Решение по дело №1269/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу Решение № 365/11.10.2024 г., постановено по АНД № 1016/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № BG12022024/4000/Р8-85 от 20.06.2024 г. на и.д. Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на И. Н. А., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 4, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юриск. И., която по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. М., който по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Районният съд правилно е приел жалбата за неоснователна, тъй е налице противоречие на принципа за пропорционалност/съразмерност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка по делото:

На 12.02.2024 г., в 18.31 ч., при пристигане на ГКПП Оряхово с ППС товарен автомобил „Волво“, рег.№ [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 т. от категорията, управлявано от И. Н. А., била извършена проверка от митнически инспектор на посоченото ППС. В хода на проверката е установено, че на 19.01.2024 г. в 9.24 часа, същото е засечено по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За посоченото ППС била подадена тол декларация за преминаването, в която било посочено, че то е с 2, а не с реалните 4 оси, което довело до заплащане на такса в размер по-малък от дължимия. Нарушението било установено с устройство № 10401.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН на И. Н. А., въз основа на който на 20.06.2024 г. било издадено атакуваното пред първоинстанционния съд НП.

Водачът на процесното ППС е санкциониран с обжалваното НП за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като му е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП в размер на 1800 лв.

Настоящата касационна инстанция намира оспореното решение за правилно по следните съображения:

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел жалбата за неоснователна, тъй е налице противоречие на принципа за пропорционалност/съразмерност. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Правилно районният съд е отменил като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление поради липсата на пропорционалност на предвидената в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП санкция спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, съответно дължима такса и/или други обстоятелства от техническо естество. В този смисъл следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага извод, че оспореното НП е издадено в противоречие с принципа за съразмерност.

Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за неоснователни, поради което решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в размер близък до минималния.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 365/11.10.2024 г., постановено по АНД № 1016/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на И. Н. А., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 3, ап. 4, направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.