№ 1172
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501403 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, срещу решение
№1390/22.04.24г., постановено по гр.д.№8352/23г. на ВРС, с което е осъден
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и
Здраве АД да заплати на Г. С. Б., с адрес **, сумата от 8257,43лева, частичен
иск от целият в размер на 8957,43лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «**», с рег. № **, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 01.12.2022г. в гр. Варна по вина на водача
на л.а. «**» с рег.№***, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», вкл. следните увреждания – броня предна, капак
двигател - алуминиев, калник преден ляв, калник преден десен, греда предна
броня - алуминиева, конзоли осн. предна броня - алуминиеви, конзола/опора
централна калник преден ляв, фар ляв - ксенон, фар за мъгла ляв,
решетка/рамка фар мъгла ляв, лайсна предна броня - хром лява, решетка пред
радиатори, датчик за дистанция в предна броня ляв, дюза умивател фар ляв,
тройник тръбопровод към дюза, панел челен ПВЦ за ел. вентилатори,
дифузьор ПВЦ-вентилатор, тръбопроводи под вентилатори, фар десен -
ксенон, кондензатор, тръба климатик високо налягане, тръбопровод ПВЦ
интеркулер, рог десен, рог ляв, водач/конзола калник преден десен, охладител
решетка, панти капак двигател, джанта колело предно алуминиева дясна,
реглаж преден мост и зарядка климатична система, ведно със законната лихва
1
върху главницата от 100лева, считано от датата на подаване на исковата молба
- 28.06.2023г. до окончателното погасяване на задължението, а върху
увеличения размер на главницата от 8157,43лева, считано от датата на
увеличението - 27.03.2024г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.432 КЗ.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на
решението поради нарушение на процесуалните правила. Счита, че
неправилно ВРС е възприел изготвената по делото експертиза, която почивала
изцяло на твърденията на ищеца и дадените от вещото лице стойности не
кореспондирали със средните пазарни цени, което пораждало съмнение в
точността на изчисленията и обективността на заключението. Излага, че
неправилно ВРС не е уважил своевременно направеното искане за повторна
експертиза. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна Г. С. Б. от ** е депозирала отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г. С. Б.
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот
и Здраве АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 8257,43лв /с оглед извършено в с.з. изменение
на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, предявен като частичен иск от иск в общ размер
на 8957,43лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на л.а.** с рег.№**, в резултат на настъпило на 01.12.2022г. ПТП, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 01.12.2022г., в гр.Варна,
жк.Младост до бл.146, водачът на л.а. ** с рег.№***, загубил управление над
автомобила си и блъснал паркирания му собствен л.а.** с рег.№**. Твърди, че
за ПТП бил съставен Протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен
водачът на л.а. **. Излага, че автомобилът му бил застрахован по застраховка
Каско и Злополука в ЗАД ОЗК-Застраховане, което било уведомено за
настъпилото ПТП и след извършване на оглед бил съставен опис на щетите,
както и било изплатено застр.обезщетение от 3042,57лв. Сочи, че л.а. ** бил
застрахован по застраховка ГО при отв.дружество със срок на действие
16.03.22г.-15.03.23г., като на 02.02.23г. уведомил застрахователя, който
съставил опис на щетите. Излага, че получил от отв.дружество уведомление с
отказ да му бъде изплатено застр.обезщетение по застраховка ГО, тъй като
вече било изплатено такова по застраховка Каско. Счита, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 12000лв, от която
следвало да се приспадне заплатената по Каско сума.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД оспорва иска по
основание и размер. Счита, че определеното по застраховка Каско
обезщетение съответства на характера на уврежданията, като е взета предвид
и действителната му пазарна стойност. Навежда твърдения, че обезщетението
2
по застраховка ГО следвало да се определи съобразно с приетата с Наредба
№49/14г. методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС. Счита, че след като в случая не са представени
доказателства за извършен ремонт то обезщетението следвало да е по
експертна оценка. Оспорва, че вредите са предявени в завишен размер и
претендираното обезщетение не съответствало на средната пазарна стойност
на МПС към датата на ПТП. Оспорва иска за лихва.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото между страните не е налице спор относно факта на
наличието на застр.договор за л.а. ** с рег.№*** по застраховка ГО, както и че
е заведена претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя и
същият е постановил отказ. Не се оспорва и факта, че по сключена застраховка
Каско на ищеца е изплатено застр.обезщетение от 3042,57лв. Безспорен по
делото е и факта на настъпване на застр.събитие, както и естеството, вида и
обема на подлежащите на обезщетяване вреди.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната
жалба, е относно размера на дължимото за причинените щети обезщетение.
Съгласно чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/.
В тази връзка по делото са допуснати и събрани първоначална и
повторна съдебно-автотехнически експертизи, като настоящият съдебен
състав намира, че следва да се кредитира заключението по първоначалната
експертиза, доколкото същото се основава на информация, събрана от
различни автосервизи, справки от ценови листи на търговци и справки от
търговски сайтове, съобразени със съответните техн.характеристики на
процесния автомобил, което прави заключението по – пълно и обосновано.
Тъй като вещото лице по повторната експертиза е използвало обяви на
автомобили, влючващи и такива с различна модификация от процесния такъв,
както и не е обосновало в достатъчна степен възприетия от него алгоритъм на
определяне на пазарната цена на автомобила, то заключението по тази
3
експертиза не може да бъде възприето.
Съгласно заключението на експерта по първоначалното
заключение средната пазарна стойност на л.а.** към датата на ПТП –
01.12.22г. възлиза на 13300лв., като в с.з. вещото лице изрично сочи, че
представената от ответника справка е ориентировъчна, като зададените
критерии са малко и не се доближават до процесния автомобил / така
скоростната кутия била зададена ръчно, а автомобилът бил с автоматична
такава/. Експертът дава заключение още, че общата стойност на ремонта,
необходим за възстановяване на автомобила, възлиза по средни пазарни цени
за труд, части и боя, на 15455,81лв. Установява се, че посочената от вещото
лице стойност за възстановяване на увредения при процесното ПТП
автомобил, надвишава съществено пазарната стойност на автомобила към
момента на настъпване на ПТП. При това положение обосновано следва да се
приеме, че е налице "тотална щета" така, както същата е дефинирана в чл.390,
ал.2 КЗ, при която размерът на обезщетението е съизмерим с пазарната
стойност на застрахованото МПС непосредствено преди ПТП, която в случая
възлиза на 13300лв.
Предвид наличието на тотална щета следва при определяне на
обезщетението да се приспадне от действителната стойност на автомобила
стойността на запазените части. Целта на приспадане на запазените части от
размера на застрахователното обезщетение е да се избегне неоснователното
обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде
ограничена до размера на действителните вреди. Ангажираната в тази връзка
от страна на ответника експертиза пред ВРС, кредитирана и от настоящия
състав, установява, че единствената сигурна сума, която може да се придобие
за автомобила, е за предаването му за скрап, като стойността за това възлиза
на 680лв. Именно тази сума съдът намира, че следва да се приеме като
стойност на запазените части, която да бъде приспадната от дължимото
обезщетение. С оглед на това и след приспадане от размера на дължимото
застрахователно обезщетение както на заплатената сума по имущ.застраховка
Каско, така и на приетия размер на запазените части, се явява остатък от
9577,43лв. Доколкото претенцията за обезщетение за причинени имуществени
вреди е в по-малък размер, то предявеният иск се явява изцяло основателен.
Решението на ВРС като краен резултат в тази му част се явява правилно.
Що се касае до вземането за законна лихва, то същото има
акцесорен характер спрямо главния дълг и следва да се присъди считано от
датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на
обстоятелствата по чл.390, ал.1 КЗ. Ето защо решението на ВРС в частта, в
която е присъдил дължимото от застрахователя обезщетение ведно със
законната лихва, считано от 28.06.23г., съотв. 27.03.24г., до окончателното му
плащане, е неправилно и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за
присъждане на разноски в полза на въззивната страна следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за настоящата инстанция,
възлизащи на 1350лв адв.хонорар. Неоснователно е направеното възражение
за прекомерност на адв.възнаграждение, което е определено в размер,
съответен на фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената защита, както и на минималния размер по Наредба
4
№1/09.07.04г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1390/22.04.2024г., постановено по гр.д.№
8352/23г. по описа на Варненски районен съд, в частта му, в която
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-
н Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, е осъдено да заплати на Г. С. Б., ЕГН
**********, с адрес **, законната лихва върху главницата от 100лева, считано
от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023г. до окончателното
погасяване на задължението, а върху увеличения размер на главницата от
8157,43лева, считано от датата на увеличението - 27.03.2024г. до
окончателното погасяване на задължението, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. С. Б., ЕГН **********, с адрес **, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 8257,43лв, считано от датата
на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек
автомобил ** с рег.№**, до окончателното и плащане.
́
ПОТВЪРЖДАВА решение №1390/22.04.2024г., постановено по
гр.д.№ 8352/23г. по описа на Варненски районен съд, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. С. Б., ЕГН **********, с адрес **, сумата от 1350лв,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5