Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, …...07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова в. гр. д. № 5721 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 310140/30.12.2019 г. по гр. д.
№ 25832/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 70 състав, е признато за
установено по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Д. И.Я., ЕГН ********** (починала в хода на
производството пред първоинстанционния съд и заместена по реда на чл. 227 ГПК
от наследниците си по закон - И.Н.Я., ЕГН ********** - ответник и на
самостоятелно основание, А.И. Я., ЕГН ********** и Н.И.Я., ЕГН **********), дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********,
сумата от 1596,13 лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена на
доставена през периода 01.01.2015 г. - 30.04.2017 г. топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № 104, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „********с аб. № 149057, и сумата
от
34,01 лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена
на услуга дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 08.01.2018 г. до окончателното погасяване, за
които вземания по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70
състав, на 02.03.2018 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът за цена на топлинна енергия за горницата до пълния
предявен размер от 1629,76 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.12.2014 г., искът за цена на дялово
разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 74,34 лв., представляваща
обезщетение за забава за главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. - 28.12.2017 г. и за сумата от 6,64 лв., представляваща
обезщетение за забава за главницата за дялово разпределение за периода
16.09.2015 г. - 28.12.2017 г.
Със същото решение е признато за установено по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че И.Н.Я., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, сумата
от 1596,13
лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена
на доставена през периода 01.01.2015 г. - 30.04.2017 г. топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № 104, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „********с аб. № 149057, и сумата от 34,01 лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена
на услуга дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 08.01.2018 г. до окончателното погасяване, за
които вземания по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70
състав, на 02.03.2018 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен
размер от 1629,76 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.12.2014 г., искът за цена на дялово
разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 74,34 лв., представляваща обезщетение за
забава за главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. - 28.12.2017 г. и за сумата от 6,64 лв., представляваща
обезщетение за забава за главницата за дялово разпределение за периода
16.09.2015 г. - 28.12.2017 г.
Осъдена е на основание чл.
78, ал. 1 ГПК Д. И.Я. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 172,75 лв. - разноски в производството по чл.
422 ГПК и сумата от 55,96 лв. -
разноски в производството по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70 състав.
Осъден е на основание чл.
78, ал. 1 ГПК И.Н.Я. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 172,75 лв. - разноски в производството по чл.
422 ГПК и сумата от 55,96 лв. -
разноски в производството по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70 състав.
Осъдено е на основание чл. 78, ал.
3 ГПК „Т.С.“ ЕАД да заплати на Д. И.Я. сумата от 22,99 лв. - разноски в производството по чл.
422 ГПК и сумата от 19,71 лв. -
разноски в производството по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70
състав, и на И. Н.Я. сумата от 24,96 лв. - разноски в производството по чл.
422 ГПК и сумата от 19,71 лв. -
разноски в производството по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70 състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. №
5015476/30.01.2020 г. от ответника И.Н.Я., чрез адвокат П.Г., с оплаквания за
недопустимост на решението в частите, с които са уважени предявените искове
(съгласно уточнение, направено с молби вх. № 74708/24.07.2020 г. и вх. №
85070/19.08.2020 г.). Посочва се, че ответницата Д. И.Я. е починала на
10.11.2019 г. - преди приключване на съдебното дирене пред районния съд, поради
което първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
делото - да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав. Във въззивната жалба не са изложени твърдения за неправилност на
решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор
от ищеца „Т.С.“ ЕАД и от третото лице - помагач - „Т.С.“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД искове до посочените по - горе размери и ищецът е осъден да
заплати разноски в полза на ответниците, не е обжалвано от ищеца, поради което
е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е частично основателна.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Атакуваното
първоинстанционно
решение е валидно.
Решението
обаче е недопустимо в обжалваната част, с която са разгледани по същество и са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.
И.Я. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, тъй като ответницата е починала
преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, т.
е. решението е постановено спрямо неправосубектна страна.
Участието на
правосубектни и процесуално правоспособни страни в исковото производство е
абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
Тя има значение за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното
по него производство и на постановеното по него съдебно решение. Съгласно
трайната съдебна практика, в случаите, когато страната е починала
в хода на производството, преди приключване на съдебното
дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил
решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на
нейните процесуални правоприемници в производството, независимо от причините
за това, включително и когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на
страната, какъвто е и настоящият случай, съдебното решение е процесуално
недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска. При обжалване пред по - горната
съдебна инстанция такова процесуално недопустимо решение подлежи на
обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция,
която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на
страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници. В този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 10/27.03.2018 г. по гр. д. № 1222/2017 г. по
описа на ВКС, І г. о.; решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. по
описа на ВКС, ІV г. о.; решение № 196/22.11.2013 г. по гр. д. № 957/2012 г. по
описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 10/04.02.2020 г. по гр. д. № 884/2019 г. по
описа на ВКС, II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и
др.
В случая от
представеното от Столична община, район „Люлин“ Удостоверение
за наследници изх. № РЛН22-УГ51-5230 от 07.04.2022 г. и
от препис извлечение от акт за смърт се установява, че Д. И.Я. е починала на 10.11.2019 г. и
е оставила за свои наследници по закон И.Н.Я. - съпруг, А.И.Я. - дъщеря и Н.И.Я.
- дъщеря. Последните са конституирани на мястото на починалата страна след
постановяване на обжалваното решение с определение № 33622/05.02.2020 г. по гр.
д. № 25832/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 70 състав.
Последното
съдебно заседание по първоинстанционното гр. д. № 25832/2019 г. по описа
на СРС, II ГО, 70 състав, е проведено на 15.11.2019 г. В това съдебно заседание съдебното дирене е
приключено и е даден ход на устните състезания, след което на 30.12.2019 г. е
постановено и обжалваното решение.
Ответницата по делото Д.
И.Я. е починала преди даване ход на устните състезания пред първоинстанционния
съд. Наследниците ѝ по закон не са били
конституирани от СРС до постановяване на обжалваното
решение и същото в частта, постановено
по отношение на починалата ответница, е
недопустимо. Със смъртта на ответницата тя е престанала да бъде
страна в исковото производство и съществуващото до този момент процесуално
правоотношение е било прекратено. Обжалваното съдебно решение е недопустимо,
тъй като е постановено по отношение на ненадлежна страна,
поради което следва да бъде обезсилено в обжалваната част спрямо
ответницата Я. на основание чл. 270, ал. 3 ГПК,
а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд в тази част, с участието на законните наследници
на починалата страна. Решението следва да се
обезсили изцяло спрямо посочения ответник, тъй като към момента не е безспорно
установено какви са квотите на наследниците в съсобствеността.
В останалата
обжалвана част, с която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД спрямо И.Н.Я.,
решението е допустимо (независимо, че съпрузите са солидарно задължени за поетите задължения за задоволяване
нуждите на семейството,
ответниците са обикновени другари, а не необходими такива,
формира се отделна сила на пресъдено нещо, поради което смъртта на ответницата Д.
И.Я. не се отразява на допустимостта на обжалваното решение в частта срещу И.Н.Я.),
а по същество - правилно, като въззивният съд споделя мотивите му и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По правилността
на решението в тази част във въззивната жалба на ответника И.Н.Я. не са
изложени никакви конкретни оплаквания. Бланкетната въззивна жалба е допустима, но сезира въззивния съд да
извърши проверка само в рамките на служебните му задължения по чл. 269 ГПК.
При подадена в срок въззивна жалба, в която
не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивната жалба е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1,
във връзка с чл. 260, ал. 1, т.
3 ГПК, но по нея, при липса на посочени
конкретни пороци по правилността на решението и на допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, е
недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното
първоинстанционно решение. Поради това и с оглед правомощията на въззивната
инстанция, при подадена бланкетна
въззивна жалба въззивният
съд следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение и по правилното или неправилното приложение на императивните
материалноправни норми (решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на
ВКС, ГК, І г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС,
ТК, І т. о., определение № 276 от 09.04.2020 г. по гр. дело № 3660/2019 г. на
III ГО на ВКС).
В случая
решението на СРС в частите, с които са уважени исковете срещу И.Н.Я. е валидно
и допустимо, не са допуснати и нарушения на императивни материалноправни или
процесуалноправни норми.
При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първият съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което решението в частта, с която са уважени исковете срещу И.Я. (на лично
основание) следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 271, ал. 1,
пр. първо ГПК.
С оглед на изложеното,
първонстанционното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната част по
отношение на ответницата Д. И.Я. и делото да бъде върнато за разглеждане от
друг състав на районния съд, с участие на наследниците на починалата страна, а
в частта, с която са уважени исковете по отношение на И.Н.Я. решението следва да
бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноските:
Предвид неоснователността на въззивната
жалба срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове срещу И.Н.Я.,
ответникът - въззивник няма право на разноски, а от насрещната страна по
жалбата не са претендирани такива.
По отношение на дължимостта
на разноските спрямо ответницата Д. И.Я., включително и по въззивната жалба,
следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото, поради
което разноски с въззивното решение не се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед
цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
310140/30.12.2019 г. по гр. д. № 25832/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, II ГО, 70 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Д. И.Я., ЕГН ********** (починала в
хода на производството пред първоинстанционния съд и заместена по реда на чл.
227 ГПК от наследниците си по закон - И.Н.Я., ЕГН ********** - ответник и на
самостоятелно основание, А.И. Я., ЕГН ********** и Н.И.Я., ЕГН **********), дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********,
сумата от 1596,13 лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена на
доставена през периода 01.01.2015 г. - 30.04.2017 г. топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № 104, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „********с аб. № 149057, и сумата
от
34,01 лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена
на услуга дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 08.01.2018 г. до окончателното погасяване, за
които вземания по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70
състав, на 02.03.2018 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, както и в частта, с която е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И.Я.,
ЕГН ********** (починала в хода на производството пред първоинстанционния съд и
заместена по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон - И.Н.Я., ЕГН **********
- ответник и на самостоятелно основание, А.И. Я., ЕГН ********** и Н.И.Я., ЕГН **********)
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 172,75 лв. - разноски в производството по чл.
422 ГПК и сумата от 55,96 лв. -
разноски в производството по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70 състав, като постановено спрямо
неправосубектна страна, и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ В
ТАЗИ ЧАСТ от друг състав на Софийски районен
съд с участие на правоприемниците на посочената страна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
310140/30.12.2019 г. по гр. д. № 25832/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, II ГО, 70 състав, в
останалата обжалвана част, с която е признато за установено по предявения по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, че И.Н.Я., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, сумата
от 1596,13
лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена
на доставена през периода 01.01.2015 г. - 30.04.2017 г. топлинна енергия до
топлоснабден имот - апартамент № 104, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „********с аб. № 149057, и сумата от 34,01 лв., представляваща 1/2 част от дължимата цена
на услуга дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. - м. 04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 08.01.2018 г. до окончателното погасяване, за
които вземания по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70
състав, на 02.03.2018 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, както и в частта, с която е осъден на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК И.Н.Я., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 172,75 лв. - разноски в производството по чл.
422 ГПК и сумата от 55,96 лв. -
разноски в производството по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70 състав.
Първоинстанционното
решение в частите, с които са отхвърлени предявените срещу Д. И.Я. и И.Н.Я.
искове и ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на Д. И.Я. сумата от 22,99 лв. - разноски в производството по чл.
422 ГПК и сумата от 19,71 лв. -
разноски в производството по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70
състав, както и на И. Н.Я. сумата от 24,96 лв. - разноски в производството по чл.
422 ГПК и сумата от 19,71 лв. -
разноски в производството по ч. гр. д. № 1300/2018 г. по описа на СРС, 70 състав, не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.С.“
ЕООД.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.