Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Горна Оряховица,20.07.2021
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
районен съд, трети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при участието на секретаря Анита Личева,
като разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. № 895 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба
от адв. С., пълномощник на Е.Л.Е. против Център за спешна медицинска помощ
гр. Велико Търново.
Предявена
е искова претенция по чл. 188, ал.1, т.2 КТ.
Ищецът Е.Л.Е. сочи, че
работи в Център за спешна медицинска помощ гр. Велико Търново, филиал гр. Горна
Оряховица, на длъжността „шофьор-линейка”.
Твърди, че със заповед №
РД-01-62 / 26.05.2020 г.на Директора на ЦСМП гр. Велико Търново - д-р В. Х.,
връчена му на 28.05.2020г., на същия е наложено наказание „предупреждение за
уволнение” за това, че в периода от 27.04. до 02.05.2020 г. пo време на
извънредното положение поради коронавирусната пандемия и риск за общественото
здраве, без да се обърне към ръководството на Центъра с въпроси или възражения,
е обсъдил пред различни медии допълнителните трудови възнаграждение на
персонала, определени от Министъра на здравеопазването, с което се правели
внушения за субективизъм и се уронвал престижа на ЦСМП - Велико Търново.
В законоустановения
2-месечен срок от връчване на заповедта ищецът заявява, издадената заповед е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде
отменена.
Сочи
се, че със заповедта работодателят е длъжен да посочи нарушителят, нарушението,
кога е извършено, законният текст въз основа на който се налага оспорваното
наказание. Ищецът заявява, че тези обстоятелства не фигурират в оспорваната
заповед, поради което същият не може да научи какво точно нарушение е извършил
и не може да се защити. Заповедта не е мотивирана и не отговаря на необходимите
изброени в закона реквизити. Не са посочени обективните и субективните признаци
на посоченото в оспорваната заповед нарушение. В оспорваната заповед не е
посочено изрично кое от трудовите задължения е нарушено и въз основа на какви
доказателства.
Сочи
се, че в заповедта не са обсъдени писмените обяснения, дадени пред
определената комисията със заповед на
директора на ЦСМП - Велико Търново.
Счита
се, че е нарушена е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Ищецът
е участвал в заседанието от 21.05.2020 г. на комисията, но на същия не са му
предоставени протокола от заседанието и становището на комисията, както и не му
е била дадена възможност да изрази допълнителни обяснения.
Сочи се, че е налице и
конфликт на интереси, тъй като е състава на същата комисия е участвала д-р М.М.
- зав. ФСМП - Горна Оряховица, която е изготвила Рапорт от 11.05.2020 г., въз
основа на който и становище на Етичната комисия
е издадена оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”. Становището на Етичната комисия също не било
връчено на ищеца.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени дисциплинарното наказание „Предупреждение за
уволнение”, наложено със Заповед № РД-01-62 / 26.05.2020 г.на Директора на ЦСМП
- Велико Търново, като незаконосъобразно.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответната
страна:
В законоустановения срок
е постъпил писмен отговор от ответника Център за спешна медицинска помощ Велико
Търново чрез адв. Г.Н.. Счита се, че предявеният иск е процесуално допустим.
Оспорва се предявеният иск като неоснователен. Посочва се, че страните по
делото са в трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 2
от 05.01.2015 г. Посочва се, че в интервюта, дадени в края на месец април
Посочва се, че принципът на разпределение на средствата бил
регламентиран в писмото на Министъра на здравеопазването вх. № 03.64/06.04.2020
г. на ЦСМП - Велико Търново, където било посочено, че допълнително
възнаграждение се дължи само на служителите, участвали пряко при обслужване на
болни с коронавирус или със съмнение за такъв. Сочи се, че към датите, на които
били направени изявленията на ищеца пред медиите били дължими допълнителни
възнаграждения за месец март
Сочи се, че в заповедта
били посочени нарушителят, нарушението, времето на извършването му и правното
основание за налагане на наказанието. В същата се съдържат правни и фактически основания, описание на
нарушението и наложеното наказание. Твърди се, че са спазени изискванията на
чл. 195, ал. 1 от КТ.
Сочи се, че е неоснователно е
оплакването, че в заповедта не били обсъдени писмените обяснения на служителя,
дадени по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ. Посочва се, че работодателят е длъжен
да вземе предвид, но не и да инкорпорира и обсъди в заповедта си писмените
обяснения. В същите обяснения ищецът не давал обяснение за поведението си, а
абсолютно безкритично и самонадеяно отправял нападки към прекия си ръководител.
Поведението на ищеца не било оправдано, поради факта, че не бил персонално
запознат с писмото на Министъра на здравеопазването вх. № 03.64/06.04.2020 г.
на ЦСМП - Велико Търново и Заповед № РД-057/29.04.2020 г. на директора на ЦСМП
- Велико Търново. Съгласно чл. 13 от Етичния кодекс за поведение на служителите
в ЦСМП - Велико Търново ищецът, в случай че е искал информация за начина на
разпределяне на допълнителните възнаграждения във връзка с коронавируса, е
следвало да потърси такава от работодателя си, което не направил. Ищецът се бил конфронтирал с прекия си
ръководител, претендирайки заплащане на средства за месец март, които не са му
били дължими и разгласил невярна и уронваща престижа на ЦСМП - Велико Търново
информация. Твърди се, че през месец март ищецът не бил участвал пряко в
обслужването на болни или лица със съмнения за коронавирусна инфекция, поради
което на същия не били дължими допълнителни средства за месец март
Сочи се, че не е нарушена
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Преди налагане на
наказанието работодателят е приел писмените обяснения на лицето и е назначил
комисия, която е разгледала случая. Същата констатирала, че допълнителни средства за пряко участие в
обслужването на болни с коронавирус не се полагат на ищеца, тъй като последният
не бил обслужвал болни или съмнителни случаи през месец март
Моли се предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът като
разгледа събраните по делото доказателства, констатира следното.
С трудов договор
№02/05.01.2015г. ищецът е назначен в ЦСМП-длъжност шофьор линейка.
Със Заповед №
РД-01-62 /26.05.2020г. на основание чл. 188 т. 2 КТ, във вр. с чл.187 ал.1 КТ,
рапорт на д-р М.М. и становище на Етичната комисия, Е.Л.Е., заемащ длъжността
„шофьор линейка в ЦСМП-Велико Търново, филиал гр. Г.Оряховица, е наказан с
„Предупреждение за уволнение“, за това че в периода 27.04-02-02.05.2020г. по
време на извънредното положение поради Коронавирусна пандемия и риск за
общественото здраве, без да се обърне към ръководството на Центъра с въпроси
или възражения,обсъжда пред различни медии допълнителни трудови възнаграждения
на персонала, определени от Министъра на здравеопазването, с което се прави
внушение за субективизъм и се уронва престижа на ЦСМО Велико Търново.Заповедта
е връчена на 21.05.2021г.
Издадена е
заповед № РД-0157/29.04.20г. на
директора на ЦСМП за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения на
медицински и немедицински персонал, участвал пряко при обслужване на болни с Корона
вирус или съмнение за такъв.
Издаден рапорт
от д-р Миланова, завеждащ ФСМП-гр. Г.Оряховица.
Издадена е
заповед № РД-01-59/11.05.20г. за определяне на комисия, която да изслуша
работника и да вземе становище по случая.
Взети са
писмени обяснения от работника.
Изготвено е
становище на етичната комисия от 21.05.20г., която сочи,че с поведението си
служителят е нарушил Етичния кодекс и е уронил престижа на ЦСМП, като предлага
налагане на дисциплинарно наказание.
Представена
като доказателство по делото е книга за повикване на спешна медицинска помощ.
Със Заповед №
РД-13-10/30.07.20г. на основание чл. 328 ал. 1 т.10 б КТ е прекратено трудовото
правоотношение на Е.Л.Е., считано от 03.08.20г.
Относно
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, проведените заседания на
етичната комисия и посетените болни по делото са събрани гласни доказателства
от двете страни.
По отношение на
периода на проверката/ 14.03.20-28.03.20г./ е изготвена съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице е проверило медицинската документация в ЦНСМП и посочва, че липсват описани пациенти с вписана
диагноза COVID-19 и ако е
обслужван съмнително болен пациент, се поставя въпроса какво е било естеството
на обслужването и контакта, съответно спазвана ли е дистанция, време на
контакт.
С оглед събраните
по делото доказателства по иска за отмяна на
заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, съдът сичта иска за
допустим, за лицето е налице правен интерес от
предявяването му, независимо че трудовото правоотношение е прекратено, като
същият е предявен в двумесечен срок от налагане на наказанието.“ - Решение №
1831 от 30.04.2014 г. по гражд.д. № 20855/2013 г. на Пловдивския районен съд). В
Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3722/2013 г.
е посочено: „Обстоятелството, че в
хода на делото трудовото правоотношение е прекратено, не води до отпадане на
правния интерес от установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното
наказание и отмяната му. Характерно за дисциплинарните наказания „забележка“ и
„предупреждение за уволнение“ е, че те са дисциплинарни наказания с морално
съдържание. Поради това практическото значение на отмяната им като незаконосъобразни
от съда след прекратяване на трудовото правоотношение е преди всичко морално, тоест законодателят
отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното наказание, поради
което не се отрича правният интерес на наказания работник и служител да иска
отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на трудовото
правоотношение, когато отмяната има само морално значение.“ наличието на изричната законова разпоредба на чл.
357 КТ легитимира интереса на ищеца от търсената защита.Прекратяването на
трудовото правоотношение не лишава работника от правен интерес да оспори пред
съд наложеното му преди това дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Това наказание се характеризира най-вече като „морално“. Заради
обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия наказанието
работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на
т.нар. „морално наказание“, и за да се разреши повдигнатия спор за законността
на налагането му.“ (Определение № 1037 от 23.10.2013 г. на
ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3729/2013).
Исковата претенция се явява основателна.
Едно от основните задължения на работника по трудовото
правоотношение е спазването на трудовата дисциплина. За неизпълнение на това
задължение Глава девета, Раздел ІІІ от КТ регламентира дисциплинарно
производство, чиито норми са императивни и спазването им от органа на
дисциплинарна власт е задължително, а неспазването им води до санкция за самия
работодател чрез отмяна по съдебен ред на наложените в рамките на това
производство наказания. За да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на
определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе
дисциплинарно производство, в което следва да установи конкретния факт на
нарушение на трудовата дисциплина; да определи вида на дисциплинарното
наказание, като вземе предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя; да издаде
мотивирана заповед за налагането на дисциплинарното наказание в предвидените в
закона преклузивни срокове и да връчи тази заповед на лицето, извършило
нарушението. В този смисъл, като титуляр на правото на дисциплинарна власт, в
тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое
право, като на първо място следва да установи спазването от негова страна,
преди налагане на дисциплинарното наказание, на императивните изисквания,
залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, за които изисквания
съдът следи служебно.
Така,
съгласно чл.193, ал.1 КТ, в стадия на установяване на факта на нарушенията на
трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме
писмените му обяснения. Специална форма за искане и приемане на обяснения не е
необходима, нито е необходимо работодателят изрично да е уведомил работника, че
започва процедура по налагане на дисциплинарно наказание. С оглед на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението си
като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и да даде възможност на работника
за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. В случая, ответникът
е поискал от ищеца да представи писмени обяснения, като такива обяснения са
били представени от ищцата, които са дадени именно в рамките на дисциплинарната
процедура. Обясненията са приети и обсъдени от работодателя, след което е
издадена процесната заповед № РД-01-62/26.05.2020г. на директора на ЦСМП за налагане на дисциплинарно
наказание „ предупреждение за уволнение”. При така установеното, съдът намира,
че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил
задължението си да изиска и приеме писмените обяснения на работника, поради
което заповедта не е незаконосъобразна на това формално основание.
Съдът намира,
че ответникът не е спазил и изискването на чл.195, ал.1 КТ, съгласно който
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В случая, нарушението на трудовата
дисциплина, посочено в заповедта, изразяващо се в „обсъжда
по различни медии допълнителни трудови възнаграждения на персонала;“прави внушения за субективизъм и се уронва престижа на ЦСМП“,съдът счита
за неконкретизирано и съответно неквалифицирано с обективните и субективните му
признаци. „Обсъжда пред различни медии допълнителни трудови възнаграждения за
персонала, определени от Министъра на здравеопазването“,
съдът счита, че не се сочи конкретното нарушение, за неизпълнение на
конкретното задължение, къде е визирано
такова задължение на работодателя, -разгласяване на ДТВ,
определени от Министъра на здравеопазването, съответно
какво се обсъжда- размер, основание, къде е визирано
задължението за запазване в тайна /Правила, Инструкции,
Етичен кодекс/,с което респективно
задължение работникът да е запознат от страна на работодателя.
Нарушението на императивната норма на чл.195, ал.1 КТ съставлява достатъчно и
самостоятелно основание издадената заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й е била
погасена дисциплинарната отговорност на работника, както и правото на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание за конкретното констатирано от
него нарушение. В този смисъл уволнението на ищцата е незаконно.
Към момента на налагане на наказанието не са ясни
фактическите обстоятелства, от които за ответника се е формирал извода за
нарушение на трудовата дисциплина от този работник. В мотивите на процесната заповед не са посочени
фактически основания (мотиви), въз основа на които е наложено наказанието –
посочено е лицето без ясно описание
на нарушението на трудовата дисциплина с неговите обективни признаци -
конкретно извършено от ищцата действие, респективно бездействие, в какво се
изразява същото, време и място на извършване, както и субективни признаци на
нарушението. Следователно липсват елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение,
които са деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина. В заповедта
са посочени общи формулировки, възпроизвежда се законовия текст на разпоредбата
на чл. 187, ал.1, т.8 КТ. Липсата на
конкретни мотиви води само по себе си до незаконосъобразност на това основание
и освен това препятства проверката на сроковете за налагане на
наказанието.Заповедта, с която е реализирана дисциплинарната отговорност на
ищеца страда от ясно и конкретно изложени съображения, позволяващи
индивидуализация на вмененото във вина нарушение, така че
да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна,
времето и мястото на извършването му – т.е. липсва изчерпателно и конкретно
посочено фактическо основание за издаването й.
Ето защо, съдът намира, че процесната заповед не отговаря на
изискванията за мотивираност на същата по смисъла на чл.195, ал.1 КТ, поради
което заповедта е незаконосъобразна на
това основание.
Предвид
нарушението на императивните изисквания на закона във връзка с мотивирането на
заповедта следва да се уважи иска, като се отмени дисциплинарното наказание
„Предупреждение за уволнение”, наложено със Заповед № РД-01-62 / 26.05.2020г.на
Директора на ЦСМП - Велико Търново, като незаконосъобразно без съда да
издирва законосъобразността
на наложеното наказание, съобразно доводите на страните.
Ищецът
претендира разноски като не представя доказателства за сторени такива.
С оглед изхода
на делото разноски на ответника не се следват.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи държавна такса, която съдът определи на 30.00
лева.
Водим от горното, Горнооряховски районен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
иск на Е.Л.Е.- ЕГН **********,*** с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл.
188, т.2 КТ Заповед
№ РД-01-62/26.05.2020г. на Директора на ЦСМП - Велико
Търново, с което е наложено дисциплинарно наказание
"Предупреждение за уволнение".
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, Център за спешна медицинска помощ гр. Велико
Търново, ул.“ Ниш“№1, Булстат ********* представлявано от Директора Д-р Х., с
адрес гр. Велико Търново да заплати по сметка на Районен съд Горна Оряховица сумата от 30.00 /тридесет/
лева, дължима държавна такса .
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: