Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 60 26.02.2021
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева
КАН дело №424 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ф.Н.Г.
против Решение №260131/27.10.2020г., постановено по АНД №960/2020 г. по описа
на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №680/10.12.2019г
издадено от Кмета на община Стара Загора като е намален размера на глобата от
50лв на 20лв, наложена на основание чл. 180 ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата.
С касационната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивния съд е
приел за безспорно доказани фактите, вменени му в административно нарушение,
въпреки липсата на доказателства за тяхното виновно осъществяване от
санкционирания собственик на моторното превозно средство. Съдът е взел предвид
само констатациите по АУАН и свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по съставянето му, които неправилно са интерпретирани от съда. Оттук
се извежда довод за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, който не
е касационно основание по НПК и следва да бъде разглеждан в светлината на
процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита. Посоченото
касационно основание е релевирано и с твърдението, че съдът е следвало да
разгледа делото по същество и да установи обективната истина служебно.
Разпитаните по делото свидетели не спомагат за разкриване на обективната
истина, а съдът не е събрал служебно други доказателства за вменените на
наказаното лице съставомерни факти. Иска от съда да отмени въззивното съдебно
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноските по делото,
съгласно представен списък в пледоария по същество.
Ответника –Община Стара Загора в писмен
отговор, подадено от редовно упълномощен процесуален представител, иска от съда
да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с твърдение, че
жалбоподателят не е посочил доказателства за съществуване на факти, които да
отричат вменените му с АУАН и НП, поради което съдът не е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото му на
защита. Поддържа доводи, че АУАН и НП са изрядни спрямо изискванията на ЗАНН
относно тяхното съдържание, реда за съставянето и реда за тяхното издаване.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за правилност и законосъобразност на Решение №260131/27.10.2020г,
постановено по АНД №960/20г по описа на РС Стара Загора и предлага на съда да
бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
С въззивната жалба са наведени доводи за общо описание в
АУАН на фактите, представляващи основания за ангажиране на административно
наказателната отговорност на водача на неправилно паркираното моторно превозно
средство, същият и негов собственик. Възражение е релевирано и против
преценката на АНО за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП и с
пренасяне на фактическото обвинение, повдигнато с АУАН в мотивната част на НП е
допуснато противоречие с гаранциите за правото на защита, установени в чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, представляващи такива и за законност на наложеното
административно наказание. Предвид съществени нарушения на материалния закон е
поискал да бъде отменено от въззивния съд наложеното му с НП №680/10.12.2019г
издадено от Кмета на община Стара Загора, административно наказание „глоба“ в
размер на 50лв за нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
На касатора е повдигнато следното обвинение с АУАН
№21338/11.10.2019г съставен от инспектор ОРС при Община Стара Загора,
компетентен съгласно цитирана и приложена Заповед на Кмета на община Стара
Загора: На 11.06.2019г около 12.00ч в град Стара Загора, Ф.Н.Г. е паркирал лек
автомобил **** с рег. №**** на кръстовището на ул. Кольо Ганчев и ул. Свети
Княз Борис / югоизточен ъгъл/, за което на място му е съставен фиш за налагане
на глоба за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, който водачът отказва да
плати. Във връзка с отказа му се съставя и процесния АУАН за нарушение н ачл.98
ал.1 т.6 от ЗДвП, осъществено чрез паркиране на моторно превозно средство на
югоизточния ъгъл на кръстовището, образувано от посочените улици в град Стара
Загора. При връчване на акта привлеченото към отговорност лице е вписало, че
има възражения собственоръчно, но такива не са изложени.
За да измени НП, РС Стара Загора приема, че в разрез със
забраната за влошаване положението на жалбоподателя, наложената със съставения
фиш по чл.186 ал.3 от ЗДвП глоба в размер на 20лв е завишена до размера от 50лв
с издаване на НП в производството по ЗАНН, което се образува при възражение по
смисъла на чл.186 ал.2 от ЗДвП.
Настоящия състав на АС Стара Загора намира, че съществено
нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на въззивната жалба
по същество не е допуснато, доколкото съдът е събрал всички доказателства,
които установяват вменените с АУАН факти. С въззивната жалба не са наведени
твърдения, че описаните от актосъставителя факти не са осъществени, съответно
не са осъществени на мястото и по времето, посочени в акта и в НП. АУАН е
съставен по данни на лицето, което е съставило фиша и е установило нарушението
-свидетеля М. С. Б.. Това е свидетеля-очевидец на вмененото съставомерно
поведение, а именно паркиране на
кръстовище, както и времето на неговото осъществяване. Фактическото обвинение,
повдигнато с АУАН съответства на поведение, което нарушава забраната по чл. 98
ал.1 т.6 от ЗДвП: Престоя и паркирането са забранени на кръстовище и на
по-малко от 5 метра от тях. Следователно фактите, които по изискване на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН трябва да се съдържат в АУАН и в НП са обстоятелствата, при
съществуване на които е забранено предприетото от водача на моторното превозно
средство поведение, като се посочат времевите и пространствени предели. В
случая мястото на извършване на нарушението по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП съвпада
със съставомерните фактически обстоятелства, при съществуване на които на
водачите е забранено паркирането – мястото е кръстовище и на него, както и на 5
метра преди или след него е забранено паркирането. Съставомерните факти,
представляващи нарушение на забраната по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, описани в
процесния АУАН са потвърдени изцяло от показанията на свидетеля-очевидец,
поради което неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е разгледал
жалбата по същество. Всички средства за доказване, с които АНО е разполагал са
събрани по съответния процесуален ред в хода на съдебното следствие от
въззивния съд, а насрещни фактически
твърдения, които да се установяват служебно не са наведени от наказаното лице.
С подаденото на 26.07.2019г възражение против съставения му фиш с №59327 от
11.06.2019г, собственикът на паркираното МПС не посочва друго лице, на което да
е предоставил управлението или ползването на превозното средство, поради което
същият носи административно наказателна отговорност за нарушението на ЗДвП,
осъществено с процесния автомобил. Това, което административно наказващия орган
и въззивния съд не са съобразили е правната квалификация на поведението, с
което се нарушава забраната по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП като административно
нарушение. Деянието се санкционира –обявено е за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, с административно наказателната
разпоредба на чл. 183 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП-наказва се с глоба в
размер на 20лв водач, който престоява или паркира неправилно. Наказанието глоба
в размер на 50лв, изменено от въззивния съд до размер от 20лв е наложено с
обжалваното НП на основание чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП, чийто състав се
осъществява, чрез неправилно паркиране, но изисква съставомерна последица– в
резултат на нарушението да е създадена непосредствена опасност за движението.
Факти, представляващи такава опасност не са вменени със съставения АУАН, поради
което е допуснато противоречие между деянието и неговата правна квалификация, а
това противоречие сочи на съществено нарушение на правото на защита, допуснато
в хода на административно наказателното производство. Повдигнато е обвинение за
деяние, което осъществява друг състав на нарушение, а не този, посочен като
правно основание за налагане на административното наказание. Деянието се санкционира
с предвиденото за неговото извършване наказание, а то се съдържа в онази правна
норма, която въздига поведението /за формалните/ или вредната промяна в
реалността /резултатните/ като нарушение на установения ред за държавно
управление. Ето защо решението на въззивния съд следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление с
присъждане в полза на касатора на заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Възражение за неговата прекомерност не е наведено от страна на процесуалния
представител на община Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260131/27.10.2020г., постановено по
АНД №960/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №680/10.12.2019г издадено от Кмета на община Стара Загора с наложена
на Ф.Н.Г. ЕГН:********** глоба в размер на 50лв / петдесет/ на основание чл.180
ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора заплати на Ф.Н.Г. ЕГН**********
сумата от 450лв /четиристотин и петдесет/, представляваща възнаграждение за
един адвокат по КАНД №424/20г по описа на АС Стара Загора
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.