№ 448
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100511201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.07.2021 по гр. д. № 6407/2021 г. по описа на СРС, 79 състав
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТуволнението на А.. СТ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******
първи надпартерен етаж вдясно, извършено със заповед № 3 от 18.12.2020 г. на управителя
на „Д. Ес. Б“ ЕООД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради сключване на договор за
управление.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А.. СТ. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „******* първи надпартерен етаж вдясно, на заеманата до
уволнението длъжност „организатор, ремонти и поддръжка“ при „Д. Ес. Б“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Д. Ес. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ******* да заплати на А.. СТ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „******* първи надпартерен етаж вдясно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 22 380 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода от 21.12.2020 г. до 21.06.2021 г„ ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 02.02.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 2 000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д. Ес. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ******* да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 1 055,20 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК решението е обжалвано от ответника,с искане да
бъде отменено като неправилно ,поради необоснованост.Твърди се,че съдът неправилно
приел,че ищцовата длъжност не е ръководна,както и е приел,че освен бизнес задачи,следва
да се представи и стратегия на управителя за постигането на тези бизнес задачи. Моли да се
1
отмени решението и да се отхвърлят предявените искове.Претендира разноски .
Въззиваемият е подал отговор,с който твърди,че решението е законосъобразно
постановено и следва да се потвърди.Претендира разноски .
.
Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, като обсъди
наведените доводи и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивникът е обосновал оплакването си с доводите, че ищецът заема ръководна
длъжност ,а съдът неправилно приел противното.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че процесната длъжност
-„организатор, ремонти и поддръжка“ при „Д. Ес. Б“ ЕООД, няма ръководен характер
по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. . Съгласно §1, т. 3 от ДР на КТ, „ръководство на
предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Въз основа на
длъжностната характеристика, в която са описани функциите и задълженията за длъжността
„-„организатор, ремонти и поддръжка“, съдът констатира, че на ищеца са възложени
дейности, които са организационни и изпълнителски, но не и засягащи ръководството на
част и/или етап от трудовия процес. Липсата на ръководен характер на длъжността съдът
извлича и от посочените организационни връзки на подчиненост и взаимодействие с
управляващия директор-пряк административен ръководител,а така също организационно
подчинен и на оперативното ръководство на предприятието-търговския управител .Налице е
опосреденост от други служители /освен прекия ръководител/стоящи в организационно-
йерархическата структура между длъжността на ищеца и изпълнителния директор на
ответното дружество,което изключва възможността да се приеме ,че ищецът е заемал
ръководна длъжност в ответното предприятие по смисъла на чл.328 ал.2 КТ във вр .с §1 т.3
ДР на КТ/в този смисъл реш..249 от 2013 г.,гр.д.1358/12 г.на ВКС,ІV ГО /.
КТ въвежда като основна предпоставка за възникване и за надлежното упражняване
на правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 от кодекса, наличието на нов договор за
управление. В своята констА.на практика Върховният касационен съд последователно
застъпва позицията, че целта на правната уредба е да бъде дадена възможност на новия
управляващ и представляващ предприятието да сформира собствен екип за постигане на
заложените в договора за управление цели.
Например в Решение № 481 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г., IV Г. О. на ВКС
приема: „при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с
ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали
бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение.
Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а
именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на
бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да
предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това
възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като
при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при
сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя е
предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се
предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ. "
Отговорността за изпълнение на поставените икономически цели и обвързването им с
конкретни резултати, носи изпълнителният директор и пределите на тази отговорност са
очертани в договора за управление. Този извод се налага и от значението, което отдава
2
законът на сключването на нов договор за управление на предприятието - от една страна на
факта, че е сключен такъв договор и от друга, на неговото съдържание. Новият договор за
управление и задълженията за постигане на конкретни икономически цели, поети от лицето,
на което е възложено управлението, поставят законовите предели, в които следва да бъде
упражнено правото по чл. 328, ал. 2 от КТ.
При законовата последователност на фактите - сключване на договор за управление и
прекратяването на трудовия договор със заповед, се налага изводът, че новият изпълнителен
директор, с оглед поетата бизнес задача, преценява, че следва да освободи служителя от
ръководния екип на предприятието за нейното постигане.
Преценката на новия управител/изпълнителен директор кои от служителите на
ръководни длъжности да продължат да работят в предприятието е обвързана с изпълнението
на новата бизнес задача и постигането на новите икономически резултати. Изводът е,че при
преценката на работодателя следва да се изходи от това,кое лице е подходящо в
подпомагането в дейността по изпълнение на заложената бизнес програма,а което не е, да се
прекрати трудовият му договор.
Следователно, фактът на наличието на нов договор за управление, винаги се
свързва с наличието на бизнес-задача, независимо дали тя е част от договора или пък е
инкорпорирана в други документи, стига да е налице връзка между тях и договора за
управление. В процесния договор за управление са налице клаузи установяващи наличие
на бизнес-план. В раздел ІІІ чл.5 договора за управление препраща към бизнес
план,одобрен на 15.09.2020 г.,съдържащ бизнес задачите,които са поставени за изпълнение
от новоначначения управител.Не е необходимо представяне на стратегия на управителя за
постигане на тези задачи.Задължителен елемент ,който трябва да съдържа договора за
управление е наличието на бизнес задача.
В заключение ,заповедта за уволнение е издадена при липса на една от предпоставките
по чл. 328, ал. 2 от КТ-уволнен е служител,който не е заемал ръководна длъжност, което
прави незаконно извършеното уволнение .
Поради съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд,решението следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв.които следва да се присъдят.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението 07.07.2021 по гр. д. № 6407/2021 г. по описа на СРС,
79 с-в
ОСЪЖДА „Д. Ес. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ******* да заплати на А.. СТ. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 2 000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4