Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
07.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9743/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.К.Н., с която е предявен срещу З.А. АД иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 25.09.2014 г., вследствие на което е починал Н.К.Н.–
брат на ищцата. Претендира законната лихва и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че при произшествието, осъществило се на 25.09.2014 г. по вина на лице,
гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на Н.К.Н.– нейн брат.
От загубата е понесла неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът
оспорва иска по размер. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязла в
сила присъда от 12.02.2016 г. по НОХД № 809/2015 г. на Окръжен съд - Хасково, В.М.,
като водачът на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ******е признат за виновен в
това, че в качеството си на работещ и изпълняващ длъжността „монтьор на
автомобил“ в предприятието на „Н.“ ЕООД, гр. Хасково, причинил смъртта на Н.К.Н.,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност – ремонтна дейност на моторно превозно средство
като не изпълнил визираните в т. 21 от Приложение № 2 към Наредба
№12/27.12.2004г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с автомобили задължение, при наклон на площадката за гариране и
съхранение на автомобила над 3 градуса, да предприеме мерки срещу
самозадвижване на товарния автомобил марка ДАФ 55-250 с рег. № ******и не е
задействал спирачката за паркиране на товарния автомобил и/или не е поставил
предпазни клинове при стартиран двигател на автомобила. От изслушаното
заключение на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило в резултат на
самопотеглянето на товарния автомобил, който премазва пострадалият Н., намиращ
се непосредствено пред предната дясна гума на МПС.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от присъдата на наказателния съд.
Безспорно е,
че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника. Спорно по делото е обстоятелството дали процесното
събитие представлява покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Въз основа
на присъдата и техническата експертиза се установява, че процесното ПТП е
настъпило като резултат от поведението на В.М., който при ремонта на товарния
автомобил, при наклон на площадката за гариране и съхранение на автомобила над
3 градуса, не е предприел мерки срещу самозадвижването му и не е задействал
спирачката за паркиране на товарния автомобил и/или не е поставил предпазни
клинове при стартиран двигател на автомобила. По застраховката „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на
трето лице по силата на своята гражданска отговорност - договорна или
извъндоговорна. Покри риск са не само вредите, причинени от виновно и
противоправно от деяние на застрахования водач, когато той е прекия причинител
на вредата, но и когато вредата е причинена от трето лице, на което той е
предоставил управлението на застрахования автомобил или е възложил изпълнение
на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ – арг от чл. 46,
ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. В конкретния случай застрахования е предоставил
управлението на товарния автомобил на работниците в сервиза. Сред тези
работници е и делинквентът В.М.. Последният не е предприел мерки срещу самозадвижването
на товарния автомобил, а паркирането на автомобила да е част от дейността по
неговото управление. Съгласно чл.96 ЗДвП водачът на спряно за престой или
паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се
приведе в движение или да потегли само. Следователно поведението на Марков
освен нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд,
съставлява нарушение на чл.96 ЗДвП. След като паркирането е част от дейността
по управление, за вредите от тази дейност отговорност носи и застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за конкретното
МПС.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. С оглед задължителната сила на присъдата, се установи деянието на водача
на автомобила; неговата противоправност – нарушение на чл.96 ЗДвП, вината на
водача и причинната връзка между произшествието и смъртта на брата на ищцата.
Спорен по
делото е и въпросът явява ли се ищцата материално легитимирана да получи обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат й.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите
право на обезщетение се включва по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне „като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение“ за действително
претърпени неимуществени вреди.
Съгласно чл.493а КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) обезщетението на увреденото
лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди се определя
съобразно методика, която към настоящия момент все още не е изготвена и приета.
Цитираната методика следва да определи в случай на смърт както обезщетението на
увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото
лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или
отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ (ал.3), така и
размера на обезщетението на друго лице, извън лицата по ал.3, „когато по изключение“ е претърпяло
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени (ал.4).
От анализа
на приетото в тълкувателната практика на ВС и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и
приетите през 2018 г. разпоредби в КЗ – в чл.493а се налагат следните изводи:
увредени лица, имащи право на обезщетение при смърт на пострадало лице са деца,
съпруг, родители, включително осиновени и осиновители, както и лицата, които са
във фактическо положение на изброените – партньор във фактическо съжителство с
пострадалия, децата, отгледани от него, макар да не са осиновени, съответно –
отгледалите го като родители, макар да не са му осиновители. За тези лица
законодателят презюмира наличието на вреди, а тълкувателната практика на
Върховния съд извежда, че обезщетение се присъжда при наличие на трайно влошени
отношения. Новият момент е, че се признава по
изключение право на обезщетение и за лица извън така очертания кръг, с
които пострадалото лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка, и чиито
продължителни болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени. Основният
въпрос е кои са тези изключителни обстоятелства, при които лица извън
най-близкия семеен кръг, придобиват „по изключение“ правото да бъдат
обезщетени. Братята и сестрите са най-близките родственици по съребрена линия
(от втора степен). Обичайно за българското общество е дори и след напускане на
общото семейство (формално включващо родители и деца до 18-годишна възраст) и
създаване на собствени семейства, братята и сестрите да продължават да
поддържат близки отношения помежду си и семействата им да са емоционално
свързани. Ако това обичайно за обществото ни положение се приемаше от
законодателя, съответно – ВКС (като постановяващ задължителна тълкувателна
практика), за достатъчно, за да обоснове понесени вреди от такова естество,
които е справедливо да бъдат обезщетени, то братята и сестрите щяха да бъдат
включени в кръга лица, за които изначално се приема, че им право на обезщетение
(съпруг, деца, родители и лицата, чиито фактически отношения ги поставят в
идентично положение). След като това не е направено, то следва да се установят
такива отношения между братя, сестри, брат и сестра, които са изключение от
обичайното, което изключение обосновава правото на обезщетение. Следва да се
отбележи, че смисълът на ограничаване на кръга лица, имащи право на обезщетение
при смърт, не е за целите на предпазване на имуществото на делинкванта, а е в
закрила именно на най-близките на починалия, понесли вреди от смъртта му. Това
е така, защото ако кръгът не беше ограничен, обезщетения могат да се присъдят
на много лица, страдащи от загубата – по-близки и по-далечни родственици,
приятели, съученици, съседи, които са имали някаква емоционална връзка с
починалия и изпитват страдание от загубата му. В този случай кредиторите на
делинквента биха били неограничен брой лица, а поради идентичността на
вземанията най-близките (деца, съпруг, родители) не биха се ползвали с
привилегия и биха били поставени пред опасността да не получат обезщетение или
в много ниска степен да удовлетворят вземанията си. Именно изхождайки от
принципа, че селектирането на кръга от правоимащи да получат обезщетение при
смърт е в защита на най-близките, които нормите на справедливостта изискват да
бъдат обезвредени, съдът следва да извърши внимателен анализ на фактическите
твърдения и представените доказателства, за да обоснове извод налице ли е онова
изключение, което дава право на трети лица да получат обезщетение за
неимуществени вреди. Такова изключение би било налице между брат и сестра,
когато са единствените живи роднини и наследници един на друг, нямат собствени
семейства и живеят заедно в общо домакинство, между баба и дядо и внуци, когато
поради ранна смърт или отсъствие на родителите дядото и бабата са отгледали
внуците си, живеят с тях в общо домакинство и осигуряват възпитанието и
образованието им, или между приятели, които поради отчуждение от биологичните
си семейства, са в най-тясна връзка помежду си - споделят общ живот в едно
домакинство и са си единствено семейство един за друг и т.н. Примерите не могат
да бъдат изчерпателно изброени, но общият критерий за изключителност според
настоящия състав е, че тези други лица, които по изключение е справедливо да
бъдат обезщетени, в някаква степен са заместили обичайния най-близък кръг
(деца, съпруг, родители) и са били в най-близка емоционална връзка приживе с
починалия – в този случай, макар да не са дете, съпруг или родител,
изключителността на тази най-близка връзка обуславя правото им да получат
обезщетение. Този извод на съда се опира на обстоятелството, че съгласно
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия, а с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС тази постановка не е отменена, а е разяснено, че е възможно лица, които не
са сред посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г., да са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките и тези лица е
справедливо да бъдат обезщетени. По същество с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
не се разширява кръгът на имащите право на обезщетение, а се признава правото
на лица, извън посочените в ПП № 4/61 г. и № 5/69 г. да получат обезщетение, “когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“
т.е. когато „най-близките на починалия“
са други лица, извън съпруг, деца, родители.
По въпроса
налице ли е в настоящия случай по изключение такава трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени, съдът намира следното:
От
показанията на свидетеля И.А., съпруг на ищцата, се установява, че починалият и
ищцата са имали много близки отношения, заедно са били на всички семейни
празници като рождени дни, Великден, Коледа, ходили са на общи ваканции и
екскурзии, виждали са се всяка събота и неделя при възможност, чували са се по
телефона всеки ден. В същото време от показанията се установява още, че ищцата
и починалият не са живеели заедно – всеки от тях е имал собствено семейство,
деца и са живеели в отделни домакинства. Свидетелят твърди още, че макар и
пораснали, връзката между брат и сестра е била по-близка отколкото с родителите
им. Ищцата тежко е понесла загубата, не се е съвзела от загубата, има проблеми
със съня и се буди с крясъци.
От така
установените факти съдът приема, че ищцата и починалия като сестра и брат са
имали близки отношения на взаимна обич и уважение, семействата на единия и
другия са споделяли заедно празници, имали са общи ваканции. Това обаче е
обичайно за традициите в българското общество и не може да се приеме за
изключителен случай. Установи се по делото, че ищцата и починалия са имали
собствени семейства, живели са в отделни домакинства, а починалият има живи
родители, съпруга и дете. След като ищцата не е единствен роднина на брат си,
не е живеела с него в едно домакинство, не е единственият му семеен кръг, не
може да се приеме, че отношенията им сочат на изключителност, годна да мотивира
извод за възникване в нейния патрумониум на право на обезщетение. Съдът
признава, че между ищцата и брат й е имало дълбока привързаност, обич и
уважение, но те са обичайни за такава близка степен на родство. Този извод на
съда не означава, че ищцата не е понесла страдания, а единствено цели да
установи дали в нейния патримониум възниква вземане за обезщетение съгласно
критерия, описан по-горе.
Ето защо
съдът приема, че по делото не се установяват такива житейски обстоятелства,
сочещи на изключително силна привързаност, при която смъртта на единия от
родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Това води до извод, че в полза на ищцата не е възникнало вземане за
претендираното вземане за застрахователно обезщетение и предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
На ответника следва да се присъдят
разноските – в размер на 700 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.Н., ЕГН:**********,
срещу З.А. АД, ЕИК:******, иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 60000 лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.09.2014 г., вследствие
на което е починал Н.К.Н.– брат на ищцата.
ОСЪЖДА Е.К.Н., ЕГН:**********, да заплати на З.А.
АД, ЕИК:******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 700 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: