Присъда по дело №1496/2020 на Районен съд - Пазарджик

Мотиви към присъда по НОХД 1496/20.

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против З. Р. И. , ЕГН **********, за това, че в
гр.Пазарджик, след като е осъдена със съдебно Решение от 05.06.2014г. на ОС
гр.Пазарджик по въззивно гражданско дело №330/2014г. по описа на ОС-
Пазарджик, влязло в законна сила на 07.07.2014г., изменено с Решение №53
от 24.01.2017г. на Районен съд Пазарджик по гражданско дело №3551/2016г.
по описа на съда, изменено с Решение от 27.07.2017г. на Окръжен съд
Пазарджик по въззивно гражданско дело №478/2017г., влязло в законна сила
на 27.07.2017г., да издържа свои низходящи: Ф. К. С. , родена на 24.12.2008г.
в размер на 160 лв. месечно, Х. К. С., родена на 27.12.2006г. в размер на 200
лв. месечно и Н. К. С. , родена на 11.04.2003г. в размер на 200 лв. месечно,
чрез техния баща и законен представител - К. Я. С. от гр.Пазарджик,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, дължими за периода от месец февруари 2019г. до месец
август 2020г. включително, а именно 19 месечни вноски от по 560 лева, общо
за трите деца месечно, общо в размер на 10 640 лв. /десет хиляди шестстотин
и четиридесет лева/, като деянието е извършено при условията на повторност,
след като е осъдена за престъпление по чл.183 ал.4 от НК с присъда
№177/03.12.2018г. по НОХД №1852/2018г. по описа на РС- Пазарджик, влязла
в законна сила на 12.02.2019г. - престъпление по чл.183 ал.4, във връзка е
ал.1, във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
Като частни обвинители бяха конституирани малолетните Х. и Ф. С.,
представлявани от своя баща и законов представител К. С..
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и
налагане на наказание, при отчитане на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства.
Частните обвинители, чрез повереника си, настояват да се признае
подсъдимата за виновна и да й се наложи наказание лишаване от свобода,
което да изтърпи ефективно.
Защитникът оспорва обективната и субективна съставомерност на
приписаното престъпление и настоява за преценка относно дължимостта на
издръжката.
Подсъдимата не се признава за виновна.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно
1

убеждение и ръководейки се от закона, установи:
На 17.11.2004г. подсъдимата З. И. сключила граждански брак със свид. К.
Я. С. Двамата се установили да живеят в дома на свид. С. в гр.Пазарджик. От
съвместното им съжителство се родили три деца : на 11.04.2003г. -Н. С., на
27.11.2006г. се родило детето Х. С., а на 24.12.2008г. - детето Ф. С..
Бракът на И. и свид. С. бил прекратен с развод, постановен с решение на
Районен съд Пазарджик от 22,07,14г. по гражд. дело №3186/13г., в сила от
22,07,14г., като упражняването на родителските права било предоставено на
свид. К. С., а И. бил осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на
определена сума за всяко от децата в размер на 85 лева( л. 41-42, ДСП).
Впоследствие размера на дължимата от И. издръжка бил изменен с
Решение №53 от 24.01.2017г. на Районен съд Пазарджик по гражданско дело
№3551/2016г. по описа на съда, изменено с Решение №330 от 27.07.2017г. на
Окръжен съд Пазарджик по въззивно гражданско дело №478/2017г., влязло в
законна сила на 27.07.2017г. като размера на издръжката бил увеличен на 160
лв. месечно за св.Ф. К. С. , на 200лв. месечно - за св.Х. К. С. и в размер на 200
лв. месечно - за св.Н. К. С. .
Поради бездействие от страна на И. за плащане на издръжка на трите си
деца тя е била четири пъти осъждана – по НОХД-а №№ 2302/14; 2354/15;
1326/17 и по НОХД№1852/2018г , като последните два пъти е търпяна и
ефективно наказание лишаване от свобода. Последното й осъждане е по
НОХД№1852/2018г и за това, че, при условията на повторност и след като е
осъждана вече за такова престъпление, не е изпълнила задължението се за
плащане на издръжка на всяка от трите си си дъщери за периода от месец
август 2017г. до месец май 2018г. като с присъда в сила от 12.02.2019г., PC-
Пазарджик й е наложена наказание една година лишаване от свобода при общ
режим и обществено порицание.
Наказанието лишаване от свобода било изтърпяно на 20.12.19, когато тя
било освободена от Затвора и се прибрала в дома на своите родители.
Веднага след това обаче тя заживяла съвместно със св. С. и трите им дъщери.
Живели заедно до началото на юли с прекъсване за известен период,
неустановен категорично като начална крайна дата и продължителност.
Извън периода на съвместното им съжителство, след излизането си от
затвора тя се грижила непрекъснато за Х., която от тогава и до настоящия
момент отглеждала и издържала сама , със собствени средства. Другото малко
дете Ф. от декември 2019г. до съдебния процес живеела ту при баща, си ту
при майка си , за по няколко дни.
Най-голямата дъщеря от три години живее на съпружески начала , в
отделно домакинство и посещава като гост родителите си.
2

За периода от излизането си от Затвора до съдебното разглеждане на
делото подсъдимата не е заплатила нито една вноска от дължимите като
издръжка на което и да е от децата.
Всъщност , спор по този факт – няма. Самата И. не отрича с обясненията
си, че не е плащала издръжка за нито едно от трите деца по постановения със
съответното съдебно решение начин – в определения размер и чрез бащата св.
С., комуто са присъдени и родителските права.
Тя обаче възразява с обяснения си, че не дължи такава за
инкриминирания период, тъй като след като била освободена от затвора, на
20.12.19 ( виж на л. 33, ДСП) само тя се грижила за двете по-малки дъщери Ф.
и Х., отглеждала ги, хранела ги, купувала им всичко необходимо и им давала
пари.
Тези нейни обяснения са частично потвърдени с други доказателствени
средства. Тук на първо място следва уточнението, че всички те се разминат
относно точните или относително точните периоди на съвместно
съжителство, респ. на раздяла на бившите съпрузи И. – С. след
освобождаването на последната. Единственото, което е несъмнено установено
е фактът на съвместното съжителство на С. и И., респ. и на двете по-малки
деца Х. и Ф., но за конкретните периоди и продължителност той, тя, майка й -
св. И. и дъщерята Н. С. депозират противоречиви твърдения .
Що се отнася до показанията на Ф. и Х. С., те не се приеха като източник
на правно –релевантни факти (вкл. тези от ДСП, за които са изразили
позиция), доколкото са събрани по ненадлежен ред ( предвиден с чл. 140, ал.1
от НПК), но основано поради безспорно установения факт, че децата в тази
им възраст могат да бъдат лесно повлияни. Това е особено вярно за тези две
деца, за които несъмнено се установи, че преди повече от година са били
отглеждани само от баща си, а след това едното - Ф. е пребивала и при двама
през няколко дни, а Х. – само при майка си и поради факта на проявена
спрямо нея агресия от бащата ( виж неопроверганите показания на св. И.) .
Децата във възрастта на малолетието са лесно внушаеми и могат лесно да
бъдат манипулирани, особено от отглеждащия родител, тъй като той им
създава чувство за собствена сигурност. Последното е особено важимо за тези
деца, предвид средата им и продуцираният и контролният от същата техен
социален и интелектуален статус . С тези мотиви Съдът не възприе
твърденията на децата в двете фази на процеса като източник на реално
настъпили факти.
Като такъв се възприеха останалите доказателства, предвид техния
анализ – но за определени факти, по отношение на които са съответни,
подкрепени от други доказателства и неопровергани. На първо място в тази
връзка следва да се сподели, че единствено незаинтересована към майка си
или баща си е св. Н. С., която от три години живее при свой съжител и
3

депозира достоверни, предвид дори и непосредствените впечатления,
твърдения. Заяви, че за нея майка й не плащала издръжка въобще , респ. и в
процесния период, а когато й ходела на гости – понякога инцидентно й давала
малки суми, а баща й я подпомагал също инцидентно с храна за малкото й
дете и памперси, също й давал малки суми. От нейните твърдения се
установи също, че след като И. била освободена от затвора и до момента само
тя се грижи за Х., която въобще не ходела при баща си. Тези данни са
подкрепени от показанията на св. И.. За част от този продължаващ от
декември 2019г. и към момента период този факт се признава и от С..
Неговите твърдения също са непоследователни: „ като излезна майката от
затвора ги водих да я видят и ги върнах след това в моята къща, където ги
гледам от тогава до сега… от 4 месеца двете по-малки деца са при нея – от
08.07.20, за тези месеци Х. стои само при майка си, а Ф. си идва, март дойде
З. и с децата живяхме заедно до 08.07.20г …“, като в допълнителния разпит е
изяснено, че бившите съпрузи живели заедно от март до началото на юли
2020г. Св. И. пък сочи, че съвместното съжителство с децата Х. и Ф.
продължило от момента на освобождаване на подсъдимата от затвора до
пролетта, а св. Н. С. - до лятото.
Както вече се коментира дотолкова се разминават твърденията на
свидетелите относно периодите като начало и край и продължителност на
съвместното съжителство на бившите съпрузи в рамките на целия
инкриминиран период, че само става ясно, че за част от него – няколко
месеца такова е имало и децата са били и при двамата. Не се установи обаче
през тези месеци майката да е имала необходимия принос за издръжката на
децата дори фактически и в рамките на общото им съжителство, но това пък,
което не се отрича от бащата е, че „Х. си стои непрекъснато при майката (
л.21 )“- с което и той признава, че грижите са поети полагани изцяло от нея.
След като детето Х. е при майката и тя го отглежда, считано от края на
декември и към настоящия момент и издръжката на това дете е била
осигурена, то подсъдимата обективно е изпълнила задължението си по
отношение на това дете, но не и по формално определения за това начин –
чрез предоставяне на присъдената сума на бащата. В случая се касае до
реалното изпълнение на задължението, което опровергава обективната
съставомерност на деянието по отношение на това дете. Затова и Съдът
оправда подсъдимата по обвинението в частта, касаеща неплащане на
издръжката месечно за сума в размер на 200 лева, присъдена за Х. С. , за
периода февруари 2019г. до август 2020г. вкл.
По отношение на Н. е напълно безспорен факта, че подсъдимата не е
изпълнила задължението за издръжка в рамките на инкриминирания период.
Такъв е изводът и досежно Ф., във връзка с която се установи както, че е
живяла с родителите си по време на тяхното съжителство за част от
процесния период, така и че извън това съжителство е пребивавала ту при
майка си, ту при баща си. Тоест по отношение на нея не може да се направи
4

изводът, че майката обективно е изпълнила задължението за заплащане на
издръжката. По време на съвместното съжителство подсъдимата е работила,
но не постоянно и без регулярни доходи, а основните й харчове са били за
цигари ( демонстрира и в залата) и по собствени твърдения - 60 лева на
месец. Тя има задължение да се грижи за три ненавършили пълнолетие деца
от прекратения си брак със С. и за едно - от последващо съжителство.
Поради това съдът прие, че за Н. и Ф. тя не е плащала в този период
присъдената й издръжка за всяка от тях с Решение №53 от 24.01.2017г. на
Районен съд Пазарджик по гражданско дело №3551/2016г. по описа на съда,
изменено с Решение №330 от 27.07.2017г. на Окръжен съд Пазарджик по
въззивно гражданско дело №478/2017г., влязло в законна сила на 27.07.2017г.
в следните размери - 160 лв. месечно за св.Ф. К. С. , и в размер на 200 лв.
месечно - за св.Н. К. С. .
Към този момент подсъдимата е била осъдена вече неколкократно за
същото по вид престъпление: по НОХД-а №№ 2302/14; 2354/15; 1326/17 и по
НОХД№1852/2018г , като последните два пъти е търпяна и ефективно
наказание лишаване от свобода. Последното й осъждане е по
НОХД№1852/2018г - за това, че, при условията на повторност и след като е
осъждана вече за такова престъпление, не е изпълнила задължението се за
плащане на издръжка на всяка от трите си си дъщери за периода от месец
август 2017г. до месец май 2018г. като с присъда в сила от 12.02.2019г., PC-
Пазарджик й е наложена наказание една година лишаване от свобода при общ
режим и обществено порицание.
Установено е, че подсъдимата е знаела ( и самата тя не оспорва) за
произтичащото от съдебния акт задължение на издръжка, дължими в срокове,
размери и по начин, които също са й известни, при което въобще не е
изпълнявала задължението си досежно посочените две деца за погасяване на
срочното задължение по изплащане. Предвиждала е и е целяла настъпването
на обществено-опасните последици.
Деянието е обективно и субективно съставомерно за инкриминирания период и сума
по отношение на Н. и Ф. , като същото е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 28, ал.1 от НК – и тъй като е извършено след като е осъждана вече за такова
престъпление, като като подсъдимото лице е съзнавало, че върши деянието, след като вече е
осъдено с влязла в сила присъда за престъпление от същия вид.
При определяне размера на наказанието,Съдът се съобрази с неговата висока
обществена опасност и с отчетената такава като леко завишена по отношение на дееца.
Преценена на базата на данните за продължителния период на неплащане – 19 месеца, който
значително надвишава необходимия за съставомерност на деянието. Издръжка е била
дължима по отношение на две деца – едното подрастващо и с необходимост от средства за
обучение , а другото – дори вече майка и също с нужда от средства за издръжката си.
Отчече се в негативен аспект и факта, че са плащани по 60 лева месечно за цигари, но не и
дължимите издръжки, макар и частично. Подсъдимата вече е търпяла ефективни наказания
лишаване от свобода, като последно е била освободена от затвора края на 2019г. и това не е
5

оказало върху нея целения предупредителен и възпиращ ефект.
Наред с горното обаче и в позитивен план все пак следва да се отчете, че след
излизането си от затвора и до сега тя се грижи за една от дъщерите си Х. като й осигурява
всички необходими грижи и издръжка.
Алтернативно предвидените наказания за извършеното от подсъдимата престъпление
са пробация и лишаване от свобода. Налагането на по-тежкото наказание в случая следва да
е едно справедливо възмездие за извършеното престъпление при отчитане на
продължителността на периода на неплащане на издръжката и възрастта на децата по
отношение, на които тя се дължи. Съвсем явно е, че наказанието пробация не само не е
оказало възпитателен ефект, но дори не е било изпълнявано от подсъдимата поради което се
наложила замяната му с лишаване от свобода по съответния ред ( виж справката за
съдимост).
От друга страна, се има предвид и факта, че наказанието лишаване от свобода
ограничава силно възможността за изпълнение на паричното задължение.
По горните съображения Съдът прие, че съответно на тежестта на процесното
престъпление е наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца, което следва да
постигне целите на личната и генералната превенции.
Данните за последното осъждане, обсъдени горе и акта, че от изтърпяването на
наложеното по него ефективно наказание лишаване от свобода не е изтекла и една година,
предпоставиха и определение режим по чл. 57, ал.1, т.1 б.“Б“ ЗИНЗС – строг.
Наред с наказанието лишаване от свобода , се наложи и кумулативно предвиденото
наказание обществено порицание, което Съдът постанови да се изпълни чрез разлепване на
присъдата на видно място в сградата на Кметство с. Алеко Константиново за срок от един
месец.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на
страните като разясни възможостите и сроковете за нейното обжалване и
протестиране.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	88
Дата:	16 ноември 2020 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия:	Елисавета Радина

Дело:	20205220201496
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 октомври 2020 г.

Присъда по дело №1496/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите