Решение по дело №629/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 535
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20224520200629
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Русе, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. В.ев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. В.ев Административно
наказателно дело № 20224520200629 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Р. Д. против наказателно постановление № 22-0453-
000057/31.03.2022г. на Началника на група при РУ - Сливо поле. Същият моли съда да
отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание; вместо него се
явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС.
През 2018г. св.П.П. закупил т.а.“Зил“ с ДК№ Р 62 95 РА и тъй като в двумесечен срок
от придобиването му не го регистрирал на свое име в компетентната по ЗДвП служба,
регистрацията му била прекратена на 21.08.2021г. Той не го регистрирал, защото
възнамерявал да го продаде за скрап. През м.февруари 2022г. св.П. продал два камиона,
един от които процесния и една сеялка на Х.Х., който също възнамерявал да ги продаде за
скрап. Х.Х. помолил жалбоподателя да дойде с него до с.Голямо Враново и да управлява
1
камиона до гр.Тутракан. На 04.02.2022г. жалбоподателят и Х.Х. дошли в с.голямо Враново и
св.П. им предоставил владението на камионите. Св.П.П. изрично предупредил
жалбоподателя, че камионът, въпреки, че е с регистрационни табели е с прекратена
регистрация, но последният го привел в движение. Около 19ч. на същата дата на разклона за
с.Бръшлен бил спрян за проверка от служители на РУ – Сливо поле. В хода на проверката
било установено, че камионът е със служебно прекратена регистрация. За констатираното
нарушение св.С.С. съставил АУАН против жалбоподателя за това, че управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Била сезирана русенската Районна прокуратура, която
с постановление от 24.03.2022г. отказала да образува досъдебно производство на основание
чл.24 ал.1 т.1 от НПК вр.чл.9 ал.2 от НК, като преписката отново била изпратена на АНО за
произнасяне по въпроса дали е налице административно нарушение. Въз основа на него
АНО издал обжалваното наказателно постановление при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, с
което му наложил горепосочените административни наказания.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото
доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно
е приложен материалният закон. От събраните по делото доказателства се установява, че
регистрацията на автомобила е била прекратена 21.08.2018г., като собственикът на камиона
изрично е уведомили жалбоподателя за това обстоятелство. В своите показания св. П.П.
изрично заявява: “Знаех, че този автомобил с табелите е със служебно прекратена
регистрация и това го казах на В., че не са в движение автомобилите“, показанията му на
л.45 от делото. В този смисъл съдът намира, че няма никакво съмнение по единствения
спорен въпрос по делото дали жалбоподателят е знаел за прекратената регистрация или не,
т.е. същият е бил напълно наясно с това, съответно административното нарушение е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Не е основателно възражението на защитата,
че са липсвали такива субективни представи у дееца, защото в хода на проверката
жалбоподателят отрекъл пред полицейския служител С. подобно знание. Съдът намира, че
това е израз на защитна теза, която изцяло се опровергава от показанията на св.П.П., които
съдът кредитира изцяло, като подкрепени, съответно неопровергани от всички събрани по
делото доказателства. Така и от разпита на св.С. се установява, че жалбоподателят е
управлявал автомобила без абсолютно никакви документи и в разговора с него всъщност е
заявил, че всъщност прави услуга на Х.Х., което всъщност сочи на това, че той не е отрекъл
дори в хода на проверката, че не е наясно с прекратената регистрация на камиона. Напълно
ирелевантен е въпросът на какво основание регистрацията на камиона е била прекратена –
2
дали на основание чл.143 ал.10 или чл.143 ал.15 от ЗДвП,съответно уведомяван ли е
собственикът от Гаранционния фонд; същественото е, че жалбоподателят е бил напълно
наясно с това обстоятелство.

При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0453-000057/31.03.2022г. на Началника
на група при РУ-Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с което на В. Р. Д. с ЕГН **********
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. и ЛПУМПС
за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3