П Р О Т О К О Л
Пловдив, 09.08.2018 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание, проведено на девети август две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
съдебен
секретар: АННА СТОЯНОВА,
прокурор
ВИКТОР ЯНКОВ,
сложи
за разглеждане докладваното съдия КРАЧОЛОВ
ВЧНД № 466 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 12,10 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят Л.А.У. се явява лично и с адвокат К..
По разпореждане на докладчика е поискана нова актуална
справка за съдимост на обвиняемия Л.У. от РС Мадан, предвид на обстоятелството,
че в докладна на л. 64 ДП е отбелязано, че същият има наложено на основание чл.
78а от НК наказание за деяние по чл. 309, ал.1 от НК, а в справката за съдимост
/л. 72 ДП/ това обстоятелство не е отразено.
С писмо РС Мадан ни уведомява, че съгласно Наредба №
8/ 26.02.2008 г., заповед и т.н. бюлетините за наложени наказания по този ред
се съхраняват 15 години и не могат да изпратят бюлетини. Изпратения Протокол №
132 от 22.10.2002 г. по НАХД № 113/2002 г. по описа на РС Мадан, по което дело
на основание чл. 78а от НК Л.У. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „Глоба“ за деяние по чл. 309, ал. 1 от НК.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор ВИКТОР
ЯНКОВ.
Адв.К.:
Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход
на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ
ЖАЛБАТА.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. К.: Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства. Нямам
искания за отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Нямам искания за
отводи.
С оглед становището на страните, че нямат искания за
събиране на други доказателства, следва да бъде даден ход на съдебните прения,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И
ПРИЕМА представените писмени
доказателства.
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, депозирал съм частна жалба, с която атакувам определението
на първоинстанционния съд, с което на подзащитния ми е взета най-тежката мярка
за неотклонение Задържане под стража. Считам, че атакуваното определение на Окръжен
съд Смолян е необосновано, незаконосъобразно, в същото не е направен задълбочен
и безкритичен анализ на събраните доказателства, направен е едностранчив такъв
и са приети всички аргументи, посочени в искането на Окръжна прокуратура
Смолян. Безспорен е фактът, а и доказателствата категорично сочат като
извършител на престъплението по непредпазливост моя клиент. Безспорно е също,
че е повдигнато обвинение срещу
подзащитния ми, причиняващо смърт по непредпазливост, а именно обвинение по чл.
343, ал. 1 б.В НК, престъпление, за което се предвижда наказание от 2 до 6
години. Това са безспорни факти, които не се оспорват от защитата и това е
видно от протоколите от първото съдебно заседание по мярката му за неотклонение.
Тук по-спорен е въпросът дали съществуват другите
кумулативни предвидени предпоставки, визирани в чл. 63 ал. 1 НПК, а именно, аз,
като негов защитник, твърдях и продължавам да твърдя, че в конкретния казус от
материалите по делото липсват доказателства и данни, от които може да се
направи правно обоснован извод, че към настоящия момент съществува реална опасност
с по-лека мярка за неотклонение подзащитният ми да се укрие или да извърши
престъпление. Защото това са другите две кумулативно дадени предпоставки, без
наличието на които не би следвало да се взема мярката за неотклонение Задържане
под стража, която е едно изключение и се налага само в изключително тежки
случаи, да не говорим, че тук се касае за престъпление по непредпазливост, и
тук се касае за престъпление по непредпазливост. Не мога да се съглася с
изводите в атакуваното определение, че към момента от доказателствата по делото
може да се приеме, че са налице всички предвидени предпоставки, именно, че
съществува реална опасност клиентът ми да се укрие или да извърши друго
престъпление.
От съвсем краткото атакувано от мен определение в
мотивната му част разбрах, че за да достигне до този незаконосъобразен извод,
първоинстанционният съд е приел две неща. Първо, че тази опасност да извърши
друго престъпление я извежда от представените по делото писмени документи –
справката за нарушител, от която е видно, че клиентът ми към настоящия момент
има влезли в сила двадесет наказателни постановления и дванадесет фиша за
нарушения на ЗДвП от една страна, от друга страна – наказанието за това
престъпление, за което е наказан по административен ред през 2000 г. Само че в
определението си съдът е забравил да коментира, че тези двадесет нарушения,
актовете, са извършени за осемнадесет
години, а не за една година, за шест месеца, че да се прави този извод, че пред
вас е един закоравял нарушител на ЗДвП. Ако погледнем ще видим, че това е един
осемнадесетгодишен период. На практика се пада по едно нарушение на година.
Останалите дванадесет наказания са с фишове за леки административни нарушения.
В никакъв случай от тази справка може да се прави кардинален извод, че доверителят
ми ще извърши не административно нарушение, а престъпление.
Искането започва по начина, че клиентът ми е
неосъждан, че срещу него няма образувани никакви дела за престъпления нито от
общ, нито от частен характер, трудовоангажиран е. Не виждам как при това
положение може да се направи законосъобразен извод, че може, че съществува,
както изисква законът, реална опасност, а не хипотетична той да извърши
престъпление. За едно деяние, за което е наказан през 2000 г. за престъпление
по чл. 309 НК, преди 18 години, да се правят изводи за поведението му сега, е
абсолютно несериозно. Абсолютно голословно първата инстанция приема, че от тези
доказателства, без да прави никакъв анализ може да се приеме, че са налице
другите две предпоставки и взима най-тежката мярка за неотклонение.
Прави се извод, че с по-лека мярка за неотклонение е
налице и другата кумулативна предпоставка, че може клиентът може да се укрие. Съдът
е посочил, че тези изводи се извеждат от тежестта на обвинението. В крайна
сметка на клиента ми е повдигнато обвинение за престъпление по непредпазливост,
което се наказва от 2 до 6 години. Вярно, по смисъла на чл. 93 т. 7 НПК, касае
се за тежко престъпление, но тежко престъпление по непредпазливост, за което максималното
задържане по закон може да е 2 месеца. Не виждам кое налага най-тежката мярка за
неотклонение, още повече, че това е мярка, която трябва да обезпечи правилното
развитие на наказателния процес и тя в никакъв случай не е наказание. Само при
задължителните предпоставки, предвидени в чл. 63 НПК, и то кумулативно, тя може
да бъде приложена.
До настоящия момент са разпитани са свидетели.
Безспорно е това, че той е участвал в това ПТП. Клиентът ми разбира какво е
направил, но аз съм категоричен, че от данните, които имаме, в никакъв случай
не може да се приеме, че клиентът ми е с висока степен на обществена опасност и
данните, събрани до настоящия момент говорят, че той с по-лека мярка може да се
укрие или да извърши друго престъпление. Затова считам, че първоинстанционното
определение е незаконосъобразно и необосновано.
Целите, визирани в чл. 56 НПК и чл. 57 НПК могат да
бъдат осигурени и с друга мярка за
процесуална принуда, а именно, както съм посочил – подписка, парична гаранция,
дори домашен арест. Прокуратурата е взела всички мерки - мярка Забрана да
напуска пределите на страната, въпреки че няма данни, че той може да направи това.
Той има семейство, трудово зает, няма данни за противообществени прояви и не
може да се прави извод за такава опасност. Това са аргументите на Окръжен съд
Смолян. Виждате, че не му е отнето СУМПС. Не може да се говори за системен
нарушител. Всичко взето в съвкупност – добрите характеристични данни, това, че
престъплението е по непредпазливост, липсата
на доказателства, от които да се направи обоснован извод, че съществува реална опасност
да се укрие или да извърши престъпление, за мен говори, че целите, визирани в чл. 57 НПК могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка за неотклонение, като ви моля
да определите една от трите по-леки.
Съдът е записал в определението си: Наличието на
постоянен адрес, семейство, трудова ангажираност, не могат да имат приоритет и
не оборват извода за наличието на опасност да се укрие. Преди това обаче не е
развито никакво становище коя е тази опасност. Не се сочат и какви са данните,
на базата на които може да се направи този извод.
В пледоарията на прокурора беше разисквано това, че
след катастрофата е видно, че оборотомерът на колата показвал определена
скорост, тя била на 5-та предавка и на определени обороти. Явно се касае за
техническа неизправност, защото няма как чисто технически оборотомерът да
показва 90 км. над 6 000 оборота при предавка на 5-та скорост. Пред мен
клиентът ми сподели, че имал някакъв проблем с оборотомера. На практика нямаме
обвинение, че е нарушена скоростта, а че е нарушен чл. 20, ал. 1. В тази връзка
моля да се произнесете с определение в
искания от мен смисъл.
ДАДЕ СЕ ДУМА
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ:
Абсолютно
съм съгласен, искрено съжалявам за детето и за това, което се случи. Осъзнавам
какво съм направил и ще си понеса наказанието.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще Ви предложа да потвърдите определението
на Смолянският окръжен съд като
обосновано и законосъобразно.
Съдът в своето определение съвсем коректно е посочил обстоятелствата, които са
в полза на обвиняемия. Колегата ги изброи изчерпателно. Те са изброени и в
мотивите – добър работник, постоянен адрес, семейство, трудова ангажираност и
съответно не е осъждан. Реабилитиран по чл. 309 ал.1 от НК.
От друга страна съдът е посочил, че взема тази мярка с
оглед системното нарушение на обвиняемия на Правилата за движение по пътищата.
Това са 20 Наказателни
постановления, 12 бр. фишове –
„резултат“, с който малцина водачи
на МПС могат да се „похвалят“. Тези хора народът ги нарича джигити
по пътищата. Те не се съобразяват с останалите участници в движението, системно
нарушават правилата по ЗДвП и Правилника за неговото приложение. В крайна
сметка след тези административни значителен брой нарушения, се стига и до
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Той е дал
своят принос в тъй наречената война по
пътищата. Това е 13 годишно дете, стоящо на тротоара, е починало вследствие
на удара от управлявания от обвиняемия
автомобил.
Съвсем първоначална фаза е производство. След изготвяне на автотехническата
експертизата, разбира се ако са налице, а най-вероятно ще бъдат такива според
мен /аз нямам тези експертни технически познания/, демонстрирани от защитата –
дали оборотомера, с колко километра и т.н. В крайна сметка автотехническата
експертиза ще посочи дали скоростта на движение е била над 50 км/ч, която е
разрешената за населено място, но е факт, че
пострадалото дете се е намирало
на тротоара и с нищо детето и по никакъв начин не е допринесло за настъпилия вредоносния резултат. По-скоро
за настъпилото ПТП.
Така Смолянският окръжен съд е преценил, че с оглед на
тези значителни многобройни нарушения,
съответно извършеното деяние, има и съществува
реална опасност, той да извърши престъпление от същия вид. Това,
че му е отнето свидетелството за правоуправление, не означава, че той не може
да шофира. Свидетели сме за
многобройните, многобройните случаи на осъждани по
чл. 343в НК, когато дейците
управляват автомобилите си без
свидетелство за управление. А какъв водач на МПС е обвиняемият, това говорят
доказателствата и данните, събрани по настоящото дело до настоящия момент.
С оглед на изложеното,
ще Ви моля да се произнесете.
Адв.К.
/реплика/: Не мога да се съглася в
никакъв случай със становището на прокурора. За мен, както изводите на съда на
базата на тези доказателства, които са посочени, така и становището на
прокурорът, е чисто хипотетично за съществуването на такава хипотетична
опасност, но закона изисква реална опасност. Бих се съгласил с неговото
становище ако се установеше, че тези
нарушения не са извършени за 20
годишен период, а в рамките на година, на шест месеца, за да приемем, че има система, но няма такава. Абсолютно
нормално е за прокурорът да пропусне момента с периода , през който се тези
наказания.
Аз съм сигурен, че ако се направи една справка за
шофьори, които карат непрекъснато и не са джигити на пътя, тези наказания ще са малки. Говорим първо за фишове. Добре и ако той е
такъв джигит и ползвам тази дума се
ползва от прокурора, защо свидетелството му не е отнето и съответните органи не
са направили това - защото се касае за по-леки нарушения и няма системност. Пак
Ви казвам – 20 годишен период – по едно наказание на година. Няма шофьор, който
управлява да няма наказание – я за колан, я за скорост и така нататък. Не мога
в никакъв случай да се съглася със становището, че пред Вас стои човек с висока степен на обществена опасност
и че съществува такава реална опасност с всичките мерки, които е взела
прокуратурата, той отново да се качи и
да извърши друго престъпление. Това твърди прокурорът, това твърди и
първоинстанционния съд. Аз твърдя, че това е чисто хипотетично. Законът изисква
реална опасност. За мен няма такава опасност и всички останали данни сочат, че
няма такава. Бих се съгласил с това
становище ако клиентът ми беше избягал
от местопрестъплението или беше с алкохол, да се твърди, че има нещо такова. Но
в този случай конкретен, аз ще Ви кажа лично, че като адвокат в момента водя 4
такива дела – с абсолютния същия резултат, които са с мерки „Подписка“.
Естествено всеки случай е различен, но какво налага за такова престъпление по
непредпазливост, да бъде налагана най-тежката мярка. Пак казвам – това не е
наказание. В конкретния случай, при положение, че няма данни той да търпи тази
мярка, аз не виждам как тази мярка би
помогнала на разследването. В крайна сметка мярката за неотклонение, е мярка
която да обслужва разследването и правилното развитие. Благодаря Ви!
ДАДЕ СЕ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ Л.А.У.: Уважаеми апелативни съдии, признавам се
за виновен и няма такава опасност да се укрия, да извърша друго престъпление
или да замина в чужбина или където и да било. Просто молбата ми е да се вземе по-лека от тази, която ми е наложена в момента.
След тайно съвещание съдът намира и
приема за установено следното:
Производство по реда на чл. 64 ал. 8 НПК.
С определение № 886 от 03.08.2018 г. по
ЧНД № 68/2018 г. Смолянският окръжен съд е взел мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Л.А.У. по ДП № 124/2018 г. /в
диспозитива на определението е допусната техническа грешка при изписване
фамилията на обвиняемото лице/.
Недоволен от така посоченото определение е останал
обв. Л.У., който чрез своя защитник е обжалвал с искане спрямо него да се вземе
по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение Смолянският
окръжен съд правилно е приел, че спрямо обв. Л.У. е повдигнато обвинение по чл.
343, ал.1 б.“в“ предл. 1 вр. с чл. 342, ал. 1 предл.3 НК за което се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ от 2 до 6 години. Следователно в случая се
касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
Между страните в настоящата инстанция не се спори за
наличието на обосновано подозрение в съпричастността на обвиняемия към
деянието, предмет на настоящото обвинение. В тази насока първостепенния съд
освен това е изложил достатъчно и
убедителни съображения, свързани със събраните до момента гласни и писмени
доказателства, които настоящата инстанция напълно споделя.
Във въззивното производство защитата прави доводи
относно липсата на останалите предпоставки визирани в чл. 63 ал.1 НПК, а именно
на реална опасност обвиняемия да се укрие и да извърши престъпление.
В атакуваното определение Смолянският окръжен съд е
приел, че и двете предпоставки са налице.
Настоящата инстанция счита, че е основателно възражението
на защита, че няма основания да се приеме наличието на реална опасност
обвиняемият да се укрие. Същият е трудово ангажиран, има постоянен адрес,
поради което не може да се приеме наличието на реална опасност в тази насока.
Напълно правилно обаче
Смолянският окръжен съд е приел, че съществува реална опасност той да
извърши престъпление при друга по-лека мярка за неотклонение.
Пред въззивната инстанция беше изяснен въпросът със
съдебното му минало. От представения протокол № 132/22.10.2002 г. по НАХД №
113/2002 г. е видно, че на Л.У. е
наложено административно наказание по
чл. 78а НК за деяние по чл. 309 ал.1 НК, което обстоятелство не може да бъде
пренебрегнато, като лоша характеристична данна.
С основание
прокуратурата твърди, че опасността той да извърши престъпление се
извежда и от справката за допуснати нарушения /л. 69 и сл. ДП/, от което се
установява, че до настоящия момент спрямо него са били издадени 20 НП и
наложени 12 глоби по фиш.
Не може да се сподели доводът на защитата, че до сега на
обвиняемия не са отнети контролни точки. Видно от цитираната справка на
05.08.2014 г. са възстановени 27 точки служебно, предвид обстоятелството, че на
същия 2 години не са налагани наказания. Отделен е въпросът, че част от
наложените глоби не са платени.
Действително пред първостепенния съд е представена
служебна бележка от работодателя на обвиняемия, от която е видно, че той
изпълнява възложените задачи, не е конфликтна личност, но следва да се
отбележи, че тези впечатления са за един сравнително кратък период от време,
тъй като началото на трудовата дейност във дружеството е от м. април 2018 г.
В същото време не е без значение времето, мястото и
обстановката при извършване на деянието, която се установява от огледния
протокол и приложената към него скица и фотоалбум. Точката на удара,
преустановяване на движението на управлявания от обвиняемия автомобил и
деформациите по него, към настоящия момент водят на извода за агресивно
поведение на пътя, което дава основание да се приеме и наличието на опасност
същият да извърши престъпление при друга по-лека мярка за неотклонение. Това
обстоятелство впрочем коректно е било
отчетено и от първоинстанционния съд.
Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд
счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Ето защо и
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 876 от 03.08.2018 г. по ЧНД № 68/2018
г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
Протоколът
изготвен в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 12,45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: