№ 7491
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110143017 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от /ЮЛ/ срещу /ЮЛ/.
Предявени са обективно кумулативно съединени иска по чл. 1, т. 1 от Конвенция за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
372, ал. 1 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и възражение за прихващане от страна на
ответника по чл. 103 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че със Заявка за транспорт № 7304/11.08.2020г., Заявка за транспорт
№ 7374/22.09.2020г., Заявка за транспорт № 7381/28.09.2020г., Заявка за транспорт №
7402/12.10.2020г., Заявка за транспорт № 7423/26.10.2020г., Заявка за транспорт №
7430/30.10.2020г., Заявка за транспорт № 7440/10.11.2020г., Заявка за транспорт №
7449/17.11,2020г. и Заявка за транспорт № 7453/18.11.2020г. ответникът /ЮЛ/ възложил на
/ЮЛ/ да извърши транспортни услуги при уточнени условия и цена.
Във връзка с възложените превози, ищецът оформил Товарителници и извършил
транспортните услуги, като стоката била транспортирана и предадена на получателите. За
извършените транспортни услуги /ЮЛ/ издало следните фактури: Фактура № ********** от
21.08.2020г. на стойност 2229.65 лева с ДДС, Фактура № 74694 от 14.10.2020г. на стойност
1408.20 лева с ДДС, Фактура № 74987 от 17.10.2020г. на стойност 1502.08 лева с ДДС,
Фактура № 75317 от 21.10.2020г. на стойност 2347.00 лева с ДДС, Фактура № 76837 от
11.11.2020г. на стойност 1800.00 лева с ДДС, Фактура № 76849 от 11.11.2020г. на стойност
1032.68 лева с ДДС, Фактура № 77773 от 23.11.2020г. на стойност 410.72 лева с ДДС,
Фактура № 78459 от 30.11.2020г. на стойност 2065.36 лева с ДДС и Фактура № 78384 от
30.11.2020г. на стойност 3989.89 лева с ДДС, които били получени от платеца на навлото
/ЮЛ/, заедно с придружаващите ги документи, касаещи извършените транспортни услуги.
Задължението по фактурите било частично платено от ответника. С платежно
1
нареждане от 05.01.2021г. ответникът заплатил сумата от 8442.10 лева, а остатъкът от
навлото по извършения транспорт в размер на 8343.48 лева с ДДС и до настоящия момент
не бил заплатен. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 8343.48 лева, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира и заплащането на обезщетение за забава, общо в размер на 582.17 лева,
за периода от датата на падежа на изискуемото вземане до завеждане на исковата молба,
както следва:
-по Фактура № ********** от 21.08.2020г. на стойност 2229.65 лева е ДДС -
21.09.2020г. до завеждане на настоящия иск (22.07.2021 г.), сума 104.19 лева,
-по Фактура № 74694 от 14.10.2020г. на стойност 1408.20 лева с ДДС -14.11.2020г. до
завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 56.35 лева,
-по Фактура № 74987 от 17.10.2020г. на стойност 1502.08 лева с ДДС - 17.11.2020г.
до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 55.12 лева,
-по Фактура № 75317 от 21.10.2020г. на стойност 2347.00 лева с ДДС - 21.11.2020г.
до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 91.67 лева,
-по Фактура № 76837 от 11.11,2020г. на стойност 1800.00 лева с ДДС - 11.12.2020г.
до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 56.00 лева,
-по Фактура № 76849 от 11.11,2020г. на стойност 1032.68 лева с ДДС - 11.12.2020г.
до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 34.22 лева,
-по Фактура № 77773 от 23.11.2020г. на стойност 410.72 лева е ДДС - 23.12.2020г. до
завеждане на настоящия иск (22.07.2021 г.), сума 12.07 лева,
-по Фактура № 78459 от 30.11.2020г. на стойност 2065.36 лева с ДДС - 30.12.2020г.
до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 58.94 лева,
-по Фактура № 78384 от 30.11.2020г. на стойност 3989.89 лева с ДДС - 30.12.2020г.
до завеждане на настоящия иск (22.07.2021г.), сума 113.61 лева,
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер.
Потвърждава факта на сключени договори между страните за извършване на
международен превоз на стоки по процесиите заявки.
Твърди, че превозът по заявка № 7381/28.09.2020г. бил извършен от ищеца със
закъснение, доколкото камионът трябвало да бъде натоварен на 05.10.2020г. и разтоварен на
09.10.2020г. /ЮЛ/ не изпълнило условията на договора-заявка, тъй като стоката била
разтоварена по-късно - на 12.10.2020г., вместо на 09.10.2020г. В т. 6 от сключения между
страните договор, обективиран в заявка № 7381 от 28.09.2020г., било уредено, че при
неспазване на указаните дати на товарене и разтоварване, /ЮЛ/ има право да начисли
неустойка в размер на 500 евро на ден. С оглед на горното, /ЮЛ/ начислило неустойка за
2
два дни закъснение, обуславяща правото му на прихващане, в размер на 1000 евро (хиляда
евро) - по 500 евро на ден закъснение. За извършеното прихващане ответникът уведомил
ищеца по имейл на 04.01.2021 г. и издал Фактура № **********/04.01.2021г. за сумата от
1000 евро без ДДС, която била изпратена по електронен път на 04.01.2021 г. на ищеца.
Ответникът твърди, че превозът по заявка № 7423 от 26.10.2020г. бил извършен от
ищеца със закъснение, доколкото камионът трябвало да бъде натоварен на 30.10.2020г. и
разтоварен на 05.11.2020г. /ЮЛ/ не изпълнило условията на договора-заявка, тъй като
стоката била разтоварена в нарушение на уговореното, а именно четири дни по-късно - на
09.11.2020г., вместо на 05.11.2020г. С оглед уговорената в т. 6 от договора неустойка за
забава в размер на 500 евро на ден, /ЮЛ/ начислило неустойка, обуславяща правото му на
прихващане, в размер на 2000 евро за четиридневно забавяне - по 500 евро на ден. За
извършеното прихващане ответникът уведомил ищеца по имейл на 04.01.2021г. и издал
Фактура № **********/04.01.2021г. за сумата от 2000 евро без ДДС, изпратена по
електронен път на 04.01.2021 г. на ищеца.
С оглед на горното, ответникът прави възражение за прихващане по чл. 103 ЗЗД, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД между сумата от 8343,48 лева - претендирана от ищеца за плащане на навло
и задължението за заплащане на договорна неустойка от /ЮЛ/ към /ЮЛ/ в размер 5867.49
лева без ДДС до размера на по-малкото задължение.
Отделно ответникът оспорва да дължи заплащане на превозите, възложени със Заявка
№ 7440 от 10.11.2020г. /по Фактура № 77773 от 23.11.2020г. на стойност 410.72 лева с ДДС/
и със Заявка № 7449 от 17.11.2020г. /по фактура № 78459 от 30.11.2020г. на стойност
2065.36 лева с ДДС/, доколкото тези превози не били извършени от ищеца. Конкретно във
връзка със заявка № 7440/10.11.2020г. твърди, че не заплатил издадената във връзка с нея
фактура, тъй като от страна на ищеца не било представено и ЧМР към нея. Във връзка със
заявка № 7449/17.11.2020г. твърди, че не осчетоводил издадената във връзка с този превоз
фактура, тъй като ищецът не предоставил всички ЧМР към нея.
Претендира разноски.
Във връзка с предявеното възражение за прихващане, ответникът прави възражение
за нищожност на клаузата на договора за превоз, касаеща уговорената неустойка, като
противоречаща на разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки. Позовава се и на изтекла давност по чл. 30, § 3 от Конвенцията, поради
липса на предявена рекламация за претендираната неустойка в предвидения срок от 21 дни
от доставката на стоката.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал.
1 ТЗ:
По иска с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен
3
автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца
е да установи следните релевантни факти: сключен между страните валиден договор за
международен автомобилен превоз на стоки; точно изпълнение от ищеца на възложения
превоз; доставяне на получателя на превозената стока, получаването и от последния без
забележки.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства, да докаже
изпълнението на задължението си по сключения договор.
Съдът счита, че от така представените от двете страни писмени доказателства, а
именно: Заявка за транспорт № 7304/11.08.2020г., Заявка за транспорт № 7374/22.09.2020г.,
Заявка за транспорт № 7381/28.09.2020г., Заявка за транспорт № 7402/12.10.2020г., Заявка за
транспорт № 7423/26.10.2020г., Заявка за транспорт № 7430/30.10.2020г., Заявка за
транспорт № 7440/10.11.2020г., Заявка за транспорт № 7449/17.11,2020г. и Заявка за
транспорт № 7453/18.11.2020г. се установява наличието на възникнали търговски
договорни взаимоотношения между страните по делото, по силата на които ответникът е
възложил, а ищецът се е задължил да извърши съответните превози при параметри във
времево отношение, уговорени в самите договори /заявки/, а именно всеки превоз до
конкретен адрес на разтоварване, с конкретно уговорена дата на натоварване и разтоварване.
Тези писмени доказателства не се оспорват от ответника, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Същите не се оспорват и от ищеца от гледна точка на тяхното
съдържание, като единственото възражение, което прави ищеца във връзка с уговорените
клаузи между страните е за нищожност на уговорката по т. 6 относно дължима неустойка в
размер на 500 евро на ден при закъсняла доставка на стоката от страна на ищеца. Това
възражение ще бъде разгледано по-долу в изложението.
В тази връзка съдът още ще посочи, че приетите копия на международни
товарителници /CMR/, неоспорени от страните, както и самите заявки за транспорт,
съставляват доказателство за сключването на договор за международен автомобилен превоз,
съгласно чл. 4, изр.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR).
Заявките, ведно с товарителниците удостоверяват валидно сключен договор за превоз
с всички индивидуализиращи го белези - превозваната стока до определено място и размер
на дължимото за това възнаграждение.
Не се спори между страните също така, че част от превозите били извършени от
ищеца своевременно и това са превозите по следните заявки: Заявка за транспорт №
7304/11.08.2020г., Заявка за транспорт № 7374/22.09.2020г., Заявка за транспорт №
7402/12.10.2020г., Заявка за транспорт № 7430/30.10.2020г. и Заявка за транспорт №
7453/18.11.2020г. Този факт се установява и от представените от ищеца писмени
доказателства, които не се оспорват от ответника, а именно: Заявка за транспорт №
7430/30.10.2020г. /л. 7 от делото/, видно от която в нея е уговорена дата на натоварване
30.10.2020г. и дата на разтоварване 06.11.2020г., 5 бр. международни товарителници към
тази заявка /л. 9-13 от делото/, видно от които в същите не е отбелязано възражение за
4
закъснение на товара; Заявка за транспорт № 7453/18.11.2020г., /л. 21 от делото/, видно от
която в нея е уговорена дата на натоварване 20.11.2020г. и дата на разтоварване
26.11.2020г., 1 бр. международна товарителница към нея /л. 26 от делото/, видно от която в
нея е отбелязана дата на разтоварване, съответстваща на уговорената; Заявка за транспорт №
7304/11.08.2020г. /л. 30 от делото/, видно от която в нея е уговорена дата на товарене
14.08.202г. и дата на разтоварване 21.08.2020г., 1 бр. товарителница към нея /л. 33 от
делото/, видно от която в нея е отбелязана дата на разтоварване 19.08.2020г., която
предхожда уговорената; Заявка за транспорт № 7374/22.09.2020г. /л. 34 от делото/, видно от
която в нея е уговорена дата на натоварване на стоката 28.09.2020г. и дата на разтоварване
05.10.2020г., 1 бр. товарителница към нея /л. 36 от делото/, видно от която в нея е отбелязана
дата на разтоварване на стоката 05.10.2020г., отговаряща на уговорената; Заявка за
транспорт № 7402/12.10.2020г. /л. 42 от делото/, видно от която в нея е уговорена дата на
натоварване на стоката 13.10.2020г. и дата на разтоварване 21.10.2020г., 1 бр. товарителница
към нея /л. 44 от делото/, в която, въпреки че не се съдържа подпис на получател и дата на
разтоварване, съдът съобрази, че ответникът не оспорва своевременната доставка на тази
стока.
Спорни остават четири от превозите, във връзка с които ответникът е направил
възражения.
На първо място, ответникът твърди, че превозът по Заявка за транспорт №
7381/28.09.2020г. и Заявка за транспорт № 7423/26.10.2020г. са извършени със закъснение,
който факт се установява и от заявките за превоз и товарителниците към тях, представени от
ищцовата страна /л. 14, л. 16, л. 37, л. 39 от делото/, а така също и от писмените
доказателства на ответника, които не се оспорват от ищеца /л. 82-89 от делото/. Така, видно
от Заявка за транспорт № 7381/28.09.2020г., уговорената дата на разтоварване на стоката на
адреса на доставка е 09.10.2020г., а видно от товарителницата към нея /л. 39 от делото/,
стоката е била разтоварена на 12.10.2020г. Видно от Заявка за транспорт №
7423/26.10.2020г., уговорената дата на разтоварване на стоката е била 05.11.2020г., а видно
от товарителницата към нея, стоката е била разтоварена на 09.11.2020г.
Посочените документи не се оспорват от страните от гледна точка на тяхното
авторство и съдържание, респективно относно тяхната автентичност, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Що се отнася до другите два спорни превоза, съдът ще посочи следното:
Във връзка с превоза, касаещ Заявка за транспорт № 7440/10.11.2020г., видно от
самата заявка – в нея е уговорено между страните разтоварване на стоката от ищеца на
адреса в /населено място/ - 18.11.2020г. Отбелязван е краен получател на адрес в /населено
място/. Този въпрос не е спорен.
Спорният въпрос е – извършен ли е този превоз съгласно уговореното, или не.
В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. П., който твърди,
че този транспорт не бил извършен съгласно уговорките, като ищецът е натоварил стоката
5
/грипни маски/ от гр. /гр./, като превозът е бил спешен за /държава/, откъдето следвало да
продължи до /държава/. Тези негови твърдения кореспондират изцяло на представената по
делото заявка за транспорт, в която са били отразени именно тези пунктове на товарене и
разтоварване, както и крайния адрес на получателя в /държава/.
Съдът се довери и на останалите твърдения на свидетеля, а именно, че стоката
няколко дни е престояла в склад на ищеца в /държава/, прескачайки срока на доставка, което
принудило клиентът на ответника да си я вземе сам, за да може да продължи до крайния
адрес в /държава/. Тези твърдения на свидетеля намират подкрепа в приобщената по делото
кореспонденция,представена от ответната страна /л. 90-93 от делото/, както и писмо от /ЮЛ/
като представител на /ЮЛ/ до свидетеля П. /л. 143 от делото/. Видно от писмото –
ответникът е бил уведомен от самия клиент, че процесната стока, касаеща разгледаната
заявка, е била взета от склада в /държава/ лично от клиента, за да я достави, поради което и
превозът няма да бъде заплатен, а самият ответникът дължи на клиента си сумата от 200
евро като обезщетение.
Показанията на свидетеля са логични и вътрешно безпротиворечиви относно
релевантните факти, поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите намират подкрепа и в
посочените и разгледани по-горе писмени доказателства, които не се оспорват от ищеца.
Що се отнася до товарителницата, касаеща този превоз /л. 20 от делото/, видно от
нейното съдържание, в десен долен ъгъл е положен подпис и име на получател и дата на
получаване – 20.11.2020г. Именно тази дата на вземане на стоката от клиента на ответника
от склада в /държава/, поради закъснение на нейната доставка, е посочена и в
кореспонденцията, водена между свид. П. и служителя на дружеството – ищец. Именно
поради това, а и давайки вяра на показанията на разпитания свидетел, съдът прие, че
подписът за получател на стоката на дата 20.11.2020г. е положен именно в склада на ищеца
в /държава/, откъдето същата е била взета от представител на клиента на ответника, за да
продължи до крайната си точка на доставка в /държава/.
С оглед на това съдът прие, че превозът, касаещ заявка за транспорт № 7440, за който
от страна на ищеца е била издадена фактура № 77773/23.11.2020г., не е бил извършен от
ищеца. Поради това и ответникът не дължи заплащане на уговореното навло, което е в
размер на 175 евро, или 410,72 лева с ДДС.
По отношение на четвъртия превоз, касаещ заявка за транспорт № 7449/17.11.2020г.
съдът кредитира показанията на свид. П., съгласно които конкретния превоз е бил извършен
от превозвача – ищеца, като няма спор между страните в тази насока.
Видно от самата заявка /л. 27 от делото/, в нея е уговорена дата на разтоварване на
стоката до крайния адресат – 27.11.2020г. От друга страна, видно от приложената към нея
товарителница, в последната няма отбелязано възражение от страна на получателя, от което
да би могло да се направи извод, че доставката и била закъсняла.
Съдът, обаче, не би могъл да направи извод само въз основа на показанията на
свидетеля П., че във връзка с този превоз, от страна на ищеца не са били предоставени
6
всички ЧМР, поради което и ответникът не дължи заплащане на издадената за този превоз
фактура.
Видно от заявката за превоз, в нея е отразена товар, опакован в палета, които са на
брой 13, със общо тегло 5200 кг. Така отразеното в заявката, отговаря на отразения брой
палета в представената от ищеца товарителница /л. 29 от делото/. Същата не е оспорена от
ответника, поради което съдът я кредитира. Отразеното тегло на стоката от 5070 кг.
относително съответства и на отразеното в заявката за превоз. Т.е., изводът, който прави
съда е, че във връзка с този превоз е била издадена една товарителница.
Наред с това, независимо от това колко товарителници са били издадени и дали само
част от тях са били предоставени на ответника, безспорно установен факт е, че стоката по
този превоз е била доставена до крайния получател и то без закъснение, като по този въпрос
страните не спорят. В този смисъл са и показанията на свидетеля П..
Видно от заявката за превоз и клаузите, съдържащи се на гърба на договора, е
уговорено, че навлото е с падеж 30 дни след представяне на следните документи в оригинал:
товарителница, фактура в оригинал. Видно от приложената по делото фактура /л. 28 от
делото/, издадена във връзка с този превоз, същата е с дата 30.11.2020г. и падеж 19.01.2021г.
Както падежа, така и уговорените 30 дни след представяне на товарителницата, уговорени
като условие за активиране падежа на навлото, касаят изпадане на длъжника в забава.
Фактурата и товарителниците към нея, обаче, не представляват основание за плащането му.
Самото задължение за плащане на уговорената цена на превоза не произтича от представяне
на визираните документи, а същите касаят единствено изпадане на ответника в забава.
Задължението за плащане на цената на извършения превоз произтича от самия договор
/заявка/ за извършване на превоза и факта на извършване на превоза, които обстоятелства,
не се оспорват от страните.
В контекста на изложеното, според този състав, дори товародателят да не е платил на
/ЮЛ/, това няма да освободи ответното дружество да заплати навлото на превозвача.
Единственото условие за плащане на навлото или спедиционното възнаграждение е да е
извършен превоза, респ. да е сключен договор за превоз. Представянето на товарителница
ЧМР и/или фактура е само доказателство за извършване на превоза, но не и условие за
плащането на навлото и/или спедиционното възнаграждение /в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 4 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки - CMR/. Това произтича от възмездния характер на договора за превоз и от
определението на чл. 367 ТЗ, използващ изразите "срещу възнаграждение да превози", т.е.
при качествено извършване на превоза се дължи безусловно навло (в случая възражения
срещу начина на извършване на превоза не са били направени).
С оглед на това, с извършването на превоза, ответникът е дължал плащане на
уговореното навло, което съгласно уговореното в заявката за превоз и издадената фактура, е
в размер на 880 евро, или 1721,13 лева.
С оглед на това, възраженията на ответника във връзка с този конкретен превоз се
явяват неоснователни.
7
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което не се оспорва от
страните, като съобрази, че същото е дало обективни и пълни отговори на поставените
въпроси.
Съгласно заключението:
Процесиите фактури са осчетоводени с коректна счетоводна операция в
счетоводството на ищеца, както следва:
-по КТ на счетоводна сметка 703 - Приходи от услуги с данъчната стойност по
фактурите общо в размер на 13 987,98 лева / без ДДС/;
-по КТ на счетоводна сметка 4532 - Начислен ДДС на продажбите с Начисления ДДС
на обща стойност 2 797,60 лева;
-по ДТ на счетоводна сметка 411 Клиенти /партида /ЮЛ// с общата стойност на
фактурата 16 785,58 лева.
Отразени са в Дневниците за продажбите за м. 08, 10 и 11.2020 г. като облагаема
сделка по ЗДДС. Подадена е Справка -декларация по ДДС и ефективно е извършено
разчитане с Бюджета. Видно от счетоводна справка „хронологичен дневник с натрупване “
по сметка 411 „Клиенти- по партидата на /ЮЛ/ се води салдо / непогасено вземане на ищеца
от ответника/ в общ размер на : 8343,48 лв., което се формира от процесните фактури,
описани по-горе и в Таблица № 1, кол.8 /фактура № 76837/11.11.2020г. с частично дължима
главница 844,83 лева/; фактура № 76849/11.11.2020г. с дължима изцяло главница 1032,68
лева; фактура № 77773/23.11.2020г. с дължима изцяло главница 410,72 лева; фактура №
78384/30.11.2020г. с дължима изцяло главница 3989,89 лева; фактура № 78459/30.11.2020г. с
дължима изцяло главница 2065,36 лева/.
Мораторната лихва изчислена върху всяка една главница, считано от датата на
дължимото плащане до 05.01.2021 г. - датата на плащането, респективно до 22.07.2021 г. -
датата на завеждане на ИМ, по реда на чл. 86 от ДДС е представена в Таблица № 3:
-по фактура № **********/21.08.2020г. на стойност 2229.65 лева /платени/ за
период от 21.09.2020г. до 05.01.2021 - 66.27 лева;
-по фактура № 74694/14.10.2020 на стойност 1408.20 лева /платени/ за период
14.11.2020г. - 05.01.2021г. - 20.73 лева;
-по фактура № 74987/17.10.2020г. на стойност 1502.08 лева /платени/ за период
17.11.2020г. -05.01.2021г. - 20.86 лева;
-по фактура № 75317/21.10.2020г. на стойност 2347.00 лева /платени/ за периода
21.11.2020г. - 05.01.2021г. - 29.99 лева;
-по фактура № 76837/11.11.2020г. на стойност 1800.00 лева, от които платени
955.17 лева за периода 11.12.2020г. - 05.01.2021г. - 6.90 лева и за неплатените 844,83 лева
за периода 11.12.2020г. - 22.07.2021г. - 52.57 лева;
-по фактура № 76849/11.11.2020г. на стойност 1032.68 лева /изцяло неплатени/ за
периода 11.12.2020г. - 22.07.2021г. - 64.26 лева;
8
-по фактура № 77773/23.11.2020 на стойност 410.72 лева /изцяло неплатени/за
периода 23.12.2020г. - 22.07.2021г. - 24.19 лева;
-по фактура № 78384/30.11.2020г. на стойност 3989.89 лева /изцяло неплатени/ за
периода 30.12.2020г. - 22.07.2021г. - 227.20 лева;
-по фактура № 78459/30.11.2020г. на стойност 2065.36 лева /изцяло неплатени/ за
периода 30.12.2020г.- 22.07.2021г. - 117.61 лева.
ИЛИ ОБЩО:
Суми по фактури - 16785.58 лева, от които платени 8442.10 лева, неплатени
8343.48 лева и лихва за забава върху тях - 630.58 лева.
Във връзка с поставените от ответника въпроси вещото лице дава следното
заключение:
При проверка в счетоводството на ответника не се установи да са осчетоводени
следните процесни фактури:
По фактура№77773 от 23.11.2020 г. за 410,72 лева с ДДС по заявка 7440/10.11.2020г.
/изп. на фактурата пр. на л. 191/; По фактура № 78459 от 30.11.2020г. за 2065,36 лева с ДДС
по заявка 7449/17.11.2020 г. /изп. на фактурата пр. на л.28/.
Същите на са отразени в Документите по ДДС - Дневник на покупки и СД по ДДС.
Няма данни да е ползван данъчен кредит по тях.
На въпрос: осчетоводени ли са Фактура № **********/04.01.2021 г. за сумата от 1000
евро без ДДС, и Фактура № **********/04.01.2021 г. за сумата от 2000 евро без ДДС в
счетоводството на ищеца /ЮЛ/ и в счетоводството на /ЮЛ/, вещото лице дава следното
заключение:
При ищеца:
При проверката се установи, че по сметка 401 Доставчици -Партида /ЮЛ/ са
осчетоводени две фактури, издадени от ответното дружество към ищеца- /ЮЛ/ , с основание
„ неустойка -закъснение“:
-фактура № **********/04.01.2021 г. за 1955,80 лв.
-фактура № **********/04.01.2021 г. за 3911,60 лв.
Общо: 5867,40 лв.
Видно от счетоводна справка хронология с натрупване “по сметка 401 Доставчици –
Партида /ЮЛ/, не е извършено плащане и се води салдо/непогасено задължение на ищеца
към ответника/ в общ размер на: 5867,40 лв. по горните фактури.
При ответника:
Същите фактури са осчетоводени по сметка 411 Клиенти -Партида /ЮЛ/, отразени са
в Дневника за продажби за м.11.2020 г., като сделка с нулева ставка ДДС , съгл.чл.26, ал.2 от
ЗДДС.
Насрещните фактури за неустойка, издадени от ответника към ищеца са: / прил. на л.
9
94,95 /:
-фактура № **********/04.01.2021 г. за 1955,80 лв.
-фактура № **********/04.01.2021 г. за 3911,60 лв.
Общо: 5867,40 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че фактурите на ответника, касаещи
начислена неустойка, са осчетоводени от ищеца, но не са извършени прихващания с
процесните фактури, касаещи превозите, тъй като липсва протокол за прихващане, подписан
от двете страни или някакъв вид споразумение, подписани от двете страни.
Т.е., изводът на съда е, че независимо от осчетоводяването от страна на ищеца на
двете фактури на ответника, в които са начислени неустойки, то ищецът не е бил съгласен
да бъде извършено такова прихващане, тъй като самият той не го е извършил. И това е било
така, поради липса на ликвидност на насрещните вземания /същите са били спорни/.
При така установеното, и доколкото при така събраните доказателства съдът приема,
че претенциите на ищеца се явяват основателни по всички процесни фактури, с изключение
на фактура № 77773/23.11.2020г. на стойност 175 евро или 410,72 лева, касаеща заявка за
транспорт № 7440, доколкото съдът прие, че този превоз не е извършен от ищеца, то искът
се явява основателен за сумата от 7932,76 лева и неоснователен за сумата от 410,72 лева.
При това положение съдът следва да разгледа и възражението за прихващане,
предявено от ответника в настоящото производство.
Това възражение за прихващане касае превозите, извършени по заявки за превоз №
7381 и заявка за превоз № 7423, които са били осъществени със закъснение, който факт
освен, че се установява от приобщените по делото писмени доказателства, не е спорен и
между страните.
Както беше посочено и по-горе, видно от заявката за превоз № 7381/28.09.2020г. и от
товарителницата, касаеща този превоз, стоката е била доставена до крайния пункт на
разтоварване на дата 12.10.2020г., вместо на уговорения ден – 09.10.2020г., т.е. налице са
три дни закъснение, за което ответникът начислил и претендира неустойка за два дни - 1000
евро неустойка /по 500 евро на ден/.
По втората заявка за превоз № 7423 от 26.10.2020г. същият е бил извършен от ищеца
със закъснение от четири дни, доколкото камионът трябвало да бъде разтоварен на
05.11.2020г., а реално това било сторено на 09.11.2020г. За това закъснение била начислена
и се претендира неустойка в размер на 2000 евро - по 500 евро на ден.
Възражението за прихващане със сумата от 5867,40 лева, по издадени фактури -
фактура № **********/04.01.2021 г. /на стойност 1955,80 лв./ и фактура №
**********/04.01.2021 г. /на стойност 3911,60 лв./ според този състав следва да бъде
оставено без уважение.
Съгласно чл. 103, ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
10
прихване срещу задължението си, а съгласно чл. 104, ал.1 ЗЗД прихващането се извършва
чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Т.е., за възникването и надлежното
упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане е необходимо да са
налице следните предпоставки - паричните вземания да са изискуеми и ликвидни и едната
страна да е отправила до другата изявление за прихващането им до размера на по-малкото
от тях. Правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни,
изискуеми и ликвидни вземания /извънсъдебно прихващане/ настъпва с факта на отправяне
на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от който момент
насрещните вземания се считат погасени. В казуса обаче не се установява ликвидност - т.е.
безспорност на вземането на ответника за неустойка, поради което и не е настъпил правния
ефект на отправеното изявление за прихващане, а именно - погасяване задължението на
ответника за плащане на превозното възнаграждение.
В тази насока съдът съобрази, че макар, двете фактури, издадени от ответника на
обща стойност 5867,40 лева, да са били осчетоводени от ответника /това се установява от
заключението на вещото лице/, то ищецът не е извършил прихващане между тази
претендирана от ответника сума и сумите, дължими от ответника към ищеца, във връзка с
процесните превози /последното обстоятелство също се установява от заключението на
вещото лице/. Т.е., в този случай, само осчетоводяването на фактурите, не е достатъчно за
съда, за да приеме, че това задължение е признато от ищеца и същото е станало ликвидно.
Що се отнася до възражението за прихващане, направено от ответника в настоящото
производство, съдът и него намира за неоснователно на две основания:
На първо място, съдът счита, че уговорката за дължима неустойка в размер на 500
евро за всеки ден закъснение, противоречи на добрите нрави, а така също и на чл. 23, § 5 от
CMR, съгласно който: „В случай на забава при доставянето, ако правоимащият докаже, че
от това е възникнала щета, превозвачът е длъжен да заплати обезщетение в размер на тази
щета, но не повече от цената на превоза“.
Видно доказателствата по делото - заявка за превоз № 7381/28.09.2020г., уговореното
навло за този превоз е в размер на 640 евро, а по заявка за превоз № 7423 от 26.10.2020г. –
440 евро.
Съгласно чл. 41 от CMR: „ С изключение на разпоредбите на член 40, нищожна и без
правно действие е всяка клауза, която пряко или косвено противоречи на разпоредбите на
тази конвенция. Нищожността на подобни клаузи не повлича нищожност на останалите
клаузи на договора“.
С оглед на това, уговорената неустойка по заявка за превоз № 7423 се явява нищожна
на основание чл. 40 CMR, като противоречаща на чл. 23, § 5 CMR.
Нищожна се явяват и клаузите по визираните две заявки за превоз и поради
противоречие с добрите нрави.
Съгласно разрешенията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят
11
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл,
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а
също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно.
Предвид горното, според този състав уговореният размер на дължимото обезщетение
при забавяне доставката на стоките в размер на 500 евро на ден, противоречи на добрите
нрави, доколкото предвидения размер на обезщетението за един ден забава по първата
заявка за превоз е почти равна на дължимото навло, а по втората заявка, го надвишава. С
оглед на това, съдът намира, че клаузата по т. 6 от договорите – заявки за неустойка при
забава на превоза, се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави и въз основа
на тази уговорка не може да възникне право на вземане в полза на ответника за забавяне в
доставките.
Налице е и още едно основание за отхвърляне на предявеното възражение за
прихващане от страна на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, § 3 от CMR, забавата при доставянето на стоката
може да е основание за обезщетение, само, ако в срок от 21 дни от представяне на стоката на
разположение на получателя е била отправена писмена рекламация до превозвача.
Действително по делото се установява, че е допусната забава при извършване на
превозите по две от заявките, коментирани по-горе, както и че в договорите е налице
предварително уговорена неустойка за забава – по 500 евро на ден. За да има право
ответникът да претендира обезщетение за забава, обаче, същият следва да е направил
писмена рекламация до превозвача съгласно изискването на чл. 30, § 3 от CMR. Този срок
не е спазен, тъй като видно от товарителниците, касаещи тези превози, единият от превозите
е бил доставен на 12.10.2020г. /заявка за превоз № 7381/, а другият – на 09.11.2020г. /заявка
за превоз № 7423/. От друга страна, видно от фактура № **********/04.01.2021 г. за 1955,80
лв. фактура № **********/04.01.2021 г. за 3911,60 лв., които са издадени от ответника
именно с оглед начисляване на неустойките и извършване на прихващане, тези фактури са
били издадени на 04.01.2021г. Това е и най-ранната дата, на която съдът би могъл да приеме,
че възражението за прихващане е могло да стане известно на ищеца, макар по делото да
липсват безспорни доказателства кога е станало това. Имено датата 04.01.2021г. се сочи и от
ответника като дата, на която тези фактури са били изпратени на ищеца по имейла.
Към този момент, обаче, е бил изтекъл предвидения преклузивен рекламационен срок
от 21 дни по чл. 30, § 3 от CMR, поради което и ответникът не може да се позовава на
забавеното изпълнение на задължението от страна на превозвача по договора и да настоява
12
на това основание за освобождаване от насрещното поето от него задължение за заплащане
на превозно възнаграждение.
Следователно, правото на обезщетение на вреди, причинени от забавено изпълнение
на задължението за превоз е погасено. Неустойката от своя страна представлява
предварително уговорено право на обезщетение на вредите - аргумент от чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
поради това чл. 30, § 3 от CMR се отнася и за нея.
На това основание настоящият състав приема, че ответникът няма право да
претендира неустойка за забавено транспортиране на стоката, поради което възраженията му
за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По иска с равно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно уговореното в заявките за транспорт /договорите за транспорт/, падежът на
навлото се активира с изтичането на 30 дни от предоставянето на следните документи:
фактура в оригинал и товарителница.
Ответникът не оспорва получаването на фактурите, нито товарителниците към тях, с
изключение на част от товарителниците, издадени във връзка с заявка за транспорт № 7449.
Съдът по-горе в изложението си обсъди доводите, с които прие, че във връзка с този превоз
е била издадена само една товарителница и то приложената от ищеца такава, поради което и
твърденията в тази връзка за непредоставяне на три от общо три издадени товарителници
останаха недоказани.
С оглед на това, съдът приема, че с изтичане на 30 дни от издаване на процесните
фактури, с изключение на фактура № 77773/23.11.2020г. за сумата от 175 евро или 410,72
лева /по която съдът прие, че ответникът не дължи плащане, поради неизпълнение на
договорения превоз/, ответникът дължи мораторна лихва върху останалите главници по
издадените фактури.
Съгласно заключението на ССЕ дължимата лихва за забава за претендираните
периоди е както следва:
-по фактура № **********/21.08.2020г. на стойност 2229.65 лева /платени/ за
период от 21.09.2020г. до 05.01.2021 - 66.27 лева;
-по фактура № 74694/14.10.2020 на стойност 1408.20 лева /платени/ за период
14.11.2020г. - 05.01.2021г. - 20.73 лева;
-по фактура № 74987/17.10.2020г. на стойност 1502.08 лева /платени/ за период
17.11.2020г. -05.01.2021г. - 20.86 лева;
-по фактура № 75317/21.10.2020г. на стойност 2347.00 лева /платени/ за периода
21.11.2020г. - 05.01.2021г. - 29.99 лева;
-по фактура № 76837/11.11.2020г. на стойност 1800.00 лева, от които платени
955.17 лева за периода 11.12.2020г. - 05.01.2021г. - 6.90 лева и за неплатените 844,83 лева
за периода 11.12.2020г. - 22.07.2021г. - 52.57 лева;
-по фактура № 76849/11.11.2020г. на стойност 1032.68 лева /изцяло неплатени/ за
13
периода 11.12.2020г. - 22.07.2021г. - 64.26 лева;
-по фактура № 77773/23.11.2020 на стойност 410.72 лева /изцяло неплатени/за
периода 23.12.2020г. - 22.07.2021г. - 24.19 лева;
-по фактура № 78384/30.11.2020г. на стойност 3989.89 лева /изцяло неплатени/ за
периода 30.12.2020г. - 22.07.2021г. - 227.20 лева;
-по фактура № 78459/30.11.2020г. на стойност 2065.36 лева /изцяло неплатени/ за
периода 30.12.2020г.- 22.07.2021г. - 117.61 лева.
Дължимата обща сума на мораторна лихва за периода от 21.09.2020г. до 22.07.2021г.
е 630.58 лева.
При това положение искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за следните
суми по отделните фактури, както следва:
-по фактура № **********/21.08.2020г. - за сумата 66,27 лева – мораторна лихва за
период от 21.09.2020г. до 05.01.2021г., и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 104,19 лева, или за сумата от 37,92лева;
-по фактура № 74694/14.10.2020г. - за сумата 20,73 лева – мораторна лихва за
период 14.11.2020г. - 05.01.2021г., и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
56,35 лева или за сумата от 35,62 лева;
-по фактура № 74987/17.10.2020г. – за сумата от 20,86 лева – мораторна лихва за
периода от 17.11.2020г. -05.01.2021г., и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 55,12 лева, или за сумата от 34,26 лева;
-по фактура № 75317/21.10.2020г. – за сумата от 29,99 лева – мораторна лихва за
периода 21.11.2020г. - 05.01.2021г., и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
91,67 лева, или за сумата от 61,68 лева.
-по фактура № 76837/11.11.2020г. – за сумата от 56,00 лева, в какъвто размер тази
лихва се претендира, въпреки че вещото лице сочи по-голяма дължима лихва, а именно -
59,47 лева, от които: 6,90 лева за периода общо от 11.12.2020г. до 05.01.2021г. върху сумата
от 955,17 лева и 52,57 лева за периода от 11.12.2020г. до 22.07.2021г. върху сумата от 844,83
лева. Съдът ще обърне внимание, че в тази част не е поискано увеличение на иска, поради
което същият следва да бъде уважен до предявения размер от 56,00 лева.
-по фактура № 76849/11.11.2020г. за сумата от 34,22 лева, в какъвто размер тази
лихва се претендира, въпреки че вещото лице сочи по-голяма дължима лихва, а именно –
64,26 лева за периода 11.12.2020г. - 22.07.2021г. И тук не е направено увеличение на иска,
касателно тази фактура.
-по фактура № 78384/30.11.2020г. – за сумата от 113,61 лева – мораторна лихва за
периода 30.12.2020г. - 22.07.2021г., въпреки че вещото лице сочи по-голям размер на
дължимата лихва, а именно 227.20 лева. И тук не е направено искане за увеличение на иска.
-по фактура № 78459/30.11.2020г. – за сумата от 59,94 лева – мораторна лихва за
периода 30.12.2020г. - 22.07.2021г., въпреки че вещото лице сочи по-голям размер на
14
дължимата лихва, а именно 117,61 лева. И тук не е направено искане за увеличение на иска.
Искът за мораторна лихва в размер на 12,07 лева за периода от 23.12.2020г. до
22.07.201г., върху сумата от 410,72 лева по фактура № 77773/23.11.2020г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, предвид изводите на съда за неоснователност на основния
иск, касателно тази фактура.
Т.е., искът за мораторна лихва се явява основателен за общата сума от 401,62 лева и
неоснователен за горницата до пълния предявен размер от 582,17 лева или за сумата от
180,55 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответника с оглед
уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
Ищецът доказва разноски в общ размер на 1313,74 лева, от които 333,74 лева – ДТ,
150 лева – депозит за вещо лице по ССЕ и 830 лева - адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие.
При това положение с оглед уважената част на иска ответникът следва да заплати на
„Дрийм Транс” ЕООД разноски в общ размер на 1226,71 лева.
Ответникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1020 лева, както и 150 лева за депозит за вещо лице по ССЕ. Общият размер на
разноските е 1170 лева.
С оглед отхвърлената част на иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 77,51 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ по предявения
иск с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенция за Договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ сумата от
7932,76 лева – незаплатена цена за извършен превоз по Заявка за транспорт №
7304/11.08.2020г., Заявка за транспорт № 7374/22.09.2020г., Заявка за транспорт №
7381/28.09.2020г., Заявка за транспорт № 7402/12.10.2020г., Заявка за транспорт №
7423/26.10.2020г., Заявка за транспорт № 7430/30.10.2020г., Заявка за транспорт №
7449/17.11,2020г. и Заявка за транспорт № 7453/18.11.2020г. по издадени фактури, както
следва: Фактура № ********** от 21.08.2020г. на стойност 2229.65 лева с ДДС, Фактура №
74694 от 14.10.2020г. на стойност 1408.20 лева с ДДС, Фактура № 74987 от 17.10.2020г. на
стойност 1502.08 лева с ДДС, Фактура № 75317 от 21.10.2020г. на стойност 2347.00 лева с
ДДС, Фактура № 76837 от 11.11.2020г. на стойност 1800.00 лева с ДДС, Фактура № 76849 от
11.11.2020г. на стойност 1032.68 лева с ДДС, Фактура № 78459 от 30.11.2020г. на стойност
15
2065.36 лева с ДДС и Фактура № 78384 от 30.11.2020г. на стойност 3989.89 лева с ДДС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от 8343,48 лева, а именно за сумата
от 410,72 лева, представляваща цена за извършен транспорт по Заявка за транспорт №
7440/10.11.2020г. по издадена фактура № 77773/23.11.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ да
заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: /адрес/ по предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 401,62 лева - лихва за забава върху
главницата от 7932,76 лева за периода от 21.09.2020г. до 22.07.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 582,17 лева или за сумата от 180,55 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес
на управление: /адрес/ да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на
управление: /адрес/ сумата от 1226,71 лева - - разноски, сторени в производството пред
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес
на управление: /адрес/ да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на
управление: /адрес/ сумата от 77,51 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16