Решение по дело №39/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 85
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 11 април 2024 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20241510200039
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Дупница, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200039 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. И. П., с ЕГН ********** от гр. Б.......,обл. К.........,ул. Св.
И. Р....... № ..... със съдебен адрес: гр. София, бул. ,,Витоша“ № 1а, ет. 2, стая 223 чрез адв. Е.
К. против Наказателно постановление № 348а-68/27.09.2023 г., издадено от Началник РУ -
Дупница, с което на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба” в размер
на 500,00 лв. за нарушение на чл. 4 във вр. с чл. 64 от ЗМВР.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно по
съображения подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, не се явява и процесуалния му представител, който с молба от 13.03.2024 г. е
направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. Изразява становище по
жалбата в съпроводителното писмо. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление. Ако съдът приеме жалбата за основателна, в случай, че се претендират
разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност, като моли за присъждане на такова в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 13.08.2023 г. около 15:15 ч. полицейските служители И. З. и Н. С. били изпратени
по сигнал за възникнало между два автомобила ПТП в гр. Бобошево. Пристигайки на място
1
установили участниците в произшествието – лек автомобил ,,Т......... с рег. №......... с водач С.
С. и автомобил ,,Л.Р. Д. с рег. №........ с водач Л. Д.. Водачът на първия лек автомобил –
жена, била контактна, но не можела да си движи левия крак и имала болки в областта на
главата. Двамата участници в произшествието били изпробвани с техническо средство за
употреба на алкохол, като пробити били отрицателни. На местопроизшествието се намирало
и лицето Г. П. – приятел на водача на лекия автомобил ,,Т.а“ – С. С., който бил във видимо
нетрезво състояние, отправял закани и заплахи за саморазправа с водача на другия
автомобил – Д.. Неколкократно на същия му било разпоредено устно от полицейските
служители да преустанови действията си и да не пречи да изпълняват задълженията си по
служба и, че в противен случай ще използват физическа сила и помощни средства
/белезници/. Въпреки разпорежданията П. продължил пререканията, кат заявил на
полицейските служители, че са никои, за да му казват какво да прави, което наложило да
използват физическа сила за поставяне на помощни средства – белезници. Междувременно
извикали за съдействие АП 728, които съпроводили лицето до ФСМП гр. Дупница за
освидетелстване, след което П. е задържан в РУ за срок до 24 часа с полицейска заповед. П.
категорично отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. На
същия бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 348а-
48/13.08.2023 г. от мл. автоконтрольор Н. С. в присъствието на свидетеля И. З. за това, че на
същата дата около 15:40 ч. в гр. Бобошево, на ул. ,,В. Демиревски“ при изпълнение на
служебните задължения по пътен контрол като АП-044 при посещение на сигнал за ПТП, П.
не изпълнява устно отправено полицейско разпореждане да преустанови обидите, заканите и
заплахите срещу единия от участниците в ПТП и да се отдръпне, за да могат да установят
фактическата обстановка, същият продължил с действията си като съзнателно пречи на
полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба, продължавайки да се
заканва със саморазправа срещу лицето Л.Д. Д.. Това деяние е квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл. 4 във вр. с чл. 64 от ЗМВР. Въз основа на така
съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят
е санкциониран на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР с глоба в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 4 във вр. с чл. 64 от ЗМВР. В НП словесно нарушението е описано по
следния начин: ,,на 13.08.2023 г. около 15:40 ч. в гр. Бобошево, обл. Кюстендил, ул. ,,В.
Демиревски“, след отправяне на законно полицейско разпореждане да преустанови да
обижда, заканва и заплашва на висок глас, П. не изпълнява законно отдаденото му устно
полицейско разпореждане от полицейски служител Н. Й. С. по повод изпълнение на
служебните му задължения – посещение на сигнал за ПТП, с което виновно е нарушил чл. 4
във вр. с чл. 64 от ЗМВР.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по
2
следните съображения:
Акта за установяване на административно нарушение е съставен, респ. наказателното
постановление е издадено от компетентни органи, оправомощени за това съгласно
приложените по делото заповеди с №№ 8121з-1371/11.11.2015 г. и 8121з-1098/25.08.2017 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи.
След анализ на установените факти чрез събрания доказателствен материал и
съобразявайки визираните правни норми в АУАН и в НП, съдът счита, че при съставянето
на АУАН, респ. при издаването на НП не са спазени задължителните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – не е посочена законовата
разпоредба, която е нарушена. Видно от съдържанието на акта и НП като нарушена
материалноправна разпоредба е посочен чл. 4 във вр. с чл. 64 от ЗМВР. Последната обаче
съдържа седем алинеи, а алинея пета съдържа шест точки, а липсата на конкретизация на
нарушеното правило за поведение с деянието на нарушителя, ограничава правото му на
защита. Предявеното обвинение е неясно, а нарушението на процесуалните правила относно
реквизитите на АУАН и НП, е съществено. Тази неяснота се задълбочава допълнително и
предвид констатираното от съда съществено разминаване във фактическото описание на
нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление. В АУАН се посочва, че на 13.08.2023 г. около
15:40 ч. в гр. Бобошево, на ул. ,,В. Демиревски“ при изпълнение на служебните задължения
по пътен контрол като АП-044 при посещение на сигнал за ПТП, П. не изпълнява устно
отправено полицейско разпореждане да преустанови обидите, заканите и заплахите срещу
единия от участниците в ПТП и да се отдръпне, за да могат да установят фактическата
обстановка, същият продължил с действията си като съзнателно пречи на полицейските
органи да изпълняват задълженията си по служба, продължавайки да се заканва със
саморазправа срещу лицето Л.Д. Д..
В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: ,,на
13.08.2023 г. около 15:40 ч. в гр. Бобошево, обл. Кюстендил, ул. ,,В. Демиревски“, след
отправяне на законно полицейско разпореждане да преустанови да обижда, заканва и
заплашва на висок глас, П. не изпълнява законно отдаденото му устно полицейско
разпореждане от полицейски служител Н. Й. С. по повод изпълнение на служебните му
задължения – посещение на сигнал за ПТП.“
В настоящия случай, в съставения акт за установяване на административно
нарушение така, както е описано извършеното нарушение по същество се е стигнало до
смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР –
,,неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му” и
,,противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си”, за които
административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР
са предвидени съответни, различни по размер административни наказания. Съгласно
разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР наказва се с глоба от 100 до 500 лева, лице което не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, а
3
съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР с глоба в размер от 500 до 1000 лева се
наказва лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си.
Липсва яснота за какво нарушение е бил привлечен към административнонаказателна
отговорност жалбоподателя - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или
за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за
двете нарушения.
Констатираните от съда в акта и в обжалваното наказателно постановление неясноти
и несъответствия при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно
нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира
своята защита и в този смисъл представляват съществено нарушение, което налага отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Относно разноските:
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г., по
силата на който е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя на стойност 500.00 лв., като в същия договор е
посочено, че плащането е направено изцяло и в брой при подписването на договора.
С оглед изхода на делото съгласно чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 18,
ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да бъдат присъдени разноски за
адвокат в размер на 400,00 лв., който е минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за МРАВ, след като прие за основателно възражението за прекомерност
/претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв./, направено
от въззиваемата страна в съпроводителното писмо.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-68/27.09.2023 г., издадено от Началник
РУ - Дупница, с което на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) на Г. И. П., с ЕГН ********** от гр. Б.......,обл. К.........,ул. Св. И.
Р....... № ..... е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500,00 лв.
(петстотин лева) за нарушение на чл. 4 във вр. с чл. 64 от ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил да заплати на Г. И. П., с ЕГН ********** от гр.
Б.......,обл. К.........,ул. Св. И. Р....... № ..... сумата в размер на 400 лв., представляваща
разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5