Определение по дело №8320/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21465
Дата: 24 август 2022 г. (в сила от 24 август 2022 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20221110108320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21465
гр. **, 24.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110108320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор.
Съдът намира за неоснователно обективираното в писмения отговор възражение за
недопустимост на предявения иск и искане за прекратяване на производството по делото.
Това е така, тъй като ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които изключват
притежаване на спорното право от ответника, което първия отрича.
Не е налице нередовност на исковата молба, което да налага оставянето й без
движение, тъй като посоченото от ответника в писмения отговор може да бъде отстранено и
по реда на чл.143, ал.2 ГПК.
Съдът намира за неоснователно искането по чл.213 ГПК, обективирано в писмения
отговор на ответника ВКС, доколкото посочените в отговора производства се намират на
различен етап.
Към исковата молба и писмения отговор са приложени документи, които са относими
и допустими към предмета на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства.
Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства не отговаря
на изискванията на чл.156, ал.2 ГПК, тъй като не е посочено за кои точно факти се иска да
бъдат разпитани двамата свидетели. Отделно от предходното, по този начин се препятства
възможността на съда да извърши преценка относно приложимостта на 159, ал.2 ГПК.
Доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателства за
посочените в писмения отговор факти е относимо и допустимо, поради което следва да бъде
уважено.
Издаване на исканото от ответника съдебно удостоверение не е необходимо, тъй като
в писмения отговор ответника твърди, че всяка година се връща в България, за да провери
състоянието на имота и да плати дължимите данъци и такси. С оглед така изложените
твърдения, ответникът е в състояние съм да представи документите, за които иска издаване
1
на съдебно удостоверение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираните в писмения отговор от ответника възражения за
недопустимост на предявения иск, нередовност на исковата молба, както и искането за
прекратяване на производството.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл.213 ГПК за съединяване на настоящото
производство с производствата по гр.д.№ 10164/2022 г. по описа на СРС, 162-ри състав.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба и писмения
отговор от ответника документи по описи, обективирани в същите, като писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да депозира молба
по делото /с препис за ответника/, в която да посочи фактите, за които се иска да бъдат
допуснати до разпит двамата свидетели.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели, при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, за
установяване на посочените в писмения отговор факти.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако свидетелите не бъдат доведени за разпит, без
да се сочат уважителни причини за това, делото ще се гледа без да се събират тези
доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.10.2022 г. от 14:00 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба от ***. против ***, с която
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.**, район **, обл.**, § 4 , вилна зона „**“, целият с
площ от 663 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор № 57011.5986.70 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/16.01.2012
г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 70, при съседи на имота: имоти с
идентификатори № 57011.5986.70, 57011.5986.73, 57011.5986.69 и 57011.5986.91, въз основа
на продължило повече от 10 години давностно владение.
В първоначалната искова молба и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 57011.5986.71, със стар пл.№ 71, находящ се
в с.**, район **р, вилна зона „**“ с площ от 542 кв.м., заедно с построените в него жилищна
и стопанска постройки. Поддържа, че правото му на собственост върху гореописания имот е
въз основа на наследствено правоприемство от баща му **, който от 1985 . до смъртта му на
18.03.2002 г. живял в него, както и ищецът и неговото семейство. Ищецът поддържа, че от
2
1985 г. до настоящия момент владее непрекъснато и необезпокоявано и недвижим имот с
идентификатор № 57011.5986.70, находящ се в с.**, район **р, § 4, вилна зона „**“, с площ
от 663 кв.м., който е съседен на описания по-горе наследствен недвижим имот. Сочи още, че
до смъртта на баща му през 2002 г. владението върху процесния недвижим имот с
идентификатор № 57011.5986.70 се осъществявало от тях двамата, а след това
добросъвестно и необезпокоявано от ищеца. Ищецът твърди, че той и баща му винаги са
преминавали през владения имот, за да достигнат до построената в собствения им имот
жилищна постройка, тъй като до нея няма друг вход и достъп от към улица. Сочи, че още от
1985 г. двата имота били обединени с обща ограда, като през 1998 г. той еднолично
подновил оградата, без да изменя границите, обособени с първоначалната такава. Поддържа,
че във владения имот поставил охранителен павилион и парник от 18 кв.м., в който
отглежда зеленчукова градина. Отделно от предходното твърди, че във владения имот имал
ограждение за кокошки, зеленчукова градина и насадени овощни дървета, през 2002 г.
трайно прикрепил детска люлка, а през 2009 г. поставил 6 бр. пчелни кошери, докарал
кемпер и монтирал метална тенис маса. Поддържа, че освен да облагородява имота, плащал
данъците му и се грижел за него като негов собствен. Ответницата се появила през 2020 г. и
заявила, че е собственик на имота, поради което ищецът я изгонил и не я допуснал. След
това се появил и брокер, за да оглежда имота с цел продажба, който ищецът твърди, че също
изгонил. След тези срещи, ищецът разбрал, че с протокол от проведено на 20.10.2017 г.
заседание на комисия, назначена от Кмета на Столична община, е извършена промяна в
кадастралния регистър на собствениците, а за процесния имот е съставен нотариален акт, по
силата на който ответницата е призната за негов собственик въз основа на наследство и
давност. Ищецът поддържа, че ответницата никога не е владяла имота, не е претендирала
право на собственост и не я е виждал да го посещава. Нещо повече, твърди, че ответницата
не живее в България повече от 20 години. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на настоящия иск за
собственост въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години.
Претендират разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се излага становище
за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск. Оспорват се
твърденията на ищеца, че от 1985 г. владее непрекъснато и необезпокоявано процесния
поземлен имот. Твърди се, че ответницата се легитимира като собственик на имота по
наследство и давностно владение, за което има съставен нотариален акт от 1996 г.
Поддържа, че процесния имот е закупен от баща й ** с договор за покупко-продажба от
08.03.1968 г., а след неговата смърт през 1984 г. е останал в наследство на нея, брат й и
тяхната майка. Ответницата твърди, че по споразумение с последните двама, имотът се
владеел от нея, което продължавало и до настоящия момент. Предходното било
обективирано и в Постановление от 27.12.1996 г. на нотариус **. Въз основа на продължило
повече от 10 години спокойно, непрекъснато и постоянно владение, ответницата била
призната за собственик на процесния имот. Не оспорва твърдението на ищеца, че от повече
от 20 години живее преимуществено в Италия, но твърди, че всяка година се прибира в
3
България, за да провери състоянието на имота, да го наглежда и да плати дължимите данъци
и такси. За да се грижи за имота в нейно отсъствие ответницата била упълномощила трето за
делото лице, за което представя пълномощно. Ответницата твърди още, че до смъртта на
майка й през 2006 г. последната ползвала имота и се грижели за него, като тя, а не ищеца,
била засадила сочените овощни дръвчета. Оспорва твърденията на ищеца, че е заплащал
данъци за имота, който бил деклариран на името на ответницата. Последната не оспорва
твърденията на ищеца, че до неговия имот няма достъп от към улица, поради което на
последния е предоставено само право на преминаване, но това не означавало, че го е владял.
Оспорва се и наличието на охранителен павилион, парник, кошери, кокошки и др. в имота
през твърдения от ищеца период, като ответницата сочи, че при всяко нейно идване в
България безпроблемно и невъзпрепятствано е имала достъп до имота и го е посещавала.
Едва през 2021 г. разбрала за намерението на ищеца да завладее имота й, тъй като при опит
за оглед на имота във връзка с обявяването му за продажба, било установено, че на входната
врата е поставен катинар. В писмения отговор са развити и теоретични обосновки относно
наличие на предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС. По изложените доводи и съображения се иска
прекратяване на производството, а по същество отхвърляна на предявения иск. Претендират
се разноски.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във
вр.чл.79 ал.1 ЗС.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е при условията на пълно, главно доказване да
установи правото си на собственост върху вещта на наведеното основание – придобивна
давност, като в негова тежест е да докаже, че в определен момент е придобил фактическа
власт върху недвижимия имот, като е осъществявал явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение с намерение за своене в продължение на повече от 10 години.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
4
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5