Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.05.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 13727 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 166279 от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. № 5492/2020 г., Софийски
районен съд, I
ГО, 43-ти състав е отхвърлил предявените от Т.П.Н. срещу „Т.С.“ ЕАД искове с
правно основание чл. 124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не е задължено по отношение на ответното
дружество за заплащането на сумата от 1 413,49 лв. – главница за доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., и сумата от
122,30 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 11.07.2016
г., поради изтекла погасителна давност, като за сумите е издаден изпълнителен
лист от 22.11.2016 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 19.08.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 40281/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, 70-ти състав, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 20178630400139 по описа на ЧСИ С.Х.,
рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. С оглед
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК ищцата е осъдена
да заплати на ответното дружество възнаграждение за защита от юрисконсулт в
размер на сумата от 100 лв.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Т.П.Н., подадена чрез адв. Н.К.,
в която се излагат оплаквания срещу неговата правилност по съображения за
допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, на
съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивната
жалбоподателка се противопоставя на възприетия в обжалваното решение извод за
прекъсване на давността с изпращането на съобщения за налагане на запор върху
банкови сметки в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД,
като оспорва да разполага със сметки в тези банки. Счита, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на
две години, в продължение на които взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, като подадените след този срок молби на „Т.С.“ ЕАД за
предприемане на действия по принудително изпълнение не водят до прекъсване на
давността. Предвид изложените съображения срещу правилността на
първоинстанционното решение жалбоподателката моли за неговата отмяна и
постановяването на решение, с което предявените искове бъдат уважен.
В
срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемото
дружество не е постъпил такъв.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
счита, че същото е правилно по следните съображения:
Съдът
е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл.
трето във вр. с чл. 439 ГПК от длъжника по изпълнението в производството по
изп. д. № 20178630400139 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, с който е поискано да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружеството вземанията, установени
в изпълнителен лист от 22.11.2016 г. поради изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК оспорването на вземането, във връзка с чието
принудително осъществяване е образувано изпълнителното производство, може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По
делото е представена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 19.08.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 40281/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, 70-ти състав, с която Т.П.Н. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 1 413,49 лв. – цена на доставена топлина енергия в периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за забава за периода от 20.07.2016 г.
до окончателното погасяване на задължението, сумата от 122,30 лв. – законна
лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 11.07.2016 г., и сумата от
330,72 лв. – разноски за заповедното производство. Срещу
заповедта за изпълнение от 19.08.2016 г. от длъжника не е подадено възражение
по чл. 414 ГПК, като след влизането ѝ в сила въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист от 22.11.2016 г.
Въз
основа на издадения в полза на „Т.С.“ ЕАД изпълнителен лист от 22.11.2016 г. на
12.01.2017 г. е образувано изп. д. № 20178630400139 по
описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд,
с която на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния
изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, както и определяне на начина
на изпълнението. На 31.01.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и
„БАНКА ДСК“ ЕАД, като на 02.05.2017 г. такова съобщение е изпратено и до
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД. В резултат на наложения запор върху
средствата по банковите сметки на длъжника в „БАНКА ДСК“ ЕАД на 14.02.2017 г. от
банката е извършено плащане по изпълнителното дело в размер на сумата от 41,69
лв. На 04.01.2018 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим
имот на длъжника, находящ се в гр. София. С молба вх. № 2805/14.01.2019 г.
взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки, трудово
възнаграждение и пенсията на длъжника.
Процесните
вземания за заплащането на цена на доставена топлина енергия в периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и за законна лихва за забава върху нея за
периода от 15.09.2015 г. до 11.07.2016 г., са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, чиито
задължителност за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на
установеното със заповедта правно положение и забрана за пререшаване на
въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго,
налага извода, че тези вземания се погасят с петгодишна давност, която започва
да тече от влизане в сила на заповедта – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията към т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като в
тълкувателното решение като такива изрично са посочени действията по насочване
на изпълнението върху определено имущество на длъжника чрез налагане на запор
или възбрана, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Първият
път, когато погасителната давност по отношение на процесните вземания е била
прекъсната след влизане в сила на заповедта за изпълнение е на 31.01.2017 г. с изпращането
на съобщение за налагането на запор върху средства по банкови сметки на
длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „БАНКА ДСК“ ЕАД по изп. д. № 20178630400139
по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с открита на нейно име сметка в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не осуетява прекъсването на давността, доколкото изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата,
при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК
отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор, съответно води до прекъсване на давността – в този смисъл т.
5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 Г. по тълк. дело № 3/2015 г. по
описа на ОСГТК на ВКС. Новата давност е прекъсната на 14.02.2017 г. с
извършването на плащане по изпълнителното дело от трето задължено лице, когато
в резултат на наложения запор върху банковата сметка на длъжника в „БАНКА ДСК“
ЕАД от банката е извършено плащане в размер на сумата от 41,69 лв. По-нататък
давността е била прекъсната на 02.05.2017 г. с изпращането на съобщение за налагане
на запор върху средствата по банкова сметка *** „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД. Неоснователно е възражението на въззивната жалбоподателка, че изпращането
на съобщение за налагане на запор до „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД не води
до прекъсване на давността, тъй като тя не разполагала с открита на нейно име в
тази банка, доколкото последното твърдение се опровергава от представеното като
писмено доказателство по делото съобщение изх. № 80217/17.05.2017 г. на банката
с посочен в него номер на банковата сметка на длъжника, както и с оглед на
това, че изпращането на запорно съобщение до банка се третира като действие по
налагане на запор и в случаите, при които длъжникът няма сметка в съответната
банка. Новата давност е прекъсната на 04.01.2018 г. с налагането на възбрана
върху недвижим имот на длъжника. За последен път погасителната давност е
прекъсната на 14.01.2019 г., когато взискателят е поискал налагането на запор
върху банкови сметки, трудово възнаграждение и пенсията на длъжника. За периода
от последното прекъсване на давността до датата на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция не е изминал период, надвишаващ приложимия
давностен срок, което налага извода, че процесните вземания не са погасни по
давност.
При
изложените съображения и предвид съвпадането на изводите на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
При
неоснователност на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивника за
настоящото производство. Въззиваемото дружество не претендира разноски в
производството пред въззивната инстанция, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 166279 от 03.08.2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 43-ти състав,
постановено
по гр. д. № 5492/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Особено мнение на съдия
А.Александрова по гр.д.№ 13727/20 г., СГС, IV-г с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството от съдебния състав, че влязлата в сила заповед за
изпълнение има за последица прилагането на петгодишната погасителна давност по чл.117,
ал.2 ЗЗД за погасяване на вземанията.Съгласно цитираната разпоредба ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.Изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед
за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е издаден
в рамките на производство, което е част от изпълнителния процес без да е
проведено състезателно исково производство и без да е установено със силата на
пресъдено нещо съществуването на вземането на кредитора.Макар да се ползва със
стабилитет, влязлата в сила заповедта за изпълнение не може да се приравни на
съдебно решение.Това становище не променя крайния извод за неоснователност на
иска по чл.439, ал.1 ГПК поради обстоятелството, че от последното прекъсване на
давността до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не е
изтекла тригодишната погасителна давност.
СЪДИЯ:
/А.Александрова/