Решение по дело №5263/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2930
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110205263
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2930
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110205263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ЦВ. ЦВ. ИВ. от .................1,
с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 21 - 4332 - 028185 издадено на 08.03.2022г. от Началник
група СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалба се оспорва наказателното постановление с оплакването, че
същото е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон.
Акцентира се върху липсата на субективна страна за обстоятелството, че
жалбоподателят не е знаел за прекратената дерегистрация на управлявания от
него автомобил. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
да го отмени. Претендрита се и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц.И., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна
1
подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че
същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 13.12.2021г. в 17:57ч. в гр.София, по бул.,,Драган Цанков" с посока
на движение от ул.,,Фредерик Жолио Кюри" към бул. .,,Г.М.Димитров",
жалбоподателят Ц.И. управлявал личния си товарен автомобил ,,.................." с
рег. № .................. Същият бил спрян за проверка от служителите в сектор
,,Пътна Полиция" СДВР мл.автоконтрольор В. Х. и С. С. При извършена
служебна проверка с РСОД и ОДЧ било установено, че водачът управлявал
МПС с прекратена регистрация (служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.10 от ЗДвП). По случая бил съставен АУАН, който бил връчен лично на
жалбоподателя. Материалите били изпратени в СРП във връзка с извършване
на преценка, относно наличие на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от
НК. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
21.02.2022г. по пр.пр.№ 6395/2022г. мл. прокурор при СРП отказал да
образува досъдебно производство, приемайки липса на данни за наличие на
субективна страна за извършено престъпление. Въз основа на съставения
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел
актосъставител Васил Христов е, че същият е бил непосредствен очевидец на
извършената проверка и констатираната служебна дерегистрация на
управляваното от жалбоподателя МПС. Същевременно обаче самият
свидетел признава, че не знае дали водачът на автомобила е знаел за
извършената дерегистрация или не. Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел като изцяло правдиви и подкрепени от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. В съответствие с признанията
2
на отсъствие на субективна страна е изисканото и приложено като писмено
доказателство писмо от отдел ,,Пътна Полиция" при СДВР, от която е видно,
че на жалбоподателя не е била издавана ЗППАМ ,,спиране от движение" на
управляваното от него МПС. Същевременно в мотивите на самото
постановление на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство
изрично се посочва, че в хода на извършената паралелна проверка по
прокурорската преписка ,,липсват достатъчно данни, собственикът на
автомобила Ц.Ц. да е бил уведомен и/или да е знаел за служебно прекратената
регистрация на моторното превозно средство, поради което последният не е
знаел и не е действал със съзнанието, че управлява МПС, което не е било
регистриран по надлежния ред".
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано. В него не се съдържат
каквито и да било доказателства, доказващи субективната страна на
извършеното административно нарушение.
Видно от доказателствата по делото е, че освен изрично установяване на
съзнанието у водача на МПС, че управлява служебно дерегистриран
автомобил, са налице доказателства, установяващи противното, т.е. че
същият не е знаел за това обстоятелство. Наличието на субективна страна на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да бъде несъмнено доказана, но
не и предполагана. Наличието на обективни данни, че водачът е собственик и
е управлявал служебно дерегистрирано МПС не обуславя неговото знание за
това. Налице е единствено предположение в тази насока, извеждащо се от
неговото право на собственост върху управлявания автомобил. След като
липсва виновно поведение за извършено престъпление, няма как да се приеме
наличието на същото по отношение на административно нарушение.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото направените в хода на съдебното
производство разноски от жалбоподателя за договорено и заплатено
3
адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник в размер на 400.00
лева следва да бъдат присъдени на СДВР, която да заплати по сметка на СРС
и сумата от 05.00 лева представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 028185 издадено
на 08.03.2022г. от Началник група СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с
което на ЦВ. ЦВ. ИВ. от ..................., с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на ЦВ. ЦВ. ИВ. от .................., с ЕГН: ********** направените в съдебното
производство разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за упълномощен защитник в размер на 400.00 лева, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.









4


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ЦВ. ЦВ. ИВ. от ................., с ЕГН: **********
чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 028185
издадено на 08.03.2022г. от Началник група СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с което
на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. В жалба се оспорва наказателното постановление с оплакването, че същото е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон. Акцентира се върху
липсата на субективна страна за обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел за
прекратената дерегистрация на управлявания от него автомобил. В заключение се иска от
съда да постанови решение, с което да го отмени. Претендрита се и разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят Ц.И., редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага
подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение. Административно – наказващият орган Началник група СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. При
извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че същата е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна с правото да обжалва страна, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка: На 13.12.2021г. в 17:57ч. в гр.София, по
бул.,,Драган Цанков" с посока на движение от ул.,,Фредерик Жолио Кюри" към бул.
.,,Г.М.Димитров", жалбоподателят Ц.И. управлявал личния си товарен автомобил ,,.............."
с рег. № ................. Същият бил спрян за проверка от служителите в сектор ,,Пътна Полиция"
СДВР мл.автоконтрольор В. Х. и С. С.. При извършена служебна проверка с РСОД и ОДЧ
било установено, че водачът управлявал МПС с прекратена регистрация (служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП ). По случая бил съставен АУАН, който
бил връчен лично на жалбоподателя. Материалите били изпратени в СРП във връзка с
извършване на преценка, относно наличие на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от
НК. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.02.2022г. по
пр.пр.№ 6395/2022г. мл. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство,
приемайки липса на данни за наличие на субективна страна за извършено престъпление. Въз
основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Видно от
показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В. Х. е, че същият е бил
непосредствен очевидец на извършената проверка и констатираната служебна
дерегистрация на управляваното от жалбоподателя МПС. Същевременно обаче самият
свидетел признава, че не знае дали водачът на автомобила е знаел за извършената
дерегистрация или не. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като изцяло
правдиви и подкрепени от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. В
съответствие с признанията на отсъствие на субективна страна е изисканото и приложено
като писмено доказателство писмо от отдел ,,Пътна Полиция" при СДВР, от която е видно,
че на жалбоподателя не е била издавана ЗППАМ ,,спиране от движение" на управляваното
от него МПС. Същевременно в мотивите на самото постановление на прокурора за отказ да
се образува досъдебно производство изрично се посочва, че в хода на извършената
паралелна проверка по прокурорската преписка ,,липсват достатъчно данни, собственикът
на автомобила Ц.Ц. да е бил уведомен и/или да е знаел за служебно прекратената
регистрация на моторното превозно средство, поради което последният не е знаел и не е
действал със съзнанието, че управлява МПС, което не е било регистриран по надлежния
ред". При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на събраните по
1
делото доказателства съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано. В него не се съдържат каквито и да било доказателства, доказващи
субективната страна на извършеното административно нарушение. Видно от
доказателствата по делото е, че освен изрично установяване на съзнанието у водача на МПС,
че управлява служебно дерегистриран автомобил, са налице доказателства, установяващи
противното, т.е. че същият не е знаел за това обстоятелство. Наличието на субективна
страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да бъде несъмнено доказана, но не и
предполагана. Наличието на обективни данни, че водачът е собственик и е управлявал
служебно дерегистрирано МПС не обуславя неговото знание за това. Налице е единствено
предположение в тази насока, извеждащо се от неговото право на собственост върху
управлявания автомобил. След като липсва виновно поведение за извършено престъпление,
няма как да се приеме наличието на същото по отношение на административно нарушение.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на
процесуално основание. С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. При този изход на делото
направените в хода на съдебното производство разноски от жалбоподателя за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник в размер на 400.00 лева
следва да бъдат присъдени на СДВР, която да заплати по сметка на СРС и сумата от 05.00
лева представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
2