РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.04.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря Г.Владова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10941 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Ж.И.С., б.ж.
на гр.Велико Търново, починала в хода на делото на 06.02.2019 г., заместена от
нейните правоприемници С.И.А. и С.А. С.,
против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищцата
твърди, че на 30.09.2009 г. по ДП № 204/2009г. на ГД „Досъдебно производство“ – МВР
спрямо нея бил извършен личен обиск и
изземване на намерени в нея вещи, както и претърсване и изземване на притежавания
от нея л.а „Опел Астра“ с рег. № СА ****МВ. На 01.10.2009г. била привлечена в
качеството на обиняема за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр
чл.209, ал.1, вр чл.20, ал.2 , вр чл.18, ал.1 от НК. След проведен разпит била
отведена за извършване на криминалистична регистрация. С Постановление на
наблюдаващия прокурор от 01.10.2009 г. била задържана за срок от 72 часа. На
04.10.2009 г. по НЧД № И - 3311/2009г. по описа на СРС, НО, 10 състав, спрямо
нея била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 07.10.2009 г. било извършено претърсване на
жилище, обитавано от нея, при което не били намерени и иззети веществени доказателства.
На 09.10.2009 г. по ВНЧД № 4246/2009г. на СГС, НО, четвърти въззивен състав,
съдът отменил мярката за неотклонение „задържане под стража“ и й определил
мярка за неотклонение “парична гаранция“ от 1000 лв. На 04.10.2010 г. било
образувано НОХД № П-224/2010 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, но
производството по него било прекратено и делото било върнато на прокуратурата
за отстраняване на противоречия в обвинителния акт. На 06.03.2012 г. отново
било предявено обвинение срещу ищцата и на 08.03.2012 г. отново бил внесен
обвинителен акт в съда, по който било образувано НОХД № 5938/2012 г. на СРС, НО,
97 състав. Производството по наказателното дело приключило с оправдателна
присъда на 24.02.2016 г., която влязла в
сила на 11.03.2016 г. Наказателното производство спрямо ищцата продължило от
30.09.2009 г. до 11.03.2016 г. общо 6 години
5 месеца и 11 дни. През този период тя изпитвала силно психическо и
нервно напрежение, тревожност и страх, че може да бъде осъдена, стояла будна по
цяла нощ, притеснявала се, че съдът можел да конфискува до ½ от имуществото
й. Постоянният стрес в продължение на години довел до влошаване на здравословното
й състояние, многократно постъпвала за лечение в болнични заведения. Ищцата ограничила
контактите си, затворила се в себе си, изживяла тежко обстоятелството, че
спрямо нея несправедливо било повдигнато обвинение и се водело наказателно производство,
станала раздразнителна и изнервена, избягвала публични места. Изпитвала
неудобство и срам от роднини и приятели, от дъщеря си и зет си, от внуците си. В
медиите била изнесена информация за воденето срещу нея наказателно производство.
Ищцата поддържа становището, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв.
Твърди, че направила разходи за защита по наказателното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2016 г. до окончателното изплащане, и 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразили се в разходи за адвокатска защита по наказателното производсто. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва ищцата да е претърпяла
неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и евентуално претърпени неимуществени вреди. Оспорва доброто име на ищцата в обществото да е
пострадало от повдигнатото обвинение, като твърди, че преди процесното
обвинение С. е била осъждана за извършено престъпление от общ характер, за
което е била реабилитирана. Оспорва прокуратурата да е разпространила информация пред медиите
относно развитието на наказателното производство. Оспорва спрямо ищцата да са
извършени действия по полицейска регистрация. Оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между наказателното производство и евентуални здравословни
проблеми на ищцата. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди, че спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за кратък срок от 72 часа до довеждането й пред съда.
Твърди, че пред първоинстанционния съд не е била взета мярка за неотклонение
спрямо нея, а въззивният съд е отменил определението на районния съд и вместо
това е определил мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 1000 лв. Поддържа становището, че на
ищцата вече е било заплатеното обезщетение по реда на глава трета “а“ от ЗСВ в
размер на 1500 лв., което следва да се съобрази при определяне размера на
евентуално обезщетение за неимуществени вреди по настоящото дело. Поддържа, че при определяне размера на
обезщетението следва да се съобрази обстоятелството, че наказателното дело се
отличава с фактическа и правна сложност и досъдебното производство е приключило
в разумен срок, а постановената оправдателна присъда не е била протестирана.
Оспорва иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразили с в разходи
за адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по наказателното производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000
лв.:
За да бъде уважен
предявеният иск трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически
факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2/ищецът да е оправдан по
повдигнатото обвинение; 3/да е настъпила вреда за него; 4/да е доказана
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да е
установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно от присъда от 24.02.2016
г. по НОХД № 5938/2012 г. на СРС, НО, 97 състав,
подсъдимата Ж.И.С. е призната за невиновна в това, че на 23.09.2009 г., около 14.30 ч. в гр.София, в заведение
"Ариана", находящо се между Централна гара София и Централна автогара
София, като съизвършител, в съучастие със С. К.Т./починала/, Р.Р.Б.и К.И.С.,
като съизвършител, с цел да набави за себе си, за С. К.Т., за Р.Р.Б.и за К.И.С.,
имотна облага е направила опит да възбуди заблуждение у Р.Г.Р.по отношение
решаване на проблемите му по водено срещу него наказателно преследване от
компетентните органи в Република България - съд и прокуратура, като му казала,
че била много близка с местния лидер на ДПС в гр.Русе, което могло да бъде от
полза за него и че трябвало да го свържат с адвокат, с когото да се върши
работа срещу парична сума в размер на 60 000 евро с левова равностойност в размер на 117 349.80 лв. и с това да
причини на Р.Г.Р.имотна вреда в размер на 60 000 евро с левова
равностойност в размер на 117 349.80 лева, като измамата е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай; деянието е останало недовършено,
поради независещи от дееца причини - сигнализиране на органите на реда от страна
на Р.Г.Р.като съдът я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 211, пр.1, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18,
ал.1 от НК.
От приложените към
настоящото дело НОХД № 5938/2012 г. на СРС, НО, 97 състав и НОХД № П-224/2010г.
на СРС, НО, 97 състав, както и ДП № 204/2009г. на ГД „Досъдебно производство“ – МВР се установява, че
наказателното производство срещу С. е започнало на 30.09.2009 г., когато й е
извършен личен обиск. На 01.10.2009г. е привлечена като обвиняема за извършено
на 23.09.2009 г. престъпление по чл. 210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр чл.20, ал.2, вр чл.18, ал.1 от НК, като наказателното
производство е приключило на 11.03.2016 г., когато оправдателната присъда е
влязла в сила /общо 6 години, 5 месеца и 11 дни/.
По отношение на ищцата първоначално с постановление за привличане
като обвиняема от 01.10.2009 г. по ДП №
204/2009г. на ГД “БОП“ е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, но за кратък период – за срок от 72 часа от 01.10.2009 г. до
04.10.2009 г., до довеждането й пред съда. Първоинстанционният съд не е взел
мярка за неотклонение спрямо С. в проведеното заседание на 04.10.2009г. по НЧД
№ И-3311/2009 г. по описа на СРС. Самото определение от 04.10.2009 г. по НЧД №
И-3311/2009 г. на СРС не е представено по делото, но от диспозитива и мотивите
на определението на въззивния съд от 09.10.2009 г. по ВНЧД № 4246/2009 г. по
описа на СГС е видно, че районният съд не е взел мярка за неотклонение спрямо
ищцата. Въззивният съд на 09.10.2009 г. е отменил определението на районния
съд, като е взел мярка за неотклонение спрямо С. – „парична гаранция“ в размер
на 1000 лв.
Видно от справка за съдимост
ищцата Ж.И.С. е осъждана по НОХД № 6024/2020 г., по което с одобрено от съда
споразумение е призната за виновна в извършено на 09.03.1995 г. престъпление по
чл.206, ал.6, вр. ал.1, вр чл.55, ал.1, т.2 б.“б“, пр.1, ал.2 от НК, като й е
наложено наказание „глоба“ от 300 лв.
Представен е констативен
протокол от 16.01.2017г. на ИВСС, от
който е видно, че ищцата е подала заявление по глава трета “а“ от ЗСВ за
заплащане на обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
наказателното производство в разумен срок. По делото не се спори, че на ищцата
е изплатено обезщетение в размер на 1500 лв.
Представена е епикриза от
17.01.2013 г. от „Многопрофилна болница за активно лечение София“ЕАД - Отделение по вътрешни болести, от която се
установява, че ищцата през периода 10.01.2013 г. – 17.01.2013 г е била на
лечение в болничното заведение с диагноза: “ХОББ – Бронхитна форма тласък.
Двустранна базална пулмофиброза. ХДН II ст.“
Видно от Експертно решение
на ТЕЛК от 21.03.2012 г. на С. е призната 46% трайно намалена работоспособност
при водеща диагноза „хипертонична болест на сърцето“. В експертното решение на
ТЕЛК са посочени общи заболявания: артериална хипертония втора степен; хипертонично
сърце; бронхиална астма – смесена форма; двустранен слухов неврит.
С ЕР на ТЕЛК от 20.04.2017
г. на ищцата е определена 63 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза „астма с преобладаващ алергичен компонент“.
По искане на правоприемника
на ищцата по делото е разпитана св. А.. Същата заявява, че била близка на
ищцата. Знаела за наказателно дело, водено срещу нея, което продължило 5 или 6
години. Делото било за измама в особено големи размери. Ищцата се притеснявала
от наказателното производство. Накрая била оправдана. Делото й се отразило
много зле. Споделила със свидетелката, че ако я осъдят, няма да го преживее. С.
починала през 2019 г. от рак, защото била силно притеснена. Свидетелката знаела
от ищцата, че дъщеря й платила гаранция от 1000 лв. С. имала астма, която впоследствие
се влошила. Тя сменила квартирата си, защото й било неудобно от съседите, че ще
бъде осъдена. Съседите знаели за наказателното дело, вероятно от самата ищца.
По време на делото С. била контактна, винаги била контактен човек. Свидетелката
познавала ищцата от 15 години. Заявява, че не и е известно срещу ищцата да са били водени други
наказателни дела. С. била казала на свидетелката, че много отдавна й била
наложена някаква глоба.
Така събраните по делото
доказателства установяват, че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер, по което е била оправдана с влязла в сила
присъда, претърпяла е неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
незаконното обвинение, поради което съдът приема за доказани фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика
- т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както
и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение
№ 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при определяне на
обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне
размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищцата към
датата на започване на наказателното производство спрямо нея – 59 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер – първоначално е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр
чл.20, ал.2, вр чл.18, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до осем години, а впоследствие обвинението е променено за
престъпление по чл. чл.
211, пр.1, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ от три до десет години, като съдът може да постанови
и конфискация
до една втора от имуществото на виновния.
По отношение на ищцата първоначално
е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, но за кратък период
– за срок от 72 часа от 01.10.2009 г. до 04.10.2009 г., до довеждането й пред
съда. Първоинстанционният съд не е взел мярка за неотклонение спрямо С. в
проведеното заседание на 04.10.2009г. по НЧД № И-3311/2009 г. по описа на СРС.
Самото определение от 04.10.2009 г. по НЧД № И-3311/2009 г. на СРС не е
представено по делото, но от диспозитива и мотивите на определението на
въззивния съд от 09.10.2009 г. по ВНЧД № 4246/2009 г. по описа на СГС е видно,
че районният съд не е взел мярка за неотклонение спрямо ищцата. Въззивният съд
на 09.10.2009 г. е отменил определението на районния съд, като е взел мярка за
неотклонение спрямо С. – „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. В този смисъл
по делото не бяха доказани твърденията
на ищцата, че е била задържана под стража за продължителен период от 30.09.2012
г. - 12.10.2009 г.
Наказателното производство е продължило през периода 30.09.2009 г. до 11.03.2016
г./общо 6 години, 5 месеца и 11 дни/. Липсват доказателства името на ищцата да
е било медийно оповестено във връзка с наказателното производство срещу нея. Според
показанията на св.А. съседите на ищцата са знаели за делото от самата нея. От
друга страна се установи, че Ж.С. е осъждана с одобрено от съда споразумение
от 20.10.2000 г. за престъпление по
чл.206, ал.6, вр. ал.1, вр чл.55, ал.1, т.2 б.“б“, пр.1, ал.2 от НК, за което й е било наложено наказание „глоба“ от 300 лв.
Макар ищцата да е реабилитирана за това деяние, същото следва да бъде отчетено
при преценка на интензитета на претърпените от нея морални страдания, до каква
степен са били накърнени честта и достойнството й./определение № 179/05.03.2020
г. по гр.д. № 4235/2019г. на ВКС, решение от 07.10.2021 г. по гр.д. № 3462/2020
г. на ВКС/. От показанията на св. А. – приятелка на ищцата – се установи, че е продължила
да общува с нея, независимо от повдигнатото обвинение. Роднините й също са я
подкрепяли. Ищцата е продължила да бъде контактен човек и по време на
наказателното производство./св.А./. В този смисъл не се установява авторитетът
на С. сред семейния и приятелския й кръг да е пострадал от образуваното
наказателно производство.
Несъмнено ищцата е изпитвала притеснения, стрес, безпомощност, страх и тревога
за бъдещето си, каквито страдания обичайно изпитва всеки човек, който е
несправедливо обвинен в престъпление, но
не бе доказано преживените от С. психически страдания да се отличават с по-голям
интезитет, каквито би изпитал човек,
който никога не е участвал в наказателно производство и никога не е бил
осъждан.
Не бе доказана и причинно-следствена връзка между наказателното
производство и заболяванията на ищцата. В тази насока не са ангажирани
доказателства, а тежестта на доказване е върху нея. Обстоятелството, че в експертните
решения на ТЕЛК от 2012 г. и 2017 г. са описани заболявания на ищцата/артериална
хипертония втора степен; хипертонично сърце; бронхиална астма – смесена форма;
двустранен слухов неврит/ сами по себе си не доказват, че същите са
предизвикани от наказателното производство, а не от наследствени фактори или от
начина на живот на самата ищца в годините преди наказателното дело.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2009 – 2016 г., съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на 8000 лв. От тази сума
следва да се приспадне изплатеното от държавата обезщетение по глава трета “а“
от ЗСВ в размер на 1500 лв., при което дължимото
обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди възлиза на 6 500
лв., от която сума следва да се изплати на правоприемниците на Ж.С.
приспадащата им се част, съобразно правото им на наследяване, а иска в
останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази съдебна практика
на САС – решение от 15.06.2021 г. по в.гр.д. № 564/2021 г., с което е определено
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, приключило с оправдателна присъда по същото НОХД № 5938/2012 г. на СРС, НО, 97 състав, но срещу друг
обвиняем в размер на 8000 лв., като решението не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 378/09.05.2022 г. по гр.д. № 3723/2021 г. на ВКС.
Ищцата е починала в хода на делото на 06.02.2019 г. и на нейно място с
определение от 05.06.2019 г./л.65 – гръб/ са конституирани нейните
правоприемници С.А.С./съпруг/, С.И.А./дъщеря/ и А.А. Пашанаков/син/. С
определение от 09.11.2021 г. е прекратено производството по делото по отношение
на А.А. Пашанаков./л.138/. След смъртта на Ж.И.С. нейните наследници по закон
наследяват правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
неимуществени вреди (чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, чл.5, ал.1 от ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН), като всеки от тях има право на 1/3 част от обезщетението или по 2166.66
лв./6500 лв.: 3/, т.е искът следва да бъде уважен за сумата от 2166.66 лв. за
правоприемника С.И.А. и в размер на 2166.66 лв. за правоприемника С.А.С., а в
останалата част, до пълния предявен размер от 30 000 лв., следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв.:
По ДП № 204/2009г. на ГД
„Досъдебно производство“ – МВР ищцата първоначално е защитавана от служебен
защитник. На 23.06.2011 г. е сключила договор за правна помощ с адв. А.за
сумата от 2000 лв., което възнаграждение
е следвало да плати до 30.11.2011 г., но липсват доказателства същото да е било
платено. Адв.А.се е отказала от защита на ищцата, поради неплащане на
договореното възнаграждение.
Представен е
договор за правна помощ от 21.11.2011 г. с адв. В.Н.за за защита пред първа инстанция, като е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е платено в
брой, съгласно отбелязване в самия договор. /л.164/.
След приключване на наказателното дело с влязла в
сила присъда са представени договори за
правна помощ от 29.03.2016 г. и от
07.04.2016г., в които не е посочен размер на договорено адвокатско
възнаграждение.
При така установените по делото факти дължимото обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение за защита
на Ж.С. по наказателното дело, възлиза на 300 лв., от която сума следва да се
изплати на правоприемниците на Ж.С. приспадащата им се част, съобразно правото
им наследяване в размер на по 100 лв. за всеки от тях, а иска в останалата част
до пълния предявен размер от 1000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на С.А.С. и С.И.А. -
правоприемници на починалата в хода на делото Ж.И.С., на основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 20 лв. и разноски за адвокат в
размер на 213.50 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
При определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение съдът
уважи възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата Ж.С. адвокатско
възнаграждение. Видно от исковата молба и приложения към нея договор за правна
помощ от 17.07.2018 г. адвокатското възнаграждение е било договорено за защита
по три иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ : 1/иск за сумата от
30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди; 2/иск за сумата от 3
000 лева - обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на л.а „Опел
Астра“ и връщането му в състояние, непозволяващо придвижване на собствен ход;
3/иск за сумата от 1 000 лева -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за защита в хода на наказателното производство.
Производството по единия от исковете за сумата от 3000 лв. – за
обезщетение за имуществени вреди от незаконно задържане на л.а „Опел Астра“ и
връщането му в състояние, непозволяващо придвижване на собствен ход – е прекратено
спрямо правоприемниците на Ж.С. с определения от 24.02.2021 г./л.124, л.126/. В
този смисъл за този иск не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение.
По отношение на останалите два иска с обща цена на исковете от
31 000 лв. – същите не се отличават
с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1460 лв., съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията, която е в сила към датата на сключване на договора
за правна помощ от 17.07.2018 г., при който размер съдът определи разноските за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на С.И.А., ЕГН **********,*** и С.А. С., ЕГН **********, с адрес за призоваване по
месторабота: гр.Севлиево, ул.“****, Общинско предприятие „О.“, като наследници
на починалата в хода на делото Ж.И.С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, на всеки по 2166.66 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по
което Ж.И.С. е оправдана с присъда от 24.02.2016
г. по НОХД № 5938/2012 г. на СРС, НО, 97 състав,
влязла в сила на 11.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.03.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.И.А., ЕГН **********,
и С.А. С., ЕГН **********, като
наследници на починалата в хода на делото Ж.И.С., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на
всеки по 100 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.11.2011
г., сключен с адв. В.Н., за защита на Ж.И.С. срещу незаконно обвинение, по
което е оправдана с присъда 24.02.2016
г. по НОХД № 5938/2012 г. на СРС, НО, 97 състав,
влязла в сила на 11.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
пълния предявен размер от 1000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.И.А., ЕГН **********,
и С.А. С., ЕГН **********, като
наследници на починалата в хода на делото Ж.И.С., ЕГН **********, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 20 лв., както и разноски за
адвокат в размер на на 213.50 лв., като разноските за адвокатско възнаграждение
са определени, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: