№ 848
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора И. Г. Т.
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100606160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа НПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Д. и адв. Д., защитници на
подсъдимия Д. В. Г., срещу присъда № 480 от 22.07.2024 г. по НОХД №
10507/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 121-ви състав. С
присъдата Д. Г. е признат за виновен в това, че на 26.09.2022 г. около 07:15
часа в гр. София на кръстовището на бул. „А. Малинов“ и ул. „Д-р Атанас
Москов“ с посока на движение към Летище София, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – счупил прозорец на предна лява врата на лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № *******, управляван от А.Е.П., отправил към него
обидни думи: „Ще ти *******, ще те претрепя“, нанесъл удари с юмрук в
челюстта и скулата на П. на публично място, безпричинно, без наличие на
личен мотив – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. На основание чл. 78а, ал. 1
НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С присъдата Д. Г. е
признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2 НК, че
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия са присъдени
направените съдебни разноски в размер на 174,40 лева по сметка на СДВР и
сумата 327,60 лева по сметка на СРС. Съдът се е произнесъл и по
1
веществените доказателства.
В жалбата са изложени твърдения, че присъдата е неправилна.
Искането към СГС е тя да бъде отменена и осъденият да бъде оправдан.
Прокуратурата не е упражнила правото си на възражение по реда на чл. 322
НПК.
В съдебно заседание адв. Д. поддържа жалбата. Счита, че подсъдимият
е осъществил инкриминираните действия в състояние на физиологичен афект,
предизвикан от опасните маневри на П.. Първият съд неправилно бил
кредитирал показанията на пострадалия, тъй като те не се подкрепяли от
останалите доказателства по делото. Изразява съмнение в истинността на
обстоятелството, че съпругата на П. е била в колата му по време на събитието,
защото не било ясно какво е правила тя в периода от 7.30 до 08.59 часа, когато
се е чекирала в работата си. Пледира за оправдателна присъда.
Адв. Д. поддържа жалбата и заявеното от адв. Д.. Акцентира, че
мотивът на Г. да извърши деянието е бил личен и неправилно районният съд е
приел, че той е целял демонстративно да наруши обществения ред.
Необоснован бил изводът за наличие на евентуален и пряк умисъл. Не било
доказано, че Г. бил напсувал П.. Експертизата била категорична, че
подсъдимият му бил нанесъл само един удар.
Представителят на СГП счита, че обжалваната присъда била
законосъобразна. Районният съд бил извършил правилен и задълбочен анализ
на доказателствата. В случая не се касаело за изцяло лично мотиви, а личният
мотив бил съчетан с хулигански мотиви. Г. незаконосъобразно бил потърсил
раздаване на правосъдие и наказание на засеклия го водач. Предлага на съда
да потвърди присъдата.
В правото си на лична защита подсъдимият заявява, че поддържа
казаното от защитника си.
В последната си дума Д. Г. моли да бъде оправдан.
Настоящият съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата съгласно
чл. 314 НПК, и за да се произнесе, взе предвид следното:
По фактите
Подсъдимият Д. В. Г. е роден на ******* г. в гр. Ловеч, ЕГН
**********, българин, български гражданин, женен, с висше образование,
работи, с адрес гр. София, ЖК „*******, неосъждан.
На 26.09.2022 г. около 7.06 часа Г. управлявал лек автомобил „Форд
Кугар“ с рег. № ******* в гр. София в средната лента на трилентовия бул. „А.
Малинов с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към бул.
„Цариградско шосе“. На предната седалка до него седяла съпругата му Е. Г.а,
а на задната седалка бил техния син В. Г.. Те пътували към 125 СОУ „Боян
Пенев“, за да оставят детето на училище.
2
В този момент от лявата страна се появил управляваният от А. П. лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******. В него била и съпругата му Е.
П.а.
П. навлязъл от крайна лява лента в лентата на движение на Г. като се
престроил пред него. Озовавайки се пред автомобила на Г., П. намалил
скоростта. С цел да избегне сблъсък, Г. също натиснал спирачния педал, навил
волана наляво и преминал в най-лявата лента. Подсъдимият се ядосал, защото
възприел маневрите на П. като застрашаващи здравето и живота на жена му и
детето им.
Г. овладял автомобила и продължил да шофира напред. Стигнал до
кръстовището на бул. „А. Малинов“ и ул. „Д-р Атанас Москов“, където на
червен сигнал на светофарната уредба бил спрял автомобилът, управляван от
П.. Подсъдимият спрял непосредствено зад него. Афектиран от преживяното,
Г. излязъл от колата и отишъл до автомобила на П.. Опитал се да отвори
предната врата от страната на водача, но тя била заключена. П. започнал да
сваля стъклото на прозореца на тази врата. Когато то било наполовина
спуснато, подсъдимият го ударил с ръка и го счупил. Г. нанесъл няколко удара
с ръце по челюстта и скулата на П. като му извикал „Ще ти *******, ще те
претрепя“. П. се опитал да се предпази с ръце и се наклонил наляво в посока
на седалката до него. Продължителността на схватката продължила няколко
секунди. Г. се върнал в автомобила си и потеглил в посока 125 СОУ „Боян
Пенев“, където оставил детето си на училище.
След инцидента П. потеглил в посока бул. „*******, където в сградата
на „Капитал Форт“ ЕАД работела съпругата му, и я оставил. На следващия
ден, 27.09.2022 г., П. посетил съдебен лекар в Клиника по съдебна медицина и
деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където му бил извършен
преглед. Д-р В.С. установила, че П. има кръвонасядане по лигавичната
повърхност на горната устна на устата и оток по гръбната повърхност на
дясната ръка и издала съдебномедицинско удостоверение № 697/2022 г. Тези
травматични увреждания реализирали медико-биологичния квалифициращ
признак „болка и страдание“.
В същия ден П. подал жалба в Софийска районна прокуратура с рег. №
39656/27.09.2022 г. и било образувано досъдебно производство по пр. пр.
39656/2022 г. по описа на СРП и ЗМ № 1567/2022 г. по описана на 07 РУ-
СДВР.
По доказателствата
Съдът прие за установена изложената фактология след внимателна
проверка на събраната по делото и процесуално годна доказателствена
съвкупност, както следва: гласни доказателствени средства: обясненията на
подсъдимия Д. Г.; показанията на свидетелите А. П., Е. П.а и Е. Г.а; писмени
доказателства и доказателствени средства: съдебномедицинско
удостоверение № 697/2022 г.; свидетелство за регистрация на лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № *******; справка за собственост на лев автомобил
3
„Форд Куга“ с рег. № *******; протокол за разпознаване на лица по снимки и
фотоалбум към него от 12.12.2022 г.; справка от НАП за трудови договори на
Е. П.а, изх. № 17-24-00-1415/27.05.2024 г.; справка от системата за
контролиран достъп на сграда „Капитал Форд“, находяща се в гр. София, бул.
„******* за дата 26.09.2022 г. по отношение на преминаването през
съоръженията за контролиран достъп на Е. П.а; три характеристики на
подсъдимия от П.Г., Б.П. и Т.Ш.; справка за съдимост на Д. Г. от 12.09.2023 г.;
веществени доказателствени средства: един брой флаш памет, приобщена в
досъдебната фаза чрез протокол за доброволно предаване от 05.06.2023 г.;
експертни способи за доказване: съдебномедицинска експертиза по
отношение на А. П., изготвена в досъдебното производство от вещите лица д-
р В.С. и д-р Б.М.; съдебнотехническа експертиза, изготвена в съдебното
производство от вещото лице Н.К..
Въззивният съд констатира, че първият съд правилно е изяснил
предмета на доказване по делото, извършил е верен анализ на доказателствата
и не е допуснал процесуални нарушения при тяхното обсъждане. Няма
основания за ревизия на приетата от СРС фактология.
Процесното събитие е настъпило в присъствието на четири лица - Д. Г.,
А. П., Е. Г.а и Е. П.а. В основата на фактически изводи правилно районният
съд е кредитирал показанията на А. П. и съпругата му Е. П.а. Те са логични и
хомогенни като се подкрепят от издаденото на П. съдебномедицинско
удостоверение № 697/2022 г., заключението по съдебномедицинската
експертиза и протоколът за разпознаване на лица по снимки и фотоалбум към
него от 12.12.2022 г. Тяхната заинтересованост от осъждането на Г., тъй като
по този начин за П. се поражда възможността да предяви срещу него
граждански иск за причинените му вреди, не е обстоятелство, което в
конкретния случай да дискредитира твърденията им. Съдът не намери
основание да се усъмни в заявеното от тях и приема показанията им като
достоверен разказ на действително случилото се.
Тези показания се подкрепят и от обясненията на подсъдимия. Той
потвърждава, че след като е видял спрялата на светофара „Шкода“, е слязъл от
автомобила си и отишъл до шофьорската й врата. В унисон с твърденията на
П.и, Г. заявява, че афектиран от движението на засеклия го автомобил, е
потърсил обяснение от водача му. Подсъдимият признава обстоятелствата, че е
ударил прозореца на вратата и когато П. започнал да го сваля, счупил
видимата му част. Г. потвърждава и факта, че е ударил П. в областта на лицето
като го удрял и с двете си ръце.
В същата насока са и показанията на съпругата на подсъдимия, Е. Г.а.
Тя заявява, че той е спрял на светофара зад засеклия ги автомобил, и ядосан, е
отишъл да говори с шофьора му. Правилно районният съд не е кредитирал
показанията й, че не е видяла размяна на удари между двамата, защото това
сведение е изолирано от останалите доказателства и следва да се възприеме
като осъществено с цел оневиняване на нейния съпруг.
4
Настоящият състав споделя извода на първия съд, че възражението на
защитата относно действителното присъствие на Е. П.а по време на
процесното събитие е неоснователно. В тази насока следва да бъдат
кредитирани нейните и на пострадалия П. еднопосочни показания. Съдът не
намери основания да се усъмни в тяхната истинност. Те се подкрепят и от
справката от системата за контролиран достъп на сградата „Капитал Форд“ за
26.09.2022 г., която удостоверява казаното от тях, че П.а се е явила там в 09.00
часа. Въпросът на защитата към съда какво е правила П.а час и половина няма
да получи отговор от съда, тъй като е извън предмета на доказване.
Обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му, че не са
видели друго лице в автомобила „Шкода“, не могат да опровергаят
показанията на П.и. Вниманието на подсъдимия и съпругата му е било
насочено към водача, който ги е стресирал с опасното си шофиране, а не към
вътрешността на колата му. Твърдението на Г., че бил сигурен, че в автомобила
на П. нямало други хора е недостоверно и заявено с цел дискредитиране
показанията на пострадалия.
Правилно първият съд е кредитирал показанията на Г.и, че
непосредствено преди инцидента управляваният от П. автомобил е извършил
опасна маневра като е навлязъл от лявата страна в тяхната пътна лента на
движение, озовал се е пред техния и рязко е намалил скоростта си. Те се
подкрепят и от заключението по съдебнотехническата експертиза. Тези
доказателства сочат, че действията на П. са били неправомерни, тъй като
изпълват диспозицията на чл. 25, ал. 1 ЗДвП (водачът е длъжен при
преминаване в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението) и чл. 24, ал. 2 ЗДвП (преди да намали
значително скоростта на движение, водачът е длъжен да се убеди, че няма да
създаде опасност за другите водачи). Показанията на П.и в обратна насока не
следва да се кредитират, защото именно това събитие логично обяснява от
субективна страна последващите действия на подсъдимия.
Заключението по съдебномедицинската експертиза по отношение на П.
подкрепя факта, че в резултат на ударите, нанесени му от Г., той е получил
кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна на устата.
Логично, наличният оток по гръбната повърхност на дясната му ръка е
причинен в схватката между двамата. Изследването на въпроса дали той се
дължи на нанесен удар от подсъдимия или е рана със защитен характер е
обективно невъзможно предвид механизма на деянието, който се отличава с
внезапност и нестройност. Детайлно изясняване на това обстоятелство не
опорочава направените съществените фактически изводи.
Въззивният съд не приема възражението на защитникът адв. Д., че
подсъдимият бил нанесъл само един удар на П., защото кредитира
показанията на пострадалия и съпругата му, че ударите са били няколко.
Искането да не бъде ценено заявеното от П.и, че Г. не е произнесъл
процесната ругатня не може да се удовлетвори поради същата причина –
5
въззивният съд не намира причини да не кредитира ясни и житейски правдиви
показания.
По правото
С присъдата подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение, че е
осъществил престъпление по чл. 325, ал. 2 НК и е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
При така установените факти настоящият съд намира, че правилно
първата инстанция е приела, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.
325, ал. 1 НК.
Подсъдимият е наказателноотговорно лице като съставът не поставя
изисквания за специален субект на престъплението.
От обективна страна на 26.09.2022 г. около 07:15 часа в гр. София на
кръстовището на бул. „А. Малинов“ и ул. „Д-р Атанас Москов“ с посока на
движение към Летище София, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– счупил прозорец на предна лява врата на лек автомобил „Шкода Октавия“ с
рег. № *******, управляван от А.Е.П., отправил към него обидни думи: „Ще
ти *******, ще те претрепя“, нанесъл удари с юмрук в челюстта и скулата на
П. на публично място, безпричинно и без наличие на личен мотив.
Действията на Д. Г. представляват израз на неговото негативно
отношение към обществото и реда в държавата. Той не е имал отношения с А.
П. преди настъпване на инцидента. Активното поведение на подсъдимия има
непристоен характер, защото счупването на стъкло на автомобил, нанасянето
на удари и ругаенето на шофьора му на оживено публично място,
представлява съвкупност от неприлични и безсрамни действия, който
противоречат на установения в обществото морал и порядък. Те обективно
скандализират със своята непремереност, изразяват брутална демонстрация
против обществения ред, поради което е налице съставомерният признак на
престъплението хулиганство „грубо нарушаване на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото“. Подсъдимият е
манифестирал, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите
норми на поведение и се отнася към тях с явно пренебрежение.
От субективна страна хулиганството е извършено от Г. при форма на
вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното осъществяване. Прекият умисъл се доказва от
целеустремените му действия по излизане от спрелия на светофарната уредба
управляван от него автомобил, отиването до колата на друг водач, счупването
с ръце на стъклото на предната врата на шофьора, нанасянето на удари по
лицето му и употребата на ругатня. Той е имал формирана представа за
причинната връзка между непристойните си действия и престъпния резултат
на хулиганството – грубо да наруши обществения ред. Логичната
6
последователност на поведението му доказва, че той е съзнавал и искал да
извърши деянието.
Възражението на защитата, че подсъдимият е бил в състояние на
физиологичен афект, обуславящ искането за оправдателна присъда, не може
да бъде споделено. Раздразата на Г. е типична за шофьор, който е трябвало да
извърши бърза маневра с цел предотвратяване на ПТП, предпоставките за
което са били създадени от опасното каране на друг водач. Мотивът на
подсъдимия да извърши хулиганството следва да бъде отчетен при
индивидуализацията на наказанието, както е сторено и в обжалваната
присъда, така и в настоящия акт по-долу.
По тези съображения въззивният съд е съгласен с извода на
контролираната инстанция, че подсъдимият е виновен в извършването на
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
По наказанието
Правилно районният съд е приел, че е приложим институтът на
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 НК. За
престъплението по 325, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до две години или пробация, или обществено порицание, поради
което то попада в обхвата на чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК. Подсъдимият е
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
IV НК и от престъплението няма настъпили съставомерни имуществени
вреди. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 НК.
Настоящият съд е съгласен с извършената от СРС индивидуализация на
отговорността на Г.. Правилно като смекчаващо обстоятелство са отчетени
неговите добри характеристични данни. В положителна за подсъдимия насока
следва да бъде осмислено неговото процесуално поведение, тъй като дадените
от него обяснения в голямата си част допринасят за установяване на
обективната истина по делото. Смекчаващо обстоятелство е и поводът за
настъпване на инцидента, тъй като от субективна страна Г. е бил провокиран
от неправомерното поведение на пострадалия. Като отегчаващо обстоятелство
следва да се посочат причинените от подсъдимия лека телесна повреда и
повреда на предното стъкло на автомобила на П..
СГС възприема извода на първия съд, че е налице превес на
смекчаващите отговорността на Г. обстоятелства, той не е общественоопасна
личност и държавната репресия срещу него трябва да се ограничи в най-
ниския предел. Доколкото административно наказание „глоба“ е отмерено в
законовия минимум от 1000 лева, то няма законово основание за нейното
намаляване.
Присъдата е правилна и в частта й по разноските, които са коректно
определени и възложени на подсъдимия съгласно чл. 189, ал. 3 НПК. Няма
основание за изменение или отмяна на произнасянето на първата инстанция
по чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК относно вещественото доказателство флаш памет.
7
На основание изложеното настоящият състав прие, че обжалваната
присъда е правилна и следва да се потвърди. Същата е постановена при
безспорно изяснена фактическа обстановка и не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд, XIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 480 от 22.07.2024 г. по НОХД № 10507/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 121-ви състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8