. Следователно, двугодишният срок за перемпцията е
настъпил на 22.08.2015г. /делото е образувано на 21.08.2013г./. С други думи,
изпълнителното дело, образувано през 2013г., когато е спряна давността, е прекратено
поради перемпция на 22.08.2015г. /първия ден след двугодишния срок/. Изтекли са били две
години, през които е нямало искане от взискателя за извършване на нови изпълнителни
действия. С оглед горецитираното ТР, следва извод, че изпълнителното дело е било висящо
към 26.06.2015г. и до тази дата давността е била спряна по силата на Постановлението на
ВС от 1980г. Тя е възобновила своето течение на 26.06.2015г. Малко по-късно, на
22.08.2015г., изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона поради перемпция.
Перемпцията обаче е без правно значение за давността.
С решението е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. В случая изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона на 22.08.2015г. Формално преписката при ЧСИ е била висяща и затова на
4
20.06.2016г. новият кредитор-цесионер е поискал да бъде конституиран като взискател. Това
му искане прекъсва давността, тъй като според ТР, присъединяването на кредитор има такъв
ефект. Следователно давността е текла от 26.06.2015г., но е прекъсната на 20.06.2016г.
На 16.03.2017г. е насрочен опис на движими вещи, който ще бъде извършен на
20.04.2017г. Има и последващо разпореждане за насрочване на опис на движими вещи от
15.02.2019г., като описът е насрочен за 01.04.2019г. До длъжницата е била изпратена
призовка за принудително изпълнение, но тя не е връчена, понеже лицето не е намерено на
адреса. Според решението на ВКС същинско действие за принудително изпълнение може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта и
др. В случая опис не е извършен, но на два пъти е бил насрочен такъв, т.е. предприето е
действието и това предприемане е прекъснало давността през 2017г. и през 2019г. Така че
давността е била прекъсната на 20.06.2016г. /конституирането на новия взискател/, след
това е прекъсната през 2017г. и 2019г., с насрочване на описите, после е прекъсната на
13.06.2019г. с изпращане на три запорни съобщения до различни банки. Това са действия,
които прекъсват давността. Тя е прекъсната и на 02.11.2021г. със запорирането на заплатата
на ищцата.
Ето защо се налага извод, че давността не е изтекла. Тя не е текла до 26.06.2015г. и
после е прекъсната през 2016г., 2017г., 2019г. и 2021г. Вземането не е погасено по давност.
Искът за недължимост на сумите по изпълнителния лист е неоснователен и трябва да се
постанови решение, с което бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата трябва да се осъди да заплати на ответника
разноски от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение и от 24 лева за заплащане на копие
на изпълнителното дело.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Й. Р., ЕГН ********** от *** против “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
5
от З. Н. Д. и А. Б. Б. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата не му
дължи като погасени по давност суми по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ К. П.,
peг. № ***, с район на действие ОС ***, а именно: 1130.15 лева главница, 678.85 лева
договорна лихва за периода от 10.09.2010г. до 11.03.2011г., 143.84 лева мораторна лихва за
периода от 01.10.2010г. до 11.01.2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.01.2012г. до изплащането, както и сумата от 139.06 лева съдебни разноски, за
които е издаден изпълнителен лист от 12.03.2012г. по ч.гр.дело № ***г. на РС ***.
ОСЪЖДА С. Й. Р., ЕГН ********** от *** да заплати на “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от З. Н. Д. и А. Б. Б. сумата от 224 лева /двеста двадесет и четири лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_______
6