Определение по дело №123/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е образувано по жалба на „*“ ЕООД – [населено място] против мълчалив отказ на Комисията по прозрачност към Министерски съвет да се произнесе по жалба срещу Решение № НСР-33280 от 28.12.2023 година на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

В жалбата се сочи, че Комисията по прозрачност /КП/ има законоустановено задължение по чл. 266 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ да се произнася по жалби срещу индивидуални административни актове на НСЦРЛП, като съгласно Правилника за дейността на КП срокът за произнасяне е до 1 месец от получаване на жалбата, а в случая са налице всички предпоставки за произнасяне, поради което се прави искане за отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен и за даване на задължителни указания на КП да се произнесе с решение по жалбата, с която е сезиран.

От фактическа и правна страна съдът съобрази следното:

С Решение № НСР-33280 от 28.12.2023 година на НСЦРЛП /л. 40/ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № НСР-33041 от 08.12.2023 година на Съвета /л. 42-43/, като посочените решения касаят лекарствен продукт, по отношение на който дружеството-жалбоподател е притежател на разрешение за употреба от паралелен внос /л. 38-39/.

Недоволно от решението за поправка на очевидна фактическа грешка, „*“ ЕООД е подало жалба с вх. № 111-119 от 09.01.2024 година чрез НСЦРЛП до КП /л. 32-34/.

Видно от извлечение от Протокол № 586 от 18.01.2024 година от заседание на НСЦРЛП, Съветът е взел решение за потвърждаване на оспореното решение и предприемане на действия по чл. 92, ал. 1 от АПК за окомплектоване и внасяне на жалбата на „Беста Мед“ ЕООД в КП /л. 25/.

С писмо рег. № 111-882 от 23.01.2023 година жалбата на „*“ ЕООД ведно с преписката е изпратена на КП /л. 6/.

На 18.03.2024 година „*“ ЕООД е подало процесната жалба чрез НСЦРЛП до съда /л. 1-5/.

Към момента на произнасяне на настоящото определение не са налице данни за изрично произнасяне на КП по жалбата на „*“ ЕООД.

В АПК не е предвидена възможност за обжалване на мълчалив отказ на горестоящ административен орган да се произнесе по жалба срещу издаден административен акт от долустоящ административен орган. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1-4 от АПК са регламентирани правомощията на компетентния административен орган при постъпване на жалба в производство по реда на Глава шеста „Оспорване на административни актове по административен ред“. Съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. В случая е налице именно посочената хипотеза - горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата против първоначалния административен акт, при което за жалбоподателя се е породило право да подаде жалба именно против първоначалния акт, тъй като същият подлежи на съдебен контрол. До същият резултат би се достигнало, съгласно чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК и в случаите, когато горестоящият административен орган отхвърли жалбата - на оспорване ще подлежи отново първоначалният административен акт. Единствено когато горестоящият административен орган се произнесе по същество и отмени или измени първоначалния административен акт, на оспорване ще подлежи неговото решение - чл. 98, ал. 2, изр. първо от АПК, във вр. с чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Целта на закона е ясна - на съдебен контрол да подлежи актът, с който са разпоредени правните последици, съответно с който органите се произнасят по същество по спорното право.

Мълчалив отказ е налице само в случаите на чл. 58 от АПК - при непроизнасянето в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт, но не и в хипотезата на чл. 97 от АПК, в която горестоящ административен орган е сезиран с жалба срещу такъв акт и преценява неговата законосъобразност и целесъобразност, в които случаи непроизнасянето на органа няма характера на индивидуален административен акт по презумпцията на чл. 58 от АПК.

В горния смисъл са мотивите на Определение № 3917 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2963/2021 година, V отделение и др.

В случая, дружеството-жалбоподател е следвало да упражни правото си на жалба по съдебен ред против първоначалния административен акт – Решение № НСР-33280 от 28.12.2023 година на НСЦРЛП. Вместо това, дружеството е оспорило пред Административен съд – Габрово мълчалив отказ на КП, какъвто не е формиран, поради което процесната жалба се явява насочена против неподлежащ на оспорване предмет, което я прави процесуално недопустима – същата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. Правораздавателната власт на съда се очертава от фактическите твърдения в жалбата. Жалбоподателят е този, който посочва предмета на спора и съответно очертава рамките му. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е достатъчно ясна и от съдържанието й следва еднозначен извод, че е насочена срещу мълчалив отказ на горестоящ орган да се произнесе по жалба по административен ред, който мълчалив отказ не подлежи на обжалване.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „*“ ЕООД – [населено място] против мълчалив отказ на Комисията по прозрачност към Министерски съвет да се произнесе по жалба срещу Решение № НСР-33280 от 28.12.2023 година на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 123/2024 година по описа на Административен съд – Габрово.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страната.