№ 43189
гр. София, 01.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110161050 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК.
Образувано е по Молба вх. №344435/30.11.2023 г. на длъжника с искане съдът да постанови
спиране на изпълнението по изп. дело №3544/2023 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. №*** на
КЧСИ.
След като взе предвид доводите на молителя, доказателствата делото и приложимия закон,
Съдът намира следното:
Молбата е процесуално допустима – подадена от надлежно легитимирана страна и пред
компетентния съд- по арг. от чл. 420, ал. 5 от ГПК. Разгледана по същество молбата е
основателна.
Длъжникът твърди, че вземането не се дължи с довод за наличие на арбитражна клауза в
документа, от който произтича удостовереното в заповедта парично вземане.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, следва да прекрати делото при наличието на две кумулативни
предпоставки - 1/ ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба,
съответно съдът не следи служебно за наличието на арбитражна клауза, и 2/ ако съдът
прецени, че арбитражното споразумение не е нищожно, изгубило сила и невъзможно за
изпълнение.
Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи.
Вземанията по заповедта за изпълнение на парично задължение се претендират по договор -
каузално правоотношение.
В случаите, когато в сключения между страните договор, от който произтича вземането на
кредитора, е включена арбитражна клауза, кредиторът не е лишен от възможността да
претендира вземането си по облекчения ред по чл. 410 и сл. от ГПК. Той може да се снабди
с изпълнителен титул по този ред, но само ако от длъжника не бъде подадено възражение по
чл. 414 от ГПК. Въпрос на преценка на кредитора е доколко вземането му е безспорно и
доколко може да си позволи да не се придържа към договорната арбитражна клауза.
Наличието на негласно съгласие за това да не бъде приложена арбитражната клауза е
налице, когато не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК против заповедта за изпълнение,
1
издадена в полза на кредитора, или в срока за отговор на исковата молба не е заявено
възражение за неподведомственост. В противен случай е очевидно, че липсва съгласие за
това арбитражната клауза да не бъде приложена.
Трябва да се подчертае, че следва корективно да се прилага установената практиката на
ВКС, обективирана в определение № 585/21.07.2011 г. по ч. т. д. № 457/2011 г., І т.о. ВКС,
определение № 938/25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011 г., ІІ т.о. на ВКС ВКС и др., съгласно
която отводът за неподведомственост на спор по иск по чл. 422 ГПК, поради уговорена
арбитражна клауза, е неоснователен, касае заповедно производство; защото тази съдебна
практика касае приложението на закона при подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК по запис на заповед, респ. се касае за
парично вземане, което произтича от абстрактно, некаузално правоотношение; и тази
съдебна практика няма отношение в настоящия случай. Ето защо съдът приема, че с оглед
на документа, на който заявителят се позовава, който не е документ извън договора, а
самият договор между страните, е допустимо и относимо възражението за отвод за
подведомственот на длъжника. Това възражение, наред с конститутивните възражение на
длъжника, които може да направи пред заповедния съд, е релевантно и има ефект по арг. от
т. 11.а. от ТР4/2014 г. ВКС /заповедно производство/ и в евентуален исков процес.
Обстоятелството, че искът може да бъде предявен по реда на чл. 422 от ГПК вследствие
направено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и е продължение на заповедното
производство не е основание да се приеме неприложимост на разпоредба на чл. 8, ал. 1
ЗМТА и да се дерогира арбитражната клауза, веднъж уговорена – в случая в чл. 6 от
споразумението, доколкото има силата на закон между страните-търговци арг. чл. 20а, ал. 1
ЗЗД. Приемането на обратната теза не е в интерес на правосъдието и означава да се толерира
и предостави възможност на ищеца да заобикаля договора, респ. уговорената арбитражна
клауза, като първо сезира съда със заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА принудителното изпълнение по изпълнително дело №20238440403544 по описа на
ЧСИ С.Я., с рег. №844 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.11.2023
г., на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, издадени по ч. гр. дело № 61050/2023 г. по описа на СРС, по отношение на
длъжник „Е.Т.“ ЕООД, с ЕИК:*********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по арг. от чл. 420, ал. 4 от ГПК за спиране на изпълнението подлежи
на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните и съдебен изпълнител – незабавно, вкл.
през ССЕВ при служебно известен профил.
ПРИ поискване от страна, ДА се издаде заверен препис на определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2