Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 278 26.08.2014
год. гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и шести
август 2014 год.
В закрито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д. ДЯКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 973 по описа за 2013 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 251 от ГПК,а в условията на евентуалност по чл. 247 от ГПК въз основа на подадена от И.А.Ч.,ЕГН
**********,от с.П.Г. молба рег.№ *907/24.07.2014
год. за тълкуване на решение № *64/10.07.2014 год. по гр.д.№ 973/2013
год.,респективно поправка на очевидна фактическа грешка в решение № *64/10.07.2014 год. по гр.д.№
973/2013 год.
Изложени са доводи,че съдът е
приел наличието на предпоставките за признаване на частична трансформация при
придобиване на спорните недвижими имоти досежно
сумата от 3 633 лв.,след което необяснимо е определил собствената на ищеца
идеална част в размера от 23 602/231 206.Според ищеца Ч.
горната дроб в процентно отношение съответствала на 10.2% ид.ч. от имотите,което от своя страна сочело ,че разликата
от близо 90 % е собствена на ответницата.В обжалваното решение било прието,че
общата стойност на полученото в обезщетение имущество възлиза на сумата от
35589 лв.,от която срещу лично такова на
ищеца в размера от 3 633 лв.,т.е. негова лична собственост е идеална част
от 3 633/35 598.Разликата от 31956/35589 ид.ч.
били съпритежание на страните в режим на СИО ,а след
прекратяването й всеки от бившите съпрузи получил по 15 978/35589 ид.ч.С оглед на горното ищеца би следвало да се легитимира
като собственик на 3 633/35 589 +
15 978/35 589 = 19 611 /35 589 ид.ч.,или 55.1%
от собствеността на имотите.Неясно за молителя,съдът съпоставил стойностите на
имотите:първоначална при учредяване на ЖСК и окончателна при ликвидирането
й,приета за формална величина и уважил претенцията в размера от 23 602/231
206 ид.ч.
С оглед на горното се иска на
основание чл. 251 от ГПК да бъдат отстранени посочените неясноти в съдебния акт
с решение за неговото тълкуване,респективно ако бъде констатирано
несъответствие между действителната воля
на съдебния състав и тази,обективирана в съдебния
акт,решението да бъде поправено,като на ищеца бъде присъдена частта от спорните
имоти,която съответства на приетото в мотивите на решението.
Ответницата
Р.Г.Ч. *** счита искането по чл. 251 от ГПК за недопустимо,тъй като решението
не било влязло в сила,поради поради подадената от молителя въззивна
жалба.
Молбата
по чл.251 от ГПК е допустима,тъй като изхожда от заинтересована страна по
делото и тълкуване
може да се иска до момента, в който съдебното решение е изпълнено.Допустима е и
молбата по чл.247 от ГПК,тъй като изхожда от заинтересована
страна по делото ,а поправката на очевидна фактическа
грешка не е ограничена със срок.
Разгледани
по същество ,исканията както за тълкуване,така и за поправка на съдебния акт за
неоснователни.
относно искането
по чл. 251 от ГПК:
Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно
тълкуване, на което подлежи решение,
което е неясно или двусмислено
и този му порок е обективиран в постановения
от съда диспозитив,посочен като част от съдържанието
му по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат
само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива
на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе
действителната воля на съда, който го е постановил и се налага,тъй като поражда
съмнения за неговото правилно приложение. Недопустимо е по пътя на тълкуването
да се иска признаване на нови факти, респективно постановяване на нещо различно
от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. Защитата на страната срещу неправилни според нея фактически и правни изводи на съда, изложени
в мотиви към решението (чл.236 ал.2 от ГПК) се реализира по пътя на въззивното обжалване.
Молителя се позовава на неяснота
във връзка с размера на притежаваните от него идеални части от спорните
недвижими имоти,т.е. че е възникнал спор за точния смисъл на решението за обема на вещните му права на собственост,както
и на неяснота за размера на правата на всяка от страните,понастоящем бивши
съпрузи в спорните недвижими имоти . В случая решението не се
нуждае от тълкуване. Волята на съда е ясно
изразена и обусловена от установената по делото фактическа
и правна страна относно стойността на отчужден недвижим имот,стойността
на предоставено имотно обезщетение,придобивна
стойност на имотите във връзка с извършена преоценка съобразно нови нормативни
изисквания по повод снабдяване с
нотариални актове,обусловили преизчисленията и от
съда при запазено съотношение на стойностите от отчуждителното производство -3633/35589
ид.ч. и тези към момента на придобиване на
имуществото-23602/231206 ид.ч. ,т.е. собствената на
ищеца идеална част е математически еквивалента и се равнява и в двата случая
на 10.2 % .
Решението не поражда никакви съмнения относно действителното правораздавателно становище на съда. Диспозитивът му е ясен и съобразен с правомощията на съда и включва единствено елементите на дизпозитива на решение по чл.108 от ЗС, с което
отчасти се уважава и отчасти се отхвърля иска.
Истинската воля на съда във връзка с правата му е
съобразена със заявения придобивен способ и е ясно
посочена в диспозитива на съдебното решение -23 602/231 206 ид.ч. от недвижими имоти: апартамент и гараж,в жилищна сграда с административен адрес: гр.
Добрич, бул.”В.Л.” № * ,съставляващи транформирано
лично имущество по чл.21 ал.2 от СК (отм.).
С оглед
заявените с исковата молба основание и петитум на
претенцията,спорно по делото е било единствено правото на собственост на ищеца
с твърдяните правопораждащи
факти за преобразуване на лично имущество,обосноваващи придобиване на друго
имущество по способа,посочен в разпоредбата на чл. 21 ал.2 от СК (отм.).Предмет
на делото и съответно на съдържанието на диспозитива
на съдебния акт е собственическата легитимация на ищеца ,основана на
придобиване по трансформация.Недопустимо е по пътя на тълкуването да бъде
променяна волята на съда и на ищеца признавани права във връзка с придобивания
в режим на съпружеска имуществена общност,респективно с нейното
прекратяване,каквито същият по делото не е заявил за установяване.Доводите на
съда в мотивите във връзка с приложението на закона относно СИО са изложени като аргумент за неоснователност на
претенцията за изцяло лично притежание на имуществото по смисъла на чл. 21 ал.1
от СК (отм.),поради което и същата е частично уважена съобразно правилото на
чл. 21 ал.2 от СК (отм.).С решението нито се признават,нито се отричат права на ищеца,съответстващи на размера на
дяла му от прекратена имуществена общност,тъй като евентуално такова
произнасяне на съда би било недопустимо,като plus petitum.Правата
на собственост на ответницата пък въобще не са били предмет на спора и не са
били посочвани по размер в диспозитива на съдебния
акт,за да се твърди,че съдът е приел за нейно лично притежание 90% ид.ч. от имотите.
относно искането по чл. 247 от ГПК:
Явна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението.В случая становището на съда относно размера на
правата на ищеца по трансформация след посочените по-горе изчисления е точно
отразен в диспозитива на съдебното решение и не се
нуждае от поправка.
По изложените съображения,съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И.А.Ч.,ЕГН **********,от
с.П.Г. молба рег.№ *907/24.07.2014 год.
за тълкуване на решение № *64/10.07.2014 год. по гр.д.№ 973/2013 год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И.А.Ч.,ЕГН **********,от
с.П.Г. молба рег.№ *907/24.07.2014 год.
за поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № *64/10.07.2014 год.
по гр.д.№ 973/2013 год.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: