Р Е Ш
Е Н И
Е
No260001
гр. Ботевград, 11.01.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 696 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК и евентуални
искове по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК и чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Ищецът-
“****” чрез процесуалния си представител твърди, че по отношение на ответника “****”
ЕООД е образувано ревизонно производство със Заповед за възлагане на ревизия No
Р-2200231004916-020-001/21.08.2018 г., връчена на дружеството на 10.09.2018 г.,
като същото е приключило с издаването на Ревизионен акт No
Р-22002318004916-091-001/27.03.2019 г., връчен на 20.03.2019 г. Със същия е
установено задължение в размер на 84 676.72 лв. и лихви за просрочие към
тях в размер общо на 17 530.39 лв. Излага, че въпреки започналото срещу
дружеството ревизионно производство, на 28.09.2018 г. с ***** на нотариус No
371 по РНК – **** с район на действие РС- Ботевград, “****” ЕООД,
представлявано от едноличния собственик и управител Т.А.Г., е продало
единствения си имот на Т.А.Г., в качеството й на физическо лице. Предмет на
сделката е Магазин за промишлени стоки – на един етаж, със застроена площ от 38
кв.м., представляващ сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Ботевград, с
предназначение: сграда за търговия, заедно с 1/9 ид.ч. от мястото, в което е
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ****по КККР на
гр. Ботевград, с площ от 1709 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при граници: ****, ****
Сочи,
че имотът е закупен от Т.А.Г., която е едноличен собственик и управител на
дружеството продавач “****” ЕООД към момента на изповядване на сделката за
сумата от 9 900 лв., при данъчна оценка към датата на сделката в размер на
15 796.60 лв. Имотът е придобит от дружеството продавач година по-рано –
на 20.01.2017 г. за сумата от 49 000 лв.
Поддържа,
че така извършената сделка е недействителна по отношение на Държавата, тъй като
е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на
която са възникнали публични задължения в особено големи размери, извършена е
във вреда на публичния взискател в лицето на НАП със свързано с длъжника лице и
обект на сделката са имуществени права на длъжника, при прехвърлянето на които
даденото значително надхвърля по стойност полученото. Излага, че към 16.06.2020
г. общите задължение на ответното дружество възлизат на 112 291.00 лв.,
като при направено проучване на имущественото му състояние е установено, че
лицето не разполага с други активи, кум които да бъдат насочени методите на
принудително изпълнение. Твърди, че в случая намерението да се увреди публичния
взискател се доказва от самия факт на увреждането, а именно продавайки имота си
на значително по-ниска цена на свързано с дружеството лице, “****” ЕООД
намалява имуществото си, срещу което Държавата може да насочи методите си на
принудително изпълнение или да послужи като обезпечение за погасяване на вече
установените публични задължения. На следващо място, стойността на даденото от
“****” ЕООД е значително по-висока от стойността на полученото. Безспорен е и
фактът, че е извършена сделка между свързани помежду си лица - § 1, т. 3, б.
“г” и б. “д”, като Т.А.Г. е управител на
“****” ЕООД, продавач на недвижимия имот и ревизирано лице към датата на
сключване на сделката.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 216, ал. 1, т. 6,
евентуално т. 2, евентуално т. 4 от ГПК да обяви за недействителна спрямо
Държавата сделката, сключена с ***** на нотариус No 371 по РНК – **** с район
на действие РС- Ботевград, при която “****” ЕООД, представлявано от едноличния
собственик и управител Т.А.Г., продава на Т.А.Г. собствения си недвижим имот,
описан по-горе. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът-
“****” ЕООД, гр. София в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор
и не е взел становище по иска.
Ответникът-
Т.А.Г. в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника
си оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесният недвижим
имот е закупен от “****” ЕООД на 20.01.2017 г., като в нотариалния акт е
посочено, че имотът се закупува за сумата в размер на 49 000.00 лв., от
които 12 000.00 лв. получени от продавачите към деня на продажбата, а
останалите 37 000.00 лв. ще бъдат преведени от **** ЕАД след вписване на
ипотека в полза на банката. Т.А.Г. е подписала като съдлъжник, в качеството си
на физическо лице Договор за срочен банков кредит No 1115952 от 13.01.2017 г. и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот No 9 от
21.02.2017 г. на нотариус No 371 в НК – ****. Въз основа на Предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот от 03.09.2018 г., Т.А.Г., като
физическо лице, в качеството си на съдлъжник по договора за кредит, поема
задължението да погаси част от дълга на “****” ЕООД към **** ЕАД по Договор за
срочен банков кредит No 1115952 от 13.01.2017 г., като дружеството се задължава
в едномесечен срок след заличаване на ипотеката от страна на банката, да
прехвърли собствеността на имота на Т.А.Г.. Страните са се споразумели след изплащане
на дълга по договора за ипотечен кредит, при продажба на имота Т.А.Г. да
заплати сумата от 9 900.00 лв. При това стойността, на която Т.А.Г.
придобива имота, е сума в размер, равняваща се два пъти над стойността на имота
по данъчна оценка. Изтъква, че предварителният договор е подписан на 03.09.2018
г., като прехвърлянето на собствеността на имота е изпълнение на задължение,
което “****” ЕООД има към Т.А.Г. във връзка с поетото от нея задължение да
погаси част от дълга на дружеството към банката. Сделката не е извършена във
вреда на публичните взискатели. В случай, че задължението не е погасено от Т.А.Г.,
а дългът се е изплащал от дружеството съгласно погасителния план по договора за
кредит, към настоящия момент имотът би бил все още ипотекиран в полза на
банката и публичният взискател не би имал възможността да се удовлетвори от
стойността му. Следователно не се установява сделката да е извършена след
връчването на заповедта и да е уврежда публичния взискател. Поддържа, че Т.А.Г.
придобива имота на стойност, която е в размер на два пъти над стойността му по
данъчна оценка, като стойността на даденото от нея е идентично със стойността
на полученото от “****” ЕООД. Погасено е задължение на дружеството на стойност
по главницата 19 220 лв. и допълнително е дадена сумата от 9 900.00
лв., или общата стойност на даденото от Т.А.Г., въз основа на което същата
придобива имота, е в размер на сумата от 29 120.00 лв. Сочи, че към датата
на сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и
поемане на задължението от страна на дружеството да прехвърли собствеността на
имота на Т.А.Г. след погасяване от нейна страна на част от задължението по
договора за ипотечен кредит, нито една от страните по сделката не е знаела, че
ще бъде започната ревизия от страна на административния орган, съответно
сделката не е сключена с намерение последният да бъде увреден, а да бъде
погасено задължение на дружеството към банката. Поради това моли съда да
отхвърли предявения иск по всяко едно от посочените при условията на
евентуалност основания като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото не се спори, а същото
се установява и от заверено копие на Заповед за възлагане на ревизия
No Р-22002318004916-020-001/21.08.2018 г., че със същата е възложено да бъде извършена ревизия на **** ЕООД, представлявано от Т.А.Г.,
като заповедта е връчена на дружеството електронно на 10.09.2018 г.
След съставен
Ревизионен доклад No Р-22002318004916-092-001/04.02.2019 г., ревизията е
приключила с издаден Ревизионен акт No Р-22002318004916-091-001/27.03.2019 г., с
който са установени публични задължения на **** ЕООД за периода от 01.01.2016
г. до 30.06.2018 г. в размер общо на 84676.72 лв. и лихви за просрочия към тях
в размер общо на 17530.30 лв. Ревизионният акт е връчен на 29.05.2019 г. по
реда на чл. 32 от ДОПК, видно от заверено копие на съобщение за връчване по чл.
32 от ДОПК и 2 бр. протоколи за извършени посещения.
С
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. No
С180022-023-0003796/25.10.2018 г. и Постановление за продължаване на наложени
предварителни обезпечителни мерки с изх. No С190022-139- 0000832/18.04.2019 г.
на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП София за обезпечаване на очакваното
публично вземана, на **** ЕООД са наложени обезпечителни мерки запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки и др., находящи се в ****, за
сумата от 102207.11 лв. Със съобщение
за доброволно изпълнение изх. No Ц190022-149-0008656/14.08.2019 г. **** ЕООД е уведомено за образуваното срещу него изпълнително
дело за неплатените му публични задължения, което към 14.08.2019 г. е в общ
размер на 105785.19 лв. и поканено да изпълни доброволно задължението си в
7-дневен срок от датата на получаването му.
Няма спор между страните, че на 28.09.2018
г. с договор за продажба, сключен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот No 29, том
IV, рег. No 4512, дело No 570 от 2018 г. на нотариус ****, с рег. No 371 по РНК, с район на действие РС- Ботевград, първият ответник – “****” ЕООД,
с управител и едноличен собственик на капитала Т.А.Г., е продал на втория
ответник - Т.А.Г., следните свои собствени недвижими имоти, а именно: МАГАЗИН ЗА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ - на един етаж със застроена
площ от 38 кв. м., заснет като сграда с идентификатор **** по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл. София - област,
одобрен със Заповед No РД - 18- 49/14.10.2011 г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Ботевград, ПК 2140, ул. “****” No 9, с
предназначение: сграда за търговия, заедно с 1/9 идеални части от мястото, в
което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *****по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл.
София - област, одобрен със Заповед No РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ботевград, ПК 2140, ул. “****” No 9, с
площ от 1709 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, номер по
предходен план: квартал **, парцел **, при граници: ****, ****, при описание на
поземления имот по предходен план: **, целият с площ от 1670 кв. м., в кв. **
по плана на Ботевград, при съседи: парцел ****, улица, улица, парцел **, за
цена от 9900.00 лв., която сума продавачът е получил напълно от купувача. Вписано е, че участницата декларира, че в
посочената в нотариалния акт цена е действително уговореното плащане по
сделката. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на имота, предмет
на продажбата, е 15796.60 лв.
По делото не е спорно, а същото е
видно и от представеното заверено копие на разпечатка от Търговски регистър, че
към датата на сключване на договора за продажба от 28.09.2018 г. едноличен
собственик на капитала и управител на “****” ЕООД е Т.А.Г., а именно в периода 16.09.2012 г. -
02.11.2018 г. Видно от заверено копие на договор за прехвърляне на дружествени
дялове, на 15.10.2018 г. със същия Т.А.Г. е продала на Д.Е.Й. 50 дяла от
капитала на дружеството за сумата от 50 лв.
От
представени от ищеца заверени копия на справки от НАП по профил на задължен
лице за имуществото на **** към 14.06.2020 г. се установява, че от дружеството
няма подавани декларации за никакво движимо и недвижимо имущество.
Видно
от заверено копие на Договор за срочен банков кредит от 13.01.2017 г., на
посочената дата между “**** (България)” ЕАД и “****” ЕООД като кредитополучател и Т.А.Г. като солидарен длъжник, е сключен
договор, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит
в размер на 37000.00 лв. с краен срок за погасяване 05.01.2027 г., като за
обезпечение на вземанията кредитополучателят се е задължил да учреди в полза на
банката първа по ред ипотека върху недвижимия имот, представляващ Сграда за
търговия с идентификатор ****, с адрес гр. Ботевград, ул. “****” No 9, със
застроена площ от 38 кв. м., заедно с 1/9 идеални части поземлен имот с
идентификатор 05815.304.132, в който е разположена сградата.
От заверено копие на Нотариален акт за продажба на
недвижим имоти No 8, том I, рег. No 183, дело No 8 от 20.01.2017 г. на нотариус
**** с рег. No 371 по РНК с район на действие РС- Ботевград се установява, че “****”
ЕООД е придобило правото на собственост върху гореописания недвижим имот на
посочената дата срещу продажна цена от 49 000.00 лв., като е вписано, че
сумата от 12000.00 лв. продавачите са получили към момента на сключване на
договора за продажба, преведени им по банков път, а остатъкът от продажната
цена от 37000.00 лв. продавачите ще получат от средства, отпуснати като кредит
на купувача от “****” ЕАД, след вписване ипотека в полза на банката.
От заверено
копие на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
No 9, том I, рег. No 184, дело No 9/2017 г. на нотариус **** с рег. No 371 по РНК с район на действие
РС- Ботевград, се установява, че на 20.01.2017
г. между “****
(България)” ЕАД, в качеството на кредитодател, от една страна и от друга “****” ЕООД като кредитополучател и
ипотекарен длъжник и Т.А.Г. като солидарен длъжник е сключен договор, по силата
на който за обезпечение на отпуснатия от “**** (България)” ЕАД на “****” ЕООД, със съдлъжник Т.А.Г. кредит с договор за срочен банков кредит
от 13.01.2017 г., дружеството кредиполучател е учредило в полза на банката договорна ипотека върху описания
по-горе свой собствен недвижим имот.
Видно от
заверено копие на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
на 03.09.2018 г. между ответниците “****” ЕООД, като продавач, и Т.А.Г., като купувач, е
сключен предварителен договор, по силата на който страните по него са се
споразумели, че продавачът се задължава да прехвърли на купувача, а купувачът
се задължава да купи следния недвижим имоти, собственост на продавача, а
именно: МАГАЗИН ЗА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ - на един етаж, със застроена площ от 38
кв. м., заснет като сграда с идентификатор **** по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл. София - област,
одобрен със Заповед No РД - 18- 49/14.10.2011 г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Ботевград, ПК 2140, ул. “****” No 9, с
предназначение: сграда за търговия, заедно с 1/9 идеални части от мястото, в
което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *****по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл.
София. В така сключения договор страните по него са приели, че продажната цена
на имотите, предмет на същия, е в размер на 9 900.00 лв., която ще бъде
заплатена в деня на изповядане на сделката пред нотариуса, като са се
споразумели Т.А.Г., в качеството си на съдлъжник по Договор за срочен банков
креди от 13.01.2017 г., сключен между “****” ЕООД и “****
(България)” ЕАД, да погаси част от дълга на дружеството към банката в размер на
19 220 лв., както и да заплати всички държавни, нотариални и други такси,
необходими за заличаване на учредената в полза на банката договорна ипотека
върху имотите, предмет на договора, а “****” ЕООД се
задължава, в едномесечен срок от заличаване на ипотеката да прехвърли
собствеността върху недвижимите имоти на Т.А.Г.. Видно от така представения
договор, същият е подписан за продавача и за купувача от Т.А.Г., като за
продавач не е положен печат на дружеството.
От заверено
копие на Извлечение по сметка на “****” ЕООД от 28.09.2018 г. в “**** (България)” ЕАД е
видно, че на 20.09.2018 г. по сметката на дружеството е внесена на каса сумата
от 19 220.00 лв., с описание “…захр. Г.”. Видно от заверено копие на
вносна бележка от 20.09.2018 г., сумата от 19 220.00 лв., с която е
захранена сметката на дружеството, е с вносител Т.А.Г..
Видно от заверено копие на Банково удостоверение от 20.07.2021 г. от “****
(България)” ЕАД, в същото е посочено, че на 20.09.2018 г. по сметка на “****” ЕООД при същата банка е внесена сума в размер на 19 220.00 лв.
от Т.А.Г. с цел предсрочно погасяване на задължение, произтичащо от Договор за
срочен банков кредит от 13.01.2017 г., сключен между “**** (България)” ЕАД –
кредитодател и “****” ЕООД – кредитополучател,
както и че размерът на погасения дълг към дата 20.09.2018 г. е 30 890.89
лв.
