Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 161 23.05.2019 година гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 24 април две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА
ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното
от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в. гр. д. № 1115 по описа за
Производството е
образувано по въззивна жалба на С.Б.Х., подадена чрез адв. Й.М., против решение
№ 64 от 15.01.2019 г., постановено по гр.дело № 6627/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд, с което се
отхвърля предявения
от С.Б.Х. *** ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, иск за
признаване правото на собственост на ищеца по договор за покупко-продажба от
25.04.2017г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 1532/25.04.2017г. на
нотариус С.Ч., нотариус в район Районен съд- Стара Загора, рег.№ 381 на
Нотариалната камара, и осъждане на ответника да му предаде владението на
следните движими вещи: Силоз Зм/2м/2м с вместимост
Въззивникът
е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, с което предявения
от него иск по чл.108 от ЗС е отхвърлен като неоснователен. Счита, че решението
е неправилно, поради противоречие с материалния закон, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че изводът
на съда за недействителност на договора за покупко-продажба по чл.40 от ЗЗД, е неправилен и в противоречие с материалния закон и
задължителната практика на ВКС, както неправилен намира и изводът на съда, че
договорът за покупко-продажба от 25.04.2017 г. няма вещно-транслативен ефект по
чл.24, ал.1 от ЗЗД и той не е станал собственик на вещите, предмет на
покупко-продажба по договора. Освен това намира, че и изводът на съда, че
ответното дружество не е владелец или държател на процесния силоз и че такъв е
„Тера Агра
Въззиваемият „Ферт Бул” ЕАД чрез адв. Р.А., изразява
съображения, че въззивната жалба е процесуално допустима, но неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и постановено в
пълно съответствие с материалния закон и събраните в хода на делото
доказателства. Намира, че в постановеното решение съдът е достигнал до
правилния извод, че процесния договор за покупко-продажба на движими вещи от
25.04.2017 г. е недействителен на основание чл.40 от ЗЗД и няма
вещно-транслативен ефект по чл.24, ал.1 от ЗЗД. Моли
съдът да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния
съд и да остави без уважение подадената въззивна жалба, както и да им присъди
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск по
чл. 108 от ЗС от С.Б.Х. *** против „ФЕРТ БУЛ" ЕАД - гр. Стара Загора.
Ищецът твърди, че на
25.04.2017г. в гр. Стара Загора, чрез договор за покупко-продажба с нотариален акт
рег. № 1532 от 25.04.2015г. на С.Ч., Нотариус в район Районен съд - Стара
Загора, рег.№ 381 на Нотариалната камара, придобил движими вещи описани в него,
а именно: Силоз Зм/2м/2м с вместимост 12 куб.м. с прилежащи два платформени
кантара с размери 1м/1м; Мотокар Балканкар/3 цилиндров с товароносимост 1,6
тона, от „ФЕРТ БУЛ" ЕООД, като към момента на сключването на договора
дружеството се представлявало от М.Д.Б., в качеството на Управител и едноличен
собственик на капитала. Към момента на
подписване на договора, заплатил договорената сума, за което била издадена
разписка, като съгласно договорките, постигнати в същия договор, от този момент
собствеността на вещите преминала в патримониума на ищеца. Впоследствие
собствеността на капитала на „ФЕРТ БУЛ" ЕООД била прехвърлена на Ю.Б.Д. и
с решение на новия едноличен собственик на капитала били сменени адресът и
седалището на дружеството, както и освободен старият управител и назначен нов
такъв, представляващ дружеството. Към момента на продажбата придобитите от
ищеца вещи се намирали, а и към настоящия момент се намирали в гр. Стара
Загора, в складова база, стопанисвана от „ФЕРТ БУЛ" ЕООД/„ФЕРТ БУЛ"
ЕАД. Предвид установяването на владението върху придобитите от ищеца вещи и с
цел уреждане на взаимоотношенията, изпратил на бъдещия ответник два броя покани
за осигуряване на възможност от тяхна страна за установяване на владение над
вещите, собственост на ищеца, но с отговори изх. № 17-71/27.08.2017 год. и №
17-73/03.09.2017 год. било направено волеизявление от страна на ответника за
непризнаване на ищцовото право на собственост и отказ да бъде оказано съдействие.
Предвид това, че процесните движими вещи се намирали във владението на
ответника и се ползвали в осъществяваната от него дейност, ищецът депозирал
молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Молбата била удовлетворена от
Окръжен съд - Стара Загора и след внасяне на определената гаранция била
издадена Заповед за обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 1448/2017г. по описа
на ОС - Стара Загора. Издадената Обезпечителна заповед била образувана в
изпълнително дело №218/2017г. по описа на ДСИ при РС - Стара Загора. При
извършването на опис и налагането на запор, движимите вещи се намерили разглобени
и подготвени за транспортиране, като мотокарът, поради авария, не бил в
движение. Придобитите на 25.04.2017г. вещи в гр. Стара Загора, чрез договор за
покупко-продажба с нотариален рег. № 1532 от 25.04.2015г. С.Ч., Нотариус в
район Районен съд - Стара Загора рег. № 381 на Нотариалната камара, били
придобити преди освобождаването на управителя на дружеството. Видно от Договора
за покупко-продажба на дружествени дялове по реда на чл. 129 от ТЗ, същият бил
сключен на 26.04.2017г., един ден след придобиването на вещите от ищеца. На
същия ден било прието и Решението на новия собственик на дружеството, с което
се приемал нов учредителен акт, променяло се седалището и управлението на
дружеството, освобождавал се старият управител, извършил продажбата, и се
избирал нов управител. И до настоящия момент от страна на ответника не били
предприети действия за предаване на придобитите от ищеца движими вещи. От така
описаните обстоятелства и документи налице бил неоснователен отказ от страна на
ответника да върне намиращите се при него движими вещи, собственост на ищеца,
които и към настоящия момент се намирали в база, стопанисвана от „ФЕРТ
БУЛ" ЕООД/ЕАД. От това обстоятелство възниквал и правният интерес за
ищеца.
Моли съдът да
постанови решение, с което да постанови предаване във владението на собственика
С.Б.Х. на следните движими вещи: Силоз Зм/2м/2м с вместимост
В отговора си
ответникът изразява становище, че искът се счита за процесуално недопустим, а
по същество - изцяло неоснователен. С предявяване на иск по чл. 108 от ЗС
собственикът можел да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това. Целта на иска била връщане на вещта във
фактическата власт на собственика й. В случая, недопустимостта на иска се обуславяла
от липсата на една от абсолютните процесуални предпоставки за неговото
упражняване, а именно правен интерес. Ищецът С.Б.Х. предявил пред съда иска без
да е установил, че е собственик на вещите. Между страните била проведена кореспонденция,
придружена с писмени доказателства, от които категорично се установявало, че
ищецът не е собственик на претендираните движими вещи, поради липса на правно
основание, годно да го направи такъв. Прави се възражение срещу претенцията на
ищеца, поради недействителност на Договора за покупко-продажба на движили вещи
от 25.04.2017г. Позовават се на недействителност по чл. 40 от ЗЗД.
Представителят /бившият управител/ на „ФЕРТ БУЛ"
ЕООД - М.Д.Б.- като продавач и лицето, с което сключила
договора – С.Б.Х. неин чичо /брат на баща й/ - като купувач се договорили във
вреда на дружеството, поради което договорът не произвеждал действие за представлявания, в
случая „ФЕРТ БУЛ" ЕООД. От началото на месец април 2017г. между
тогавашния управител и едноличен собственик на капитала „ФЕРТ БУЛ" ЕООД М.Д.Б.
и заместник-управителя Ю.Б.Д.се водели преговори за прехвърляне на собствеността върху
дружествените дялове от капитала на дружеството, чрез договор за покупко-продажба.
Тъй като купувачът Ю.Д. била преди това
заместник-управител на дружеството била наясно с притежаваните от него активи и
пасиви, поради, което приела продажната цена на дяловете за справедлива и
приела да сключи сделката. На 24.04.2017г. Ю.Д. подала молба до Едноличния
собственик на капитала на „Ферт Бул" ЕООД на основание чл. 122 от ТЗ, в
която заявила волята си да бъде приета за съдружник и да закупи всички дялове
от капитала на дружеството. С Решение от 25.04.2017г. на Едноличния собственик
на капитала на ФЕРТ БУЛ ЕООД М.Б., Ю.Д. била приета за съдружник и дадено
съгласие да й бъде прехвърлена собствеността върху целия дружествен капитал. В
същия протокол Едноличният собственик на капитала на „Ферт Бул" ЕООД М.Б. записала,
че взема решение за освобождаване на управителя М.Д.Б. от длъжност и
отговорност. Договорът за покупко-продажба на движими вещи бил сключен на същия
този ден - 25.04.2017г., без да бъде уведомено дружеството за това, без изобщо
договорът да бъде представен в деловодството и в счетоводството. Причината -
бившият управител М.Б. и чичо й С.Б.Х. се договорили във вреда на „Ферт
Бул" ЕООД, а именно - той да получи тези движими вещи, без дори същите да
бъдат заплатени. Счита се, че договорът е недействителен, поради тора, че в
момента на сключването му „Ферт Бул" ЕООД било ненадлежно представлявано,
тъй като сделката била сключена от лице без представителна власт. След като на
25.04.2017г. М.Б. взела решение за освобождаването си като управител, нямала
право да сключва договори от името на дружеството. Тъй като Договор за
покупко-продажба на движими вещи, сключен на 25.04.2017г. с нотариална заверка
на подписите рег.№1532 от същата дата на нотариус С.Ч., бил недействителен на
посочените основания, той не пораждал насрещни права и задължения за страните
по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24 ал. 1 от ЗЗД, поради което
недобросъвестната насрещна страна-третото лице С.Б.Х., договарял с
представителя М.Д.Б. във вреда на представлявания „Ферт Бул" ЕООД, нито
придобивал облигационни и вещни права по силата на този договор, нито можел да
упражнява добросъвестно владение върху вещите, тъй като този договор не бил
правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70 ал. 1 от
Закона за собствеността.
В случай, че съдът
приеме искът за допустим, се сочи, че за съществуването на договор за
покупко-продажба, сключен на 25.04.2017г. между "ФЕРТ БУЛ" ЕООД,
представлявано към онзи момент от управителя М.Б. като - продавач и С.Б.Х., в
качеството му на купувач, с нотариална заверка на подписите с рег.№1532 на
нотариус С.Ч. за покупко-продажба на посочените движими вещи /с обща продажна
цена от 7 200 лв./ новият едноличен собственик на капитала и управител на ФЕРТ
БУЛ" ЕООД – Ю.Д. разбрала едва от получената на 24.08.2017г. покана от
ищеца, а с част от текста му се запознала, след като той изпратил на мобилния
телефон снимки на втора и трета страница от съдържанието му, като на последната
била датата на нотариалната заверка от предишния управител М.Б. на 25.04.2017г.
Веднага след получаване на тази първа покана Ю.Д. извършила проверка в
деловодството и счетоводството на ответното дружество и установила, че такъв
договор не съществува като документ и не е отразен в дневника за продажби за
месец април 2017г., не била издавана фактура за такава сделка и нямало
извършено плащане за сума в размер на 7200 лева от купувача. В резултат на
установеното, Ю.Д. изготвила отговор до ищеца, с който го уведомила, че разваля
сключения на 25.04.2017г. договор за продажба, поради неизпълнение на задължението
на купувача за плащане на цената им на основание чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. На
основание чл. 301 от ТЗ, с узнаване съществуването на такъв договор, в своя
отговор ответното дружество категорично се противопоставяло на тази сделка чрез
своя управител и не потвърждавало действията на М.Д.Б. за продажбата на процесните
вещи. На 05.09.2017г. във „Ферт Бул" ЕООД била получена втора покана от
ищеца, в която изразявал желание да бъдат определени дата и час за предоставяне
на възможност да установи владение върху силоза и мотокара. Едва с тази покана
той твърдял, че разполага с разписка за плащането на цената на тези вещи,
издадена от тогавашния управител на дружеството и негова племенница М.Б., както
и че неосчетоводяването на това плащане, обективирано в тази разписка, били
взаимоотношения между дружеството и неговия управител. На ищеца бил изпратен
отговор и на втората покана, в която било изразено становище, че „Ферт
Бул" ЕООД е юридическо лице, търговец, чийто предмет на дейност предимно е
търговия с торове и препарати за растителна защита и данъчно задължено лице,
регистрирано по ДДС, като в работата си се ръководи от разпоредбите на ЗДДС. За
да може да се приеме, че е имало реално извършена доставка, следвало
управителят Мирена Борисова да издаде данъчна фактура за тази сделка, и тъй
като ищецът твърдял, че е платил парите на нея, трябвало издадената фактура да
е с отбелязване за плащане в брой, да е прикрепен касов бон и купувачът да е
получил екземпляр от нея. Счита, че разписката за получаване на сумата в размер
на 7200 лв., приложена към исковата молба, била съставена единствено за целите
на съдебното производство. Сочи се, че на 15.11.2017г. около 11:00 часа
работник от складовата база на „Ферт Бул" ЕООД , находяща се в кв.Голеш в
гр.Стара Загора, се обадил на управителя Ю.Б., за да я уведоми, че в базата са
дошли бащата на бившия управител М.Б.-Д., чичо й - ищецът С.Х. и държавен
съдебен изпълнител П.М.. Ю.Д.незабавно се явила в склада и разбрала, че от
името на ищеца било образувано изпълнително дело, с предмет допускане на
предварителни обезпечителни мерки. Въпреки направеното възражение от управителя
на „Ферт Бул" ЕАД, че вещите, които ДСИ е дошъл да описва и да запорира, считано
от 01.08.2017г. не са собственост на „Ферт Бул" ЕАД, а на „Тера Агра
Моли съдът да остави
без уважение подадената искова молба за постановяване на решение за предаване
на описаните в исковата молба движими вещи, като недопустима и неоснователна.
Претендират се разноски.
В обжалваното
решение първоинстанционния съд е посочил, че счита предявеният иск за допустим,
а изложените съображения за противното са по съществото на спора. Настоящата
инстанция напълно споделя тези съображения.
По делото е
установено, а и това е видно от представения по делото документ, че между ищеца
- като купувач, и „ФЕРТ БУЛ" ЕООД, представлявано от управителя М.Д.Б.-
като продавач, на 25.04.2017г. е сключен договор за покупко-продажба, с
нотариална заверка на подписите, по силата, на който продавачът продава
следните движими вещи: Силоз Зм/2м/2м с вместимост
Представена е
разписка от 25.04.2017г. - за заплащане на продажната цена от 7200 лв. с ДДС по
договора от купувача - ищеца, на М.Д.Б.- управител на „Ферт Бул" ЕООД,
подписана от управителя, като не е спорно, че е положен такъв.
На същата дата -
25.04.2017г., М.Д.Б., в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Ферт
Бул" ЕООД е взела решение, с което е приела за съдружник Ю.Б.Д., дала е
съгласие да й бъде прехвърлена собствеността върху целия дружествен
капитал, освободила е управителя М.Д.Б. от
длъжност и отговорност. Решението е с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 26.04.2017г. Притежаваните от М.Д.Б. дружествени дялове в
дружеството са продадени от нея на Ю.Б.Д. на 26.04.2017г., с договор с
нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието, съгласно чл. 129 от ТЗ. С решение от 26.04.2017г., Ю.Б.Д., в качеството си на едноличен собственик
на капитала на „Ферт Бул" ЕООД е освободила М.Д.Б. от длъжността управител
и от отговорност за дейността й като такава от избирането й до момента и
избрала себе си за нов управител на дружеството. От никое от доказателствата по
делото не следва, че процесният договор за покупко-продажба от 25.04.2017г. е
сключен след като М.Д.Б. не е била вече управител на дружеството. Следователно,
към сключването на договора ответното дружество „Ферт Бул" ЕООД е било
надлежно представлявано от управителя си.
На 01.08.2017г.
ответното дружество, чрез управителя си Ю.Б.Д. - като продавач, е сключило договор
за покупко-продажба на ДМА с „Тера Агра 11" ЕООД — като купувач, на три
бр. силози, единият от които с размери -Зм/2м/2м, с вместимост 12 куб.м. - с
продажна цена на същия 11 000 лв. без ДДС. Издадена е фактура №
*********/23.08.2017г. за сумата от 16 666,67 лв. без ДДС /продажната цена на
трите силоза/, 20 000 лв. с ДДС. Фактурата е платена по банков път на 23.08.2017г.
Видно от
първоначалното заключение на съдебно-икономическата експертиза, силоз с размери
Зм/2м/2м с вместимост
Към 24.08.2017г.
„Ферт Бул" ЕАД, правоприемник на „Ферт Бул" ЕООД, няма заприходен
силоз с размери Зм/2м/2м с вместимост
По делото са
разпитани 4 бр. свидетели, а именно: Д.Б.Х., А.Г.Д., И.С.Ф. и Е.Д.Г..
Свидетелят Д.Б.Х.
/брат на ищеца/ заявява, че е бил един от първите работници във „Ферт Бул"
ЕООД, работел като общ работник и след това -началник-склад. Направил няколко
силоза. Първата машина — през 2015г. Били поръчали и в Силистра да изготвят
също такава машина, но не се стигнало до окончателната й направа. Първият силоз
бил с два дозатора и два кантара за пакетиране на инертни материали, за
пакетиране на тор. Размерите на коша са 3x2x2, вместимостта на коша е 12
кубика. Първият силоз закарали в база в Русе и останал там. През 2016г.
започнали да правят друг силоз, вторият силоз той също го направил и в момента
още го ползвали. Първият и вторият силоз били с еднакви размери. Процесният
силоз бил вторият, изработен от свидетеля. Ищецът ходил да го огледа в склада,
в присъствие на свидетеля. Искал да го купи за сума, ориентировъчно стойността
на закупените с фактури материали - около 12 000 лв. Свидетелят напуснал
фирмата месец след дъщеря си - предишния управител М.Д.Б., но докато бил там,
имало само един такъв силоз, с 3x2x2, другият със същите размери бил закараният
в Русе. Нямало друг с такива размери в Стара Загора.
Свидетелят А.Г.Д. заявява,
че работил в ответното дружество 3 години - до месец декември 2017г. Направили
два силоза - 12,5 кубика, силозите били еднакви /с малки разлики/. Участвал в
направата и на двата. Направили първия, след това го занесли в Русе, там
пакетирали и останал там. Тъй като нямали силоз в Стара Загора, се наложило да
направят втори. В Стара Загора нямало друг такъв силоз, нито подобен.
Свидетелят И.С.Ф. заявява,
че работи в ответното дружество от две години, като мотокарист. Не бил идвал
при свидетеля Д.Б.Х. брат му С. да се представи, че е закупил силоз. Силозът в
Стара Загора, в базата в „Голеш" бил размери 3x2x2. Бил изработен преди
година и половина - две години. Преди около година се чуло, че силозът е на
„ТЕРА АГРА".
Свидетелят Е.Д.Г. заявява,
че работи в ответното дружество от месец февруари 2017г., първоначално като
търговски представител, а от месец май 2017г. - като „управител склад". За
първи път разбрала за претенции за силоза през месец ноември 2017г., когато се
появил частен съдебен изпълнител в базата, с него били ищецът и свидетелят Д.Х..
Имали претенции за силоза, който се намирал в склада. Имали сключен договор с
други фирми за ползване на помещенията и съхраняване на тяхна стока и
материали, „ТЕРА АГРА" била една от тях. Съхранявали стока, с техни
материали, в случая пакетажни машини, опаковали тяхна стока. Силозът 3x2x2 бил
собственост на „ТЕРА АГРА". В наемната цена всеки месец се включвали и
други разходи, като товаро-разтовари и дейности, във връзка със стока, тяхна
собственост. Работници на „ФЕРТ БУЛ" използвали машината за обработка на
тяхна стока, съгласно наемния договор. Други силози, освен големия, имало в
базата, но били по-малки. От 2017г. в базата на ответното дружество в Стара
Загора не било имало друг такъв силоз с размери 3x2x2. Към ноември 2017г., при
идването на частния съдебен изпълнител, силозът бил разглобен. Помещението, в
което се намирал, било собственост на дружеството и отдадено под наем.
От показанията на
свидетелите се установява, че процесният силоз се намира в гр. Стара Загора,
кв. „Голеш", в склад на ответника. Ответникът твърди, че не владее силоза,
нито го държи, тъй като складът е отдаден под наем на „Тера Агра" 11 ЕООД.
Видно от
представения договор за наем, от 01.08.2016г. „Тера Агра 11" ЕООД е
наемател, а ответното дружество - наемодател на сграда с идентификатор №
68850.526.1586.20 по КККР на гр. Стара Загора, кв. „Голеш", със застроена
площ от1378 кв.м., за срок от 5 години, срещу месечен наем от 2000 лв.
Договорено е имотът да се ползва за складиране на тор.
Видно от
първоначалното и допълнителното заключение на съдебно-икономическата
експертиза, има издадени фактури за наем на склад, находящ се в кв.
„Голеш", със застроена площ от 1378 кв.м.:
- по договор с „Тера Агра 11" ЕООД -
от 29.06.2015г. - за отдаване под наем на помещение за складиране на зърно, при
месечен наем от 50 лв., актуализиран на 2000лв., с анекс от 01.01.2016г.
- по договор с „Тера Агра 11" ЕООД-от
01.08.2016г. -за отдаване под наем на помещение за складиране на тор, при
месечен наем от 2000 лв.
Фактурите са
издавани до 28.12.2017г. През 2018г. продължава издаването на фактури за наем,
като последната е от 28.02.2018г. за 4800 лв. с ДДС. Плащанията по фактурите,
във връзка с договорите за наем са: 3900 лв. с ДДС за 2015г., 40800 лв. с ДДС
за 2016г., 57600 лв. с ДДС за 2017г. Част от постъпилите приходи от наем на
склад служат за заплащане на заплати и осигуровки на работниците в ответното
дружество.
От показанията на
свидетелите се установява, че със силоза, помещаващ се в отдаденото под наем на
„Тера Агра 11" ЕООД помещение, се пакетира стока на това дружество, ползва
се и от ответното дружество. Така свидетелят Д.Х. казва, че знае, че „Тера
Агра" има сключен договор за наем с ответното дружество, за част от
помещение, в което се държи тяхна стока - тор, като се плащал наем. Свидетелят
Д.- че до месец декември 2017г. силозът е работил от името на „Ферт Бул".
Свидетелката Е.Г.- че работници на ответното дружество ползват силоза за
обработка на стока на „Тера Агра". Свидетелят И.Ф. казва, че мисли, че
силозът е на „Тера Агра", защото пакетират и тяхна стока.
От съвкупната
преценка на договора за наем от 01.08.2016г., договора за продажба от
01.08.2017г., заключенията съдебно-икономическата експертиза и показанията на
свидетелите съдът намира, че ответното дружество не е владелец или държател на
силоза, такъв е „Тера Агра 11" ЕООД.
Ответното дружество
е направило възражение за недействителност на процесния договор за
покупко-продажба по чл. 40 от ЗЗД. Процесният договор от 25.04.2017г. е сключен
за „Ферт Бул" ЕООД от управителя на дружеството М.Д.Б., която е племенница
на купувача - ищеца - дъщеря на брат му - разпитаният като свидетел по делото Д.Б.Х..
Свидетелят е един от първите работници в ответното дружество и е направил /с
помощта на други работници/ първия и втория /процесния/ силоз. Свидетелят заявява,
че е разговарял с дъщеря си М.Д.Б., когато е била управител на ответното
дружество, като я посъветвал да го закупи, защото, като изработка и съоръжение
бил ценен. Брат му /ищецът/ отишъл в склада, в присъствието на свидетеля, за да
огледа силоза, който желае да купи. След това разговарял с брат си за сумата,
която е ориентировъчно на стойността на материалите. Той искал да го купи, с
цел продажба. Материалите били от порядъка на около 12 000 лв. Това били
закупени материали с фактури. Видно от първото заключение на съдебно-икономическата
експертиза, разходите за изграждането на силоза възлизат на общо 10163,02 лв.,
на каквато стойност дълготрайният актив е заприходен в инвентарната книга. С
процесния договор от 25.04.2017г. силозът е продаден за 4000 лв. без ДДС /4800
лв. с ДДС/. Управителят на дружеството към момента на процесната продажба – М.Д.Б.,
е в близки родствени връзки с купувача /ищеца/ - негова племенница. На
24.04.2017г. настоящият управител на ответното дружество – Ю.Б.Д. е подала
молба до тогавашния едноличен собственик на капитала и управител на дружеството
– М.Д.Б.- по чл. 122 от ТЗ, да бъде приета за съдружник в дружеството, като
закупи всички дялове, притежавани от едноличния собственик на капитала. На
25.04.2017г., М.Д.Б., в качеството си на едноличен собственик на капитала на
„Ферт Бул" ЕООД е взела решение, с което е приела за съдружник Ю.Б.Д.,
дала е съгласие да й бъде прехвърлена собствеността върху целия дружествен
капитал. В качеството си на управител на дружеството, М.Д.Б. е знаела, че
силозът е заприходен за 10163,02 лв., баща й, братът на ищеца, й е обърнал
внимание, че е ценен. Братът на ищеца - свидетелят Д.Б.Х. казва, че тогавашната
управителка и брат му са разговаряли, след това той разговарял с брат си за
сума, която е ориентировъчна на стойността на материалите, които били от
порядъка на 12 000 лв. Т.е., сключвайки договора, представителят на ответника и
чичо й са знаели ориентировъчвната стойност на силоза. По делото няма
експертиза за пазарната му стойност към момента на договора, но предвид
заявеното от свидетеля Д.Б.Х., стойността му като ДМА и цената на която е
продаден на „Тера Агра 11" ЕООД с договор от 01.08.2017г. /близък по време
на сключването му с процесния/ - 11 000 лв. без ДДС, то съдът намира, че
действителната му цена е близо два пъти и половина по-висока от тази, за която
е продаден на ищеца, следователно, процесният договор от 25.04.2017г. е сключен
при неизгодни за дружеството условия. Тази поредица и комбинация от
обстоятелства, последователност на събитията -подаване на молбата по чл. 122 от ТЗ, сключване на договора, освобождаване на предишния управител, времевия
интервал, близката родствена връзка между представляващия дружеството и
купувача, в степен, в която законът презумира заинтересованост /чл. 172 от ГПК/, съдът намира, че води до извода за договаряне на тогавашния управител – М.Б.Х.
във вреда на представляваното от нея дружество, като е налице увреждане на
интересите на дружеството, което не е незначително.
Предвид изложеното,
съдът намира, че процесният договор за покупко-продажба на движими вещи от
25.04.2017г. е недействителен по чл. 40 от ЗЗД и няма вещно-транслативен ефект
по чл. 24 ал. 1 от ЗЗД, съответно, ищецът не е станал собственик на процесните
вещи, по силата на договора.
За да бъде уважен
иск по чл. 108 от ЗС, следва да са налице кумулативно следните предпоставки —
ищецът да е собственик на вещите и ответникът да ги владее или държи без
основание. Предвид изложеното, не е налице първата от предпоставките,
следователно, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
В допълнение следва
да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че
процесните движими вещи не се намират във владение или държане на ответника, а
те се държат и владеят от „Тера Агра 11" ЕООД. Следователно и на това
основание предявеният иск е неоснователен и недоказан.
По направеното
възражение във въззивната жалба, а именно, че разпоредбата на чл.40 от ЗЗД е
неприложима по отношение на органното представителство на юридическите лица,
каквото представителство на продавача било налице в случая, като въззивникът се
позовава на т.2 от ТР №3/15.11.2013г. на ОСГТК, по тълк.д. №3/2013г. ,
въззивният съд намира, че това възражение е неоснователно.
Настоящата инстанция
намира, че цитираното тълкувателно решение е неприложимо в настоящия казус, тъй
като същото касае въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗЗД
към органното представителство на търговските дружества при сключване на
търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на
закона, на две търговски дружества. Въззивният съд намира, че е недопустимо
правоприлагане по аналогия – щом разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД не е приложима
при търговските дружества, то да се приеме, че и нормата на чл.40 от ЗЗД е
неприложима. Хипотезите на двете норми са напълно различини не могат да бъдат
квалифицирани като подобни случаи по смисъла на чл.46 ал.2 изр. 1 ЗНА. Правният
извод на ОСГТК на ВКС се ползва със задължителна сила само в рамките на
конкретно поставения за разглеждане тълкувателен въпрос.
В настоящия казус сделката,
сключена между органния представител М.Х. и третото договарящо лице купувача
неин чичо С.Х., е недействителна, защото и представителят, и съконтрахентът
знаят, че пазарната цена на продавания дружествен актив (силоз с
раземриЗм/2м/2м) е значително по-висока от договорената помежду им. В
конкретния случай е налице двойно нарушение на забраната „neminem iaedere", която важи с особена сила в
отношенията между представител и представляван, като намира огледално
проявление в принципа, че представителят трябва да действа винаги в интерес на
представлявания. В случая проблема е още по-голям тъй като не се касае просто
за недобросъвестност, разбирана като знание за увреждането, а за споразумение,
за сговор, за пряк умисъл, за общо намерение и обща цел на бившия управител
Мирена Х. и чичо й за увреждане на представляваното дружество,като действат при
условията на „съучастие". Механизмът за защита за борба с такива тежки
пороци, е институтът на недействителността. Имуществената отговорност на
органния представител по чл. 145 ТЗ, която сочи ищеца във въззивната жалба като
средство за защита, не винаги е подходящ способ за обезщетяване на увреденото
дружество както с оглед възможната липса на секвестируемо имущество, върху
което да се насочи изпълнение,така и с оглед особената значимост, която може да
има отчужденото имущество за търговската дейност на представлявания.
С оглед на това
въззивният съд намира, че правно средство за закрила на увреденото дружество
„Ферт Бул" ЕООД е предвидената в чл. 40 ЗЗД недействителност, касае се за обща
разпоредба, която намира приложение в конкретния казус.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Въззивната инстанция
споделя напълно изложените мотиви от първоинстанционния съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция-неоснователност на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден
да заплати на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция, които
са в размер на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно
представения списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горните
мотиви, Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 15.01.2019 г., постановено
по гр.дело № 6627/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА С.Б.Х. ЕГН ********** *** да заплати на „ФЕРТ
БУЛ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора ул.”Капитан Никола Андреев”№7 вх.Б ет.2 ап. 14, представлявано от
изп.директор Ю.Б.Д. сумата от 700 лв. ( седемстотин
лева), представляваща направените от въззиваемия разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: