№ 7532
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря ХР.Н.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110135683
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от М ЕООД с искане
ответникът Щ ЕАД да бъде осъден да му заплати сумите по издадени от
ищеца фактури както следва: сумата от 248,88 лева с ДДС по Фактура №
****** от 16.07.2018г.; 4839,66 лева с ДДС по Фактура № ******* от
08.10.2018г. 105,30 лева с ДДС по Фактура № ********* от 31.07.2021г.
836,70 лева с ДДС по Фактура № ********** от 31.07.2021г. 594,00 лева с
ДДС по Фактура № ******** от 31.08.2021 г. 237,60 лева с ДДС по Фактура
№ ************* от 30.09.2021г. Ищецът твърди, че предоставил на
ответника стоки – бетон и арматурни заготовки – както и услуги – помпа и
превоз на товари и сметоизвозване, за което издал горепосочените фактури.
Ответникът заплатил частично задълженията си по тях, но неиздължени
останали посочените стойности по всяка една фактура. Поради
неизпълнението си на падежа, ответникът бил изпаднал в забава и дължал
мораторна лихва върху всяко отделно вземане на периода от настъпването на
падежа по съответната фактура до 24.02.2023 г. Моли съда да осъди ответника
да заплати процесните суми, претендира разноски. Ответникът в срока по чл.
131 ГПК подава отговор на исковата молба. Взема становище за
неоснователност на иска. Твърди, че бетонът, посочен във № ****** от
16.07.2018 г. бил некачествен, което било установено с множество проверки
от негова страна в периода от 06.07.2018 г. до 16.08.2018 г., за което ищецът
бил своевременно уведомяван. Поради това ответникът бил принуден да
направи непредвидени разходи за преизчисление конструкцията на сградата,
за провеждане на тестове за качеството на бетона, за укрепване
конструкцията на сградата, за поддръжка на строителния обект. Тези разходи
възлизали на сумата от 14146,50 лева и били пряка последица от
некачественото изпълнение от страна на ищеца. Ответникът твърди, че
вземанията на ищеца по фактури № ********* от 31.07.2021г., № **********
от 31.07.2021г. и № ******** от 31.08.2021 г. били напълно изплатени чрез
1
прихващане с насрещни вземания на ответника към ищеца, както и с
направено плащане за сумата от 1492,74 лева. Стоките и услугите, посочени
във фактури № ******* от 08.10.2018г. и № ************* от 30.09.2021г. не
били поискани от ответника и не били доставени от ищеца, поради което били
недължими. Ответникът отрича наличието на задължения по процесните
фактури. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с
твърдяното си насрещно вземане към ищеца за сумата от 14146,50 лева. Моли
съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните – редовно призовани – изпращат
представители чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
По делото са представени преписи на процесните фактури: **** от
16.07.2018 г., *** от 08.10.2018 г., ***** от 31.07.2021 г., ****** от 31.07.2021
г., ****** от 31.08.2021 г. и **** от 30.09.2021 г. (л. 6, 19, 21, 22, 23 и 24 от
гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от които се установяват
твърдените от ищеца доставки на стоки и услуги, както и тяхната стойност.
Като доставчик е посочен ищецът, като получател – ответникът. Всички
фактури са били подписани за получател. Към фактурите също така са
представени протоколи за доставка и експедиционни бележки за качеството
на доставките. Представено е също така електронно писмо от 17.05.2023 г. (л.
39 и 39 in dosso от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от
което се установява, че ответникът е изпратил на ищеца възражение срещу
получаването на Фактура № **** от 30.09.2021 г. Представено е и
споразумение за доставка (л. 40-43 от гр. д. № 301 от 2023 г. по описа на РС –
Севлиево) от което се установяват договорните отношения между страните.
Представени са и множество документи, издадени във връзка с качеството на
бетона. Представено е и платежно нареждане от 15.02.2022 г. (л. 91 от гр. д.
№ 301 от 2023 г. по описа на РС – Севлиево), от което се установява, че
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1492,74 лева. Приложен е и препис
от фактура № 12608 от 08.08.2018 г. (л. 78 от настоящото дело), заплатена от
ответника с платежно нареждане от 07.08.2018 г. (л. 83 от настоящото дело).
По делото са приети неоспорени от страните съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертизи (л. 30-л. 33 и л. 129-л. 130 от
настоящото делото). Установяват, че фактури с номера **** от 16.07.2018 г.,
***** от 31.07.2021 г., ****** от 31.07.2021 г. и ****** от 31.08.2021 г. са
осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества и за тях е ползван
данъчен кредит от ответника. Фактури с номера *** от 08.10.2018 г. и **** от
30.09.2021 г. не са осчетоводени в счетоводството на ответника и за тях не е
ползван данъчен кредит от него. По фактури с номера ***** от 31.07.2021 г.,
****** от 31.07.2021 г. и ****** от 31.08.2021 г. е постъпило плащане в
цялост. Установено е, че за стоките и услугите, ползвани от ответника и
посочени конкретно в таблицата към раздел ІІІ, б. А от отговора на исковата
молба са заплатени общо 12893,05 лева. Ищецът е издал фактура № 12608 за
сумата от 36000 лева, платени от ответника. Сумата е отнесена за погасяване
на задължения от ответника към ищеца, които не са предмет на настоящото
дело, като след тяхното погасяване, от сумата от 36000 лева са останали
13532,05 лева. Тази сума е отнесена от ищеца за погасяване на вземането му
по Фактура № *** от 08.10.2018 г., като със сумата, вземането по фактурата е
погасено частично, като за доплащане е останала сумата от 4839,66 лева с
2
ДДС – предмет на настоящото дело. От ответникът не е предоставена
информация относно осчетоводяване на аванса от 13532,05 лева в
счетоводството на ответника.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза (л. 123-л. 130 от делото). Установява, че според представените от
ответника документи, предоставеният от ищеца бетон не е отговарял на
изискванията за якост съгласно българските държавни стандарти.
Използваните методи за тестване на якостта са допустими и приложими за
определяне на якостта на бетона. Предписани са мерки за укрепване на
конструкциите, изградени с този бетон. Същите са извършени за което са
били необходими средства в размер на приблизително 1000 лева. Посочен е
видът на бетона и рецептата, по която такъв бетон би трябвало да се изработи,
като е посочено, че от представените по делото експедиционни бележки (л.
90-95 от делото), тази рецепта е спазена. От тези бележки също така се
установява, че в доставения бетон няма отбелязани недопустими отклонения
от изискващите се количества по рецепта.
След анализ съдът счита, че не следва да кредитира експертизата в
частта, в която е посочено, че рецептата е спазена, както и че в доставения
бетон няма отбелязани недопустими отклонения от изискващите се
количества по рецепта. Тези изводи на вещото лице са направени въз основа
на документи – експедиционните бележки на л. 90-95 от делото – които не
бяха приети като доказателства от съда с Определение № 34978 от 04.10.2023
г.
Като свидетел по делото беше разпитан Ивайло Богомилов П. –
служител на ищеца. Заявява, че между страните е имало търговски
отношения. Няколко пъти работили за обекти в Севлиево и околията. През
2016г. Щ взели от М над 1000 кб./м. бетон. През 2017г. продължили да теглят
количества; 2018г. взели над 500 кб./м. От Щ плащали в аванс. Процесният
обект бил на финал през 2018 г. Бил – завод, за фирма АББ. Изграждала се
столова за работниците там ищецът доставял бетон. Свидетелят бил запознат
с обекта, защото ходил там, за да гледа как протичат действията, и да
подписва протоколите, които вървели с фактурите. Към фактурите трябвало
да има протокол с опис кога и с коя кола, какви бетони били доставени на
обекта. Техническият ръководител на обекта заявявал на диспечерите на
ищеца по телефона какъв бетон иска. Бетонът се забърквал посредством
одобрени рецепти на база сертификати, с които ищецът разполагал. Ставало
дума за определени късове бетон, които се оформяли по определени рецепти.
Ищецът разполагал с автоматизиран софтуер и база данни, в която можело да
се провери всяка поръчка и експедиция – всяко бъркало, тоест готов продукт
бетон е влязло в миксера. Миксерът бил транспортното средство, което
доставяло бетона. Наричало се още бетоновоз. В повечето случаи бетонът се
приемал на място от бригадирите. Бетонът се транспортирал изцяло с превоз
на ищеца. Големите обекти били с надзорни фирми и надзор на обекта. Преди
всяко бетониране ищецът трябвало да приема кофража и армировката. В
много случаи след като се поръчал бетона и бил доставян на обекта,
армировката все още не била приета и трябвало да се изчака. Това изчакване
се заплащало, но ищецът не го фактурирал на ответника в името на добро
партньорство и колегиалност. През лятото температурите били по-високи и
готовият бетон по-бързо започвал да свързва. Вариант на обекта, за да се
разреди, било добавянето на вода, което било забранено. Но въпреки това
3
бригадирите на обекта слагали, за да бъде бетонът по-лесно обработваем.
Почти винаги имало изчакване на големите обекти. Понякога доставките били
възпрепятствани от надзора, като такъв бил и процесният случай.
Бригадирите наливали вода или самите работници, които полагат бетона.
Времето тогава било топло, предвид месеците, като свидетелят не помни
точна температура. Бетонът започвал да втвърдява, развивайки температура.
Зимата, когато материалите били по-студени, започвал по-късно, докато
лятото – по-бързо. Свидетелят бил началник автотранспорт към ищеца и се
занимавал с цялото производство на фирмата и контрола на автомобилите и
шофьорите. Имал роднински връзки с управата на ищеца. Собственик на
дружеството била майка му. Не бил подписвал протоколи и фактури. Само ги
носил, а техническият ръководител ги подписвал. Различният му отговор на
същия въпрос в началото на разпита обяснява с объркване от своя страна. Не
подписвал фактури и протоколи, само ги носил. Те се подписвали от
диспечера към ищеца. Присъствал на товарно-разтоварни действия на бетона.
Технологията на разтоварване била следната: бетонът можел да се положи
директно от миксер или с бетон помпа. На конкретния обект била използвана
и бетон помпа. Когато се изгражда сграда имало стъпки – до земята, кота нула
и над земята. Свидетелят бил посещавал обекта повече от веднъж. Бетонът в
рамките на 1 метър над кота нула можел да се разтовари директно от миксера.
Когато били изкопавани фундаменти, в повечето случаи се ползвала бетон
помпа за улеснение. За припомняне на периода се обръща към процесуалния
представител на ищеца. Тогава се наливали стените на въпросната сграда. На
височина стените бяха над кота нула, но не помни каква височина. Не бил
присъствал на всички доставки, а инцидентно. Технически ръководител на
обекта бил К., но не помни фамилията на лицето. Бетон се приемал и от
работниците на обекта. Не знае дали е имало представители на възложителя и
надзора. С очите си бил виждал разреждането на бетона с вода. В случая била
добавяна вода.
Като свидетел по делото беше разпитан и К. Й. П. – служител на
ответника. Работи за него от 2017 г. В Севлиево бил началник строеж.
Задълженията му били в периода 2018г.-2019г. организация на
строителството с помощ от централата и ръководството на фирмата и контрол
на извършените строително-монтажни работи. Присъствал на обекта плътно
от 8 часа от 17 часа и от понеделник до петък. Между страните имало
отношения по доставка на бетон и армировка. Бетонът бил доставян на обекта
с бетоновоз и зависимост от ситуацията – бетон помпа. Полагал се директно в
конструкцията, за която е. Свидетелят присъствал и приемал всички доставки.
Взимал първичните документи, които се изпращали на фирмата. През юли
2018г. при разтоварване на бетона не била използвана бетон помпа. Той бил
на кота нула и нямало нужда. От бетоновоза, бетонът се изсипвал директно в
конструкцията. След като се положи, се извършвало върху него вибриране
чрез специални вибратори за бетон. Нищо друго не било правено като по този
начин се уплътнявал бетона. Представители на възложителя постоянно били
около служителите на ответника, но специално за случая свидетелят няма
спомен. При подготвителните действия – кофраж и армировка – се бележели
нивата за бетона, идвал бетоновозът и се наливал. Приемало се всичко. Имало
инвеститорски контрол. Приемали се армировка и бетон и се полагал бетона.
Един по един идвали бетоновозите, в някои случаи имало забавяне, но не
много, около пет минути. Ответникът получавал бетона готов и го наливал
готов. Ако е гъст, се връщал. Ако не бил с хубаво качество, се връщал. На
4
този обект конкретно имало изключително строг контрол. На ответника не се
разрешавало да мие бетоновозите с бетон помпите на обекта, а на един
километър от обекта. Не бил връщан бетон в този случай. Бетоните били
правени по стандарти. Доставките приемах свидетелят, който постоянно бил
на обекта.
При сравняване на показанията на тези двама свидетели се установяват
противоречия по отношение на въпросите дали в бетона е добавяна вода, от
кого и дали при полагането му е била използвана бетон помпа. След анализ
съдът намира, че за тези обстоятелства следва да се кредитират показанията
на свидетеля К. П.. Свидетелят Ивайло П. заяви, че не винаги е присъствал на
обекта, както и че не е началник по строителство, а началник автотранспорт.
Показанията му бяха вътрешно противоречиви по отношение на това дали е
подписвал фактури или не, за припомняне на периода на процесния строеж по
време на разпита се допита до процесуалния представител на ищеца за точен
период. Тези обстоятелства според настоящия състав са индиция, че с оглед
изминалия период от време и особеностите на човешката памет, този
свидетел не помни точно процесния строеж и не е невъзможно да го бърка с
друг такъв, още повече, че, както самият той посочи, ищецът и друг път е
работил с големи обекти. От друга страна, показанията на свидетеля К. П.
бяха вътрешно непротиворечиви, същият е имал функция именно по
приемане на бетона и е бил постоянно на обекта, поради което съдът
кредитира с доверие неговите показания по отношение на спорните въпроси.
Като свидетел по делото беше разпитан и Георги Жеков Евтимов –
служител на ответника. Заявява, че бил ръководител група високо
строителство към ответника от 2011г. Бил ръководител на процесния обект.
Отговарял за всичко за проекта. Възложител бил АББ Б, а основен контрагент
доставчик на бетон бил ищеца, но имало проблем с качеството на бетона и
затова продължили с друга фирма. От страна на ответника за доставките
комуникацията минавала през свидетеля. Оперативната дейност се
контролирала от техническия ръководител. Имало проблем с качеството на
бетона. През юли 2018 г. ответникът поръчал бетон от ищеца и излял цокълни
стени на сграда. В края на юли и началото на август възложителят изразил
съмнения за качеството на бетона и поръчал оценка от независима
лаборатория, която установила, че бетонът не отговаря на проекта, по който е
поръчан. Възложителят информирал за това ответника. Направили втори тест
с друга независима лаборатория и служители на ищеца. Взели проби, които
след няколко дни излезли с недостатъчна якост съгласно проекта.
Възложителят бил убеден вече, че качеството на бетона не е нужното, и
започнали разговори как да се поправи това. Били преустановени дейностите,
защото де факто бетонът бил в част от конструкцията и нямало как да се
продължи работата. Работата спряла до отстраняване на проблема. Самата
сграда имала проектант, който изчислявал сградата. Бил му показан излетия
бетон и той видял, че е по-нисък клас, преизчислил конструкцията и дал
препоръки какво да се направи, за да се отстрани проблема. Препоръките
били отстраняване на бетона и изливане на нов бетон. Ответникът се обърнал
към ищеца за направените от него разходи, свързани с поправката на бетона,
но ищецът отказал да предприеме съответните действия.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът по една търговска доставка е
5
длъжен да заплати цената на предоставената стока или услуга. Между
страните не се оспорва наличието на трайни търговски отношения. Не се
оспорва и фактът, че ответникът е бил изпълнител на проект, възложен му от
трето по делото лице – АББ Б ЕООД, а ищецът – доставчик на строителни
материали. Споровете са свързани с конкретните доставки, за което съдът
намира следното.
По отношение на фактура № **** от 16.07.2018 г. на стойност 248,88
лева с предмет доставка на бетон – между страните не се спори, че ищецът е
предал бетон на ответника. От представената съдебно-техническа експертиза
и показанията на свидетеля К. П. съдът приема за установено, че качеството
на бетона не е отговаряло на изискванията на Българския държавен стандарт,
на изискванията на строителния надзор, както и на възложителя на строежа.
По делото няма данни, ответникът да не е положил дължимата грижа за
правилното съхранение на бетона или да е извършил действия, с които да
увреди качеството му. Налага се изводът, че ищецът не е положил дължимата
грижа да предостави качествен продукт, който да не страда от недостатъци.
Фактът, че бетонът е приет, както се установява от представените по делото
протоколи, не освобождава ищеца от тази отговорност, тъй като се доказва
твърдяното от ответника наличие на скрит недостатък в качеството на бетона.
Съдът приема, че недостатъкът е скрит, именно поради факта, че бетонът е
бил предаден, приет и положен от ответника, т.е. ответникът не е могъл и не е
забелязал отклоненията в качеството му при просто преглеждане. С оглед на
изложеното, настоящата инстанция приема, че за ответника е възникнало
задължение да заплати стойността на бетона, но не в пълен размер с оглед
лошото му качество. Доколкото бетонът все пак е бил приет и положен,
следва неговата стойност да бъде намалена с 50% т.е. дължими на ищеца по
тази фактура са 124,44 лева.
По отношение на фактура № *** от 08.10.2018 г. на стойност 4839,66
лева и предмет доставка на арматура – от представената по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че въпросната фактура не е
осчетоводена от ответника. Въпреки това, същата е била приета от
представител на ответника, доколкото автентичността на подписа, положен за
„получател“ не беше оспорена в процеса. Липсват доказателства също така
ответникът да се е противопоставил на приемането на тази фактура веднага
след узнаването за нея, както и липсват възражения същата да е била приета
от лице без представителна власт. Съгласно презумпцията на чл. 301, ал. 1 ТЗ
съдът приема, че доставката е приета. Освен това, от показанията на
свидетеля К. П. се установява, че ищецът е доставял армировка на ответника,
поради което съдът приема, че сумата от 4839,66 лева се дължи на ищеца.
По отношение на фактури с номера: ***** от 31.07.2021 г., ****** от
31.07.2021 г. и ****** от 31.08.2021 г. на обща стойност 1536 лева и предмет
сметоизвозване и пясък – от приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че тези фактури са редовно осчетоводени както от ищеца, така и
от ответника. Доставката на тези услуги не се оспорва между страните.
Възражението на ответника за погасяването им чрез плащане, съдът намира
за доказано от съдебно-счетоводната експертиза и счита, че тези суми не се
дължат на ищеца.
По отношение на фактура № **** от 30.09.2021 г. на стойност 237,60
лева и предмет сметоизвозване – съгласно константната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС, когато фактурата е подписана за получател от лице
6
без представителна власт или не е подписана, но същата е осчетоводена,
включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се
приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по
приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ.
Видно е от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че процесната
фактура не е осчетоводена от ответника, спрямо нея не е ползван данъчен
кредит и не е включена в дневника за покупките, т.е. не е налице
извънсъдебно признание за приемане на доставката на тази услуга.
Фактурата, както и действията на подписалото я лице са оспорени с
електронно писмо от 17.05.2023 г. изпратено от ответника на ищеца, което
действие съдът приема за противопоставяне „веднага след узнаването“ по
смисъла на чл. 301, ал. 1 ТЗ, т.е. презумпцията не може да намери
приложение в случая. Поради изложеното съдът намира, че по тази фактура
не е възникнало вземане на ищеца спрямо ответника.
По отношение направеното от ответника възражение за прихващане за
сумата от 14146,50 лева причинени на ответника имуществени вреди
вследствие спирането на работата заради доставка на некачествен бетон –
съображенията на съда за установяване лошото качество на бетона вече бяха
обсъдени по-горе. Причинно-следствената връзка между този факт и
спирането на работата съдът приема за установена от показанията на
свидетеля Евтимов. Връзката между спирането на работата и сторените от
ответника разходи съдът намира за доказани от показанията на свидетеля
Евтимов и приетата съдебно-счетоводна експертиза. От същата се установява
и точният размер на тези вреди – сумата от 12893,05 лева – които съдът
приема, че се дължат на ответника. Тази сума надвишава дължимите на
ищеца 4964,10 лева – стойността на фактури № **** от 16.07.2018 г. и № ***
от 08.10.2018 г. то възражението за прихващане на ответника е основателно.
В заключение съдът намира, че всички предявени от ищеца искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него бяха заплатени 590 лева – депозити за експертизи, 150 лева – депозит
за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 250
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М ЕООД, ЕИК: ******** със служебен
адрес гр. Г, ул. Е.Д. № 8, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане
на Щ ЕАД, ЕИК: ********* със служебен адрес гр. София, бул. Ц.Ш. № 115Г,
ет. 8 да му заплати сумата от 248,88 лева – стойност на доставен бетон,
подробно описана във фактура № **** от 16.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането като недоказан за сумата до 124,44 лева, а за сумата над 124,44
лева до пълния предявен размер от 248,88 лева – като погасен чрез
прихващане с насрещно вземане на Щ ЕАД, ЕИК: ********* към М ЕООД,
ЕИК: ******** за сумата от 12893,05 лева – претърпени от Щ ЕАД, ЕИК:
********* имуществени вреди вследствие на доставен от М ЕООД, ЕИК:
7
******** некачествен бетон.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М ЕООД, ЕИК: ******** иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на Щ ЕАД, ЕИК: ********* да му
заплати сумата от 4839,66 лева – стойност на доставена арматура, подробно
описана във фактура № *** от 08.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Щ ЕАД, ЕИК:
********* към М ЕООД, ЕИК: ******** за сумата от 12893,05 лева –
претърпени от Щ ЕАД, ЕИК: ********* имуществени вреди вследствие на
доставен от М ЕООД, ЕИК: ******** некачествен бетон.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М ЕООД, ЕИК: ******** искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на Щ ЕАД, ЕИК: ********* да му
заплати сумата от общо 1536 лева – стойност на доставен пясък и услуга
„сметоизвозване“, подробно описана във фактури № ***** от 31.07.2021 г., №
****** от 31.07.2021 г. и № ****** от 31.08.2021 г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М ЕООД, ЕИК: ******** иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на Щ ЕАД, ЕИК: ********* да му
заплати сумата от 237,60 лева – стойност на услуга „сметоизвозване“,
подробно описана във фактура № **** от 30.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането като недоказан.
ОСЪЖДА М ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на Щ ЕАД, ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото, както следва:
590 лева – депозити за експертизи, 150 лева – депозит за свидетел и 250 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8