Решение по дело №13/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 75

гр. Видин, 11.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесети май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

13

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на А.Е.А. с ЕГН **********,***, срещу Решение № 263/27.12.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ - гр. В. Търново. С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на А., срещу обективиран в Писмо № С180005-178-0028058/30.10.2018 г., отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин за прекратяване на производството по изпълнително дело № **********/ 2011 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин, по давност на задълженията по Акт за установяване на публично вземане № RK-0000-050718-07-2007-7500/ 01.09.2011 г. на митническата администрация на Федерална Република Германия и лихви, за принудителното събиране на които е образувано производството по посоченото по-горе изпълнително дело. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърдения с него отказ да бъде прекратено производството по принудително събиране на публичните вземания на ФР Германия, поради допуснати при образуването на изпълнителното производство нарушения на процесуалните и материалноправните разпоредби на закона. Твърди, че по силата на решение на германски съд от дата 26.09.2006 г., с което му е било наложено наказание "лишаване от свобода", е бил осъден и да заплати сумата 5 311,15 евро, т.е. малко над 10 000 лв., а не претендираният от запитващата държава размер. Сочи, че е заплатил тези дължими глоби, като счита, че доказването на обратното е в тежест на взискателя. Навежда и аргументи, че въпросната сума и лихвите върху нея са погасени по давност, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК/, тъй като решението на германския съд е влязло в сила на дата 03.11.2006 г., а отделно - и че в случая между датата на влизане в сила на съдебното решение и датата на първоначалното искане за помощ е изтекъл 5-годишния давностен срок за оказване на помощ. На последно място сочи, че няма никакво имущество и с оглед на това действията на публичния изпълнител ще доведат до сериозни икономически и социални затруднения за него. От съда се иска да отмени обжалвания административен акт и да прекрати производството по изпълнително дело № 1849/ 2011 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, и процесуалния му представител поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена със всички законови последици от това.

Ответникът по жалбата, директорът на ТД на НАП - гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна, като се позовава на мотивите изложени в обжалваното решение и на аргументи допълнително развити в заседание. Твърди законосъобразност на оспорения акт и потвърдения с него отказ за прекратяване на изпълнителното производство, като кореспондиращи с приложимите разпоредби на ДОПК и събраните по делото доказателства. Изтъква, че производството за събиране на процесните публични вземания на Федерална Република Германия е редовно образувано във връзка с процедура по взаимна помощ между държави - членки на Европейския съюз, по молба регистрирана в дирекция "Централно звено за връзка" при ЦУ на НАП с № 12311-000445 и приложен към нея инструмент, позволяващ изпълнението. Счита за недоказани предвид разпоредбата на чл. 269у от ДОПК и възраженията на длъжника за погасяване на задълженията му поради изтекла давност. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от съобщение за доброволно изпълнение, изх. № 1849-00001 от 27.10.2011 г. и от постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 1849/2011/000011 от 06.01.2012 г. и изх. № 1849/2011/000013 от 06.01.2012 г., всичките издадени от публичен изпълнител при на ТД на НАП - гр. В. Търново, офис гр. Видин, срещу А. е образувано изпълнително дело № 1849/ 2011 г. по описа на ТД на НАП - В. Търново. Изпълнителното дело е образувано във връзка с проведена процедура по взаимна помощ между държави-членки на ЕС по реда на Глава Двадесет и седем "а" от ДОПК и постъпила молба от ФР Германия с вх. № 12311-000445 в Дирекция "Централно звено за връзка" към ЦУ на НАП. С писмо вх. № 20039/ 25.10.2011 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, офис гр. Видин, молбата с приложенията към нея е изпратена в териториалната дирекция, с искане за събиране на публични задължения на А., установени от Главна митница - гр. Аугсбург, с Акт с рег. код SOS-0ЗЗ0-022866-05-2007-7400 от 29.05.2007 г., чийто размер /главница и лихви/, към датата на постъпване на молбата е както следва: вносни мита в размер на 2 105,75 евро или 4118,42 лв.; данък върху добавената стойност в размер на 3 946,63 евро или 7 718,81 лв.; такси, свързани с акциз върху тютюна в размер на 10 910,25 евро или 21 ЗЗ8,26 лв., т.е. общ размер на задълженията - 16 962 евро или 33 175,49 лева. С писмото са изпратени копия от молбата на Главна Митница - гр. Ландсхут, Служба "Принудително изпълнение" с № RK-0000-050718-07-2007-7500/ 01.09.2011 г., на немски език и в превод на български. Документът по структура съответства на този от Приложение III към Директива 2002/94/ЕО на Комисията от 09.12.2002 г. за установяване на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Директива 76/308/ЕИО на Съвета относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки - Образец на искане, посочено в чл. 7 от Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15.03.1976 година. Въз основа на така изпратената преписка, публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В. Търново, офис гр. Видин, е образувал производство за събиране на публични вземания - изпълнително дело № 1849/ 2011 г. по описа на териториалната дирекция, за което е уведомил и длъжника със Съобщение за доброволно изпълнение, изх. № 1849-00001/ 27.10.2011 г., връчено му на 05.01.2012 година. Молбата за взаимна помощ съдържа посочване на датата и срока, през който изпълнението е възможно, съгласно действащото законодателство в държавата- членка по местонахождение на запитващия орган. Посоченият в Молбата за взаимна помощ краен срок, до който могат да се събират описаните в нея вземания е 31.12.2016 г. Крайният срок за събиране на вземанията на 31.12.2016г. е посочен в множество изходящи от ГД НАП официални документи: Решение №14/03.02.2012 год. на директора на ТДНАП Велико Търново, Решение №20/17.02.2012 год. на директор на ТД на НАП Велико Търново, Решение №129/25.05.2017 год. на директор на ТД на НАП Велико Търново, Разпореждане изх.№ С170005-137-0004344/03.05.2017 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново и др. Посоченият по - горе краен срок за събиране на вземанията по Молбата от 25.10.2011г. е установен и в мотивите на влязло в сила съдебно решение, постановени между ТД на НАП София и жалбоподателя, а именно: Решение №291/15.06.2012 год. по адм.д.296/12 год. на АС Велико Търново.

В Писмо № С180005-178-0028058/30.10.2018 г., е обективиран отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин за прекратяване на производството по изпълнително дело № **********/ 2011 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин, по давност на задълженията по Акт за установяване на публично вземане № RK-0000-050718-07-2007-7500/01.09.2011 г. на митническата администрация на Федерална Република Германия и лихви. Видно от съдържанието на същото, в него няма изложена фактическа обстановка, мотивите няма, липсва и диспозитив. Формиран е отказ, обжалван пред директора на ТД на НАП – Велико Търново. На 27.0.2017 год. при подаване на жалбата по административен ред до Република Германия е изпратено запитване относно крайния срок, до който може да се изпълнява вземането. На 02.11.2017г. Германия е уведомила ТД на НАП - София, че давностният срок е продължен до 31.12.2027г., без да е изложена, каквато и да е причина. С Решение № 263/27.12.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ - гр. В. Търново, е оставена без уважение жалбата на А., срещу обективиран в Писмо № С180005-178-0028058/30.10.2018 г., отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин за прекратяване на производството по изпълнително дело № **********/ 2011 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин, по давност на задълженията по Акт за установяване на публично вземане № RK-0000-050718-07-2007-7500/ 01.09.2011 г. на митническата администрация на Федерална Република Германия и лихви, предмет на обжалване в настоящето съдебно производство

В решението на директора па ТД на НАП Велико Търново са изложени мотиви, че по силата на чл. 269а, ал.1, т.1 от ДОПК взаимна помощ с държавите от ЕС се осъществява при събирането на публични вземания за данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз, каквото е и процесното вземане на Митница Аугсбург. По отношение на погасителната давност за вземанията се прилага законодателството на запитващата държава членка, предвид на което само в нейните правомощия е да оттегли изпратеното искане за събиране на публично вземане до българските данъчни органи и съответно изпълнителното производство да бъде прекратено. В тази връзка по постъпилото възражение за изтекла погасителна давност е направено запитване до Република Германия, на което е получен отговор, че давностният срок изтича на 31.12.2027г., по електронната система.

При така установената фактическа обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва и в определения от чл. 268, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител /каквото действие представлява и отказът за прекратяване на изпълнителното производство, поради изтекла давност/, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаи когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглеждания, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.

В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че Решение № 263/ 27.12.2018 г. е издадено от лице, което със Заповед №ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, оправомощено да изпълнява длъжността "Директор" на ТД на НАП - гр. В. Търново. Тоест решението е издадено от оправомощен за това орган, в пределите на неговата материална компетентност и след редовно сезиране с жалба от правоимащо лице. Обжалваният пред административния орган отказ да бъде прекратено производството по принудително събиране на публични вземания също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - гр. В. Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 225, ал. 1 от ДОПК. Поради това както отказът на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП - гр. В. Търново, представляват валидни административни актове. Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването им.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на процесуалните правила, при липса на мотиви, в нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта и при неправилно приложение на материалния закон.

Не са изяснени относимите факти и не са изложени мотиви за тях. Относимите факти са тези посочени в приложимите правни норми, които следва да бъдат установени от административния орган, за да постанови същият законосъобразно решение.

В случая приложими са разпоредбите на ДОПК, които съответстват на нормативните регулации на Директива 2010/24/ЕС. Жалбоподателят се позовава на изтекла погасителна давност, за вземане, възникнало на 29.05.2007г., видно от Молба за събиране по взаимна помощ с държавите - членки на ЕС молба от ФР Германия с вх. № 12311-000445 в Дирекция "Централно звено за връзка" към ЦУ на НАП, за което в същата молба като „последен ден от срока на давността“ е посочена датата 31.12.2016г. Същата дата многократно е приемана за краен срок на изтичане па погасителната давност в актове, издадени от българската приходна администрация. Тази дата е потвърдена и в писмо на Главна Митница - гр. Ландсхут, Служба "Принудително изпълнение" с № RK-0000-050718-07-2007-7500/ 01.09.2011 г. (л. 20) и е съобщена на жалбоподателя. Съгласно чл. 269у от ДОПК, по отношение на погасителната давност па вземаният се прилага законодателството на запитващата държава членка, в случая Германия. В случай, че в законодателството на запитания орган от другата държава членка не е предвидено спиране или прекъсване на давността при предприемане на определени действия по събиране, се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, предвидени в този кодекс. Действията по събиране, предприети от местния запитан орган по искане за взаимна помощ, с които се спира или прекъсва давността по реда на този кодекс, имат същите последици и в държавата членка на запитващия орган, ако това е допустимо съгласно нейното законодателство. Разпоредбите не засягат правото на компетентните органи на запитващата държава членка да предприема действия за спиране или прекъсване на давността в съответствие с националното й законодателство. Местният запитан орган уведомява запитващия орган на другата държава членка за действията, които спират или прекъсват давността. При подаването на молбата за взаимна помощ и в писмото от 01.09.2011г. запитващата приходна администрация в Германия е посочила като дата на изтичане на погасителната давност 31.12.2016 г. В последващо писмо от 25.05.2017 год. и 02.11.2017г.-отговор в електронната система на НАП  е посочено, че давностният срок няма да е изтекъл до 31.12.2027г., в единия от параграфите, без да са посочени причини за това. В решението си органа твърди, че става въпрос за предприети от страна на българската приходна администрация мерки по събиране. Следва да се има предвид, че писмото изпратено от страна на публичния изпълнител от 25.05.2017 год. и доклад качен в МАРК ЦЗВ от 27.02.2017 год., ведно с възражението за давност от А. са подадени след 31.12.2016 год., когато е последния ден от срока за давност, непроменен дори в този отговор в параграф „Индентифициране на вземането“, където отново е записано „последен ден от срока на давност“ – 31.12.2016 год. ТД на НАП – Велико Търново, твърдят, че съгласно законодателството запитващият орган и запитания орган се информират взаимно за всяко действие, което прекъсва, спира или удължава давностният срок на вземането. В случая няма доказателства за такава кореспонденция между запитващият и запитаният орган. Не се посочват от фактическа страна кои са тези действия, които са прекъснали, спрели или удължили давностният срок на вземането, на кои дати са извършени и от коя администрация. Изводът за удължаване на давностният срок е необоснован и немотивиран нито от фактическа, нито от правна страна. Предвид законовите възможности прекъсването, спирането и удължаването на давността да е по законодателството и във връзка с действия, както на запитващия орган, така и на запитания орган, напълно неясно остава коя е хипотезата, на която се позовава административния орган. При липсата на доказателства за спиране, прекъсване или удължаване на давността, посочена в молбата за взаимна помощ, изтичаща на 31.12.2016г., отказът за погасяване на вземането по давност е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на публичния изпълнител за отписване на публичните задължения.

За прецизност следва да се отбележи, че образуваното производството за принудително събиране на публично вземане на Федерална Република Германия, не касае сочените от жалбоподателя глоби, според него наложени му с решение на германски съд от дата 26.09.2006 г., влязло в сила на 03.11.2006 г., за каквото съдебно решение по делото няма никакви данни. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че изпълнително дело № 1849/ 2011 г. по описа на ТД на НАП - В. Търново е образувано за събирането на изискуеми задължения на длъжника, установени с Акт с рег. код SOS-0ЗЗ0-022866-05-2007-7400 от 29.05.2007 г. на Главна митница - гр. Аугсбург, които не произтичат от наложени на лицето административни или наказателни санкции, а от неплащането на публични вземания за данъци, мита и акцизи. Тоест, отправеното искане за взаимна помощ касае вземания по чл. 269а, ал. 1, т. 1 от ДОПК /ред. ДВ бр. 99 от 2011 г./ и е за принудително събиране на тези вземания, съгласно чл. 269в, ал. 1, т. 3 от ДОПК /същата приложима редакция/.

Жалбоподателят прави възражения по чл. 269т, ал. 1 от ДОПК, съгласно която разпоредба, местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, в случай че действията по изпълнение на искането с оглед имущественото състояние на длъжника могат да доведат до сериозни икономически или социални затруднения. Следва всички тези обстоятелства да бъдат преценени от административния орган, за което да се изложат мотиви както от фактическа, така и от правна страна. Като не са взети предвид относимите факти и обстоятелства и не са обсъдени в оспореното решение е постановен незаконосъобразен акт, при допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелно отменително основание по чл. 160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 2 от ДОПК.

По изложените съображения следва да се отмени Решение № 263/27.12.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ - гр. В. Търново, както и потвърденият с него обективиран в Писмо № С180005-178-0028058/30.10.2018 г., отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин за погасяване по давност на задълженията по молба от ФР Германия с вх. № 12311-000445 в Дирекция "Централно звено за връзка" към ЦУ на НАП, по жалба на А.Е.А. и преписката да се върне на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Видин за произнасяне по възражението за погасяване по давност на вземанията, при съобразяване на мотивите на настоящето съдебно решение.

При този изход на правния спор, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по представен списък е основателно в размер на 360 лева, от които 10 лева държавна такса и 350 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ. (л. 57).

Воден от горното, съдът

                                        Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 263/27.12.2018 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/ - гр. В. Търново, с което е оставена без уважение, като неоснователна жалба срещу отказ обективиран в Писмо № С180005-178-0028058/30.10.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин по възражение за погасяване по давност вх. №15717 от 25.10.2018г. на задълженията по молба от ФР Германия с вх. № 12311-000445 в Дирекция "Централно звено за връзка" към ЦУ на НАП, установени с Акт с рег. код SOS-0ЗЗ0-022866-05-2007-7400 от 29.05.2007 г. на Главна митница - гр. Аугсбург , подадено от А.Е.А..

ОТМЕНЯ отказ обективиран в Писмо № С180005-178-0028058/30.10.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. В. Търново, офис Видин по възражение за погасяване по давност вх. №15717 от 25.10.2018г. на задълженията по молба от ФР Германия с вх. № 12311-000445 в Дирекция "Централно звено за връзка" към ЦУ на НАП, установени с Акт с рег. код SOS-0ЗЗ0-022866-05-2007-7400 от 29.05.2007 г. на Главна митница - гр. Аугсбург, подадено от А.Е.А..

ВРЪЩА административната преписка на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин за произнасяне по възражение за погасяване по давност вх. №15717 от 25.10.2018г. на задълженията по молба от ФР Германия с вх. № 12311-000445 в Дирекция "Централно звено за връзка" към ЦУ на НАП, установени с Акт с рег. код SOS-0ЗЗ0-022866-05-2007-7400 от 29.05.2007 г. на Главна митница - гр. Аугсбург, подадено от А.Е.А., съгласно мотивите на настоящето съдебно решение.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати па А.Е.А., ЕГН ********** *** сума в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски за съдебното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :