№ 335
гр. Плевен, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430201027 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-3391-
000148/13.05.2024г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, 2-ро РУ, с което на
Б.А.М. с ЕГН ********** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-
во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
лева за това, че на 16.04.2024 година в гр. Плевен, ул. „***“ до *** с посока на
движение с. *** управлявал лек автомобил „***а“ с рег. № ***, собственост
на А.Б.М. без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е
оборудван автомобила – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В
жалбата е релевирано оплакване, че жалбоподателят не е извършил
нарушението за което е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован се явява лично и
поддържа изложеното в жалбата възражение за незаконосъобразност на
обжалваното.
1
Ответната страна не се представвява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 16.04.2024 година около 15:38 часа полицейските служители С. С. А.
и Г. Р. Г. изпълнявали служебните си задължения, свързани с осъществяване
контрол на автомобилния транспорт в гр. Плевен. Двамата се придвижвали
със служебен автомобил по ул. „***“, когато забелязали, че водачът на
управляваното пред тях МПС - лек автомобил „***а“ е без поставен
обезопасителне колан по време на движение. Подали звуков сигнал и водачът
на лекия амтомобил „***а“ – жалбоподателят М. спрял, като непосредствено
преди това се пресегнал рязко и предприел действие по поставяне на
обезопасителния колан. За констатираното нарушение, актосъставителят А. в
присъствието на свидетеля Г. съставил против жалбоподателя Б. А. М. АУАН
№1131176/16.04.2024 година, в който изложил отразената по-горе фактическа
обстановка и като нарушена посочил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от НК.
Въз основа на така съставения АУАН, на 13.05.2024 година било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на Б.А.М. с ЕГН
********** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за
извършено на 16.04.2024 година в гр. Плевен нарушение по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и
категоричен начин след анализ на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът прие с доверие показанията на актосъставителя А. и
свидетеля Г., като логични, убедителни и непротиворечиви досажно
релевантните за делото факти. Посочените свидетели са очевидци на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, вниманието им е било
насочено конкретно към спазване правилата по ЗДвП от водачите на моторни
превозни средства с оглед изпълняваните от тях служебни функции, имали са
добра видимост поради местоположението им и дневната светлина, а и не са
налице основаниея да се приеме, че същите са предубедени и/или
заинтересовани. Актосъставителят А. и свидетелят Г. категорично и
недвусмислено твърдят, че жалбоподателят не е ползвал обезопасителен
колан по време на движение, с какъвто е бил оборудван автомобила и че след
като забелязал полицейските служители рязко се пресегнал, за да постави
същия, но в бързината не успял да го постави правилно. Свидетелят Г. излага
свои непосредствени впечатления, според които, когато бил спрян за
проверка, М. казал: „Ето аз сега съм с колан“. Показанията на
2
актосъставителя и свидетеля кореспондират изцяло с приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение
АУАН №1131176/16.04.2024 година, възражение от Б. А. М., писмо рег. №
339100-4759/26.06.2024г., ведно с придружаващите го заверено копие на
заповед № 316з-2700/28.06.2024г. на Директора на ОДМВР-Плевен.
Съдът обсъди и дадените от жалбоподателя обяснения, като съобрази,
че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След ги
прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото
доказателствен материал, намери, че са неубедителни и са израз единствено
на предприетата защитна теза. Съдът констатира, че в тяхна подкрепа са
единствено показанията на свидетелката В.Р.М., която е пътувала на предна
дясна седалка в управлявания от жалбоподателя лек автомобил и твърди, че
когато полицейските служители спрели моторното превозно средство за
извършване на проверка казали, че водачът (жалбподателят) е управлявал без
поставен обезопасителен колан, но това не било така. Съдът не приема с
доверие показанията на свидетелката М.а, като намира същите за
необективни и повлияни от близката семейна връзка с жалбоподателя
(съпруга/съпруг)
Липсата на кореспондентност между показанията на свидетелите А. и Г.
от една страна и обясненията на жалбоподателя от друга, не могат да бъдат
преодоляни и черз извършените очни ставки в хода на съдебоното следствие
между Б. А. М. и С. С. А. и между Б. А. М. и Г. Р. Г., но поради изложеното
по-горе фактическо обсъждане, съдът не възприема за обективни обясненията
на жалбоподателя М..
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят Б.
А. М. е автор на нарушението по чл. 137А от НК. Приложимата санкционна
разпоредба - чл.183, ал.4, т.7, пред. 1-во от ЗДвП предвижда санкция в размер
на 50,00 лева за лицата, които не изпълняват задължението за използване на
предпазен колан. В случая административно-наказващият орган правилно е
определил и наложил наказание на жалбоподателя, което съответства, както
по вид, така и по резмер с предвиденото от законодателя.
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни по
материя, място и степен орган по аргумент на приобщеното към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК заверено
копие на заповед № 316з-2700/28.06.2024г. на Директора на ОДМВР-Плевен.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да предпоставят отмяна на обжалваното НП.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
което и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление №
24-3391-000148/13.05.2024г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, 2-ро РУ
следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
3
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63,
ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 24-3391-000148/13.05.2024г.
на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, 2-ро РУ, с което на Б.А.М. с ЕГН
********** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1-во от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за
извършено на 16.04.2024 година в гр. Плевен, ул. „***“ до *** нарушение по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4