Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1620 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск с
правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК и
предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от С.Н.Б. ***, действащ чрез
пълномощника си адв.Л. от АК-гр.Ловеч срещу В.В.Д. и Н.В.Д.,***, в която
изтъква, че той и ответницата В.В.Д. са били страни по гр.д.№1855/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч по осъдителен иск с правно
основание чл.36, ал.2 от СК във връзка с чл.127, ал.2 от ЗЗД. С влязло в сила
на 21.09.2018 год. съдебно решение
№171/01.08.2017 год. по описа
на РС-гр.Ловеч, постановено по
в.гр.д.№249/2018 год. ответницата В.В.Д. е
осъдена да му заплати
сумата 8 010 лева по предявения от него иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.36, ал.2 от СК, която сума представлява половината от
заплатените от него погасителни вноски по Договор за отпускане на потребителски
паричен кредит от 14.09.2012 год., сключен с „Уникредит Булбанк”АД за периода от 01.07.2014 год. до 08.11.2016 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 31.08.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото за двете инстанции в размер на 2 000,20 лева.
След снабдяването с изпълнителен лист
въз основа на така постановеното влязло в сила съдебно решение образувал изп. дело №2523/2018 год. на 06.11.2018 год. при ЧСИ В. П.. Още на 12.11.2018 год. по образуваното
изпълнително производство е изпратено запорно съобщение от ЧСИ В.П. до работодателя на
длъжника В.Д. относно налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.
Работодателят „Хамбергер
България”ЕООД не
отговорил в
законоустановения в чл.512, ал.2 във връзка с чл.508, ал.1 от ГПК, срок. След неколкократни
молби до работодателя са
изпратени напомнителни запорни съобщения и искане за налагане на глоба на
третото задължено лице на основание чл.95 от ГПК. На 29.03.2019 год. от работодателя на
ответницата В.Д. е постъпил отговор в уверение на това, че тя има наложен запор върху
трудовото възнаграждение от ДСИ С.А.
по изп.дело
№733/2018 год. при РС-гр.Ловеч до размер на сумата 12 600
лева. В отговора е описано че изпълнителното дело е относно вземане за издръжка
в размер 350 лева месечно, считано от 01.10.2019 год. Към отговора са приложени
обезпечителна заповед и запорни съобщения. Вследствие на така получената от
отговора информация направил
справка по изп.дело №733/2018 год. и приложения към него
изпълнителен титул и установил,
че между ответниците В.В.Д. и Н.В.Д. е водено гр.д.№1916/2018 год. с предмет присъждане на
издръжка в полза на Н.В.Д. в качеството й на майка на В.Д.. Производствотопо
гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е приключило със съдебна
спогодба, предложена от страните и одобрена от съда с Определение от 13.12.2018 год. Счита, че с така сключената спогодба
ответниците са увредили неговите интереси
като техен кредитор по вземането му
по в.гр.д.№249/2018 год. на ОС-гр.Ловеч. Вземането му спрямо ответницата В.В.Д.
е възникнало на 21.09.2018 год. /датата на влизане в сила
на Решение №171/01.08.2018 год. по в.гр.д.№249/2018 год. на ОС-гр.Ловеч/ и предхожда увреждащата
сделка - постигнатата и подписана между страните по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч спогодба, която е одобрена
с определение на РС-гр.Ловеч
от 13.12.2018 год. Длъжницата В.Д. не
притежава никакво друго имущество за удовлетворяване на вземането му освен получаваното от нея
трудово възнаграждение. Това е видно и от извършените от ЧСИ П. по изп.д.№2523/2018 год. справки за пълното
имуществено състояние на длъжника. До настоящият момент тя не е изплатила никаква част
от дълга си към него.
По аргумент от противното от чл.135, т.1 от ЗЗД не се изисква знание за увреждане
у третото лице, когато сделката е безвъзмездна. В случая третото лице по
сделката /съдебната спогодба/ е майката на В.В.Д. - ответницата Н.В.Д.. Тъй
като се касае за спогодба за заплащане на издръжка, получаващият издръжката по
презумпция получава издръжката безвъзмездно от даващия издръжката, поради което
сделката е безвъзмездна. Дори да се приеме, че сделката е възмездна, то е
налице презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като третото лице по
сделката е майка /възходяща от първа степен/ на длъжника В.Д.. Немаловажен е
фактът, че ответницата В.Д. не притежава никакво друго имущество, от което да
бъде събрано вземането на С.Б. - нито движимо, нито недвижимо такова, поради
което единствената възможност за събиране на вземанията му е удръжката от
трудовото й възнаграждение. Вземането на ищеца
предхожда воденето на симулативния процес, и двете ответници са знаели за вземането и
за неговия размер, сключената от тях спогодба не е възмездна, знанието на ответницата Н.В.
се предполага по силата на разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, тъй като тя е
майка на длъжника В.Д..
Освен увреждането на ищеца в резултат на сключената от
страните и одобрена от съда спогодба, воденият от страните процес по
гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е симулативен и е
организиран и проведен единствено и само с цел да се затрудни и осуети
събирането на присъдените в полза на С.Н.Б. суми по в.гр.д.№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч. Сключената между страните
по симулативния процес по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч спогодба, одобрена с
Определение от 13.12.2018 год., уврежда ищеца, тъй като с присъдената по
симулативния процес сума от 350 лева месечно за издръжка на Н.В.Д., която сума
да й бъде изплащана ежемесечно от дъщеря й В.Д., се препятства изпълнението по
изп.дело
№2523/2018 год. по описа на ЧСИ В. П.. Вземането за издръжка е
привилегировано вземане,
на основание чл.136, т.5 от ЗЗД,
и като такова, то подлежи на удовлетворение преди останалите задължения на
длъжника освен тези, посочени в чл.136, т.1-т.4 от ЗЗД. Именно такава е била
целта на ответниците по делото - да осуетят изпълнението на Решение
№171/01.08.2018 год., постановено по
в.гр.д.№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч. Симулацията е абсолютна,
тъй като привидната спогодба не е сключена с цел прикриване на друго
действително споразумение между страните, а само с цел създаване на привидност
относно задължение за издръжка на едната ответница спрямо другата.
Аргументите му затова са, че Решението по в.гр.д.№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч е постановено на
01.08.2018 год. и влязло в сила на
21.09.2019 год. Производството по
гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е образувано на 20.09.2018 год., т.е. един ден преди
влизане в сила на решението по гр.д.№1855/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, но след постановяването
му. След като е постановено решението по това дело във вреда на ответницата В.Д.
и тя е решила, че няма да обжалва същото, още преди влизането му в сила
предприема действия по предявяване на иска с цел осуетяване изпълнението на
решението, постановено в полза на ищеца.
Нуждите на ищцата по него Н.В.Д. и възможностите на ответницата В.Д. са били
абсолютно същите и преди тази дата, но именно приключването на в.гр.д.№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч е мотивът за завеждане на
гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч. Производството
по гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е приключило с одобряване
на постигната между страните съдебна спогодба още в първото съдебно заседание
по делото, проведено на 13.12.2018 год.,
когато е постановено и определението на Рс-гр.Ловеч. Ответницата В.Д. е признала всички факти, изложени в
исковата молба и е дала лаконичен отговор на иска, като е заявила, че не го
оспорва нито по основание, нито по размер, и признава всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба. Реално по делото ответницата В.Д. не
е упражнявала право на защита, не е заела никаква защитна позиция нито по
отношение на основанието, нито по отношение размера на иска, който е
прекомерен. Размерът
на минималната издръжка дори за ненавършили пълнолетие деца, установен в
чл.142, ал.2 от СК, към момента на водене не делото, е в размер 127 лева.
Ищцата Н.В.Д. е предявила иска си по чл.139 от СК в размер от 350 лева месечна
издръжка, в качеството си на работещ пенсионер, съзнавайки, че нормата на
чл.446, ал.1 от ГПК повелява секвестириуемост на целия размер на трудовото
възнаграждение по отношение на иска за издръжка, и при удръжка на пълния
претендиран размер
за длъжника ще остане трудово възнаграждение в размер, по-малък от установения
в чл.446 от ГПК. По
делото не са събирани никакви доказателства относно нуждата от издръжка на
ищцата и то в претендирания от ищцата Н.В.Д. размер. Представено е единствено
доказателство за размера на получаваната от нея пенсия. Не е доказвано и не е
твърдяно, че тя е била наета и към този момент, и понастоящем, по трудово
правоотношение и получава трудово възнаграждение. Не е твърдяно и доказвано
какво имущество притежава ищцата и има ли възможност да се издържа от него.
Просто безусловно са приети твърденията в исковата молба от страна на
ответницата и страните са сключили спогодба, която е била одобрена от съда като
непротиворечаща на закона и на добрите нрави. Изтъква, че Н.В.Д. не само че не е
неработоспособна, но е работеща по трудово правоотношение в хранителен магазин
„Вароша"-гр.Ловеч и получава трудово възнаграждение. Отпадането на
трудоспособността се свързва с някакъв вид заболяване, като критериите не са
юридически. Няма горна възрастова граница за наличие на трудоспособност,
пенсионната възраст не е момент, в който тя се изгубва. Счита, че воденият процес е изцяло
симулативен, като се е целяло снабдяването с осъдително съдебно решение против
ответницата по това дело В.Д., което от своя страна да послужи за снабдяване с
изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело за събиране на
привилегировано вземане по чл.136, т.5 от ЗЗД, което вземане, макар възникнало
по време след вземането на С.Б. по гр.д.№1855/2017 год. на РС-гр.Ловеч, се ползва с
предпочтително удовлетворение, и може да осуети събирането на вземането на ищеца по това дело. Определението от 13.12.2018 год. на РС-гр.Ловеч за одобряване на
спогодбата по гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч
намира, че е
постановено по симулиран съдебен процес - чл.299, ал.3 от ГПК. То е плод на
злоупотреба с правото на иск. Страните по симулативния процес са целели да
прикрият с него действителното правно положение, а именно : че ищцата няма нужда от
издръжка, тъй като не е неработоспособна и спокойно се издържа от собствените
си доходи от получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудово
възнаграждение, че лекарствата й са безплатни и осигурени от НЗОК, че притежава
собствено жилище и имущество, от което може да се издържа. За третите лица и
по-специално, за съдебните изпълнители, и за ищеца С.Б. като кредитор на В.Д. и взискател
по изп.д.№2523/2019 год. на ЧСИ В. П., е целено да се създаде
привидно положение на воден и приключил съдебен процес, по който В.Д. е осъдена
да заплаща на своята майка Н.Д. издръжка в размер 350 лева месечно, което е
привилегировано вземане. Окончателната цел на този процес е осуетяване
събирането на вземанията на С.Б. по гр.д.№1855/2017 год. по описа на РС-гр.Ловеч, тъй като уговореният и
споразуменият между страните размер на издръжката от 350 лева е достатъчен за
прилагане разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК и за липса на остатък от
получаваното от В.Д. възнаграждение, което да служи за удовлетворяване на
задълженията й извън „договорената" издръжка. Вземането на ищеца по в.гр.д.№249/2018 год. на ОС-гр.Ловеч не е привилегировано. По
всяка вероятност, уговореният размер на издръжката след изплащането му на
„взискателя" Н.Д. по изп.д.№733/2018 год. се връща обратно на
„длъжника" по него В.Д.. За
да превърне решението по симулирания процес в санкция спрямо страната, за която
не е неизгодно, законът
обявява това решение за неатакуемо между страните. Спрямо трети лица обаче
положението е друго, те могат да докажат симулацията. Тъй като определението по
гр.д.№1916/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч не се разпростира като
сила на пресъдено нещо спрямо С.Б., но пречи да бъдат надлежно упражнени негови
права, а именно: събиране на вземанията му по изпълнителен лист, издаден по
гр.д. №1855/2017 год. на РС-гр.Ловеч, той може да разкрие по
исков ред действителното правно положение, защото не е обвързан от силата на
пресъдено нещо на решението. Двете ответници
са били напълно наясно с воденото гр.д.№1855/2017 год. на РС-гр.Ловеч и последиците от него и са
целели осуетяване изпълнението на това съдебно решение. Твърди, че
действията им
по водене на симулативния процес го увреждат,
тъй като правят невъзможно изпълнението на решението, постановено в негова
полза.
Не на последно място изтъква, че Н.В.Д. притежава
собствено имущество, от което може да се издържа - апартамент в гр.Ловеч, ул.”Христо Ботев"№5, ет.7,
ап.28, дарен й именно от дъщеря й В.Д., както и още един имот, а именно : Поземлен имот УПИ 3-111 в
кв.28 в с. Пресяка, с площ от 1043 кв.м, заедно с построените в него къща,
лятна кухня, хамбар, гараж и други подобрения и трайни насаждения. Тоест Н.Д. е имуществено
обезпечена и дори да е неработоспособна, може спокойно да се издържа от
имуществото си. Същата
живее със съпруга си В.Д., който също е финансово и
имотно обезпечен. Счита, че в исковата молба е фиктивно записано, че страните не могат да
постигнат съгласие относно размера на издръжката. Впоследствие, още в първото
съдебно заседание е постигната спогодба и претендираният от ищцата размер е
изцяло приет без възражения. Нещо повече,
дори в адвокатското пълномощно, с което адв.Д. е упълномощена да води иска за
издръжка, изрично е вписано, че се упълномощава за сключване на спогодба, защото тя е била вече
предварително уговорена между страните. Обезпечителната заповед и запорът са
били необходими с една единствена цел - на ответника да се наложи запор
едновременно с или преди налагането на запор за присъденото вземане по
гр.д.№1855/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Още към исковата молба
като доказателство е представено извлечение за размера на работната заплата на
ответницата, защото ищцата е разполагала с него, а то й е било дадено от
ответницата В.Д.. Дори не е направено доказателствено искане да се събере
такова писмено доказателство, то вече е било налично.
Ето
защо за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на настоящият иск и
защита на правата му срещу увреждащото го съдебно решение, постановено по воден
между ответниците по делото симулативен процес.
Моли да бъдат призовани на съд и
след като се убеди във верността на гореизложеното, да постанови решение, с
което на основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3
от ГПК, да обяви
за нищожна поради привидност сключената между В.В.Д. и Н.В.Д. спогодба от
13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч, по силата на която В.Д.
се задължава да заплаща на Н.В.Д., начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лева,
ведно със законната лихва от датата на падежа до изплащането й, както и да
прогласи за нищожно определението
на РС-гр.Ловеч
от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год., с което тя е одобрена,
като постановено по симулативен съдебен процес, а при условията на евентуалност,
в случай че отхвърли иска с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 от ЗЗД
във
връзка с
чл.299, ал.3 от ГПК, да обяви на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК, за относително
недействителна спрямо С.Н.Б., сключената между В.В.Д. и Н.В.Д. спогодба от
13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч, по силата на която В.Д.
се задължава да заплаща на Н.В.Д., начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лева,
ведно със законната лихва от датата на падежа до изплащането й, както и да
обяви за относително недействително определение
от 13.12.2018 год., постановено по
гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което тя е одобрена,
както и да осъди ответниците да му
заплатят сторените от него съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
представен отговор на исковата молба с вх.№12652/18.11.2019 год. от В.В.Д.,
чрез пълномощника й адв.Д. ***, в който от името на доверителката си оспорва
изцяло иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД във връзка с чл.299,
ал.3 от ГПК и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Моли за
отхвърляне на иска за прогласяване на нищожността на определението на
РС-гр.Ловеч, постановено по гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч за
одобряване на спогодбата като постановено при симулативен съдебен процес.
Изцяло оспорва твърдението на ищеца,
че сключената между доверителката й и нейната майка Н.Д. съдебна спогодба по
предявен иск за издръжка, одобрена от съда по гр.дело №1916/2018 год. по описа
на РС-гр.Ловеч е нищожна поради привидност. Счита, че признаването на иска за
издръжка от В.Д. не е симулативно, а валидно направено волеизявление пред съда,
продиктувано от моралните задължения, които
една дъщеря има към своята майка, считайки, че заплащането на тази издръжка не
би я затруднило. Намира за несъостоятелно трето лице да преценява дали майката
има възможност да се издържа от притежаваното недвижимо имущество, което не е
ликвидно. Не може ищецът като трето лице да подлага на преценка размера на
дължимата издръжка по дело, по което не е страна. Признанието на иска за
издръжка и постигнатата спогодба нямат за цел да увредят ищеца.
По
отношение на предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК, от името на доверителката
си го оспорва изцяло и също моли съда да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, защото не са налице предпоставките на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Касае се
за конститутивен иск, по който ищецът не е изяснил в исковата си молба какво
преобразуващо право предявява и какви последици цели с предявяване на този иск.
Отговор
на исковата молба с вх.№12653/18.11.2019 год. е депозиран и от ответницата Н.В.Д.,
чрез пълномощника й адв.Д., в който навежда идентични съображения, като тези на
ответницата В.В.Д..
В хода
на исковия процес ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника си
адв.Л., която от името на доверителя си поддържа исковата претенция и я намира
основателна и доказана. Моли съда да я уважи, тъй като от събраните по делото
доказателства безпорно се установява, че със сключената между ответниците
спогодба сериозно е затруднено правото на доверителя й на принудително
изпълнение по влязло в сила решение на ОС-гр.Ловеч, постановено по в.гр.дело
№249/2018 год. Намира за безпорно установено по делото, че ответницата Н.Д. към
момента на сключване на спогодбата и към настоящият момент е била трудоспособна
и се е издържала от доходите, от имуществото си, тъй като е получавала както
пенсия за осигурителен стаж и възраст, така и трудово възнаграждение, живее в
собствено жилище. Намира за недоказани някакви особени нужди било то медицински
или от друг характер, които да са налагали сключването на спогодбата. Напротив
заявява, че ответницата е представила доказателста, че такива нужди е имал
съпругът на Н. и баща на ответницата В.Д., а не и самата Н. и тези
доказателства са неотносими по предмета на делото. Налице са предпоставките на
иска по чл.26, ал.2, изр.1 от ЗЗД, както са доказани и предпоставките на иска по чл.135 от ЗЗД. Подробни
аргументи в подкрепа на тезата си за основателност на исковата претенция излага
в представена в определения от съда срок
писмена защита. Има претенция и за присъждане на разноските по делото.
Ответниците се представляват от своя пълномощник си адв.Д., която от
името на доверителките си пледира за произнасяне на съда с решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като присъди на
доверителките й съдебно-деловодните разноски по настоящото производство, за
което представя списък по чл.80 от ГПК. Претенцията с правно основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД намира за неоснователна, тъй като не е налице симулативна сделка
между доверителките й. Сключената спогодба е реална, издръжката се изпълнява по
законоустановения ред, видно от изпълнителните дела. Сумата се превежда от
работодателя по сметка на ДСИ, след което се превежда по сметката на Н.Д..
Твърди, че не е налице никаква прикрита сделка в действителност, която
съответно да е еквивалентна на симулацията. Освен това заявява, че В.Д. при
възможност доброволно превежда по изп.дело периодично суми, с които ищецът
събира своето вземане така, че намерението не е да се осуети събирането на
парите, а по скоро тежкото здравословно състояние във фамилията и
необходимостта от средства са продиктували родителите да търсят издръжка от
своите деца. Това е законово право и е обвързано с конкретни нужди към момента
на осъществяване на исковата претенция и сключената спогодба.
Настоящият
съдебен състав като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, доводите на
процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Постановено
е съдебно решение №159/25.04.2018 год. по гр.дело №1855/2017 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от С.Н.Б.
против В.В.Д., иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.36,
ал.2 от СК, за заплащане на сумата 8 010 лева, представляваща половината
от заплатените от него погасителни вноски по Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит №955790/14.09.2014 год., сключен с „УниКредит
Булбанк”АД за периода от 01.07.2014 год. до 08.11.2016 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 31.08.2017
год. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е и ищцовата претенция за
заплащане на съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 140 лева,
съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, като неоснователна и
недоказана.
Обжалвано
пред въззивната инстанция цитираното по-горе първоинстанционно решение е
отменено като неправилно с решение от 01.08.2018 год., постановено по в.гр.дело
№249/2018 год. по описа на ОС-гр.Ловеч и вместо него е постановил : Осъдил е В.В.Д.
да заплати на С.Н.Б. по предявеният от него иск с правно основание чл.127, ал.2
от ЗЗД във връзка с чл.36, ал.2 от СК, сумата 8 010 лева, представляваща
половината от заплатените от него погасителни вноски по Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит №955790/14.09.2014 год., сключен с „УниКредит
Булбанк”АД за периода от 01.07.2014 год. до 08.11.2016 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска -
31.08.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
2 000,20 лева, представляваща разноски по делото за двете съдебни
инстанции. Данни затова кога е влязло в сила въззивното решение няма, но във
връзка със служебно отправено запитване до ОС-гр.Плевен по ВНОХД №795/2019 год.
по описа на този съд, по което е приложено в.гр.дело №249/2018 год. по описа на
ОС-гр.Ловеч, е даден отговор вх.№260123/12.08.2020 год. /приложен на стр.127 от
делото/, че видно от приложената разписка въззивникът С.Н.б. е получил лично
съобщението за постановеното решение по в.гр.дело №249/2018 год. на ОС-гр.Ловеч на 03.08.2018 год., а в
съобщението за въззиваемата страна В.В.Д. е отбелязано, че то е било получено
на 20.08.2018 год. от нейната майка.
Въз
основа на въззивното съдебно решение е издаден изпълнителен лист от 24.10.2018
год. в полза на С.Н.Б..
Подадена
е молба вх.№35174/06.11.2018 год. от С.Н.Б., чрез адв.Л. до ЧСИ В. П. №879
относно образуване на изпълнително производство срещу В.В.Д., въз основа на
представения в оригинал изпълнителен лист, издаден в негова полза на 24.10.2018
год. Помолил е ЧСИ да образува изпълнително дело и се изпрати покана за
доброволно изпълнение на длъжника, като в случай на неизпълнение, да осъществи
принудително събиране на дължимите по изпълнителния лист суми, както и да събере
направените в хода на изпълнителното производство разноски, включително за
изпълнителното производство. Ако длъжникът не изплати сумата в срока за
доброволно изпълнение, да се извърши пълно проучване на имущественото му
състояние. По молбата на взискателя е образувано изп.дело №20188790402523 по
описа на ЧСИ В. П. №879, копие от което е приложено за целите на настоящото
исково производство, от които е видно, че след събиране на пълни данни за
длъжника от НБД Население и от регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ, е
наложен запор на сметките /левови и валутни/ на длъжника В.В.Д. в
„Райфайзенбанк”ЕАД и „УниКредит Булбанк”АД. С молба вх.№01629/10.01.2019 год.
взискателят С.Н.Б., чрез пълномощника си е поискал от ЧСИ В. по образуваното
пред него изп.дело, повторно да изпрати напомнително запорно съобщение до
работодателя на длъжника В.В.Д., който е получил първото заповно съобщение още
през м.ноември 2018 год., но не е отговорил в установения в чл.512, ал.2 във
връзка с чл.508, ал.1 от ГПК, срок.
На
изпратеното до работодателя на длъжника уведомление изх.№01064/10.01.2019 год.,
че към момента удържани суми съгласно чл.446 от ГПК по изпълнителното дело не
са постъпвали, е получени съобщение до ЧСИ В.Петров вх.№07896/28.02.2019 год.
от „Хамбергер България”ЕООД-гр.Севлиево, че във връзка с наложен запор от него
върху трудовото възнаграждение на В.В.Д., посоченото лице е техен служител;
върху запорираното вземане има предявени претенции и от други лица като върху
вземането на длъжника са наложени предходни запори, както следва : запор от ДСИ
С.А. рег.№431 по изп.дело №20184310400733 за сумата 12 600 лева. Считано
от м.януари 2019 год. не правят удръжки от възнаграждението на това лице.
В
отговор на изпратено напомнително уведомление с изх.№1064/10.01.2019 год.
работодателят на длъжника „Хамбергер България”ЕООД-гр.Севлиево е уведомил ЧСИ В.П.,
рег.№879, че лицето В.В.Д. има наложен запор от ДСИ С.А., рег.№431 по изп.дело №20184310400733
по размер на сумата 12 600 лева. След проведен разговор със С.А. е
установено, че горепосоченото дело е преразпределено от РС-гр.Ловеч към ДСИ
Д.Петров по изп.дело 20194310400079 за издръжка в размер на 350 лева месечно,
считано от 01.10.2018 год.
От служебно
изисканото и приложено като доказателство по делото гр.дело №1916/2018 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е видно, че с Протоколно определение №1684/13.12.2018
год., на основание чл.234 от ГПК, съдът е одобрил спогодбата между Н.В.Д., чрез
пълномощника й идв.Д. и В.В.Д., по силата на която В.В.Д. се задължава да
заплаща на Н.В.Д., начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на законна причина
за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лева, ведно със
законната лихва от датата на падежа до изплащането й. Определението е влязло в
сила на 21.12.2018 год. По същото дело съдът се е произнесъл и с Определение
№1305/20.09.2018 год., с което е допуснал, на основание чл.389 от ГПК,
обезпечение по заявената искова претенция с правна квалификация чл.142, ал.1
във връзка с чл.140, ал.1, т.1 от СК, общо с цена 12 600 лева, предявена
от Н. В. Д. против В.В.Д. за заплащане на месечна издръжка вразмер на 350 лева
от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, като е наложил, на основание чл.397, ал.1, т.2 от ГПК, като
обезпечителна мярка запор върху вземания на ответника В.В.Д. за трудово
възнаграждение от „Хамбергер България”ЕООД-гр.Севлиево общо до размер на сумата
от 12 600 лева. Въз основа на това определение е издадена и Обезпечителна
заповед №1305/20.09.2018 год.
Към
настоящото гр.дело е приложено като доказателство и гр.дело №1227/2019 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, по което отново е постигната спогодба между страните,
одобрена от съда с Протоколно определение №1035/05.09.2019 год., по силата на
която В.В.Д. се задължава да заплаща на Н.В.Д. месечна издръжка в размер на 400
лева, което е увеличение от 50 лева на предходната месечна издръжка в размер на
350 лева, присъдена по гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, считано
от датата на завеждане на настоящото дело /28.06.2019 год./ до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното
й изплащане. Определението на съда е влязло в сила на 13.09.2019 год.
Пред ДСИ
при РС-гр.Ловеч е образувано изп.дело №79/2019 год., копие от което е приложено
като доказателство по настоящото гр.дело, въз основа на молба вх.№417/08.02.2019
год. от Н.В.Д. против В.В.Д., на основание приложен изпълнителен лист от
11.01.2019 год., издаден по гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч за
издръжка. ДСИ е помолен от взискателя да образува изпълнително дело за
принудително събиране на дължимата издръжка, незабавно да наложи запор върху
трудовото възнаграждение на В.В.Д., получавано в „Хамбергер
България”ЕООД-гр.Севлиево и да наложи запор върху вземанията на същата в
„Райфайзенбанк България”ЕАД, в която тя получава по сметка трудовото си
възнаграждение. С разпореждане от 11.02.2019 год. Д. П. - ДСИ при РС-гр.Ловеч е
образувал изпълнително дело със страни : взискател - Н.В.Д. и длъжник : В.В.Д.,
с предмет 350 лева месечна издръжка, считано от 01.10.2018 год. до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от
01.10.2018 год. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, както
и съобщение до НАП по чл.458 от ГПК във връзка с чл.191 от ДОПК. Наложен е
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Хамбергер България”ЕООД,
както и запор върху банковата му сметка в „Райфайзенбанк България”ЕАД.
Пред
настоящата инстанция като доказателство е представено копие от нот.акт за
дарение на недвижим имот №191, том XIII, рег.№13753, дело №1547/10.12.2008 год.
на Цв.Лазаров - нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на
НК под рег.№138, съгласно който Ц. К. В. и Н.В.Д. даряват на В.В.Д. внучка на
първата дарителка и дъщеря на втората, съсобствен недвижим имот, а именно :
Жилище, Апартамент №28 - самостоятелен обект в сграда №43952.514.32.6.28 в
гр.Ловеч, ул.”Христо Ботев”№5, жилищен блок „Цачо Сяров 2”, на седми етаж, със
застроена площ 86,24 кв.м., състоящ се от : дневна-столова, бокс, баня,
тоалетна, спалня, тераси и коридори, при конкретно посочени граници и съседи,
заедно с Избено помещение №23-II, сутерен долу, при конкретно посочени граници,
заедно с 1,66155% идеални части от общите части на сградата №43952.514.32.6 и
правото на строеж върху поземлен имот №43952.514.32, съгласно кадастралната
карта на гр.Ловеч, одобрена със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на
АГКК.
Впоследствие
дарителката В.В. Барбова е дарила в полза на майка си Н.В.Д. цитирания по-горе
недвижим имот, за което е издаден нот.акт за дарение на недвижим имот №19, том
№VII, рег.№4743, дело №602/24.09.2014 год. на Найна Тодорова - Нотариус с
район на действие РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра наНК
с рег.№481.
Представена
е справка за актуално състояние на действащи трудови договори за лицето Н.В.Д.
за периода от 01.01.2018 год. до 14.01.2019 год. от НАП, ТД В.Търново, от която
е видно, че същата има трудов договор с „Милепрес-Славчев”ЕООД-гр.Ловеч, който
е прекратен на 16.01.2018 год., но с дата 04.07.2018 год. е сключен нов договор
със същия работодател.
Издадено
е и удостоверение от НОИ, ТП-гр.Ловеч за получаваните суми от пенсии и добавки
от Н.В.Д. за периода от м.януари 2018 год. до м.януари 2020 год., от която се
установява, че пенсията й е в за м.януари 2018 год. е 200 лева, а за м.януари
2020 год. - 219,43 лева, без да получава добавка за чужа помощ и други добавки
към пенсията си.
От
служебна бележка изх.№1640/18.02.2020 год. на МБАЛ”Авис Медика”ООД е видно, че
на Н.В.Д. е направена артроскопия в Ортопедично отделение при МБАЛ”Авис
Медика”ООД на 18.02.2020 год.
Представени
са епикризи от Отделенията по Кардиология и Ортопедия и травматология на МБАЛ
„Авис-Медика”ООД, от които се разбира, че В. Ц. Д. е диагностициран за лечение
на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация,
постъпвайки в Отделението по Кардиология на 13.11.2019 год. и е изписан на
18.11.2019 год., а в Отделението по Ортопедия и травматология е постъпил на
27.10.2019 год. и е изписан на 02.11.2019 год., като е претърпял оперативни
процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става.
С
удостоверение изх.№04346/18.02.2020 год., издадено на името на ищеца С.Н.Б. по
изп.дело №20188790402523, ЧСИ В.Петров е удостоверил, че по това изп.дело, към
18.02.2020 год. са постъпили следните суми : 8,66 лв. от 14.11.2018 год.; 74,28
лв. от 13.08.2019 год.; 83,35 лв. от 16.10.2019 год.; 40,71 лв. от 12.11.2019
год. и 52,39 лв. от 12.12.2019 год., като всички постъпления са в резултат на
запор върху банковите сметки на длъжника.
Видно от
представеното в последното съдебно заседание от пълномощника на ответниците
удостоверение изх.№24499/21.10.2010 год., издадено на името на В.В.Д. по
изп.дело №20188790402523 на ЧСИ В. П., рег.№879, район на действие ОС-гр.Ловеч
е, че по това изп.дело е постъпила сума в размер общо на 409,39 лева, от които
: на 14.11.2018 год.- сумата в размер на
8,66 лв.; на 13.08.2019 год. - сумата в размер на 74,28 лв.; на 16.10.2019 год.
- сумата в размер на 83,35 лв.; на 12.11.2019 год. - сумата в размер на 40,71
лв.; на 12.12.2019 год. - сумата в размер на 52,39 лв.; на 29.09.2020 год.-
сумата в размер на 100 лв.; на 20.10.2020 год. - сумата в размер на 50 лв.
На
въпроси зададени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК към ответницата В.Д. се
установи, че гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч не е започнато с
цел препятстване на изп.дело 2523/2018 год. по описа на ЧСИ В.П.. Реално е
заплащана издръжка на майка й Н.Д. чрез запориране на нейната заплата, като
парите от трудовото й възнаграждение директно отиват в сметката на майка й. На
нея й запорират тези пари и тя не ги получава към заплатата си. Изтъкна, че
майка й не й връща тези пари, като те отиват за нейна издръжка, тъй като
разходите по нейното лечение са доста големи.
Въпроси,
на основание чл.176, ал.1 от ГПК, бяха зададени и към ответницата Н.Д., която
отговори, че гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч е започнато като
целта била да се съберат пари, защото предстояла опарация на съпругът й, който
трябвало да сменя тазобедрени стави. Поясни, че В. и сестра й са си говорили и
са се разбрали, че това е най-добрият начин, двете да събират парични средства.
В момента по-малката дъщеря не може да помага финансово, тъй като и тя има
здравословни проблеми и парични средства са и необходими за нейното лечение и
това е причината, поради която са се разбрали с В., че това е най-сигурният
начит да се подсигурят пари за издръжка за лечение, като уточни, че и на нея
също и се е наложило да оперира коляното си. Заяви, че със съпруга си не са разделени,
нито разведени. Той е на село, тъй като се грижи за нейната майка и има нужда
от постоянни грижи. Тя живее в гр.Ловеч, но по два-три пъти седмично си ходи на
село, тъй като имат нужда от нея. Затова ползва лекият автомобил на малката си
дъщеря и на зет си, за да може да ходи често на село и да помага. Заяви, че е
продължила работа, но това било пряко силите й и всеки ден, за да издържи да
работи, тя е на болкоуспокояващи лекарства. В момента работи на заместване на
непълен работен ден. Прекъсвала е и през 2016 год. е работила по заместване за
няколко месеца, през 2017 год. също е работила по заместване, но напуснало едно
от момичетата и тя останала на нейно място, докато работодателят си намери
човек, въпреки, че й било много трудно да се справя. Уточни, че на съпруга й
предстояла операция още една за смяна на тазобедрена става, а на нея на
коляното. Още нямали насрочени дати, тъй като първо било наложително да се
съберат пари за тези операции, тъйкато пенсиите им били ниски и им е трудно да
се справят. Нейната пенсия е 219,97 лева, а тази на съпругът й е 272,00 лева, а
заплатата й варира според броя на работните дни в месеца. Назначена е на
минимална заплата и в зависимост от броя на работните дни за съответния месец
получава заплатата си. Изтъкна и това, че на мъжа й след смяната на ставата,
сърцето му излязло от ритъм и са наложило да приема още повече лекарства за
лечението си. Не се чувства трудоспособна, но просто имат нужда от средства и
няма кой друг да им помогне. Бабата има пенсия, но размерът й също е малък.
Грижат се за тримата - за нея, за съпруга й и за бабата. Уточни още и, че
когато са били женени дъщеря й В. и зет й, той не й е помагал Отношениятя й със
зет й били добри, но финансово той не им е помагал. В. помогнала един-два пъти,
но и при нея възникнали здравословни проблеми и тя не могла да им подсигури
необходимите средства.
От
ангажираните гласни доказателства на св.Ц. Р. Б., която е майка на ищеца и
свекърва на ответницата В.Д. се установява,
че делото, което водил синът й срещу В. било за имущество по време на брака.
Имало съдебно решение, което било в полза на С., но така и не се получило
изплащане от страна на В.. Претенцията била 50% от заема, който изтеглили в размер
на сумата 30 000 лева и вече се били разделили, като С. изплатил
половината и трябвало 50% В. да му върне. Според нея майката на В. със
сигурност е знаела пари и е знаела и за решението на съда, тъй като тя е
присъствала на всички заседания в съда. Много пъти и съпругът й е бил с нея на
заседанията, като и тя е присъствала лично. Докато синът и снаха й са били
женени, е ходила у тях, като те живеели на седмия етаж, а на единадесетия етаж
живеели майката на В.Н., баща й В. и сестра й Ц., както и внукът В.. Знае, че Н.
работи в магазин в кв.”Вароша” в гр.Ловеч. С Н. са съученички и затова знае, че
вече е пенсионерка, но не знае каква пенсия взема. Счита, че не е затруднена
финансово. Тя също боледува и съпругът й е на легло. Синът й работи като
шофьор, като взаимоотношенията с него са добри. Пари на ръка не им е давал, но
: „…..примерно нещо е купувал за хладилника”. Виждала е Н. да идва с бял джип
на работа, с него идва на работа и се прибира. Предполага, че съпругът на Н. е
пенсионер, защото е по-голям от тях, но дали ходи някаде да работи незнае.
В
показанията си, дадени пред съда св.Е. Д. Д., кото познава страните се
установява, че те имат сключен брак. Когато им правил апартамента знае, че
имали брак. Блоъкт им се намирал в гр.Ловеч до „ОББ”АД. Виждал е Н., тя живеела
тогава със съпруга си в същия блок, на единадесетия етаж. В домакинството на Н.
и В. живеела другата им дъщеря. По времето когато правил ремонта знае, че Н.
работила в кв.”Вароша” в този магазин „Вароша”. Доколкото си спомня, съпругът
на Н. не работил, но са минали около 10 години от времето, кагото е правил
ремонта на апартамента и не си спомни точно.
Показания
даде и свидетелката Ц. В. П., която е сестра на ответницата В.Д. и дъщеря на Н.Д.
е уточни, че баща й живее на село, а майка й живее при тях в гр.Ловеч,
бл.”Христо Ботев”, ет.11, ап.48, където живее със съпруга си и детето. Баща й
винаги е имал проблеми със ставите, още към 2017 год. е имал износване на
тазобедрена става и му предстояла операция още тогава, като през 2019 год.
оперирали едната и до края на тази календарна година, трябвало да се оперира и
другата, но финансово са затруднени. Баща й е пенсионер, на 69 години е в
момента. И през 2017 год. е бил пенсионер. Негована пенсия е с 20 лева
по-висока от тази на майка й, а майка й получава минимална пенсия, не знае
точно каква сума. Откакто се е пенсионирал баща й не е работил. Майка й също има
здравословни проблеми, кщато са и правили интервенция на коляното, като и
престояла такава и на другото коляно. Заяви, че родителите й трудно се справяли
и трябвало да помага и тя. Затова помолила сестра й да помогне. Поясни, че
семейството й се затруднявало, зящото имали голямо дете, на 18 години. Сега
работила, но тогава не и предвид
предстоящите операции във връзка със здравословното състояние на родителите й,
а и с оглед нейното здравословно състояние, помолила майка си да предприеме
някакво действие, сестра й да помогне, за да са сигурни, че ще получават
някакви средства и от нея. След развода сестра й била нито работоспособна, нито
да се грижи за нея си. Даже е стояла при тях, тъй като не можела да се грижи за
себе си и финансово била затруднена, тя не можела да работи. Впоследствие след
като се поуспокоила нещата и физически и психически била по-добре, тогава
преценили, че тя може да се грижи за себе си и няма да има нужда от тяхната
помощ и тази на родителите й и тъй като получавала заплата, според свидетелката
трябвало да дава някаква сума на родителите им. Категорично тя настояла майка й
да заведе дело срещу сестра й, за да са сигурни, че всеки месец ще има нянаква
сума, тъй като тя няма от къде да вземе пари, предвид факта, че към онзи момент
работила на минимална заплата. Всеки месеч майка й получавала пари от сестра й,
като си ги тегли от банката. Всеки месец всичко си е редовно и си получава
сумата. Подчерта, че зет и С. е добре финансово, работи като шофьор в чужбина и
получава добро заплащане, но докато е бил женен за сестра й В., никога не е
помагал на нейните родители, абсолютно никога не е помагал с нещо. Нейните
майка и баща винаги са помагали на сестра и зет й, но той на родителите й - не.
Ако някога баща й накара С. да го закара до някаде, баща й ще си плати бензина.
Описа, че взаимоотношенията на бившата свекърва със сестра й и майка й са
грозни, приказки и обиди и е грозно да ги споменава пред съда. За най-сигурно в
съда, както си му е редът, тя така преценила и майка й я послушала и така и
направили. Извънсъдебно майка й е искала пари от сестра й за издръжка преди да
се заведе делото. Преди да се заведе делото майка й не е искала пари от сестра
й. За операцията са говорили с В. за сумата от 3 900 лева трябвало да се
плати в болницата и трябвало да се събере тази сума, а отделно трябвали пари и
за лекарства и други консумативи. Операцията на баща и била на 28.10.2019 год.,
като неговата става много отдавна трябвало да се смени, но те все отлагали
поради фанансови причини. Автомобилът, който кара майка й е на нейно име, но го
е полза майка, защото тя няма книжка. Свидетелката заяви, че не знае за това
дали е имало дело между сестра й В. и С., тъй като сестра й не й е споделяла за
водене на дело от тях. Всеки си има семейни проблеми, като тя си е гледала
детето и не се е интересувала от подробности.
По
иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК.
При
наличието на така обсъдените писмени и гласни доказателства съдът приема, че е сезиран
с иск за обявяване за нищожна поради
привидност на сключената
между В.В.Д. и Н.В.Д. спогодба от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч, по силата на която В.Д.
се задължава да заплаща на Н.В.Д., начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лева,
ведно със законната лихва от датата на падежа до изплащането й, както и да
прогласи за нищожно определението
на РС-гр.Ловеч
от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год., с което тя е одобрена,
като постановено по симулативен съдебен процес,
В
правната доктрина се приема, че при нищожността, като вид недействителност, сделката/договора
страда от толкова съществени пороци, че не поражда правни последици за
страните, не създава права и задължения за тях от момента на сключването си.
Прогласяването на нищожността не е скрепено с определен срок и заинтересованите
лица могат да се позовават на нея и да искат установяването й безсрочно във
времето. Характерното за тези искове е, че ищец по иска с правно основание
чл.26 от ЗЗД е лицето, което има правен интерес от установяване на нищожността -
лице, което е страна по договора или сделката или трето лице, чиито права и
признати от закона интереси се засягат от действието на нищожната сделка, ако
същите се третират като действителни. Ответник е лицето, спрямо което ищецът
има интерес да иска установяването на нищожността. При всички случаи това са
страните по договора или сделката. В настоящият казус съдът приема, че иска е
допустим като подаден не от страните по спогодбата, сключена на 13.12.2018
год., а от С.Н.Б., явяващ се трето заинтересовано лице, чиито права и интереси той
счита, че са засегнати от въпросната съдебна спогодба, одобрена с определението
му от същата дата по гр.дело №1916/2018 год. В този смисъл съдът приема, че предявената
искова претенция с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД е допустима, но
разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана.
За
да бъде уважен иск за прогласяване нищожността на цитираната по-горе спогодба
като привидна е необходимо да бъде проведено пълно и главно доказване от страна
на ищеца, че страните не са имали намерение да бъдат обвързани от
правоотношение, такова, каквото е обективирано в договора /в случая съдебната
спогодба/, а са искали възникване на друго правоотношение, различно от външно
обективираното. Когато се твърди, че сделката /в случая спогодбата/ прикрива
друга сделка, съдът е длъжен да разгледа иска за прогласяване на сделката като
симулативна, а след това дължи произнасяне и относно това дали е налице
действителна прикрита сделка. Ако сделката /спогодбата/ е привидна и прикрива
друго сделка, съгласно чл.17 от ЗЗД, следва да се прилага прикритата сделка,
ако е действителна. В конкретният случай ищецът твърди, че сключената на спогодба от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч е
привидна и е тя е одобрена от съда по симулативен процес, но съдът е длъжен да
подчертае, че за да се счете, че тази спогодба е недействителна поради
привидност, е необходимо ищецът да докаже по категоричен и несъмнен начин, че
действително уговорената между ответниците по делото е за нещо различно от
това, което е обективирано в спогодбата от 13.12.2018 год. В хода на настоящият
исков процес не са събрани доказателства, които да позволяват да бъде направен
категоричен извод, че страните по спогодбата В. и Н. Д. са сключили спогодба по
симулативен процес, тъй като са налице непротиворечиви свидетелски показания на
св.Ц. В. П., която е сестра на ответницата В. и дъщеря
на Н., че лично тя е настояла да се сключи спогодба между сестра и нейната
майка, с цел всеки месец да получава издръжка от нея, необходима на родителите
й за провеждането на предстоящи оперативни интервенции. По никъкав начин не
може да се приеме, че сключената на 13.12.2018 год. съдебна спогодба,
обективирана в Протоколно определение №1684 по гр.дело №1916/2018 год. е
постановена по симулативен процес, тъй като, за да я одобри съдът е съобразил
текстовете на чл.234, ал.1 от ГПК, а именно, че тя не противоречи на закона и
добрите нрави. Според настоящият съдебен състав е очевидно, че тази спогодба не
противоречи на закона и по-конкретно на чл.141, т.2 от СК, в който
законодателят е предвидил реда на лицата, които имат право на издръжка, като
императивно е предвидено, че задълженият към няколко лица с право на издръжка е
длъжен да я дава в следния ред : на първо място деца и съпруг; на второ място -
родители и на трето място - бивш съпруг. Следователно в случая не е нарушен
законовият принцип на така цитирания текст от СК, тъй като дори и да е имало граждански
спор между ищеца С.Б. и бившата му съпруга В.Д., предмет на разглеждане по
гр.дело №1855/2017 год. по описа на Рс-гр.Ловеч, приключил на две съдебни
инстанции с влязло в сила решение в негова полза и да се е снабдил с
изпълнителен лист по него срещу ответницата В.В.Д., станало повод за образуване
на изп.дело №20188790402523 пред ЧСИ В. П. рег.№879, район на действие
ОС-гр.Ловеч, то с приоритет е задължението на В.Д. спрямо нейната майка като
лице от втори ред на лицата, които имат право на издръжка и едва на следващо
трето място се явява по ред нейния бивш съпруг. Според съда сключената на
13.12.2018 год. съдебна спогодба, обективирана в Протоколно определение №1684
по гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч не само, че не противоречи
на цитирания по-горе текст на СК, но и на добрите нрави и е по-скоро едно
морално задължение на В.В.Д. като дъщеря на Н.Д. да и помогне финансово, тъй
като по делото се представиха безпорни доказателства, че родителите на В.Д. са
пенсионери и получаваните пенсии са в минимален размер. И двамата са финансово
затруднени, а имат и здравословни проблеми и им предстоят оперативни
интервенции, за които са необходими парични средства, в който смисъл по делото
са представени доказателства за извършените до момента оперативни интервенции
на бащата на В.В.Д.. Затова и В. като дъщеря на родителите си има моралното
задължение да помогне финансово, а по какъв начин ще стане това дали със
сключване на съдебна спогодба, това е право на всяко лице, но фактите показват,
че интересите на ищеца не са нарушени със сключването на спогодбата между
бившата му съпруга и майка й, тъй като нейно право е да им помогне дори и чрез
заплащане на издръжка по реда на чл.139 от СК. Сключената между страните
съдебна спогодба има значението на влязло в сила решение, съгласно чл.234, ал.3
от ГПК, в който смисъл и след като законодателят й е дал статут на влязло в
сила решение, то същото според чл.297 от ГПК е задължително за съда, който го е
постъновил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България,
включително и за настоящата съдебна инстанция. Затова и изцяло ирелевантно е да
се обсъждат въведените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба
доводи, че още в първото съдебно заседание по делото, проведено на 13.12.2018
год., котаго е постановено определението на РС-гр.Ловеч, ответницата В.Д. е
признала всички факти, изложени в исковата молба и е дала лаконичен отговор на
иска, заявявайки, че не го оспорва нито по основание, нито по размер, и
признава всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Това, че тя
като ответница по това дело не е упражнила правото си на защита и не е заела
никаква защитна позиция не следва да се обсъжда от настоящата съдебна
инстанция, тъй като за него важи зачитането на волята на страните, обективирана
в спогодба, одобрена от съда, която спогодба има значението на влязло в сила
решение. Не се доказа и твърдението на ищеца, че с така сключената между
ответниците по делото съдебна спогодба, са засегнати неговите права и интереси
като взискател по образуваното пред ЧСИ В.П., рег.№879, район на действие
ОС-гр.Ловеч изп.дело №20188790402523, тъй като факт е, че по същото са
постъпвали суми от длъжника в размер общо на 409,39 лева, за което е налице
удостоверение по ЧСИ В.П. по същото изп.дело с изх.№24499/21.10.2020 год.,
чието съдържание не е оспорено от него в хода на исковия процес. Това, че
сумите, които са постъпили са по-малки не означава, че длъжникът не изпълнява
задължението си по това изпълнително дело и той като взискател има други начини
и способи в изпълнителното производство да защити своите интереси и да събере
вземането си по издадения в негова полза изпълнителен лист.
Всички
изложени дотук съображения дават основание на съда да отхвърли исковата
претенция, с която е сезиран от страна на С.Н. Б. срещу В.В.Д. и Н.В.Д., по
предявения от него иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.5
от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК, за обявяване за нищожна поради
привидност сключената между В.В.Д. и Н.В.Д. спогодба от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч, по силата на която В.Д.
се задължава да заплаща на Н.В.Д., начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лева,
ведно със законната лихва от датата на падежа до изплащането й, както и да
прогласи за нищожно определението
на РС-гр.Ловеч
от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год., с което тя е одобрена,
като постановено по симулативен съдебен процес, като неоснователна и недоказана.
По
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135, ал.1
от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК.
След като е счел, че претенцията с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 от
ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК, се явява неоснователна и недоказана, то съдът дължи
произнасяне по предявеният в условията на евентуалност Павлов иск с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК. Този
облигационен иск е допустим за разглеждане от съда предвид факта, че според процесуалната
норма на чл.299, ал.3 от ГПК влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано
от страната като постановено по привиден процес. Доколкото ищецът С.Н.Б. не е
страна по гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, а се явява трето
лице, той има право да иска обявяване на относителна недействителност на
съдебната спогодба, сключена между В.В.Д. и Н.В.Д. по това гр.дело. Освен
процесуално, той е и материално правно легитимиран да сезира съда с подобна
искова претенция, предвид факта, че има качеството на кредитор по образуваното
пред ЧСИ В. П., рег.№879, район на действие ОС-гр.Ловеч изп.дело №20188790402523. Но за успешното провеждане на този отменителен
иск е необходимо да са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки, а
именно : ищецът да има качеството на кредитор; увреждане на кредитора, поради
което у същия е налице правен интерес от прогласяване на недействителността,
когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети
удовлетворяването на вземането му; вземането на кредитора да е възникнало преди
датата на извършването на правното действие от длъжника, което се атакува с
иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, като предвид конститутивният характер на този иск,
тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца. В конкретният казус според съда
са безпорно доказани само две от предпоставките на Павловия иск, а именно
ищецът доказа безпорно качеството си на кредитор, с оглед образуваното от него
изп.дело №20188790402523 пред ЧСИ В. П. рег.№879, район на действие ОС-гр.Ловеч,
както и е доказано, че вземането му, чиято събираемост търси чрез способите на
изпълнителното производство въз основа на издадения на 24.10.2018 год.
изпълнителен лист е възникнало преди датата на извършването на съдебната
спогодба от 13.12.2018 год. по гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
сключена между ответниците по настоящия спор. Според съда в хода на настоящият
исков процес ищецът, чрез процесуалния си представител не доказа наличието на
другите важни елементи от фактическия състав на иска с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД, а именно че с действиета си длъжникът В.В.Д. уврежда кредитора С.Н.Б.,
не доказа същата да е извършила някакво правно, а не фактическо действие и да е
знаела за увреждането на кредитора при осъществяване на разпореждането в полза
на третото лице. В процесният случай, тъй като се касае за оценяем иск за
издръжка, чиято цена е посочена, че е 12 600 лева в адресната част на
исковата молба по гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, за успешното
провеждане на иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е необходимо ищецът
да докаже, че и втората ответница Н.В.Д. е имала знание за увреждането. Това
знание съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното,
тъй като третото лице се явява възходящ на длъжника. Но по делото се доказа, че
на въпроси, зададени й по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, дали гр.дело №1916/2018
год. по описа на РС-гр.Ловеч е започнато с цел препятстване изпълнението на
задълженията по изп.дело №20188790402523 пред ЧСИ В. П. рег.№879, район на
действие ОС-гр.Ловеч, ответницата Н.В.Д. отговори, че това гр.дело не е започнато
с цел да препятства изпълнителното производство. Целта на гр.дело №1916/2018
год. по описа на РС-гр.Ловеч е била да се съберат пари, защото предстояла
операция на нейния съпруг. Съдът кредитира с доверие отговорите на тази
ответница, тъй като те напълно кореспондират и със събраните писмени
доказателства, чиято истинност не се оспори от заинтересованата страна в
производство по чл.193, ал.1 от ГПК. Безпорно се установява, че родителите на В.В.Д.
са възрастни хора, които получават минимални пенсии /удостоверение
изх.№1029-10-228-1/14.01.2020 год. на НОИ само за получаваната пенсия на
ответницата Н.Д. на стр.76 от делото/. Доказа се и това, че се е наложило Н.В.Д.
да работи и след пенсионирането си, за да попълни семейните доходи, предвид
разходите, които имат тя и съпругът й във връзка със здравословното им
състояние, а й необходимостта от гледането на възрастен човек - майката на
ответницата Н.Д.. Доказано е безпорно, че на 18.02.2020 год. е направена
артоскопия в Ортопедично отделение при МБАЛ”Авис-Медика”ООД-гр.Плевен на Н.В.Д.
/служебна бележка на стр.88 от делото/, както и че нейният съпруг Васил
Цветанов Денчев също е лекуван в Отделението по кардиология и му е направена
оперативна интервенция в Отделението по Ортопедия и травматология при
МБАЛ”Авис-Медика”ООД /стр.89-93 на делото/, като всичко това е станало през
м.октомври и м.ноември 2019 год., т.е. след датата на съдебната спогодба с дата
13.12.2018 год. по гр.дело №1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, което
очевидно доказва, че целта на сключената спогодба между ответниците по делото е
била изцяло В.Д. да помогне финансово своите родители, тъй като е имало такава
договорка между нея и сестра й св.Ц. П.. Дори последната сама в показанията си,
дадени пред съда уточни, че тя е настояла сестра й В. да помогне на родителите
им, защото е семейна и има голямо дете, за което да се грижи. Представените
като доказателство по делото два нот.акта за дарение на недвижим имот, съдът
счита, че са ирелевантни за спора, тъй като те са съставени първият през 2008
год., а вторият, с която В. Б. е дарила майка си Н.Д. през 2014 год., т.е. още в
периода, когато ищецът и първата ответница са били женени, за което говори и
факта, че и в двата нотариални акта В. е записана с фамилното име на съпруга си
Барбова. Следователно тъй като тези сделки за дарение са сключени много преди
образуване на изп.дело №20188790402523 пред ЧСИ Велислав Петров рег.№879, район
на действие ОС-гр.Ловеч, то според съда не може да се направи извод, че с
действията си длъжникът В.В.Д. цели да намали имуществото си, тъй като
дарственото разпореждане с описания в нот.актове недвижим имот е станало във
време когато и ищецът, като съпруг на първата ответница е трябвало да знае как
тя и в полза на кого се разпорежда с имуществото си. Не се доказа и наличието
на действия от страна на първата ответница, с които цели да осуети
удовлетворяване вземането на ищеца в качеството му на взискател по изп.дело
№20188790402523 пред ЧСИ Велислав Петров рег.№879, район на действие
ОС-гр.Ловеч, предвид данните по удостоверение изх.№24499/21.10.2020 год. на ЧСИ
рег.№879, район на действие ОС-гр.Ловеч, че по изпълнителното дело е посътпила
сума в размер общо на 409,39 лева, като последната сума е на 20.10.2020 год. в
размер на 50 лева, което означава, че длъжникът не е спрял, а продължава и
понастоящем да погасява задължението си спрямо взискателя.
Предвид
изложеното съдът приема, че след като ищецът не доказа наличието на всички
елементи от фактическия състав на иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и
то при условията на кумулативност, то
предявеният от него при
условията на евентуалност, иск на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3
от ГПК, за обявяване на относително недействителна
спрямо С.Н.Б., сключената между В.В.Д. и Н.В.Д. спогодба от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч, по силата на която В.Д.
се задължава да заплаща на Н.В.Д., начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лева,
ведно със законната лихва от датата на падежа до изплащането й, както и за обявяване за относително недействително
определение от 13.12.2018 год., постановено по
гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което тя е одобрена, следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
разноските.
С оглед
изхода на процеса претенцията за присъждане на разноски на ищеца се явява
изцяло неоснователна и недоказана.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата в размер на 605 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, включваща
600 лева адвокатски хонорар и 5 лева такса за издаване на съдебно
удостоверение.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.Б.,
ЕГН-**********,***, съдебен адрес ***, пл.»Тодор Кирков»№1, комплекс
«Драката», вх.»Б», ет.1, ап.4, адв.С. *** срещу В.В.Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес *** и Н.В.Д., ЕГН-**********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 от ЗЗД във връзка с
чл.299, ал.3 от
ГПК, за обявяване за нищожна поради привидност сключената между В.В.Д. и Н.В.Д.
спогодба от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч, по силата на която В.Д.
се задължава да заплаща на Н.В.Д., начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лева,
ведно със законната лихва от датата на падежа до изплащането й, както и да
прогласи за нищожно определението
на РС-гр.Ловеч
от 13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год., с което тя е одобрена,
като постановено по симулативен съдебен процес, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от С.Н.Б.,
ЕГН-**********,***, съдебен адрес ***, пл.»Тодор Кирков»№1, комплекс
«Драката», вх.»Б», ет.1, ап.4, адв.С. *** срещу В.В.Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес *** и Н.В.Д., ЕГН-**********, с адрес ***,
иск предявен при
условията на евентуалност, за обявяване на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.299, ал.3 от ГПК, за относително
недействителна спрямо С.Н.Б., сключената между В.В.Д. и Н.В.Д. спогодба от
13.12.2018 год. по гр.д.№1916/2018 год. на РС-гр.Ловеч, по силата на която В.Д.
се задължава да заплаща на Н.В.Д., начиная от 01.10.2018 год. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, месечна издръжка в размер на 350 лева,
ведно със законната лихва от датата на падежа до изплащането й, както и да
обяви за относително недействително определение
от 13.12.2018 год., постановено по
гр.д.№1916/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което тя е одобрена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Н.Б.,
ЕГН-**********,***, съдебен адрес ***, пл.»Тодор Кирков»№1, комплекс «Драката»,
вх.»Б», ет.1, ап.4, адв.С. *** да заплати на В.В.Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес *** и Н.В.Д., ЕГН-**********, с адрес *** сумата в размер на 605 /шестотин и пет/
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, включваща 600 лева адвокатски хонорар и
5 лева такса за издаване на съдебно удостоверение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :