Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №687 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „АмРест“ ЕООД против решение № 260123/28.01.2021г.,
постановено по НАХД № 4611/2020г., с което е изменено НП №
03-011770/28.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с
което на „АмРест“ ЕООД е наложена административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 900 лева, на основание чл.416, ал. 5, вр. чл. 414,
ал. 1 от КТ, като е намален размера
на наложената „имуществена санкция“ от 1 900 лева на 1 500 лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на Районният съд е неправилно,
постановено при допуснато нарушение на материалния закон като се прави искане
за неговата отмяна. Сочи се, че със съставянето на акта и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, явяващи се самостоятелно основание за отмяна
на НП. Доколкото нарушението е извършено за първи път, отстранено е в
най-кратък срок и от него не са произтекли вредни последици за лицата засегнати
от него, то са налице и предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН. В
условията на евентуалност се отправя искане да бъде намален размера на
наложената санкция.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се
явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по
съществото на спора.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител отправя искане решението на ВРС, като правилно и законосъобразно
да бъде оставено в сила, тъй като нарушението е доказано и правилно е
ангажирана отговорността на дружеството. Отправя искане за присъждане на разноски
представляващи юрисконсулстско възнаграждение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като
касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно
съгласно чл. 218 от АПК. По
аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението
на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите
установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС е установил,
че на 25.07.2019г. била
извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в заведение за бързо хранене „KFC“, находящо
се в Гранд Мол-Варна и стопанисвано от „АмРест“
ЕООД. Връчена била призовка за представяне на необходими за приключване на
проверката документи. От представена справка за графика за м.юни 2019г. и
смените на наетите на работа лица било установено, че Л.М.Д., назначена на
трудов договор като „касиер, обслужващ
кухня“, е работила
от 14.30ч. до 22,00ч. на 07.06.2019г. и на 08.06.2019г. отново е била на
работа от 09,00ч. като на работника не била осигурена непрекъсната междудневна
почивка не по-малко от 12 часа. Всички резултати от проверката били описани в
Протокол № ПР 1924723/19.08.2019г., с който били дадени и съответните
предписания. В т.10 било посочено, че работодателят следва да осигурява на
работещите не по-малко от 12 часа непрекъсната междудневна почивка.
На 20.08.2019г.
била съставен срещу дружеството АУАН, за
това че в качеството на работодател не е осигурил на Димитрова междудневна почивка между 7 и 8.06.2019г., тъй като на 07.06.2019г. е работила от
14.30ч. до 22.00ч. и на 08.06.2019г. е започнала изпълнение на трудовите си
задължения от 09.00ч. Било прието, че нарушението е извършено на
08.06.2018г. и квалифицирано като такова
по чл.152 от КТ. При предявяването на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
не били направени и депозирани писмени
възражения. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП като АНО възприел изцяло
фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението по чл.152 от КТ и на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ на
дружеството била наложена “имуществена
санкция” в размер на 1 900 лв.
За да измени процесното НП въззивния съд е приел,
че в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество е приел, че описаното в акта и наказателното постановление
нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Съдът е
приел, че определено към минималния размер наказание се явява справедливо и
съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Настоящия състав на съда, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на ангажираната отговорност и поведението му е
преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими
по закон доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и
категоричен начин.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил
правилно, че следва да се ангажира административно наказателната отговорност на
дружеството, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и
нарушените правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения на административно производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в
наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени
са относимите правни норми, като по този начин не само, че не е ограничено
правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е
посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на
нарушението и доказателствата, които го
установяват.
Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и в настоящия случай, нарушението е установено по несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Действително наетото лице е работило на 07.06.2019г. от 14.30ч.
до 22.00ч. и на 08.06.2019г. работния му ден започнал от 09.00ч., т.е. не са
били спазени изискуемите от закона минимум 12 часа
междудневна почивка.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора,
че в настоящия случай е приложима нормата на чл.28 ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с изключително ниска обществена
опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид. Нарушението
не е могло да бъде отстранено и за работничката са настъпили вредни последици.
Не се установяват визираните в ал.1 на чл. 415в от КТ предпоставки, за да бъде
приложен и привилегирования състав на чл.415 ал.2 КТ, както правилно е приел и
ВРС.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел, че размера на наложеното
наказание е необосновано завишен. В хода на производството не са събрани доказателства,
установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка
ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че следва размера на наложената
имуществена санкция от 1900 лева, да се намали в рамките на минималния
предвиден от закона размер от 1500 лева, който съответства на тежестта на
допуснатото административно нарушение, с което се осъществяват изцяло целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение. Така определената от ВРС имуществена санкция в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева е справедлива,
съобразявайки, че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на
наказанието да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
С оглед изхода на
спора и направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че касатора следва да бъде осъден
да заплати такива на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120лв. и като съобрази, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в Наредбата
размер.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260123/28.01.2021г., постановено по НАХД № 4611 по описа на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА „АмРест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, представлявано от управителите Х.И.Д. и К.Р.З.,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, сумата в размер
на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: