Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.05.2023 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.т окръжен съд Търговско
отделение
На 30.03.
2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 24 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание по чл.558, ал.5, вр. с чл.557,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че настоящият иск се
предявява пред ОС - С.З., с оглед родовата и местната подсъдност на спора,
предвид местонастъпването на застрахователното събитие и постоянния адрес на
ищците, съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от ГПК.
Посочено е, че от приложеното Удостоверение за
наследници с изх. № 50 от 13.11.2020г., издадено от Община Ч., е видно, че
ищците В.М.В. и Д.М.В. са дъщери и наследници по закон на починалия М.В.В..
Изложени са обстоятелства, че на 22.02.2016г. около
00:35 часа бащата на ищците М.В.В., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., пътувал
на предната дясна седалка в л.а. „Субару Аутбек“, с рама № ***, който не бил
регистриран по надлежния ред (без регистрационни табели). Автомобилът бил
управляван от водача А.С.Д. с ЕГН: **********, по път IV-53498, свързващ гр. Ч.
и с. Ц. (общ. Ч.), в посока към гр. Ч.. Около км.3 от пътя л.а. „Субару Аутбек“
изгубил устойчивост на движение, като напуснал пътното платно с левите си
колела, описал дъга по затревения банкет, приплъзвайки се странично, след което
се върнал на платното за движение, като се обърнал на лявата си страна. В
процеса на обръщане на автомобила, при това неподлежащо на контрол от страна на
водача А.Д. движение на лекия автомобил, от него е изпаднал пътникът М.В. и
същият е получил телесни увреждания, вследствие на които е загинал. След
преобръщането си автомобилът е застанал отново на колелата си, с предна част,
сочеща на североизток, и се е установил в покой.
Изложено е, че от съставения Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица е видно, че причината за настъпване на ПТП е, че водачът,
движейки се с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, губи управление
на МПС, напуска пътното платно отляво, след което отново се връща на пътното
платно и се преобръща. В резултат на произшествието е пострадал А.С.Д., който е
получил охлузвания, а бащата на ищците - М.В.В. е починал.
Сочи се, че след направена справка в електронната
страница на Г.за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
„Субару Аутбек“, с рама № ***, се установява, че към датата на ПТП -
22.02.2016г., за това МПС няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Посочено е, че за станалото ПТП са образувани ДП
№375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ - Ч. и пр.пр. №730/2016г. по описа на Окръжна
прокуратура - С.З.. Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. В
хода на разследването, след извършени множество следствени действия за
разкриване на обективната истина по делото, в качеството на обвиняем е
привлечен А.С.Д., с ЕГН: **********, за извършени престъпления от общ характер
по чл.343, ал.1, б. „в“, предл. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и по чл.345,
ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване на наказателно
производство от 14.12.2017г., постановено по пр.пр №730/2016г. по описа на
Окръжна прокуратура - С.З., наказателното производство, водено срещу А.С.Д., е
прекратено в частта му по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.345, ал.2, вр. с чл.ал. 1 от НК.
Така,
наказателното производство срещу обвиняемия А.Д. е продължило да се води по
отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“, пред. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като в съда е внесен и
обвинителен акт срещу виновния водач и е образувано НОХД №2325/2020г. по описа
на ОС - С.З.. Подсъдимият А.Д. е предаден на съд по обвинение с посочената
по-горе правна квалификация за това, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа, по
път IV-53498, свързващ гр. Ч. и с. Ц. (общ. Ч.), в посока към гр. Ч., при
управление на МПС - л.а. „Субару Аутбек“, с номер на рама ***, което не е
регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), е нарушил правилата
за движение, предвидени в ЗДвП, а именно:
Чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като
загубил контрола над управлението на л.а. „Субару Аутбек“ с номер на рама ***,
което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели);
Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства (в случая на л.а. „Субару Аутбек“ с номер на рама ***, което не е
регистрирано по надлежния ред - без регистрационни табели) са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“;
Чл.21, ал.1, предл. второ от ЗДвП - „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч при пътно превозно средство
Категория „В” извън населено място - 90 км/ч, като управлявал л.а. „Субару
Аутбек“ с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред (без
регистрационни табели), със скорост от 93 км/ч“;
Чл.140, ал.1 от ЗДвП - „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места“, като управлявал л.а. „Субару Аутбек“ с номер на рама ***, което
не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), в резултат на
което по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.В., на 27г. с ЕГН: **********,***.
Посочено е, че в хода на досъдебното производство е
изготвена и Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
Заявено е, че от заключението на петорната комплексна
автотехническа експертиза става ясно, че скоростта на движение на л.а. „Субару
Аутбек“ преди ПТП е около 93 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила е
около 89 м. Според вещите лица настъпилото произшествие е резултат от конкретни
действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна техническа
неизправност. Изложено е, че в експертизата се сочи, че водачът на автомобила е
имал техническата възможност да следи непрекъснато пътното платно пред
автомобила и да предотврати ПТП. Технически правилно е той да запази движението
в мислената дясна пътна лента, без да я напуска. Посочено е, че експертите
заявяват, че в съответствие с извършения динамичен анализ водач на автомобила
към момента на настъпилото ПТП бил А.Д., а пасажер, пътувал на предна дясна
седалка, бил М.В.. Сочи се, че специалистите са категорични, че свидетелските
показания на А.Д. в частта им относно това кой е управлявал автомобила и къде е
бил в автомобила след ПТП са технически недостоверни. Според експертизата
изпадането на пасажера М.В. от купето е във фазата на преобръщане на автомобила
през прозореца на дясната предна врата, като изпадането от автомобила било
свързано с плъзгане, триене по твърда повърхност и притискане на тялото между
две твърди повърхности, както е описано в медицинските документи.
Предвид изискванията на чл.519, ал.1, т.1, вр. с
чл.557, ал.1,т.2, б. „а“, вр. с чл.558 от КЗ, ищците В.М.В. и Д.М.В., действащи
чрез своята майка и законен представител Т.Д.В., са отправили до Г.писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с
писмо, изпратено на 08.02.2018г„ получено на 09.02.2018г. (видно от Известие за
доставяне № ИД PS 6000 016QOJ R). Образувана е Щета №210057 от 09.02.2018г. за
неимуществени вреди във връзка с молба с вх. №24-01-130 от 09.02.2018г. Между
страните е проведена кореспонденция, при която ответникът е изискал
предоставяне на допълнителни документи с писмо с изх. №24-01-130.1 от
19.02.2018г. Същите документи обаче не е било възможно да бъдат предоставени от
ищците, тъй като те не са разполагали с тях. Освен това, тези документи са били
изискани служебно и от административния ръководител на ОП - С.З., видно от
изпратеното от Г.писмо с изх. №24-01-130.2 от 19.02.2018г. С писмо с изх.
№24-01-130 от 26.04.2018г. ответникът е уведомил ищците, че отказва изплащане
на обезщетения по заведената пред него от ищците Щета №210057 от 09.02.2018г.
за неимуществени вреди. С молба от 18.06.2020г„ получена от Г.на 22.06.2020г,
(видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01IU4V Z), ищците са предоставили
на ответника голяма част от изисканите документи, с които са успели да се
снабдят, и са поискали преразглеждане на претенцията им. Въпреки това, с писмо
е изх. №24-01-268 от 23.06.2020г. Г.отново е отказал да изплати обезщетения по
образуваната пред него щета.
Предвид постановения изричен отказ за изплащане на
обезщетения от Г.по заведената пред него щета от ищците, и тъй като същите не
са получавали каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент,
при който е загинал баща им М.В.В., нито от ответника, нито от делинквента, за
ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за
репариране на причинените им неимуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което към датата и часа на
произшествието не е било със сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Изложено е, че съгласно изискванията на закона е
проведено първо необходимото рекламационно производство пред Г.и тъй като в
отговор на предявената претенция е бил постановен изричен отказ за изплащане на
обезщетения, за ищците възниква правото да предявят своите претенции пред съда,
което обуславя и пасивната процесуалноправна легитимация на ответника, който е
отговорен да репарира понесените от ищците вреди.
Сочи се, че безспорно, претендираните от ищците
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена
причинна връзка с ПТП от 22.02.2016г. Аргументират се, че съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими
понастоящем и за в бъдеще. Сочи се, че размерът на иска зависи винаги от
действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват като се
вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на
вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства.
От друга страна е посочено, че в законовия критерий за обезщетяване на
неимуществените вреди „по справедливост“ винаги намира отражение обществената
оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се
дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.
При отчитането на това какъв следва да е справедливият
размер на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди, молят да се
имат предвид и следните обстоятелства: Преди настъпване на инцидента бащата и
майката на малолетните ищци са прекратили брака помежду си чрез развод по
взаимно съгласие, видно от Решение №... от ....2016г., постановено по гр. д. №
756/2015г. по описа на PC - Ч.. По силата на постигнатото между родителите на
ищците споразумение, одобрено от съда, упражняването на родителските права
върху децата е предоставено на бащата, а местоживеенето на децата е било
определено в дома на М.В.. Именно последният бил родителят, който полагал
основните грижи за децата.
Изложено е, че след смъртта на баща им, двете ищци са
настанени с мярка за социална закрила в дома на баба им и дядо им по бащина
линия, където се отглеждат и понастоящем. Така, в резултат на ПТП от
22.02.2016г. на ищците са причинени изключителни болки и страдания - изгубили
са много близък за тях човек - своя баща. Отношенията им с починалия били много
близки, били са много привързани един към друг, поради което и скръбта им е
неизмерима и им причинява неимоверни страдания. Починалият М.В.В. е бил любящ
баща, винаги е бил готов на всичко за своите деца, ежедневно ги е дарявал с
бащината си любов и грижи и е осигурявал материални средства за нормалния им
живот. Сочи се, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно
задружно и сплотено семейство. След смъртта му при процесното ПТП малолетните
ищци са лишени завинаги от любовта, грижите и закрилата на починалия си баща.
Твърди се, че поради посочените причини, напълно разбираемо е, че ищците В.В. и
Д.В. все още страдат от загубата на своя баща, която е нарушила обичайния им
начин на живот.
Считат, че претендираните от В.М.В. и Д.М.В.
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 22.02.2016г., при което е починал техният баща - М.В.В., са
справедливи, като се имат предвид преживените от ищците болки и страдания от
внезапната загуба на толкова близък за тях човек, който е полагал основните
грижи за тях от самото им раждане, с когото са живели в едно домакинство,
общували са ежедневно и са споделяли както радостни, така и неприятни моменти,
и на когото са можели да разчитат винаги и за всичко. Молят, също така да се
вземе предвид и младата възраст (на 27г.) на загиналия баща на ищците, както и
крехката възраст (на 5г. и на 4г.) на малолетните ищци към момента на
злощастното събитие. Посочено е, че претендираните размери на обезщетенията са
справедливи и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради
което считат, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. На
основание чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът
следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения,
считано от 10.05.2018г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по
заведената щета пред Г.) до окончателното изплащане на сумите.
Молят, съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.с адрес: гр. С.**, да заплати на всяка от ищците В.М.В., с ЕГН: **********
и Д.М.В. с ЕГН: ********** - малолетни, действащи чрез своята майка и законен
представител Т.Д.В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, в качеството им
на наследници на М.В.В., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., сумите от по 200
000 лв. (двеста хиляди лева), представляващи обезщетения за претърпените от
ищците неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
22.02.2016г., при което е починал техният баща - М.В.В., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 10.05.2018г. - денят след изтичане на срока за
произнасяне по заведената щета пред Г., до окончателното изплащане на сумите.
Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищците по чл.38, ал.2 от ЗА.
Посочена е служебна банкова сметка ***.39 от Закона за
адвокатурата.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът прави възражение по чл.369,
ал.1 ГПК, като счита, че настоящия спор следва да се
разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка.
Изложено е, че Г.е създаден през 1997 г., като основна
цел на законодателя е била да се избегнат случаите, в които за поправяне на
вредите се разчита само на платежоспособността на делинквента и увредените от
ПТП лица/имущество да не бъдат репарирани. Посочено е, че функциите на Фонда са
- обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат
обезщетителната и обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо
увреденото лице отговаря както делинквентът, така и Г.в случаите на липса на
застраховка „Гражданска отговорност“, който по правило е платежоспособен и може
да посрещне големи по своя размер задължения. Сочи се, че предназначението на
Фонда е да се осигури обезщетение в полза на претърпелите вреди лица от
виновното поведение на водач управлявал МПС без сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в което се изразява и
неговата социална функция. Функции, които категорично го различават от
застрахователите и видно от същите липсва каквато и да била търговска дейност.
На основание чл. 229, ал 1, т. 4 от ГПК ответникът
моли да се спре настоящето производство до приключване на НОХД №2325/2020г. по
описа на ОС С.З., като посочва, че няма нито едно доказателство, от което може
да се определи механизмът на процесното ПТП. Заявено е, че във връзка с чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Твърди, че в случая е поставен в невъзможност да упражни правата си.
Счита, че непредставянето на доказателства с исковата
молба, с които ищците са могли да се снабдят своевременно на основание чл. 75,
ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само по бланкетно
изпълнената процедура пред Г., но и в настоящето производство са поставени в
невъзможност да вземат становище, да ангажират доказателства и да осъществят
адекватна защита, което от своя страна представлява злоупотреба с право. Сочи
се, че не са представени никакви данни за хода и резултата от образуваното
досъдебно производство. Изложено е, че на основание чл. 9 във връзка с чл. 127
от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички
писмени доказателства. Твърди се, че в случая това не е изпълнено и не ни е
осигурена равна възможност ответника да упражни предоставените му права.
В тази връзка моли да се прекрати
делото.
Оспорва изцяло исковите претенции
- по основание и размер.
Сочи се, че Г.към настоящия момент вече е бил сезиран
във връзка с процесното ПТП и по образуваните щети № 210060/12.02.2018г., №
210057/09.02.2018г. е уведомил ищците,
че следва да представят доказателства, от които да е видно по безспорен начин,
че е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б. “а“ от Кодекса за
застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по
настоящото дело.
Твърди се, че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както
и за поведението на участниците в него.
Оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм, въпреки
че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата
и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на
диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя
издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице - издател.
Поради това се сочи, че същият няма и материална доказателствена сила за
настоящия съд.
Изложено е, че съгласно трайно утвърдената практика на
ВКС, обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., 1 т. о,
на ВКС протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Посочва се, че когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката
им изисква специални познания, които съдът не притежава.
В тази връзка, ответникът оспорва
твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.
- пътувал в увреденото МПС, без да постави
задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с
тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл.137а от ЗДвП.
- е знаел, че А.Д. е употребил значително количество
алкохол преди настъпването на процесното ПТП, но въпреки това се е съгласил да
пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че последният се управлява от
алкохолно повлиян водач.
Досежно размерите на предявената претенция от по 200
000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, счита същият за изключително
завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 22.02.2016г.
Твърди се, че
исковите претенции не кореспондират със задължителната практика - Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК
задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение №
83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011
г. на II т.о. и др. Сочи се, че в т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Отбелязано е, че във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Сочи се, че тези
критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна
практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото
възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Според
ответника, предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна
практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта,
икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и наличието на
допринасяне в значителна степен на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
По делото е
постъпила допълнителна искова молба,
с която ищците правят пояснения и допълнения към исковата молба.
Намират за неоснователно искането на
ответника делото да се разглежда по общия ред, тъй като не бил налице спор,
свързан с търговска сделка. Сочат, че е налице трайна и еднозначна съдебна
практика, включително и на ВКС, делата срещу Г.с претенции за изплащане на обезщетение
за вреди, причинени от непозволено увреждане, предизвикано от МПС, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
да се разглеждат като търговски такива.
Относно искането на ответника за спиране на
производството до приключване на НОХД №2325/2020г. по описа на ОС - С.З.,
считат, че действително са налице основанията за това. Посочено е, че
настоящият процес е образуван поради изтичането на абсолютната петгодишна
давност. Считат, че са налице предвидените в закона (чл.229, ал.1, т.4 от ГПК)
основания производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на наказателното дело относно процесното ПТП, което е
от обуславящо значение за настоящия правен спор относно установяване на вината
на прекия делинквент - виновният водач на л.а. „Субару Аутбек“, без peг. №, с
рама № ***, А.С.Д., а от там и за ангажиране отговорността на ответника.
За напълно несъстоятелно и неоснователно
намират възражението на Г., че с исковата молба не били представени
доказателства и че процедурата по рекламационното производство била изпълнена
бланкетно. Заявяват, че както в хода на кореспонденцията между страните по
задължителната процедура по КЗ, така и с исковата молба са представени всички
доказателства, с които ищците разполагат и които са повече от достатъчни за
доказване на механизма на ПТП, причините за настъпването му и отговорните за
това лица, както и причинно-следствената връзка между инцидента и смъртта на
бащата на ищците. И тъй като материалите от проведеното досъдебно производство
не са доказателства в гражданския процес, то с исковата молба са направени
съответните доказателствени искания за назначаване на СМЕ и САТЕ, които да
установят обективно и безпристрастно обстоятелствата от значение за решаване на
настоящия правен спор.
Изложено е, че от представените с исковата
молба доказателства се установява, че на ищците са причинени неимуществени
вреди, вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС,
което се намира на територията на Република България и към датата и часа на
произшествието липсва сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. В този смисъл са и Констативният протокол за ПТП с
пострадали лица, и Справката от електронния сайт на Г.за наличие на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС.
Посочено е, че описаният в исковата механизъм
на ПТП се базира изцяло на проведеното продължително и задълбочено разследване
по ДП №375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ - Ч. и изготвените в хода му експертни
заключения. С цел и в настоящото съдебно производство да бъде установен
механизмът на процесното ПТП, причините за настъпването му и последиците от
него, в исковата молба са направени доказателствени искания за назначаване на
САТЕ и СМЕ.
Считат за неоснователни и възраженията на Г.за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия М.В.. Смятат, че
предвид интензитета на процесното ПТП същите по вид и характер телесни
увреждания (с летален изход) биха настъпили при М.В., без значение дали същият
е бил с или без поставен предпазен колан. Считат за неотносимо възражението
дали М.В. е употребил алкохол непосредствено преди настъпване на процесното
ПТП, тъй като той не е управлявал л.а. „Субару“, а същият е бил пътник в него и
евентуалната употреба на алкохол не е поведение, което да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Сочи се, че
твърдението за това, че загиналият М.В. бил знаел, че водачът А.Д. бил
употребил алкохол преди настъпването на ПТП и въпреки това се съгласил да
пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че същият се управлява от алкохолно
повлиян водач, следва да бъде доказано при условията на пълно и главно
доказване от ответника. Заявяват, че дори водачът А.Д. да е бил употребил
алкохол преди процесното ПТП, М.В. не е знаел за това и не е имало белези от
поведението на Д., по които да може да прецени, че същият е употребил алкохол и
не е бил в състояние да управлява МПС.
Относно възражението за прекомерност на
претенциите на ищците, считат, че същите отговарят на принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, и съответстват както на трайната
съдебна практика по подобни казуси, така и на социално икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП. Сочи се, че обективният стойностно-паричен
еквивалент за определяне на справедливо обезщетение е закрепен в самия Кодекс
за застраховането под наименованието „лимит на отговорност“. Аргументират се,
че съгласно чл.492, т.1 от КЗ, в редакцията му към датата на процесното ПТП, за
всяко МПС, което се намира на територията на Република България и което не е
спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за следната минимална
застрахователна сума (лимит на отговорност) - за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Така, справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
на лимитите на отговорност и на другите обективни критерии, посочени в ППВС
№4/1968г. Ищците считат, че размерът на претендираното обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от загубата на техния баща е напълно
справедлив и отговаря изцяло на болките и страданията, които ищците са
претърпели и търпят и към момента. Твърди се, че връзката между ищците и баща
им е била изключително силна, което е напълно нормално за едно сплотено и
задружно семейство. Внезапната смърт на М.В. се отразила изключително
травмиращо на ищците. В резултат на инцидента те са претърпели и търпят и към
настоящия момент негативни преживявания, психически дискомфорт и страдания от
загубата на толкова близък за тях човек. Сочи се, че мъката на В.В. и Д.В. от
смъртта на баща им е неизмерима и ще ги съпровожда до края на живота им.
Заявено е, че именно от допускането до разпит
на исканите от ищците свидетели ще бъдат установени както преживените от тях
болки и страдания, така и отношенията и връзките между ищците и починалия им
баща М.В..
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който моли на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да се спре
производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
НОХД №2325/2020 година по описа на С. окръжен съд, Наказателно отделение,
образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура - град С.З. по прокурорска
преписка №730/2016 година, ДП №375 зм-108/2016 година по описа на РУ-Ч..
Заявява, че присъдата срещу виновния водач ще бъде
задължителна за гражданския съд съгласно чл.300 ГПК по въпросите извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Сочи, че всички тези
елементи са част и от фактическия състав на деликтната отговорност, които
подлежат на доказване в настоящото съдебно производство.
Отбелязва, че в допълнителната искова молба е
направено изрично изявление от ищците, че искането за спиране на делото по
чл.229, ал.1, т.4 ГПК е основателно.
Ето защо, моли да се спре делото до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на НОХД №2325/2020 година по описа на С. окръжен съд,
Наказателно отделение.
Сочи, че в допълнителната искова молба не са наведени
допълнителни възражения от ищците, както и че същите нито са допълнили, нито са
пояснили първоначалната искова молба. Според ответника, в допълнителната искова
молба са изложени съображения по съществото на спора.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 22.02.2016 г. около 00.31 часа на път IV-53498, свързващ гр. Ч.,
обл. С.З. със с. Ц., общ. Ч., обл. С.З. в посока към гр. Ч., обл. С.З., при
управление на МПС - лек автомобил марка „Субару“, модел „Аутбак“ - с номер на
рама *** /което не е регистрирано по надлежния ред - без
регистрационни табели/ водачът А.С.Д. с ЕГН ********** е причинил по
непредпазливост смъртта на М.В.В. с ЕГН **********,*** З..
От
приложеното Удостоверение за наследници изх. № 50 от 13.11.2020 г., издадено от
Кметство с. Ц., общ. Ч. е видно, че ищците В.М.В. и Д.М.В. са негови дъщери и
негови единствени законни наследници.
С Присъда № 260023/30.11.2021г., постановена по НОХД №
112/2021г. по описа на ОС С.З. водачът А.С.Д. е признат за виновен в това, че
на 22.02.2016г. около 00.31 ч. по път ІV – 53498, свързващ гр. Ч. обл. С.З. със
с. Ц., общ. Ч., обл. С.З. – в посока към гр. Ч. при управление на МПС – лек
автомобил, марка “Субару”, модел “Аутбак” – с номер на рама ***/, което не е регистрирано по надлежния ред – без
регистрационни табели/ е нарушил правилата за движение, предвидени в чл. 20,
ал. 1 и чл. 21, ал. 1 предл. 2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
е причинил смъртта на М.В.В. и след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а ал.1
б. “б” във вр. чл. 343, ал. 1, б. “в” във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК е
осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Постановено е и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три
години.
С решение № 66/13.04.2022г., постановено по ВНОХД №
95/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив присъдата е отменена в частта, с която водачът е признат за
виновен по чл. 21 ал. 1 пр. 2 от ЗДвП и е оправдан по това обвинение и изменена
в частта относно срока на наложеното наказание и срока на наказанието лишаване
от право на управление на МПС, които са увеличени съответно на две години и
шест месеца лишаване от свобода и пет години лишаване от право на управление на
МПС. В останалата част присъдата е потвърдена.
С решение № 50125/12.10.2022г., постановено по касационно
дело № 473/2022г. по описа на ВКС е оставено в сила въззивното решение на
Пловдивския апелативен съд № 66 от 13.04.2022г. по ВНОХД № 95/22.
От приложеното по делото ГД № 225/2016г. по описа на PC Ч. се установява,
че Дирекция „Социално подпомагане“ - Ч. е депозирала молба с правно основание
чл. 28, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 от Закона за закрила на детето поради
обстоятелството, че децата В.М.В. и Д.М.В. били деца в риск и били настанени в
семейството на близки роднини, а именно при бабата и дядото по бащина линия с
адрес с. Ц., общ. Ч., тъй като били установени данни, че майката не полагала
грижи за децата, а бащата на децата е починал. С влязло в сила Решение № 42 от
08.07.2016г. по същото дело, съдът е настанил децата В.М.В. и Д.М.В. в
семейството на роднини - В.Н. В. и В.М.М. до настъпване на основания за
прекратяване на настаняването.
От представената по делото писмена застрахователна претенция отправена от
ищците до Г.се установява, че рекламационното производство, предвидено в чл.
558, ал. 5 от КЗ е изпълнено. От тези писмени доказателства е видно, че ищците
са предявили своите писмени застрахователни претенции пред Г.на 09.02.2018 г.,
по които е образувана щета № 210057/09.02.2018г. Установява се също така, че
след проведена между страните кореспонденция, ищците са уведомени писмено от
ответника, че не са налице основания за уважаване на предявените претенции.
От заключението на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза се
установява следното:
Към делото и досъдебното производство не са налице обективни данни от
изследване на кръв и урина за наличие на етилов алкохол от страна на водача А.Д.
по време на ПТП, настъпило на 22.02.2016 г.
В досъдебното производство е наличен Протокол от изследване на кръв на
пътника М.В. е установено наличие на етилов алкохол в кръвта в количество -
0,60 %о /промила/.
В конкретния случай е било налице наличие на
алкохол в кръвта - 0,60 %о /промила/, което е в долна граница на лека степен на
алкохолно опиване, която се характеризира с емоционална неустойчивост,
отслабване концентрацията на вниманието и съобразителността, слабо изразени координационни
нарушения.
При извършеното обследване на тялото на В., не
са установени характерни увреждания, които да говорят за свободно инерционно
движение на тялото в купето на автомобила.
По тялото на М.В. не са установени характерни
травматични увреждания, които категорично да сочат да са от употреба на
обезопасителен колан по време на настъпване на процесното ПТП.
Поставен предпазен колан би предотвратил някои
от настъпилите при ищеца травматични увреждания.
В конкретния случай при поставен обезопасителен
колан, неминуемо биха се получили травматични увреждания, дори в областта на
главата, тъй като автомобила в който е бил пътник се е преобръщал и видно от
приложените фото снимки на автомобила, в дясната част на купето му са налични
деформации.
Лек автомобил Субару "Аутбек“ е с монтирани
предпазни триточкови колани на предните седалки - на водача и пътника в дясно,
а на задните седалки - на двамата пътника, а за пътника на средната задна
седалка с двуточков обезопасителен колан.
Травматичните увреждания в областта на главата,
довели до тежка черепно- мозъчна травма са пряката причина за смъртта на М.В.В..
Травматичните увреждания довели до леталния
изход при В. са настъпили при изпадане от автомобила и последващи удари върху
терена извън автомобила.
Поставен обезопасителен колан при настъпило ПТП,
дори и при преобръщане задържа пътника в областта на седалката и го предпазва
от изпадане от купето на автомобила.
В случай, че пострадалият при настъпилото ПТП е
бил с поставен обезопасителен колан, вероятно би получил също черепно-мозъчна
травма, на базата на снимковия материал и наличните деформации по автомобила в
дясно, като вероятно биха се получили и увреждания на тялото и крайниците в
дясната повърхност.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП от
22.02.2016 г. е следният:
ПТП - то е настъпило на 22.02.2016 г. около 0.35
часа с лек автомобил "Субару" Оутбек без peг. номера, с водач А.С.Д.
и пътник в автомобила М.В.В. по пътя свързващ гр.Ч. със с. Ц..
ПТП е настъпило в условията на нощна видимост,
на прав участък от пътя ориентиран изток- запад.
Пътната настилка е сух, износен асфалт.
Преди настъпването на ПТП посоката на движение
на л.а. "Субару" Аутбек е била от изток на запад по платното за
движение на пътя между с. Ц. и гр. Ч..
На прав участък от пътя водачът е изгубил
контрол върху управлението и е напуснал платното за движение в посока юг по
хода на движение на л.а.
След напускане на платното за движение южно от
пътя, водачът е отклонил управлението на автомобила надясно по хода на движение
и така автомобилът е започнал да се движи в посока северозапад, като по този
начин водачът е направил опит да върне автомобилът на платното.
При движението си обратно към пътното платно,
л.а. "Субару" Аутбек се завърта и се е получила ротация около
вертикалната ос на л.а. по посока на часовниковата стрелка, в следствие на това
движение и ротация е последвало преобръщането на автомобила. При преобръщането
си л.а. "Субару" Аутбек е преминал през тавана си, завъртял се е
около вертикалната си ос и е паднал върху дясната си страна.
Началото на участъка на настъпване на ПТП
започва на 51.90 м.западно от "О 1", на южния край на асфалтовото
пътно платно.
Края на участъка на настъпване на ПТП е където е
намерен и описан лек автомобил марка "Субару" Аутбек", със задна
дясна гума на 101.30 м. западно от "O 1" и на 2.14 м. южно от "O
1", и предна дясна гума на 98.70 м. западно от " О 1" и на 1.93
м. южно от "О 1“.
Скоростта на движение на л.а. "Субару"
Аутбек преди настъпването на ПТП е равна на 92.84 км/ч.
Водача на л.а. "Субару" Аутбек е имал
възможност да не допусне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.
Техническите причини за настъпване на ПТП са в
резултат от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала
внезапна техническа неизправност и движение със скорост в участъка на ПТП,
която се е явила несъобразена с пътните условия /състоянието на пътя - износен
едрозърнест асфалт на места с неравности и кръпки/.
Възможни са и причини от субективен характер:
отклоняване на вниманието на водача по време на
движение на автомобила;
временно заспиване на волана;
състоянието на водача - наличие на умора и др.
фактори.
В резултат на това настъпва ПТП с последици
описани в делото.
По делото
са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката В.Н. В. /майка на
загиналия баща на ищците М.В.В. и баба на ищците/ се установява, че от както са
се родили, внучките й живеят при тях. Майка им ги изоставяла няколко пъти.
Последния път като ги изоставила когато малкото дете било на година и няколко
месеца. Малко преди ПТП-то майката на децата се развела със сина на
свидетелката и тогава също не пожелала да вземе децата си. Свидетелката посочва,
че са водили децата на празници при майка им, но и те не я искали, пищяли.
Родителските права при развода били предоставени на бащата на двете ищци.
Свидетелката сочи, че живеели в с.Ц. в къщата на родителите на мъжа й, заедно с
тях, с М. и Т. /родителите на двете ищци/ и децата, както и свидетелката и нейния мъж. Свидетелката посочи, че
когато В. била на 2 години и няколко месеца, родителите на децата отишли да
живеят в гр. Ч., в къща на свидетелката, за да пробват да се разберат, но пак
не се получило и оттогава окончателно се разделили.
След ПТП – то, децата питали постоянно къде е
баща им и свидетелката ги лъжела, че е на работа и им давала неща, които все
едно той им носел като се прибере, за да не разберат. Повече от месец не знаели
нищо, но постоянно питали. По съвет на психолози, свидетелката след доста време
съобщила на децата за инцидента. Те плакали, пищяли, защото били много привързани
към баща си, не искали да заспиват вечерта. Свидетелката посочи, че синът й бил
много работлив, работел в бензиностанция в Ч.. В свободното време работел в
градината, и предната година преди ПТП-то засадил сливи, за да участва в
програми за земеделски производител. Свидетелката потвърди, че децата в момента
са при нея, след като починал баща им те посещавали психолог от детската
градина, тъй като държанието им се променило. Говорили с майка им, но тя
казала, че няма да гледа децата. Свидетелката посочи, че по искане на Отдел
„Закрила на детето“ е инициирано настаняване на децата в дома й, за което има
решение на съда. Децата все още са в семейството на свидетелката, настанени са
при тях. Макар те да не са им настойници, се грижат за тях. Свидетелката посочи,
че децата имат спомени за баща си. Малката, тъй като той имал фейсбук, и тя има
фейсбук, му е писала, че го обича. Скоро казала: „Забравила съм гласа на тати“.
Децата имат една година разлика във възрастта и двете са родени на датата на
катастрофата.
Свидетелката И.М.А. посочи, че е съседка на
бабата и дядото на децата. Познавала децата, идвали в двора при нея.
Свидетелката познавала М. от дете, израснал край тях. Около 2010 г. М. се
оженил и малко след това се родили децата. Една година им била разликата, на
една дата са родени - на 22 февруари. Тогава станала и катастрофата с баща им.
Преди катастрофата той се развел със съпругата си, не живеели заедно от две
години, тя не била на село, била се прибрала при нейните родители. Децата
останали на село, при баща си, той ги гледал с помощта на едната баба, другата
баба, дядото. Децата били много привързани към него. Той много ги гледал и
обичал, те искали да ходят при майка си, но тя не ги вземала. След инцидента,
тъй като децата били родени на една и съща дата, на която е настъпила и смъртта
на баща им, те казвали, че няма да празнуват рождения си ден, тъй като им е
много тежко за баща им, много го обичат и не могат да празнуват. Така няколко
години казвали на свидетелката, че не могат да празнуват рождения си ден.
Свидетелката посочи, че бабата не казала веднага на децата за баща им, а
направила това след известно време. След като децата разбрали, казвали на
свидетелката, че всяка вечер гледат звездите горе, защото баба им е казала, че
баща им е там горе, една звездичка, и търсят да го видят, но не могат.
По искане
на ответното дружество по делото са разпитани двама свидетели - Н.П.П. и Т.И.Т..
Свидетелят Н.П. посочва, че знае за настъпилото
ПТП с участието на А. и М., в началото на 2016г. Преди това ПТП свидетелят
заедно с А.С. със същата кола, с която станало и ПТП-то, ходили до един колега,
в съседно село. Същия ден, когато се прибирали от това село Р., на бензиностанцията
спрели, изпили по една бира с него и се разделили оттам. Той спрял до тях и
свидетелят се прибрал в къщи около 11 часа вечерта. На другия ден като
свидетелят отишъл на работа, му звъннали от полицията и от тях разбрал. По
думите на свидетеля отишли към село Р. с А. с колата почти надвечер, но не било
още тъмно. На бензиностанцията свидетелят пил една бира и А. изпил една бира.
Свидетелят посочи, че изобщо не е виждал М., не е бил с тях. Не знаел дали са
се виждали М. и А. и кога са се видели. Не знаел и на коя седалка се е качил и
пътувал М.В., както и дали е бил с поставен предпазен колан, тъй като не е бил
там. Свидетелят потвърди, че не е виждал А. пиян. Върнали се от Германия с тази
кола, свалили я от платформата колата. Той там изпил една бира 330мл. преди да
тръгнат за Р.. Пет бири били, бил ги донесъл от Германия. Преди да тръгнат за
с. Р. свидетелят изпил две бири, другият съсед изпил две бири и А. изпил една
бира. Бирите били по 330 мл, в стъклени бутилки. Според свидетеля, като се
разделили в с. З. А. не бил пиян.
Свидетелят Т.Т. посочва, че вечерта, когато е
станала катастрофата, бил на работа на бензиностанцията в с.З.. Същата вечер на
бензиностанцията дошли Н. и А.. Било късно, към 10-11-12 часа, късно вечерта.
Двамата дошли при свидетеля и си взели по една бира. А. се похвалил на
свидетеля за новата кола. Изпили си бирите и тръгнали. Бирите били кенчета от
500мл. Свидетелят посочи, че М. не е бил с тях по това време, били само двамата
А. и Н., с колата. Поради това свидетелят не може да отговори на въпросите дали
М. е видял, че А. е употребил алкохол преди да се качи в автомобила, също и на
коя седалка се е качил и пътувал М. и дали е бил с поставен предпазен колан.
Свидетелят посочва, че не може да каже дали А. е бил видимо пиян, нито че е бил
трезвен. Не знае и дали А. си е изпил цялата бира. По думите на свидетеля А. запалил
колата, дал газ на празен ход, казал: „Тошко, виж каква кола си купих!“ и от
там тръгнали.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В
случая няма спор, че произшествието е причинено на 22.02.2016 г. от л.а. „Субару Аутбек“, с рама № ***, който не бил
регистриран по надлежния ред. Поради това следва да се приеме, че в
настоящия случай приложение намира общата хипотеза на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
А от КЗ, според която Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По
делото не е спорно, че за л.а. „Субару
Аутбек“, с рама № ***, не
е сключена застраховка „гражданска отговорност“ и че същият формално не е
регистриран в Република България.
Следователно,
необходимо е да се установи дали автомобилът се е намирал обичайно на
територията на страната, като съгласно разпоредбата на чл. 482, ал. 1 от КЗ,
територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на
моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен; 2.
където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното
превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в случаите,
в които не се изисква регистрация за определени видове моторни превозни
средства и 3. в която държателят на моторното превозно средство има постоянно
пребиваване – в случаите, в които за определени видове моторни превозни
средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг
отличителен знак. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба и това, според съда е
приложимата в настоящия случай разпоредба за целите на предявяване на
претенцията пред Г.или национално застрахователно бюро в случаите, в които моторното превозно средство няма
регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не
съответства или вече не съответства на това моторно превозно средство, и
настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която
обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното
произшествие.
В
случая л.а. „Субару Аутбек“, с рама № ***,
при
управлението, на който е настъпило ПТП – то, няма регистрационен номер и поради
това попада в хипотезата на чл. 482, ал. 2, пр. 1 от КЗ.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По
делото е безспорно установено, че смъртта на М.В.В. се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на л.а. „Субару Аутбек“, с рама № ***,
което е установено с влязла в сила Присъда
№ 260023/30.11.2021г., постановена по НОХД № 112/2021г. по описа на Окръжен съд
- С.З., която
според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради
това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността
на Гаранционния фонд, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ, следва да бъде ангажирана.
Относно размерът на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай от свидетелските показания, които съдът
възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се
установява, че между загиналия М. и неговите дъщери е имало силна емоционална
връзка, която е обусловена от обстоятелството, че М. е отглеждал дъщерите си
сам, с помощта на своите родители и се е грижел за тях с обич, топлина и
всеотдайност. Безспорно за децата на тази
крехка възраст е налице най - тежкия житейски резултат - загуба на баща им, с
което са лишени от възможността да бъдат подкрепяни и подпомагани емоционално,
морално, лишени са от опора. Лишаването от родител, е увреждане със значим
отзвук, обусловен от дълбочината на връзката, естествено съпътстваща целия
житейски път на децата, като в случая, тъй като ПТП – то е станало на рождения
им ден /22.02.2016 г./, децата отказвали да го празнуват. Следва да се съобрази, че в конкретния случай
дъщерите на починалия са били в крехка детска възраст, все още далеч от
началото на самостоятелен живот. При определяне на обезщетението съдът следва
да вземе предвид значението на неосъзнаваната още, но съществуваща нужда на децата
от баща им, който е упражнявал родителските права, както и че с нарастване на
възрастта им, те ще разберат безвъзвратната загуба на най-близкия си човек, все
по ясно ще се усеща липсата на неговите грижи и подкрепа. Тази загуба ще даде отражение
върху целия живот на децата, те ще бъдат различни от растящи с баща деца. Огромната мъка и душевно страдание, причинени
от непоправимата загуба на най-близкия, значим и любим човек, ще оставят
незаличим отпечатък върху психиката на децата, който ще ги съпътства до края на
живота им.
Ето защо при съобразяване на горните обстоятелства,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението на претърпените
неимуществени вреди е по 200 000 лв. за
всяка от ищците.
По възражението за
съпричиняване.
Ответното дружество твърди, че
починалият М.В.В. е бил без поставен предпазен колан по време на настъпване на
произшествието, че е употребил алкохол
непосредствено преди настъпване на процесното ПТП заедно с посочения за виновен
водач А.Д. и че е знаел, че А.Д. е употребил значително количество алкохол
преди настъпването на процесното ПТП, но въпреки това се е съгласил да пътува в
процесния автомобил, съзнавайки, че последният се управлява от алкохолно повлиян
водач.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По възражението за непоставяне на
обезопасителен колан.
По делото е безспорно
установено, че травматичните
увреждания в областта на главата, довели до тежка черепно- мозъчна травма са
пряката причина за смъртта на М.В.В.. Категоричен е извода на вещото лице, извършило съдебно
– медицинската експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и
мотивирано изготвено, че дори пострадалият при настъпилото ПТП да е бил с поставен
обезопасителен колан и да не е изпаднал от купето на автомобила, вероятно би
получил също черепно-мозъчна травма, тъй
като точно в неговата част /дясната/, където е стоял са деформациите които
намалят обема на купето в тази област. Поради това съдът
приема, че възражението за съпричиняване се явява неоснователно.
По възраженията, че М.В.В. е
употребил алкохол непосредствено преди настъпване на процесното ПТП заедно с
посочения за виновен водач А.Д. и че е знаел, че А.Д. е употребил значително
количество алкохол преди настъпването на процесното ПТП, но въпреки това се е
съгласил да пътува в процесния автомобил, съзнавайки, че последният се
управлява от алкохолно повлиян водач.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК, налице е съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Следователно, забранена е употребата не на каквото и
да било количество алкохол, а само на такова, което води до повишаване на
концентрацията в кръвта до ниво, оказващо въздействие върху психиката,
физиологията и моториката на водача. Това ниво е определено в ЗДвП на 0, 5
промила, като едва при достигането на тази степен на насищане се проявява
ефектът на алкохола и се компрометира способността на водача да управлява
правилно и безопасно автомобила, дори да няма външни признаци на опиване.
Видно от показанията на свидетелите Н.П.П. и Т.И.Т., е
установено, че водачът на л.а. „Субару Аутбек“, с рама № ***, А.С.Д. е
употребил алкохол. По делото обаче не е установено по надлежния ред, каква е
концентрацията на алкохол в кръвта на последния. Поради това доколкото по
делото изобщо не е установена концентрация на алкохол в кръвта на А.С.Д., то и
знанието на пострадалия М.В.В., че водачът е употребил алкохол в случая е
правноирелевантно, тъй като с ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е възприето като
предпоставка за наличието на съпричиняване, знание на пострадалия, че водачът е
употребил алкохол над законоустановения минимум /0,5 на хиляда/, какъвто не е
процесният случай. Следователно не е налице основание за намаляване на
обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По делото е установено наличие на етилов алкохол в кръвта на М.В.В. в количество - 0,60 %о /промила/.
Обстоятелството,
че пострадалият М.В.В.
е употребил алкохол
не е противоправно, доколкото липсва законово ограничение пътниците /не
водачите/ в МПС да не употребяват алкохол.
Поради това горепосочените
възражения за съпричиняване са неоснователни.
По иска за
законна лихва.
Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от страна
на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Според чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ изпадането в забава е след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Според последната разпоредба
срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от
предявяване на претенцията. Следователно ответникът дължи обезщетение след
изтичане на този тримесечен срок.
От представеното с исковата молба писмо е видно, че
искането за изплащане на обезщетение е постъпило при ответника на 09.02.2018
г., когато е била образувана
щета № 210057/09.02.2018 г. От представените доказателства е видно, че Г.не е
изплатил обезщетение. При това положение ответникът дължи лихва върху
обезщетението от 10.05.2018 г., когато е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Г.следва
да заплати на малолетната В.М.В., с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Т.Д.В., сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал
баща й М.В.В., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.05.2018г.
- денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г.до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Г.следва
да заплати на малолетната Д.М.В., с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Т.Д.В., сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
22.02.2016г., при което е починал баща й М.В.В., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 10.05.2018г. - денят след изтичане на срока за
произнасяне по заведената щета пред Г.до окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноските:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищците са материално
затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана
безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2016 г.
/лист 200/. Поради това съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие /преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г./ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
всяка от ищците е в размер на по 5 530
лв. или в общ размер на 11 060 лв.
С
оглед изхода на делото Г.следва да заплати на адв. М.З. адвокатско
възнаграждение в общ размер на 11 060 лв. за осъществената
безплатна адвокатска помощ на ищците.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Г.следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 16 000 лв. за държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.със
седалище и адрес на управление: гр. С.**да
заплати на малолетната В.М.В., с ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител
Т.Д.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 200
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при
което е починал баща й М.В.В., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 10.05.2018г. - денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената
щета пред Г.до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.със
седалище и адрес на управление: гр. С.**да
заплати на малолетната Д.М.В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т.Д.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 200
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при
което е починал баща й М.В.В., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 10.05.2018г. - денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената
щета пред Г.до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.със
седалище и адрес на управление: гр. С.**да
заплати на адв. М.И.З. с
адрес: ***, офис 2 адвокатско
възнаграждение в размер на 11 060 лв.
за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищците.
ОСЪЖДА Г.със
седалище и адрес на управление: гр. С.**да
заплати в
полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 16 000 лв. за държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач А.С.Д., ЕГН ********** с адрес:
*** на страната на ответника Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :