Р Е Ш Е Н И Е № ...
гр. Враца, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: ИВАН МАРИНОВ
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
с
участието на секретар Мария Ценова и прокурор Силвия Миленкова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Младенова ЧНД № 471 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА и е образувано въз основа на Европейска заповед за
арест, издадена на 28.08.2019 г. от Трибунал Констанца, Румъния, с която се
иска предаване на българския гражданин Б.Н.П., EГН: **********, с
адрес: ***, с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода в размер на 6
години и 8 месеца /с остатък 5 години, 9 месеца и 29 дни/ по наказателна
присъда на Трибунал Констанца № 53/05.02.2019 г., потвърдена с решение №
689/Р/03.07.2019 г. на Апелативен съд Констанца.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Враца изразява становище, че макар да са
налице основанията за допускане предаването на лицето, то в случая може да бъде приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА – българският съд да откаже изпълнението на ЕЗА и да приеме да се
приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода, наложено на
български гражданин от съда на издаващата държава.
Защитникът
на исканото лице – адв. Е.Г., изразява становище, че липсват основания за
предаването на искането лице на властите на Румъния. Като аргумент за това изтъква, че по делото се съдържат доказателства, че исканото лице
не е участвало в процеса, в който е постановена наказателната присъда на
Трибунал Констанца, като се е намирало в Република България по това време.
Поддържа, че некоректно е отразено в ЕЗА и в писмото от Трибунал Констанца, че Б.П.
е присъствал лично на водения срещу него процес, както и че е представляван от
защитник. Посочва, че Л. Б., за която е посочено, че е получила препис от
първоинстанционното решение, не е уведомила исканото лице за това, вследствие
на което Б.П. не е имал възможност да обжалва същото, като изложи собствените
си аргументи. Излага и съображения, че не са изпълнени изискванията на чл. 37,
ал. 1, т. 6 ЗЕЕЗА, като не е посочено как е формирано общото наложено наказание и наказанието за всяко едно от
извършените престъпления, в които е обвинено лицето, както и че не е конкретизирана
формата на участие на лицето в престъпленията. Поддържа, че не е налице и
обстоятелството деянието, за което е издадена заповедта да съставлява
престъпление и по законодателството на Република България. Прави искане да бъде
отказано изпълнението на ЕЗА и да бъде отменена мярката за неотклонение по
отношение на Б.П.. Алтернативно поддържа, че е налице основание за приложение
на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА за отказ за предаване на исканото лице и
привеждане в изпълнение в Република България на наложеното наказание. Прави
искане на основание чл. 44, ал. 9 ЗЕЕЗА мярката за неотклонение на Б.П. да бъде
изменена в по-лека до приключване на това производство. Алтернативно прави
искане и на основание чл. 52, ал. 1 ЗЕЕЗА да бъде отложено предаването на
лицето на румънските власти.
Исканото лице, след
разясняване на процедурата при съгласие за предаване на издаващата държава, в
съдебно заседание на 11.12.2020 г. не дава доброволно съгласие да бъде предаден
на властите на Румъния, както и не се
отказва от принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА. В същото съдебно заседание заявява, че се намира в
Република България от 2018 г., след като е бил освободен от властите в Румъния.
Поддържа, че е бил задържан в Румъния за трафик на мигранти, но не е бил
призоваван за съдебно заседание и не знае, че е осъден. Изразява желание
постановената спрямо него присъда в Румъния да бъде изпълнена в Република
България. В съдебно заседание на 29.12.2020 г. поддържа казаното от защитника
си, изразява становище, че не са налице предпоставките за предаването му на властите на Румъния,
че не е извършил престъпленията, за които е осъден, и моли да не бъде предаван
на румънските власти. В последната
си дума прави искане за по-лека мярка за неотклонение. Липсата на
заявено от страна на исканото лице доброволно съгласие предпоставя
производството да продължи реда на чл.
44 ЗЕЕЗА.
В съдебно заседание на
11.12.2020 г. от защитата на исканото лице са представени писмени доказателства.
От лист за преглед на пациент № 107740/08.10.2020 г. се установява, че на В. Б.
П. – майка на Б.Н.П., е поставена диагноза: счупване на долния край на лъчевата
кост, като е извършена репозиция от медицинско лице и ѝ е поставена
гипсова шина. Прието е като доказателство и Експертно решение № 1303/03.06.2015
г. на ТЕЛК, видно от което компетентният здравен орган е определил на В. Б. П.
54 % трайно намалена работоспособност
със срок 3 години, тъй като същата е диагностицирана с хипертонично сърце със
застойна сърдечна недостатъчност, артериална хипертония II степен, лявокамерна диастолна дисфункция,
постоперативен хипотиреоидизъм, дислипидемия, двустранен хроничен пиелонефрит,
полип на маточната шийка и тялото на матката. Представени са и клинична
епикриза от 05.05.2005 г., издадена от лекар при МБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
ЕАД по повод извършена операция на В. Б. П., лист от ехография на щитовидна
жлеза от 18.11.2019 г., издаден от лекар при V-та МБАЛ София АД, 3 бр. амбулаторни листове от
06.02.2020 г., 22.04.2020 г. и 02.10.2020 г., както и личен картон при лечение
с антикоагулант, издаден от МБАЛ "НКБ" ЕАД – София на В. Б. П..
По делото е приета
като доказателство характеристика на исканото лице Б.Н.П., съставена от Е. Е.
Д. – негов колега, на 08.12.2020 г.
В съдебно заседание на
11.12.2020 г. по искане на представителя на Окръжна прокуратура – Враца е
прието като доказателство и писмо изх. № 107974/07.12.2020 г. от Софийски
районен съд, НО, 18 състав, от което се установява, че НОХД № 7494/2019 г. по
описа на СРС, по което подсъдим е Б.Н.П. по обвинение за престъпление по чл.
144, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.01.2021 г.
Врачански
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
изложените от страните съображения, намира следното:
Видно от представената Европейска заповед за арест с наказателна
присъда на Трибунал Констанца № 53/05.02.2019 г., потвърдена с решение №
689/Р/03.07.2019 г. на Апелативен съд Констанца, българският гражданин Б.Н.П. е бил признат за виновен в извършени общо 8 престъпления –
4 по чл. 263, ал. 1 и ал. 2, б. „а“ и „б“ от Наказателен кодекс на Румъния –
трафик на мигранти, и 4 по чл. 262, ал. 1 от Наказателен кодекс на Румъния –
измамно преминаване на държавната граница на Румъния, при утежняващи
обстоятелства – извършване на деянието от три или повече лица заедно и при
извършване на деянията в условията на множественост на престъпленията, за които му е наложено наказание лишаване от свобода в размер
на 6 години и 8 месеца, които са намалени с 10 месеца и 1 ден –
времето на превантивно задържане и арест от 21.08.2017 г. до 22.06.2018 г.,
като присъдата, която остава да бъде изпълнена е в размер на 5 години, 9 месеца
и 29 дни лишаване от свобода. Въз основа на това е била издадена и Европейска заповед за арест на 28.08.2019 г. от
Трибунал Констанца, Румъния, с цел предаване на Б.Н.П. на компетентните органи на издаващата държава за изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА в рамките на развилото се производство съдът
е длъжен да извърши проверка на условията за предаване по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА, на основанията за
отказ по чл. 39 или чл. 40 ЗЕЕЗА, както
и на основанията за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на
заповедта по чл. 52 ЗЕЕЗА.
На
първо място съдът приема, че ЕЗА е издадена в писмена форма, от компетентен
орган на съдебната власт в Румъния /Трибунал Констанца/ и съдържа необходимите
реквизити, визирани в чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА – достатъчна идентификация на
исканото за предаване лице; наименование, адрес, телефон, факс и електронен
адрес на издаващия орган; влязлото в сила решение с правните последици на
присъда; обстоятелствата при които е
извършено престъплението, индивидуализирани по време, място и степен на участие
на исканото лице, характера и правната квалификация на деянието, вида и размера
на наложеното наказание съгласно закона на издаващата държава. Европейската заповед за арест е придружена с превод на
български език.
Неоснователно
е възражението на защитата, че не са изпълнени изискванията на чл. 37, ал. 1,
т. 6 ЗЕЕЗА, като не е посочено как е формирано общото наложено наказание и наказанието за всяко едно от
извършените престъпления, в които е обвинено лицето, както и че не е
конкретизирана формата на участие на лицето в престъпленията. Изискването на
чл. 37, ал. 1, т. 6 ЗЕЕЗА е да бъде посочено наложеното наказание, ако има
влязла в сила присъда, което в случая е сторено от органа, издал ЕЗА, като също
обстоятелствено и пълно е отразена и степента на участие на исканото лице във
всяко едно от престъпленията, за които е осъден.
Налице
са и предпоставките по чл. 36 ЗЕЕЗА. От изложените в ЕЗА факти е видно, че Б.Н.П.
е признат за виновен в това, че на 20/21.07.2017 г. той е транспортирал заедно
със своя сънародник Д. Д., използвайки две превозни средства с висока
проходимост /Мицубиши Паджеро ВР *** ВТ и Мерцедес ML СА *** ХТ/, група от неидентифицирани мигранти и това
е било наблюдавано в пространството на гора Думбравени, като групата се
ръководи пряко от Д. Д., но също така и от него, и преминал през зелената
граница в споменатия район – престъпления по чл. 263, ал. 1 и ал. 2, б. „а“ и
„б“ от Наказателен кодекс на Румъния – трафик на мигранти, и по чл. 262, ал. 1
от Наказателен кодекс на Румъния – измамно преминаване на държавната граница на
Румъния; на 22.07.2017 г. е транспортирал с „Форд Ван Транзит“, регистриран в
България под № М-*** ВВ, група от 19 мигранти, с които фактически преминал,
заедно със сънародника си Д. Д., над „зелената“ граница в района на Думбравени,
терминали 238-250, имайки необходимите условия за движение по обществени
пътища, осигурени от закупуване от С. С. на винетка, от станцията от митница
Гюргево, в близост до граничния пункт за преминаване на граница, изпълнена
дейност и със съща цел – престъпления по чл. 263, ал. 1 и ал. 2, б. „а“ и „б“
от Наказателен кодекс на Румъния – трафик на мигранти, и по чл. 262, ал. 1 от
Наказателен кодекс на Румъния – измамно преминаване на държавната граница на
Румъния; на 15/16.08.2017 г. по същия начин като на 22.07.2017 г. и съответно
на 20/21.07.2017 г. като превозвач на мигрантската група, пътувал заедно с Д.
Д. с превозни средства с висока проходимост /Мицубиши Паджеро ВР *** ВТ и
Мерцедес ML СА *** ХТ/, преминавайки
„зелената“ граница между терминали 244-245, на 150 м. от терминал 244, въвел в
страната неопределен брой нелегални мигранти, от които 17 са открити в Каракал,
дейност очевидно подчинена на същата цел и при същите условия, според същия „modus operandi“ – престъпления
по чл. 263, ал. 1 и ал. 2, б. „а“ и „б“ от Наказателен кодекс на Румъния –
трафик на мигранти, и по чл. 262, ал. 1 от Наказателен кодекс на Румъния –
измамно преминаване на държавната граница на Румъния; на 18.08.2017 г. заедно с
подсъдимите С. С. /вървящ отпред/ и Д. Д. /водач на втора кола/, сънародници,
ръководел, насочвал и транспортирал в качеството на автор /има ролята на
превозвач/съветник/, 25 сирийски граждани, заедно с които преминал „на зелено“
държавната граница на Румъния в района на Думбравени, окръг Констанца, като по
този начин застрашил живота на мигрантите, като преминавал на незастроена за
тази цел земя, през нощта, с автомобили, които не са пригодени за такъв брой
пътници, които били претъпкани над капацитета на колите вътре, факт, който
предизвикал например счупване на колелата на една от колите, като всички
дейности са извършени с цел получаване на преки финансови ползи – престъпления
по чл. 263, ал. 1 и ал. 2, б. „а“ и „б“ от Наказателен кодекс на Румъния –
трафик на мигранти, и по чл. 262, ал. 1 от Наказателен кодекс на Румъния –
измамно преминаване на държавната граница на Румъния. Съобразно фактическото
описание на деянията се налага извод, че те съставляват престъпление и по
законодателството на Република България. Посочените от издаващата държава факти
за престъпленията сочат на извод, че те съответстват на престъпния състав на
чл. 280 от българския Наказателен кодекс, за който се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до десет
хиляди лева, т.е. налице е двойна наказуемост на деянията съгласно разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 ЗЕЕЗА. От изложеното следва, че са налице условията на чл.
36 ЗЕЕЗА, тъй като размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е не
по-малко от 4 месеца и е изпълнено изискването за двойна наказуемост на деянията.
Тъй като ЕЗА е издадена с цел изтърпяване на наложено наказание в
размер на 6
години и 8 месеца /с остатък 5 години, 9 месеца и 29 дни/ лишаване от свобода, то не са налице
хипотезите на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА за предоставяне на гаранции
от издаващата държава.
На
следващо място съдът констатира, че не са налице абсолютните основания за отказ
за изпълнение на ЕЗА, визирани в чл. 39 ЗЕЕЗА, а именно: престъплението, за
което е издадена ЕЗА, не е амнистирано в Република България, макар и да попада
под нейната наказателна юрисдикция по аргумент от чл. 4, ал. 1 НК и чл. 35, ал. 1 и 2 НПК; по делото липсват доказателства исканото лице Б.Н.П.
да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд
или на съда на трета държава членка на ЕС, нито пък той е малолетен съгласно
българското законодателство.
По чл. 40 ЗЕЕЗА – в този
текст са предвидени относителните основания за отказ от изпълнение на Европейската заповед за арест, т.е. хипотезите, при
наличието на които българският съд може да откаже предаването на лицето. Съдът
намира, че в случая не са налице основанията на чл. 40, ал. 1, т. 1, 1а, 2, 3 и 5.
В
ЕЗА изрично е отбелязано, че лицето е присъствало лично на делото, в резултат
на което е било взето решението. Съдът съобрази доводите на защитата, че
исканото лице не е присъствало при разглеждане на делото, като на основание чл.
44, ал. 4 ЗЕЕЗА беше изискана и приета допълнителна информация от издаващата
държава – Румъния, относно това обстоятелство. На електронната поща на съда на
23.12.2020 г. е получено писмо от Трибунал Констанца, Наказателен отдел, от 16.12.2020
г., с информация по дело № 6877/118/2017 г. От същото се установява, че Б.П. е
присъствал лично при разглеждане на делото /наказателно дело № 6877/118/2017
г./ на Трибунал Констанца, както при първоинстанционното му разглеждане, така и
при разглеждането му пред Апелативен съд Констанца. При първоинстанционния
процес исканото лице е призовавано за всеки съдебен срок, по време на
предварителния арест призовките му са били връчвани в мястото на задържане –
Затвор Констанца Поарта Алба, след освобождаването му под домашен арест,
призовките са били изпращани на адреса в общ. ***, където той живеел под наем,
заедно с останалите обвиняеми. След като мярката домашен арест била заменена с
мярка за съдебен контрол призовките били изпращани на адрес: мест. ***, където
лицето живеело под наем. В искането за обжалване, формулирано от защитника на
осъдения, за съобщаване на процесуалните документи е бил посочен адрес,
професионално седалище на адвокат А. А.: общ. ***, като лицето е било призовано
и на адреса мест. ***. Посочено е, че Б.П. е бил представляван от избран
защитник и пред двете съдебни инстанции, като по време на процеса е било
осигурено присъствието и на преводач на български език. Съобщаването на
съдебното решение за осъждане е било извършено в писмена форма на адреса в
мест. ***, като съобщението е било връчено на 11.02.2020 г. на лицето Б. Л.,
което живеело с Б.П.. Отразено е и че исканото лице е уведомено за решението на
Трибунал Констанца № 53/05.02.2019 г., в съдържанието на което се споменава, че
подлежи на обжалване, като съгласно закона срокът за обжалване е бил 10 дни от
съобщаването на протокола от решението. Б.П. законно е оспорил наказателната
присъда чрез избрания си защитник.
Следва
да бъде отбелязано и че от представения превод по делото на Удостоверение за
освобождаване № C 27098 от 26.01.2018 г. се
установява, че Б.П. е бил арестуван на дата 21.08.2017 г. от органите на
Окръжния инспекторат на Полицията в Констанца въз основа на Заповед №
98/22.08.2017 г. за превантивен арест, и че същият е освободен на дата
26.01.2018 г., като превантивното му задържане е заменено с домашен арест с
установен адрес за домашен арест: България, гр. ***. Видно от отразеното в
Европейската заповед за арест наложеното наказание на Б.П. е намалено с 10
месеца и 1 ден – времето на превантивно задържане и арест от 21.08.2017 г. до
22.06.2018 г., следователно исканото лице е било под домашен арест до
22.06.2018 г. Посоченото в Удостоверението за освобождаване и в ЕЗА касае
събития, случили се през 2018 г., а наказателна присъда на Трибунал
Констанца е постановена на дата 05.02.2019 г. и е потвърдена с решение от
03.07.2019 г. на Апелативен съд Констанца. Посоченото в Удостоверението за освобождаване не може само по себе
си да докаже, че по време на съдебния процес, воден срещу него в Румъния,
исканото лице не се е намирало на нейна територия, а в Република България.
Настоящият
съдебен състав намира, че в процеса не е доказано твърдението на защитата и на
исканото лице, че същото не е участвало лично в съдебния процес, по който е
постановена влязлата в сила присъда, като възражението в тази насока е
неоснователно. Неоснователен се явява и доводът на защитата, че лицето не е
представлявано от защитник по време на процеса и не е имало възможност да
обжалва постановената първоинстанционна присъда. В писмото от Трибунал
Констанца, Наказателен отдел, от 16.12.2020 г. изрично е отбелязано, че Б.П. е
бил представляван от избран защитник и пред двете съдебни инстанции, както и че
по време на процеса е било осигурено присъствието и на преводач на български
език, като същият законно е оспорил наказателната присъда чрез избрания си
защитник, който е получил препис от решението на посочен по делото адрес,
професионално седалище на адвоката.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че няма основание за
приложение на чл. 40, ал. 2 ЗЕЕЗА.
Същевременно съдът приема, че е налице факултативното основание по чл.
40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА за отказ да бъде
изпълнена ЕЗА. Видно от данните по делото исканото лице е български гражданин,
който живее постоянно в Република България.
Същият работи във фирма, която се занимава с транспорт в страната и чужбина,
като се грижи за децата си и своята майка, която страда от множество
заболявания. Същевременно липсват данни за трайна социална, културна, трудова,
езикова или друг вид обвързаност на лицето с издаващата държава към настоящия
момент. Освен това и самото лице изрично желае да изтърпи наложеното му от румънския съд наказание лишаване от свобода в
затворническо заведение на територията на Република България.
Имайки предвид тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че
изтърпяването на наказанието в чуждата държава би рефлектирало в негативна
степен, много по-висока от тази, която предполага тежестта на наложената
наказателна санкция. Изолирането на осъдения не само от обществото, но и от
родината му, би довело до поставянето му в чужда езикова и културна среда и би
създало силно и нежелано за целите на наказанието лишаване от социално общуване
и сериозно ограничаване на възможността за срещи със семейството му. Съдът отчете и
обстоятелството, че в Република България възможностите за ресоциализацията на лицето
след изтърпяване на наложеното наказание са по-големи в сравнение с тези, ако
изтърпи наказанието в издаващата държава Румъния, откъсвайки се
за един твърде голям период от време от естествената си среда. Ето защо съдът
прецени, че следва да приеме да се приведе в изпълнение присъдата на издаващата
държава, като най-благоприятен за българския гражданин вариант. За тази цел на основание чл. 44, ал. 10 и 11 ЗЕЕЗА след влизане на
настоящото решение в сила следва да се изпрати препис от него на Окръжна
прокуратура – гр.Враца за внасяне на предложение
по реда на чл. 457, ал. 2-5 НПК.
Не е без значение и обстоятелството,
че в Република България против поисканото
за предаване лице има висящо към настоящия момент наказателно производство за престъпление,
различно от посоченото в ЕЗА – по чл.
144, ал. 3, предл. 1, във вр. с ал. 1 НК, за което е внесен обвинителен акт и е
образувано НОХД № 7494/2019 г. по описа на СРС, като делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2021 г. Изтърпяването на
наложеното наказание в Република България би способствало и за законосъобразното
и навременно приключване на това наказателно производство, без да се налага
отлагане на предаването на лицето или изпълнение на ЕЗА под условие по смисъла
на чл. 52 ЗЕЕЗА.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 9 ЗЕЕЗА задължава съда да се произнесе
служебно и по мярката за неотклонение, която да остане в сила до приключване на
процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието. Настоящият
съдебен състав счита, че най-адекватна по отношение на исканото лице до привеждане в изпълнение на наложеното от румънския съд наказание лишаване от свобода, се явява
най-тежката от мерките за неотклонение –
задържане под стража. С оглед на това и
на основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА следва да бъде взета по отношение на Б.Н.П.
мярка за неотклонение задържане под стража до приключване на процедурата по
привеждане в изпълнение на наказанието.
Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 7 и 8, във вр. с чл. 40, ал. 1, т.
4
ЗЕЕЗА, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТКАЗВА да изпълни Европейска заповед за арест, издадена на 28.08.2019 г.
от Трибунал Констанца, Румъния, с която се иска предаване на българския
гражданин Б.Н.П., EГН: **********, с адрес: ***, с цел изпълнение на наказание лишаване от
свобода в размер на 6 години и 8 месеца /с остатък 5 години, 9 месеца и 29 дни/
по наказателна присъда на Трибунал Констанца № 53/05.02.2019 г., потвърдена с
решение № 689/Р/03.07.2019 г. на Апелативен съд Констанца.
ПРИЕМА да се приведе в
изпълнение от Окръжна прокуратура – гр. Враца наказанието от 6 години и 8
месеца /с остатък 5 години, 9 месеца и 29 дни/ лишаване от свобода,
наложено на Б.Н.П. с наказателна
присъда на Трибунал Констанца № 53/05.02.2019 г., потвърдена с решение №
689/Р/03.07.2019 г. на Апелативен съд Констанца.
ВЗЕМА мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на Б.Н.П., като същата е в
сила до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието от
6
години и 8 месеца /с остатък 5 години, 9 месеца и 29 дни/ лишаване от
свобода.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 5-дневен срок от днес пред Апелативен
съд – София.
След влизане на решението в
сила незабавно да бъде уведомен издаващият орган
– Трибунал
Констанца, Румъния.
След влизане на решението в сила, заверени преписи от него да се
изпратят незабавно на Върховна касационна прокуратура, Министерство на
правосъдието на Република България и на Окръжна прокуратура – гр.
Враца
за внасяне на предложение по реда на чл. 457,
ал. 2-5 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.