От изслушаното по
делото заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.П.,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се
установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот, предмет на
прехвърлителната сделка, към 13.01.2017 г. е била 43195.00 лв., към 03.09.2018
г. е била 43080.00 лв., а към датата на изготвяне на заключение е 43657.00 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са в обективно
съединение искове за обявяване на относителна недействителност по отношение на
държавата на договор за продажба на недвижим имот на основание чл. 216, ал. 1,
т. 6, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно главен иск с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 6 от ДОПК и съединени искове при условията на евентуалност с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и чл.
216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 216,
ал. 1 от ДОПК (в приложимата редакция) недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако
в резултат на ревизията са установени публични задължения, като видовете сделки са изчерпателно изброени в
т. 1-6 на същата разпоредба. В зависимост от вида на сделките са налице
специални предпоставки за тяхната недействителност, като общи за всички са
посочените в ал. 1 на цитираната норма – да е установено публично задължение,
съответно да е връчена заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения, и сделката да е извършена в един
последващ това момент.
По настоящото дело безспорно се
установява, че по отношение на първия ответник “****” ЕООД е възложено
извършване на ревизия със Заповед за възлагане на ревизия No
Р-22002318004916-020-001/21.08.2018 г., като заповедта
е връчена на законния представител на дружеството на 10.09.2018 г. Извършената
ревизия е приключила с установяване на
публично задължение на ответното дружество към държавата с Ревизионен акт No
Р-22002318004916-091-001/27.03.2019 г., с който са установени публични
задължения на “****” ЕООД за периода от
01.01.2016 г. до 30.06.2018 г. в размер общо на 84676.72 лв. и лихви за
просрочия към тях в размер общо на 17530.30 лв., за което задължение същият е уведомен и канен да го
изпълни доброволно. След момента на след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в
резултат на която са установени публични задължения, на 28.09.2018 г. този ответник се е разпоредил със свои собствени
недвижими имоти в полза на ответника Т.А.Г., която към момента на сключване на
разпоредителната сделка е управител на дружеството и едноличен собственик на
капитала му.
В т. 6 на чл. 216, ал. 1 е
предвидена относителна недействителност на сделки, извършени във вреда на
публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. За тези
сделки освен общите предпоставки по чл. 216 за обявяване на относителна
недействителност, следва да са налице допълнително две предпоставки – страна по
сделката да е свързано лице и същата да е извършена във вреда на публичния
взискател. Съгласно § 3, т.
1, б. “г” от ДР на ДОПК свързани лица са лицата, едното от които
участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество. В случая страни по сделката са еднолично дружество като продавач и неговият
управител (и едноличен собственик на капитала) като купувач, и следователно същите имат качество на свързани лица. Относно наличието на тази предпоставка не се
спори между страните.
По делото се доказа и последната
предпоставка за основателност на иска, а именно сделката да е извършена във
вреда на публичния взискател. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника.
На първо място, самото
лишаване на длъжника от налично към момента на пораждане на данъчните
задължения имущество има обективно увреждащ за кредитора резултат, поради
осуетената възможност да бъде насочено изпълнението върху този актив. В случая
не се твърди и не се доказва длъжникът да разполага с друго имущество, от което
кредиторът би могъл да се удовлетвори, а напротив – от представените от ищеца
писмени доказателства се установява липсата на активи на дружеството - длъжник,
годни за изпълнение.
На второ място, извършеното разпореждане с имота от страна на ответното дружество – длъжник е във вреда на публичния
взискател, тъй като със същото дружеството значително е намалило имуществото
си, продавайки собствения си имот на много по-ниска от пазарната цена на имота.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че към момента на сключване на договора за продажба пазарната
стойност на имота е 43080.00 лв., а имотът е продаден за цена 9900.00 лв. Това
е цената на имота, посочена в нотариалния акт за продажба, и за която купувачът
изрично е декларирал с подписа си в нотариалния акт, че е действителното
уговорено плащане по сделката. Продавайки единственото си имущество – процесния
недвижим имот, на цена, над четири пъти по-ниска от действителната пазарна
стойност на имота, длъжникът “****” ЕООД категорично е увредил публичните
взискатели.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ответника Т.А.Г. във връзка с липсата на
увреждащия елемент на атакуваната сделка. Доводът, че продажната цена на имота,
на която този ответник е придобила правото на собственост, е в действителност
сумата от 29 120.00 лв. – като е
погасено задължение на дружеството на
стойност по главницата 19 220 лв. и допълнително е дадена сумата от
9 900.00 лв., съдът намира за
недоказан. Както беше посочено по-горе, в нотариалния акт, в който е
обективирана сделката, по недвусмислен начин е посочена цялата продажна цена от
9900.00 лв. като действителното уговорено плащане между страните по договора.
Сумата от 19220.00 лв. е внесена от Т.Г. по сметка на дружеството на 20.09.2018
г., а сделката е изповядана на 28.09.2018 г. и следователно ако тази сума е
била договорена между страните по нея като част от продажната цена, то
последното би било отразено в нотариалния акт за продажбата. На следващо място,
от представените по делото писмени доказателства от ответника Т.А.Г. – вносна
бележка от 20.09.2018 г., извлечение по
сметка на “****”
ЕООД от 28.09.2018 г. в “**** (България)” ЕАД и банково удостоверение от същата
банка, не се установява нито, че внесената сумата в размер на 19 220.00
лв. по сметка на “****” ЕООД е внесена от нея в лично качество, като физическо
лице, а не като управител и законен представител на дружеството, нито че тази
сума е част от продажната цена на имота, срещу която същата е придобила правото
му на собственост. В тази връзка следва да се посочи, че дори да се приеме, че
ответникът Г. е внесла сумата в качеството й на физическо лице за погасяване на
банковия кредит, то самата тя е съдлъжник по кредита и следователно е солидарно
задължена с кредитополучателя за погасяването му, без оглед придобиване на
правото на собственост на собствения на кредитополучателя имот от нейна страна.
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че основанието, поради което същата е
сключила договора за банков кредит в качеството й на солидарен длъжник по него,
е правно ирелевантно, но фактът на погасяването на кредита от нейна страна не
съставлява плащане на продажна цена за собствения на кредитополучателя недвижим
имот. Поради изложеното и съдът намира този довод на ответника Г. за напълно
несъстоятелен и недоказан.
Съдът
намира за неоснователно като недоказано твърдението на ответника Г., че
процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот е сключен в изпълнение
на задълженията на страните по сключен между тях предварителен договор за
покупко-продажба на процесния имот от 03.09.2018 г., с всички произтичащи от
това твърдение доводи на ответника за неоснователност на иска. Видно от представеното
по делото заверено копие на Предварителен договор за покупко-продажба на
процесния имот от 03.09.2018 г., в същия е отразено, че договорът се сключва на
посочената дата между “****” ЕООД, като продавач, и Т.А.Г.,
като купувач, и със същия продавачът се задължава да прехвърли на купувача, а
купувачът се задължава да купи процесните недвижими имоти срещу продажната цена
на имотите в размер на 9 900.00 лв., която да бъде заплатена в деня на
изповядане на сделката пред нотариуса, като са се споразумели Т.А.Г., в
качеството си на съдлъжник по Договор за срочен банков креди от 13.01.2017 г.,
сключен между “****” ЕООД и “**** (България)”
ЕАД, да погаси част от дълга на дружеството към банката в размер на 19 220
лв. Така представеният частен документ няма достоверна дата, в която насока
оспорването на ищеца се явява основателно. По делото липсват събрани каквито и
да било доказателства, установяващи съществуването на документа като обективен
факт в момент, предхождащ датата на представянето му по делото от ответника Г..
Напротив, индиция за съставяне на документа в по-късен от посочения като такъв
момент е обстоятелството, че предварителният договор е подписан от ответника Т.А.Г.
и за двете страни по него, като за дружеството- продавач не е положен печат на
дружеството, т.е. може да се направи извод, че документът е съставен след
02.11.2018 г., считано от която дата ответникът Г. не е управител на
дружеството и няма достъп до печата му.
Неоснователно е и възражението на
ответника Г. за липса на увреждане от сключения договор поради това, че в случай, че задължението не е
погасено от нея, а дългът се е изплащал от дружеството съгласно погасителния
план по договора за кредит, то към настоящия момент имотът би бил все още
ипотекиран в полза на банката и публичният взискател не би имал възможността да
се удовлетвори от стойността му. Правата на обезпечения кредитор нямат значение за накърняването на
интересите на публичния взискател. Както беше посочено по-горе, ответникът Г.,
освен купувач по атакуваната в настоящото производство сделка, е и солидарен
длъжник по договора за банков кредит, за обезпечаването на който кредит
ответното дружество в качеството му на кредитополучател е учредило в полза на банката договорна ипотека върху имотите,
и отговаря солидарно с дружеството за изпълнение на задълженията по договора за
банков кредит. Същевременно,
сама по себе си ипотеката не е пречка за насочване на изпълнение върху имота и
публичният взискател има право да проведе изпълнението, като отчита и правата
на присъединен обезпечен кредитор. Пряк извод за последното е разпоредбата на чл.
194, ал. 1 от ДОПК, съгласно която кредитор, в чиято полза са учредени залог или
ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество,
срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по
този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния
изпълнител. Ипотеката създава привилегия
в полза на ипотекарен кредитор, но не изключва правата на другите кредитори. В
случая, атакуваната сделка, с която дружеството- длъжник се е разпоредило с
недвижимия си имот, е увредило публичния взискател, като го е лишило от правото
да организира по предвидения в закона ред изпълнение върху ипотекирания имот и
евентуално да се удовлетвори от освободената от привилегията сума - в случай,
че към този момент обезпеченото задължение съществува.
Предвид всичко изложено по-горе
съдът намира, че са налице в кумулативност всички предпоставки по чл. 216, ал.
1, т. 6 от ДОПК, поради което предявеният иск на посоченото правно основание се
явява основателен и следва да бъде уважен, като договорът за продажба бъде
обявен за недействителен по отношение на държавата.
Предвид уважаване на главният иск,
то съдът не се произнася по съединените с него при условията на евентуалност
искове по чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на съда дължимата държавна такса за иска в размер на 140.79
лв.
С оглед изхода на
спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ответниците
следва да му заплатят направените от него разноски по настоящото производство в
размер на 360.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата,
на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, сключеният между “****” ЕООД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Д.Е.Й., и Т.А.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, договор за продажба, обективиран
в ***** на нотариус с рег. No 371 ****, с район на действие Районен съд –
Ботевград, с който “****” ЕООД е продало на Т.А.Г. следния свой недвижим имот: МАГАЗИН
за промишлени стоки - на един етаж със застроена площ от 38 /тридесет и осем/
кв. м., заснет като сграда с идентификатор **** по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл. София - област,
одобрен със Заповед No РД - 18- 49/14.10.2011 г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с адрес на имота: гр. Ботевград, ПК 2140, ул. “****” No 9, с
предназначение: сграда за търговия, заедно с 1/9 идеални части от мястото, в
което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор *****по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Ботевград, общ. Ботевград, обл.
София - област, одобрен със Заповед No РД-18-49/14.10.2011 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Ботевград, ПК 2140, ул. “****” No 9, с
площ от 1709 /хиляда седемстотин и девет/ кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10
до 15 м./, номер по предходен план: квартал **, парцел **, при граници: ****, ****,
при описание на поземления имот по предходен план: **, целият с площ от 1670
кв. м., в кв. ** по плана на Ботевград, при съседи: парцел ****, улица, улица,
парцел **.
ОСЪЖДА “****” ЕООД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Д.Е.Й., и Т.А.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплатят
на “****”, БУЛСТАТ: *****със
седалище в гр. София, сумата
от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, за разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “****” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от управителя Д.Е.Й., и Т.А.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на Държавата по сметката на Районен съд- Ботевград държавна
такса в размер на сумата от 140.79 лв. /сто и четиридесет лева и седемдесет и
девет стотинки/, както и 5.00 лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :