№ 2834
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110170897 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Г., ЕГН: **********, с
адрес:*******************, съдебен адрес: ************** чрез адв. Б. Й., срещу Т“ ЕАД,
ЕИК *****, с адрес: *******************, с която се иска да се прогласи нищожността на
договор за потребителски кредит с клиентски № **************, сключен на 07.05.2024 г.
между М. Д. Г. и Т“ ЕАД.
Ищцата твърди, че на 07.05.2024 г., е сключила договор за потребителски кредит, с
клиентски № ************** с Т“ ЕАД, с размер на главницата 20 000,00 (двадесет хиляди)
лв., общ размер на застрахователната премия от 5 279,52 (пет хиляди двеста седемдесет и
девет лева и петдесет и две стотинки), за застраховка ************ + СМЕТКА, за
застрахователна премия от 4 800,00 (четири хиляди и осемстотин) лв. и застраховка
******** СМЕТКА, за застрахователна премия от 479,52 (четиристотин седемдесет и девет
лева и петдесет и две стотинки); с фиксиран лихвен процент, в размер на 30.39 % (тридесет
цяло тридесет и девет на сто), видно от чл. 9.1 от процесния договор и годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 34.41 % (тридесет и четири цяло и четиридесет и едно на сто) за
целия срок на договора. Поддържа се, че са извършвани плащания към вноските по кредита,
съгласно предоставеният погасителен план.
Излагат се доводи, че в годишния процент на разходите (ГПР) не са включени
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално за
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаването на кредита. Поддържа се, че кредиторът не е посочил
какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент. ГПР изразява
1
общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи изразени като годишен процент от общия
размер на кредита Излагат се доводи, че не е посочен действителният размер на ГПР, а по-
нисък, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за потребителски
кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, в качеството си на кредитополучател ищцата дължи само чистата стойност на
кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
която искът се оспорва като неоснователен.
Сочи се, че съгласно приложения СЕФ ищеца в качеството й на потребител е имала
възможността да се запознае преди сключване на договора с всички финансови условия по
кредита, което означава че са били видни общия размер на кредита в края на периода,
размера на ГПР, размер на месечната вноска, както и размера на допълнителните услуги под
формата на застрахователни премии в общ размер на 5279.52 лв. Твърди се, че сключената
застраховка е акцесорна на основния договор – този за заем, и цената и винаги е включена в
СЕФ. Поддържа се, че застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично
избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на
застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи
желания кредит.
Оспорва се като неоснователно твърдението, че има разминаване между посочения в
Договора ГПР и действителния размер на ГПК, обуславящ нищожността на договора на
основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит за общо ползване
№ *********** с клиентски № ************** от 07.05.2024 г. Видно от същият ответното
дружество е предоставило на ищцата кредит при следните условия: размер на кредита: 20
000.00 лв., размер на застрахователна премия :5279.52 лв.,в т.ч. „************ + Сметка” 4
800.00 лв. и „******** Сметка” 479.52 лв., общ размер на кредита : 25 279.52 лв., годишен
лихвен процент - 30.39 %, годишен процент на разходите - 34.41 %, обща сума, дължима от
потребителя - 43 965.23 лв., месечни погасителни вноски - 48 броя, размер на погасителна
вноска - 915.94 лв. и последната изравнителна - 916.05 лв., падеж на първа погасителна
вноска - 15.06.2024 г. и падеж на последна погасителна вноска - 15.05.2028 г.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция -
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор
2
са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице се е
запознало с представените по делото доказателства и е изискало от Т” ЕАД Справка за
изчисление на застрахователните премии по кредит № ***********; Справка за плащане и
погасяване по кредит № ***********; Банково извлечение от разплащателна сметка с
титуляр М. Д. Г. с IBAN : *********** за периода от 07.05.2024г. до 03.02.2025г.; преводно
нареждане за плащане към К - ЖЖ; преводно нареждане за плащане към К - З.
Вещото лице е установило, че от разплащателна сметка с титуляр М. Д. Г., с IBAN:
*********** за периода от 07.05.2024г. до 03.02.2025г., се установи, че сметката е заверена
със сума в размер на 25 279.52 лв. на дата 07.05.2024 г. Като основание е записано „
Усвояване на кредит с код от СИ ***********“. На същата дата /07.05.2024г./ по сметката са
внесени 780.20 лв. по кредит № *********. На същата дата /07.05.2024г./ сметката е
дебитирана със сумите: 780.20 лв., с основание - вноска по кредит *********;5 279.52 лв„ с
основание - усвояване на кредит с код от СИ *********** /застрахователни премии/; 9
524.00 лв. - превод от сметка на М. Г. в БДСК ; 3 641.23 лв. - с основание - ************
********* /вътрешно банков превод/; 5 000.00 лв. — изплатени на каса. На 07.05.2024г.
сметката е дебитирана с 5 279.52 лв., с основание - усвояване на кредит с код от СИ
*********** /застрахователни премии/. На 07.05.2024г. с бордеро № ******** с основание
„усвояване на кредит с код от ******* ***********” сметката е заверена с 25 279.52 лв. и
със същото бордеро е дебитирана с 5 279.52 лв. Видно от направените записвания, сумата от
5 279.52 лв. само е преминала през разплащателната сметка, поради което
кредитополучателят технически не е имал възможност да се разпореди с нея, т.е. той не е
имал достъп до нея. Съгласно чл. 7.1 от Договора, сумата от 5 279.52 лв. е предоставена за
финансиране заплащането на застрахователните премии по застрахователните програми.
Вещото лице е установило, че Съгласно справка за плащане и погасяване по кредит №
*********** платени са общо 18 403.72 лв., а дължимата главница е 20 000.00 лв. Не са
платени 1 596.28 лв. от главницата в размер на 20 000.00 лв.
Съгласно чл. 5 от Договора размерът на кредита е 20 000 лв. и общ размер на
застрахователната премия 5 279.52 лв. (застраховка „************ + Сметка” за 4 800.00 лв.
и „******** Сметка” за 479.52 лв.) или общо за главница 25 279.52 лв.Съгласно чл.10 от
Договора ГПР по кредита е 34.41 % и общата сума, дължима от потребителя, е 43 965.23 лв.
3
По погасителен план за главница са дължими 25 279.52 лв. и за лихва 18 685.71 лв., общо 43
965.23 лв. При посочените параметри ГПР е 35.00 %. Съгласно чл. 10 от Договора ГПР по
кредита е 34.41 %. Така определеният процент включва единствено разходите за лихва. При
извършено изчисление на ГПР се установява, че застрахователните премии не са включени
при изчисляването на ГПР. Няма данни да е включен разход за еднократна такса за оценка на
риска, тъй като такава не е определяна.
Вещото лице е направило извод, че при изчисляване на ГПР ако бъдат включени
сумите за застрахователни премии общо в размер на 5 279.52 лв., ГПР е 52.25 %. За да
стигне до този извод вещото лице е заложило главница на кредита 25279.52 лева. Вещото
лице е посочило, че към датата на сключване на Договора от 05.07.2024г. законната лихва е в
размер на 13.79 %, респективно петкратният размер на законната лихва към 05.07.2024г. е
68.95 %.
Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че
главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в
размер на 2000 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други
вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на
главница.
При служебно изчисляване на ГПР по реда на чл. 162 ГПК при използване на
calculator.bg при задаване на главница в размер на 20 000 лева, в която не е включена
застрахователната премия като част от главницата, ГПР е 64.9240%
Както бе посочено по-горе процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК,
поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на
чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по клаузите ,,**************“,
която е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е
20.39%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участват и вземанията за
сумите от 4800 лева и 479.52 лева, формално уговорени като клаузи ,, ********“ .Нарушен е
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите по клаузите ,,
********“ 4800 лева и 479.52 лева, изразени като процент. Това не е сторено, поради което
е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването им размера на ГПР става различен от
посочения в договора- 34.41 %, а в зависимост от възприетия подход на изчисляване ще е
52.25 % или 64.9240%.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
4
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителни са уговорените клаузи ,, ********“
. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C:618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и C:179/17,
EU:C:2019:250/.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото- 1300 лева
Доколкото същата е освободена от такси и разноски, разноските- държавна такса – 800 лева
и депозит за вещо лице- 300 лева следва да бъдат присъдени в полза на съда по реда на чл.
78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК договор за потребителски кредит с клиентски № **************,
сключен на 07.05.2024 г. между М. Д. Г. и Т“ ЕАД по предявения от М. Д. Г., ЕГН:
**********, с адрес:*******************, съдебен адрес: ************** чрез адв. Б. Й.,
срещу Т“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *******************В иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.
5
ОСЪЖДА Т“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. Д.
Г., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА Т“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка
на Софийски районен съд сума в размер на 1100 лева- съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6