Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-98 02.07.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На втори юни
две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 709 по описа за
2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1309, район ,Илинден, ул. ,,Кукуш“ №1,
представлявано от Александър Василев Димитров - Главен
изпълнителен директор и Младен Маркоски - Изпълнителен директор, чрез адв. Искрен
Йотов - САК, против
Решение № 133 от 13.01.2020 г., постановено по гр. дело № 9513/2018 г. по описа
на РС - Бургас, с което е отхвърлил исковете на ищеца за приемане за установено
на основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86
от ЗЗД по отношение на ответника ,,М И К 2013“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.8, вх.1, ет.1,
представлявано от Климентин Стоянов Милчев, че същият дължи на ищеца въз основа
на сключен помежду им договор № М4192118/13.08.2014г., сумата от 462.81
лева(четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет и една стотинки) - главница,
представляваща суми за месечна абонаментна такса за получавани
далекосъобщителни услуги за периода от 20.11.2017г. до 19.04.2018г. за мобилни
номера **********; ********** и ********** и сумата от 247 лв.(двеста
четиридесет и седем лева) - неустойка за неизпълнение, ведно със законната
лихва върху горепосочените суми, начиная от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 17.10.2018г. до изплащането им, за които вземания, ищецът се е снабдил
със заповед №3727 от 18.10.2018г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №7805/2012г. по описа на БРС.
Със същото решение, съдът е осъдил
,,А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ,,М И К 2013“ ЕООД, ЕИК
*********, направените по делото съдебно - деловодни разноски в размер на
802лв.(осемстотин и два лева).
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивника, като намира същото за неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано. Излага подробни съображения.
Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Претендира присъждане на сторените съдебно – деловодни
разноски пред двете инстанции.
В срока предвиден в ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - ,,М И К 2013“ ЕООД, ЕИК
20253743, чрез адв.Николай Славов - БАК, с който се оспорват наведените с
въззивната жалба доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира се присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр.с чл.79, ал.1 вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално
производството е започнало с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********
против ,,М И К 2013“ ЕООД, ЕИК *********, по което съдът се е произнесъл със
заповед за изпълнение на парично задължение № 3727/18.10.2018 г. по ч.гр.д. №7427/2018
г. по описа на БРС, като е разпоредил длъжникът ,,М И К 2013“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 462,81
лева, представляваща суми за месечна абонаментна такса за закупуване
далекосъобщителни услуги за периода от 20.11.2017 г. до 19.04.2018 г., сумата
от 247 лв. – неустойка за неизпълнение дължими по договор №М4192118/13.08.2014
г., ведно със законната лихва върху двете суми, начиная от подаване на
заявлението – 17.10.2018 г. до изплащане на вземането. След постъпило
възражение и указание на НРС, въззиваемата страна „А1 България“ ЕАД, ЕИК
********* е предявила претенция по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК.
Първоинстанционният
съд при разглеждане на делото е събрал писмени доказателства, назначил е
съдебно-технически експертизи и съдебно-графологична експертиза и е стигнал до
правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
Въззивното
дружество претендира посочените по-горе суми по сключен между страните договор
№М4192118/13.08.2014 г. и приложенията към него от 2016 г. и 2017 г., обхващащи
периода от 20.11.2017 г. до 19.04.2018 г. Първоинстанционният съд, приемайки,
че доказателствената тежест е за ищеца, му е указал представяне в оригинал на
посочения по-горе договор, въз основа на който БРС по ч.гр.д. №7427/2018 г., е
издал заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Установено е по делото, че
въззивното дружество към момента не разполага с посочения договор, нито в
копие, нито в оригинал. Както е установено по делото по съдебно-техническата експертиза
договорът съществува в софтуерната база на „А1 България“ ЕАД.
За да постанови
този резултат по делото, първостепенния съд е счел, че въззивното дружество не
е провело успешно пълно и главно доказване на твърдението, относно възникването
на твърдяното облигационно правоотношение по договора от 13.08.2014 г. и приложенията
към него от 2016 и 2017 г., както и, че въз основа на него е предоставил на
въззиваемото дружество услугите, предмет на претенцията по делото.
Видно от
приложените по делото доказателства, в т.ч. и извършените експертизи, се
установява, че за периода 13.08.2014 г. - 01.10.2017 г. са осчетоводени фактури
и в двете счетоводства, издадени от ищеца и ответника, като за осчетоводените
фактури ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит. За периода след
01.10.2017 г. до 19.04.2018 г. са осчетоводени фактури само при ищеца, като ответникът
не е осчетоводявал фактури и не е ползвал данъчен кредит за тях. От
заключението на вещото лице по извършената съдебно-графологична експертиза,
представляващата дружеството ,,М И К 2013“ ЕООД Милена Стоянова Милчева не е
положила подписи в приложенията на договор №*********/24.08.2016 г. от
24.08.2016 г. и 20.06.2017 г.
Съгласно
заключението на вещото лице Папанчев по назначената съдебно-техническа
експертиза, през процесния период е имало временни ограничения на мобилната
услуга, но мобилните услуги са били активни. Вещото лице е представило таблици
за 5 мобилни номера. Според вещото лице всички услуги са деактивирани на
20.04.2018 г., с изключение на един от номерата, който на 14.12.2017 г. е
прехвърлен към друга мрежа.
Във възивната
жалба се излагат оплаквания срещу решението като страната се позовава на
представени електронни носители на информация и на рамкови договори, съгласно
които правоотношенията могат да бъдат продължавани, включително и при условията
на сключени договори с електронни подписи по смисъла на ЗЕДЕП.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя изложеното от въззивника. Договор
№4192118/13.08.2014 г. липсва в архива на дружеството, а въз основа на него е
издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. При разглеждане на
производство по чл.422 ГПК съдът е обвързан от подадените заявления пред
заповедния съд. Само това основание е достатъчно за отхвърляне на претенцията,
тъй като страната не представи при изрично поискване от първоинстанционния съд
оригиналът на този договор. От представеният рамков договор от 24.08.2016 г.
ведно с приложенията му от същата дата и от 20.06.2017 г., за които се твърди,
че са подписани с дигитален подпис и страните са преуредили отношенията си, не
се потвърждава от доказателствения материал по делото. Представените заверени
копия на електронен носител и на хартиен такъв не носят белезите на електронни
документи по смисъла на ЗЕДЕП. Електронното изявление по смисъла на чл.2 ал.1 и
2 от ЗЕДЕП може и да съдържа и несловесна информация, но законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис, като се допуска при съгласие на
страните да бъде предадено на обикновения електронен подпис стойност на саморъчен
такъв, което по делото не се установява. С оглед на изложеното, настоящата
съдебна инстанция намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и законосъобразно, включително и в частта досежно неустойката по чл.92
от ЗЗД, тъй като неустойката обезпечава вреди от неизпълнение, но по делото не
се установи наличие на валидно облигационно правоотношение. В този смисъл съдът
намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а на ,,М И К 2013“ ЕООД
се присъди сумата от 500 лева – разноски по делото, като разпоредбата на чл.78
ал.5 от ГПК не следва да се приложи с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 133 от 13.01.2020 г., постановено по гр. дело № 9513/2018 г. по описа
на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА
,,А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1309, район ,Илинден, ул. ,,Кукуш“ №1, представлявано от Александър
Василев Димитров - Главен изпълнителен директор и Младен Маркоски -
Изпълнителен директор, чрез адв. Искрен Йотов - САК, да заплати на ,,М И К
2013“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев“, бл.8, вх.1, ет.1, представлявано от Климентин Стоянов Милчев, сумата
от 500 лева – направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.