№ 1696
гр. Варна, 04.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20233100500766 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба от Община Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 3865/08.12.2022 г., постановено по гр. дело № 18425/2021 год. по описа на РС-
Варна, В ЧАСТТА МУ, с която общината е осъдена да заплати на Б. Г. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 22, вх. Б, ет. 4, ап. 23, на основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД, сумата от 9 000 лева, представляваща дължимо от ответника, като възложител на
работата по поддръжка на общинските пътища и тротоарите, парично обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 31.03.2021 г.
увреждане от спъване на тротоара при пресичане на бул. „Александър Стамболийски“, кв.
Чайка, в гр. Варна, изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.03.2021 г.) до окончателното й
изплащане.
Насрещна въззивна жалба от Б. Г. А. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за сумата от
3000 лева, съставляваща разликата над 9000 лева до претендираните 12 000 лева, предявения
от нея иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника, като възложител на
работата по поддръжка на общинските пътища и тротоарите, да й заплати сумата от 12 000
лева – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие настъпило
на 31.03.2021 г. увреждане от спъване на тротоара при пресичането на бул. „Александър
Стамболийски“, кв. Чайка в гр. Варна, изразяващи се в причинените болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (31.03.2021 г.) до
окончателното й изплащане.
В жалбата на Община Варна са наведени оплаквания, че решението в атакуваната
част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон
при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до
неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението в
осъдителната му част е и необосновано.
Твърди, че по делото не е установено мястото на настъпването на процесния инцидент,
доколкото в искова молба са изложени твърдения, че увреждането е настъпило на тротоар, а
според показанията на свидетелката Нели Г. /дъщеря на ищцата/ ищцата се е спънала и
паднала „на плонж“ на средата на шосето. Твърди се също, че липсват доказателства, от които
1
да бъде направен безспорен и категоричен извод за наличието на процесната неравност –
надигната от корените на дървета тротоарна плочка. Изводът на съда в тази насока е
изграден единствени въз основа на показанията на свидетелката Нели Г. /дъщеря на ищцата/,
без да бъде съобразено, че свидетелката не е била очевидец на твърдяния инцидент и не се е
намирала на мястото където се твърди, че е настъпило увреждането и не е възприела лично
последното. Неправилно са кредитирани като достоверни показанията на сочената
свидетелка, като преценката им не е съобразена с разпоредбата на чл. 172 от ГПК и не е
отчетена заинтересоваността на свидетелката, който е дъщеря на ищцата, като в тази насока
не са изложени мотиви от първоинстационния съд.
Наведени са и оплаквания, че неправилно е счетено за неоснователно вързаржението
на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на
вредите, както и че при определяне на обезщетението е нарушен установения в чл. 52 ЗЗД
принцип.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуланост –
обезщетението за пнеимуществени вреди да бъде намалено.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната стрвана –
ищцата Б. Г. А. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита
решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено в
тази част.
В насрещната въззивна жалба са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
ищцата част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния
закон при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до
неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението в
тази част е и необосновано. При определяне на размера на обезщетението е нарушена
нормата на чл. 52 ЗЗД. Не е съобразено, че в случая оздравителният период е продължил по
– дълго от обичайния за подобен вид травми, не е съобразено също, че и към настоящия
момент е налице затруднение в движението на левия горен крайник на ищцата, което ще остане
завинаги и ще и ще й се налага да ползва помощ от друго лице. Не са съобразени и
икономическите условия в страната при настъпването на увреждането, както и съдебната практика
относно размера на обезщетението в подобни случаи.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищцата част и за
постановяване на друго, с което искът й за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в
пълния предявен размер.
В насрещната си въззивна жалба ищцата е направила искане за събиране на
доказателства във въззивното производство, а именно – за допускане до разпит на двама
свидетели при условията на довеждане. Искането се аргументира със следните твърдения:
По време на инцидента, при падането на ищцата, са се струпали хора, които са станали
свидетели на случилото се, проявили са любопитство или се опитали да помогнат, някои са
коментирали, че често са сезирали Община Варна, за този участък от тротоара като опасен,
но действия от страна на администрацията не са предприети; спрял е таксиметров шофьор.
Поради шока и напрегнатата ситуация, данни за тези свидетели от ищцата не са събрани,
същата не е обърнала и внимание кой точно е там. В началото на 2023 година след случайна
среща на улицата с лице на име Йорданка Калоянова, ищцата установила, че Калоянова е
минавала с автомобила си на 31.03.2021г. около 16ч. по бул. „Александър Стамболийски“ и
е била пряк очевидец на случката. Нещо повече – Калоянова е спряла колата си и е
възприела събитията и след това, както и хората, които са се събрали около ищцата, някои
от които тя разпознава и е възможно да бъдат установени. Според ищцата горното
представлява новооткрит факт по смисъла на чл. 260 ал. 5 от ГПК – установяване на свидетел –
пряк очевидец на случилото се, който няма роднинска връзка със страната, съответно няма и
интерес от изхода на делото.
В писмен отговор Община Варна оспорва насрещната въззивна жалба на ищцата.
2
Оспорва и направеното доказателствено искане, счита, че е неоснователно.
Настоящият състав, след като се запозна с делото, намира, че направеното от ищцата
Б. А. искане за събиране на доказателства във въззивното производство е неоснователно,
като съображенията за това са следните:
На първо място нормата на чл. 260, т. 5 ГПК, с която ищцата обосновава искането си
за събиране на доказателства във въззивното производство, има предвид новооткрити и/или
новонастъпили факти, които имат отношение към спорното субективно право, т. е, факти,
които са елемент от фактическия състав на иска, поради което и цитираната норма в случая
е неприложима.
От доказателствата е видно, че в първоинстанционното производство по искане на
ищцата са били допуснати до разпит трима свидетели за установяване на наведените от нея
твърдения за факти. Разпитан е само един – в съдебното заседание на 05.07.2022 год., в
което ищцата е заявила, че се отказва от разпит на трети свидетел. Делото е било отложено
за 08.11.2022 год. по искане на ищцата за разпит на втория й допуснат свидетел. В
съдебното заседание на 08.11.2022 год. ищцата не е явила, не е била представлявана, не е
посочила уважителни причини за неявяването си и за неявяването на процесуалния й
представител, при което съдът е заличил втория, допуснат до разпит по искане на ищцата,
свидетел, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2
и/или ал. 3 ГПК, при наличността на които е допустимо събирането на доказателства във
въззивното производство, поради което искането на ищцата, съдържащо се в насрещната й
въззивна жалба за събиране на доказателства във въззивното производство е неоснователно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Община Варна и насрещната
въззивна жалба на Б. Г. А. от гр. Варна, насочени срещу Решение № 3865/08.12.2022 г.,
постановено по гр. дело № 18425/2021 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. Г. А. от гр. Варна, съдържащо се в насрещната й въззивна
жалба, за събиране на доказателстава във въззивното производство – за допускане до разпит
на двама свидетели при условията на довеждане;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2023 год.
от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3