М О
Т И В
И
към присъдата на КОС по нохд 159/2012
Обвинението против подсъдимите В.Ц.Ф. и Й.В.Ф. е за извършване на престъпления от общ характер
съответно по чл.116 ал.2 / ред. ДВ бр.27 от 2009г./ вр.чл.115 вр.чл.18 ал.1
вр.чл.2 ал.1, по чл.234 ал.2 т.3 вр.ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2, по чл.339 ал.1
пр.2 вр.чл.20 ал.2 НК за първата от тях и по чл.234 ал.2 т.3 вр.ал.1 пр.2
вр.чл.20 ал.2, по чл.339 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 НК – за втората, при
фактическа и правна обстановка, изложени в обвинителния акт. Прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения, като изразява становище че подсъдимите следва
да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията с налагане на
наказания „лишаване от свобода” в размери около средните, предвидени в закона,
с уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Против подсъдимата В.Ф. е предявен граждански
иск от Д.В.С. за заплащане на сума от 40 000 лв, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие извършеното
престъпление по чл.116 ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2010г.
до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените разноски. Искът е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, като С. е конституиран в процеса в качеството на
граждански ищец и частен обвинител. Неговият повереник адв.В.С. изразява
становище, че подсъдимата В.Ф. следва да бъде призната за виновна по
повдигнатото обвинение с уважаване на предявения граждански иск в пълен
размер.
Подсъдимите В.Ф. и Й.Ф. се възползват
от правото си да дадат обяснения по
делото и не се признават за виновни.Защитата им в лицето на адв.М., В. и Д. пледира
за постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след
преценка на събраните в хода на делото доказателства, приема за установено
следното: подсъдимата В.Ц.Ф. е на 42г., осъждана многократно за извършване на
престъпления от общ характер, като с влязла в сила на 03.12.2008г. присъда на
ДРС по нохд 450/2006г. са й наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от
1 година и 6 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3
години, както и „глоба” от 1 000 лв. Подсъдимата Й.В.Ф. е на 64г,
неосъждана. Двете са съответно майка и дъщеря и са адресно регистрирани в с.Ч.
б., община Дупница, обл.Кюстендил.
С нотариален акт №170 по нот.д. № 544/
30.12.2005г. на нотариус с рег. № 58 на Нотариалната камара/ л.161 от нохд 159/
2012г. на КОС/ подсъдимата Й.Ф. и
нейният съпруг Ц. Ф. дарили на сина си В. апартамент в гр.Дупница, находящ се на
трети етаж в сграда, разположена на ул.”Е.Б.” № ** в гр.Дупница.
На ул.”Г.Д.” №** в с.Ч. б. се намира
къща, собственост на родителите на В.Ф., като в пристройка до нея се помещавал
хранителен магазин. Магазинът бил стопанисван от едноличната фирма на В.Ф. –
„ЕТ В.Ф. – Ц.”, като клиентите в него били обслужвани от нея и двамата й
родители. В магазина се продавали
основно хранителни стоки, алкохолни напитки и цигари. Освен изложените на
щандовете алкохолни напитки и цигари, на клиентите – св.М., Ч., Г., Б. и др.,
били продавани и различни марки цигари без акцизен бандерол на занижени цени,
както и наливна ракия в пластмасови шишета от безалкохолни напитки.
Към м.май 2010г. двете подсъдими
обитавали къщата в с.Ч. б.. Подсъдимата В.Ф. притежавала и апартамент в
гр.Дупница, но се била преместила временно да живее в дома на родителите си,
доколкото при майка й към този момент живеело и малолетното й дете Р. Р. Щ.. В.
Ф. по това време живеел постоянно извън пределите на страната, но достъп до
апартамента му в гр.Дупница имали и двете подсъдими. За складиране на
предназначените за продажба в магазина цигари били използвани къщата в с.Ч. б.,
както и апартамента на В. Ф.. Ракията се съхранявала в туби на тавана на
къщата.
На 29.05.2010г. В.Ф. пострадала при
битов инцидент, като при падане от прозорец счупила двете си ръце и долната си
челюст. Оказана й била медицинска помощ, като ръцете й били имобилизирани с
гипсови превръзки, поставени от дланите до лакътните стави. На подсъдимата била
поставена и ортопедична скоба на челюстта.
Междувременно, на 16.06.2010г.
сутринта до служители на РУП гр.Дупница достигнала информация, че в къщата на
двете подсъдими се съхраняват акцизни стоки без бандерол, като била създадена организация за провеждане на
претърсване в сградата и прилежащите помещения. Решено било претърсването да
бъде проведено незабавно по реда на чл.161 ал.2 НПК. Около 10.00ч. на същия ден
в с.Ч. б. пристигнали служители на РУП
гр.Дупница и Кюстендил – разследващ полицай Т., св.Д.С., В.М., В.Ч., М.Ф.,
К.К., Б. Т., И.Д. и др. Било осигурено и присъствието на две поемни лица –
- продължение на мотивите към присъдата
на КОС по нохд 159/2012 -
св.П.Г. и Д.М.. Св.С.
познавал В. и Й. Ф., доколкото отговарял в РУП Дупница за населеното място.
Влязъл пръв в магазина, за да потърси двете подсъдими, но там заварил друго
лице – Д. П.. С. го помолил да повика подсъдимите, като след малко излязла Й.Ф..
Било й обяснено, че ще бъде извършено претърсване на къщата с цел изземване на
акцизни стоки без бандерол.
Част от полицейските служители –
разследващият полицай, С., М., Т. и Д. влезли в къщата, а други – Ф. и К.,
останали навън, за да предотвратят евентуално изнасяне на вещи. Когато С. и
колегите му влезли вътре, по вътрешното стълбище от втория етаж слизала В.Ф..
Подсъдимата все още носела гипсовите превръзки и ортопедичната скоба. Във всяка
от ръцете си държала чук и започнала на висок глас да обяснява на полицаите, че
нямат право да се намират в къщата и да извършват претърсване. Речта й била
затруднена от скобата, но ясно се разбирало какво говори. По мобилния си
телефон провела разговор с познат адвокат, след което отново заявила на
полицейските служители, че нямат право да влизат в къщата. Разследващ полицай Т.
също провела разговор с адвоката на Ф. и му обяснила, че става въпрос за
неотложен случай. След повторен разговор и по съвет на майка си, В.Ф. се
съгласила да допусне полицаите и поемните лица.
На подсъдимите било разяснено, че
целта е претърсването е откриване на стоки без акцизен бандерол и двете били
поканени да предадат съхранявани от тях такива вещи. Следственото действие започнало от третия етаж на сградата, като по
време на претърсване на първата стая Й.Ф. споменала, че съхранява в стая на
първия етаж три стека цигари без бандерол. Цялата група – полицейските
служители, поемните лица и подсъдимите, слязла на първия етаж. Й.Ф. влязла в
кухнята, придружена от разследващия полицай, св.М. и Т., както и двете поемни
лица. Св.С. останал отвън пред вратата, В.Ф. също не влязла в помещението и се
намирала наблизо.
Вътре в стаята Й.Ф. предала
доброволно три стека цигари, като разследващ полицай Т. седнала на масата и
започнала да оформя протокол за претърсване и изземване. Подсъдимата отново
била поканена да предаде доброволно съхранявани от нея стоки без акцизен
бандерол, но същата отвърнала че не държи такива. М. и Т.ов започнали да
претърсват кухнята, като първоначално открили още кутии цигари с арабски
надписи без акцизен бандерол, укрити във фурната на готварска печка.
Впоследствие намерили още цигари и парични суми в левове, евро и щатски долари.
В друга готварска печка св.Тасков открил няколко тетрадки, в които ръкописно
били изписани имена и различни по размер парични суми.
Т. съобщила на Й.Ф., че
тетрадките ще бъдат иззети, след което подсъдимата започнала да вика.
С. чул виковете и влязъл в стаята,
последван от В.Ф.. Гражданският ищец предупредил подсъдимите да не пречат на
полицейските служители, но двете започнали да буйстват и да викат. Настоявали,
че никой няма право да взима тетрадките, които били лични вещи. В.Ф. започнала
да говори по мобилния си телефон, а майка й се опитала да издърпа една от
тетрадките от ръцете на разследващия полицай. Намесил се св.М., който
предупредил Й.Ф. да седне и да остави Т. да си върши работата. В. започнала да
вика : „ Ще ви изколям, нямате право да взимате!”, а М. й отвърнал, че вече
няма право да взима тетрадките. В този момент В.Ф. хвърлила мобилния телефон
върху мивката, отворила едно от чекмеджетата и извадила два кухненски ножа с
дървени дръжки. Извикала : „Ще ви изколя, нямате право да пипате без адвокат!”
и с по един нож във всяка ръка се насочила към Т.. Д.С. застанал пред
подсъдимата и се опитал да я успокои. Помолил я да остави ножовете, но Ф.
извикала : „Ще те заколям!” и с дясната ръка посегнала в посока тялото на С..
Ножът бил насочен в областта на
слънчевия сплит на гражданския ищец и острието попаднало върху полицейски
нагръден знак, който С. носел. Тъй като полицейският служител решил да блокира
удара с ръка, острието се плъзнало по пластмасовата обвивка на знака и го
драснало по корема. Ф. замахнала втори път, С. този път блокирал успешно удара
и я хванал здраво за ръката. Намесило се и едно от поемните лица – св. М.,
който успял да хване лявата й ръка. Намесили се и другите полицаи, В.Ф. била
обезоръжена, като двата ножа били иззети. Били й поставени белезници на лактите
и същата била изведена извън сградата. Отвън се успокоила и белезниците й били
свалени, като с полицейски автомобил била транспортирана на РУП гр.Дупница.
С постановление на КОП В.Ф. била
задържана за 72 часа по реда на чл.64 ал.2 НПК, като с определение на КОС от
18.06.2010г. по отношение на нея била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража”. На същата дата била прегледана в МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003” гр.Дупница от д-р П.,
който съставил медицинско свидетелство амб.№ 2844/ 21.06.2010г. / л.8 от т.ІІІ
на досъдебното производство/.
След извеждането на Ф., С. повдигнал
дрехите си и видял, че на корема има червеникаво одраскване, причинено от
острието на ножа. М. бил до него и също успял да го види. Гражданският ищец
решил да довърши претърсването на сградата заедно с колегите си и по – късно да
- второ продължение на
мотивите към присъдата на КОС по нохд 159/2012 -
отиде на лекар. След
извеждането на В.Ф. се установило, че малолетното й дете Р. Щ./ род. ***г./ не
се намира в къщата, Й.Ф. се притеснила, което наложило временно преустановяване
на претърсването. Впоследствие детето било открито в сградата на РУП
гр.Дупница. След прекъсването следственото действие било възобновено, като
междувременно пристигнал адв.Р.Й. от Софийска АК. След проведена среща с Й.Ф.,
същият представил пълномощно от подсъдимата и присъствал на останалата част от
претърсването. На различни места в къщата и в прилежащото й дворно място били
открити множество стекове цигари от различни марки, като част от тях били без
акцизен бандерол, а останалите – облепени с акцизен бандерол с изтекъл срок на
действие. Освен това били открити голямо количество златни накити, а в среден
шкаф на холна секция в една от стаите на първия етаж - и 5 броя пластмасови патрони за пушка с
надпис “FIOCCHI 32 ITALY”.
На тавана на къщата били открити 15
пластмасови туби с вместимост от по 30л. В тубите имало алкохолна течност с
различен цвят и върху всяка от тях имало надпис с вида на течността и годината
на производство.
Общо били открити 995 бр. кутии цигари
от различни марки, които били описани в протокола / л.74 от т.І на досъдебното
производство и л.99, 141 от нохд 159/2012 на КОС/ и иззети заедно с патроните,
тубите с алкохолна течност, златните накити, паричните суми.
По – късно през деня били извършени
претърсвания в апартаментите на В.Ф. ***, като в жилището на подсъдимата не
били открити вещи, естеството на които да налага изземването им. Преди да бъде
извършено претърсване на жилището на В. Ф., находящо се на третия етаж на ул.”Е.Б.”
№ ** в гр.Дупница, разследващ полицай Т. поканила В.Ф. да отключи жилището.
Подсъдимата отвърнала, че няма ключ, което наложило жилището да бъде отворено
от ключар. В претърсването му участвали полицейски служители – св.Ч., Т., Д., в
присъствието на поемни лица – св.В. и Т.. Присъствал също така и адв.Р.Й. от
Софийска АК. В хода на неговото извършване в хола на жилището били открити
няколко кашона, съдържащи стекове цигари от различни марки. От страна на
разследващ полицай Т. били преброени и описани в протокола за претърсване и
изземване/ л.32 от т.ХІ на досъдебното производство и л.106 от нохд 159/2012г.
на КОС/ общо 161 стека цигари, съдържащи 1610 кутии цигари от различни марки.
19 стека кутии с марка „Виктор Силвър” и 21 стека кутии с марка „Виктори Лайт”
били облепени с акцизен бандерол с надпис „МФ АГ – АК 2.60лв”, а останалите били
без акцизен бандерол.
След приключване на претърсването в
къщата на подсъдимите в с.Ч. б., св.Д.С. посетил МБАЛ „Св.Иван Рилски”
гр.Дупница, където бил
прегледан от д-р В., който съставил медицинско свидетелство с амб.№ 1357/16.06.2010г.
/ л.4 и 5 от т.ІІІ на досъдебното производство/. Впоследствие продължил да
изпълнява служебните си задължения като полицай в РУП гр.Дупница. На негов
колега – св.К., направило впечатление, че С. е променен след нападението на
подсъдимата и то му се е отразило.
Протоколите за претърсване и
изземване били предоставени за одобрение по чл.161 ал.2 НПК на съдия от
Кюстендилски окръжен съд, като с определения от 17.06.2010г. по чнд 288/2010/
л.65 от т.І на досъдебното производство/
и чнд 289/2010г. / л.97 от т.І на досъдебното производство/ това било сторено.
На 10.05.2011г. бил извършен оглед
на веществени доказателства – тубите с алкохолна течност, от страна на експерт
при РУП гр.Дупница, като бил съставени съответен протокол / л.119 от т.І на
досъдебното производство/ и фотоалбум. Установено било, че във всяка от тубите
има алкохолна течност с различен алкохолен градус/ между 45.7 и 52.3/ - общо 383 л. течност. Констатирано
е също така, че на всяка от тубите има залепено листче с вида напитка и
посочена година : на пет от тубите е посочена 2007г., на други две – 2009г., на една – 2002г. и останалите – без
посочена година.
Видно от съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №65/2010 на в.л.Н./ л.2 от т.ІІІ на досъдебното
производство/, при прегледа на пострадалия Д.С. от страна на д-р В. са били
установени : охлузване с линейна форма и размери 7/2 см в лява горна половина
на предна коремна стена без кръвотечение и проникване, с изразен оток и
подкожен хематом. Според в.л. травматичните увреждания отговарят да са получени
по начин, за който се съдържат данни по делото – попадане на острието на нож
върху нагръден знак, париране на удара и попадане на острието върху кожата на
пострадалия. В.л. преценява, че телесните увреждания са причинили на С. болка и
страдание и подлежат на пълно възстановяване за срок от 10-12 дни.
В.л. Н. посочва също така, че
при непредприемане на защитни действия от страна на гражданския ищец и
непопадане на острието на ножа върху нагръдния знак, е било напълно възможно и
реално да се причинят от страна на подсъдимата и значително по – тежки
наранявания, включително и такива, които да доведат до смъртен изход.
Видно от съдебномедицинска експертиза по
писмени данни №42/2010 на в.л.Н., към 16.06.2010г. подсъдимата В.Ф. е била с
фрактури на костите на двете предмишници. Фрактурите са били наместени и
фиксирани с гипсови имобилизации, които при този вид счупвания се разполагат от
средна част на дланта до горния край на предмишницата под лакътната става. В.л.
- трето продължение на
мотивите към присъдата на КОС по нохд 159/2012 -
посочва, че получените от
подсъдимата фрактури и гипсовите имобилизации към 16.06.2010г. са довели до
силно нарушени у нея възможности за опън и натиск с ръцете, както и в по – лека
степен затруднени хватателни движения на ръцете. Според в.л. независимо от
фрактурите на ръцете, към тази дата В.Ф. е била в състояние да нанесе удар с
нож с обичайна за нея сила, включително и смъртоносен такъв.
Видно от експертни заключения на в.л.Ч.
/ л.54 и 59 от т.ІІІ на досъдебното производство/ пазарната цена на иззетите
от къщата в с.Ч. б. и от апартамента в
гр.Дупница 2 605 кутии цигари възлиза общо на 16 781.90 лв.
Видно от експертно заключение на в.л.Ч.
/ л.63 от т.ІІІ на досъдебното производство/ пазарната цена на иззетите от
къщата в с.Ч. б. 383л. алкохолна течност възлиза общо на 3 830лв.
Видно от експертно заключение на в.л. Я.,
обективирано в протокол №60 / л. 98 от т.ІІІ на досъдебно производство/,
представените за изследване 5 броя пластмасови патрони, иззети от къщата на
подсъдимите, са ловни патрони за пушка 12 калибър, с марка и модел “FIOCCHI 32 ITALY”. Същите са годни за употреба по предназначение, могат да
произведат изстрел и да поразят цел.
Видно от писмо на служба КОС при РУП гр.Дупница / л.253 от
т.ІV на досъдебното производство/, по отношение на двете подсъдими и на В. Ф.
не са издавани разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси и
същите не се водят на отчет и контрол в службата.
По време на съдебното следствие по
искане на защитата е назначена и изпълнена съдебно – психиатрична експертиза на
в.л.Р. / л.211 от нохд 159/2012г./. Видно от заключението на в.л., към
16.06.2010г. и към момента на прегледа на подсъдимата – 05.06.2012г. е била в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. У В.Ф. е констатиран намален фрустрационен праг и нарушен
контрол, които довеждат до „поведенчески избухвания”, затвърдени като начин на
реакция и поведение. Според в.л. към 16.06.2010г. у В.Ф. не е била налице силна
раздраза / афект/, като е била улеснена в действията си поради характеровия си
темперамент, личностова структура и утвърдени във времето поведенчески модели
за справяне.
Видно от представени от прокурора и приети от съда като доказателство по делото
справки за участие на лице във фирми, издадени от фирмено отделение на КОС /
л.219 и 220 от нохд 159/2012г./,
подсъдимата Й.Ф. е ЕТ с фирма „Й.Ф. –
А. С. Д.”, а подсъдимата В.Ф. – ЕТ с фирма „В.Ф. – Ц.”.
В с.з. от 25.10.2012г. на страните
са предявени веществените доказателства по делото, като от страна на съда е
направена констатация, че кутиите цигари с марки „Виктори”, „Мелник” и „Средец”
са облепени с бандерол с посочени цени съответно 2.60, 2.30 и 2.50лв.
В с.з. от 26.10.2012г. са
представени от страна на защитата на подсъдимата В.Ф. и приети от съда
епикриза, удостоверение и служебни бележки, от които документи е видно, че
малолетната й дъщеря Р. е ученичка в ІІІ-ти клас в СОУ „Св.П. Х.” в гр.Дупница
и не е получавала издръжка след м. февруари 2012г. , а пълнолетният й син Ц. е
регистриран като безработен.
В с.з. от 04.06.2012г. е
проведена очна ставка между св.Д.С. и В.М., поради съществено противоречие
между техните показания относно обстоятелството в кое помещение са отнети
ножовете от подсъдимата В.Ф..
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от показанията на разпитаните
свидетели, от експертните заключения на вещите лица, от документите, съдържащи
се в досъдебно производство 503/2010г. по описа на РУП Дупница – протоколи за
претърсване и изземване, свидетелства за
съдимост на подсъдимите, медицински свидетелства и др., от представените на
съдебното производство доказателства – протоколи за претърсване и изземване,
справки за участие на лице във фирми, нотариален акт, служебни бележки и др.,
отчасти от обясненията на подсъдимите.
Съдът намери, че в ни най – малка
степен не следва да се усъмни в
достоверността на показанията на полицейските служители – С., М., Т. и др.
Същите са логични и последователни, в синхрон са едни с други и с показанията
на поемните лица – св.Г. и М., обясняват вида и характера на причиненото на
гражданския ищец телесно увреждане. Наистина, по време на съдебното следствие се констатира
съществено противоречие относно отделен
детайл в показанията на св.С. и М., което наложи извършването на очна ставка
между тях. Това противоречие визира единствено обстоятелството относно
помещението, в което са отнети ножовете от подсъдимата В.Ф.. След направеното
уточнение от страна на св.М., съдът прие за достоверно твърдението на
гражданския ищец, че това е сторено в кухнята.
- четвърто продължение на
мотивите към присъдата на КОС по нохд 159/2012 -
Същевременно, обясненията на
подсъдимите не следва да се приемат безрезервно. Съпоставени с останалите
събрани по делото доказателства, те са непоследователни и нелогични в отделни свои части.
На първо място, съдът не дава вяра на
част от обясненията на подсъдимата В.Ф., както следва – че не е знаела за
съхраняваните в къщата и в апартамента цигари, че няма никакво отношение към
продажбата на цигари без бандерол, че е предложила на полицаите на отключи
апартамента, че не нападала с ножове С., както и че съхраняваната на тавана
ракия е била предназначена за лична употреба. Не дава вяра и на част от
обясненията на другата подсъдима – Й.Ф.,
а именно – че в къщата са съхранявани единствено цигари с изтекъл бандерол, че
не знае нищо за съхраняваните в апартамента цигари, че дъщеря й не е нападала
никого с ножове, а те са били иззети от полицаите „за всеки случай”, както и че
ракията е била за лична употреба. Тези им твърдения се опровергават от други
събрани по делото доказателства, най – вече показанията на свидетелите,
протоколите за претърсване и изземване, експертното заключение на в.л.Н.
досежно телесното увреждане на Д.С..
В.Ф. е знаела много добре какво
се съхранява в къщата в с.Ч. б. и в апартамента на брат й в гр.Дупница. Затова
и се е опитала да осуети претърсването и на двете места – отказвайки да допусне
полицаите в къщата и да отключи апартамента. Установено бе, че в магазина са се
продавали цигари без бандерол или такива с изтекъл срок на бандерола на
занижени цени, както и наливна ракия в пластмасови шишета. Такива стоки са
продавани на клиентите и от двете подсъдими, те са обитавали къщата към момента
на извършване на претърсването и са имали достъп до апартамента на В. Ф.. Освен
това, налице е съвпадение в част от марките цигари, съхранявани в къщата и
апартамента. Всичко това навежда на извода, че двете подсъдими са съхранявали
предназначените за продажба цигари в къщата и апартамента.
Нанасянето на удар с нож от
страна на В.Ф. също се установява по безспорен начин от показанията на самия
пострадал, както и от тези на присъствалите на място св.М., Т., Г. и М..
Очевидно е, че горепосочените твърдения на двете подсъдими не кореспондират на
събраните по делото доказателства и са израз на защитната им позиция срещу
повдигнатите обвинения.
Подсъдимите В.Ц.Ф. и Й.В.Ф. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.234 ал.2 т.3 вр.чл.234
ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 НК. От обективна страна е налице
държане на акцизни
стоки/ цигари и алкохол/ без бандерол, когато такъв се изисква по закон / Закон
за акцизите и данъчните складове/, случаят е немаловажен и предметът на
престъплението е в големи размери / повече от 70 минимални работни заплати –
240 лв към 16.06.2010г./, като деянието е извършено от двете подсъдими в
съучастие като съизвършители. От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на своите деяния, предвиждали са настъпването на
общественоопасните им последици и са го искали.
Двете подсъдими са съзнавали
много добре, че държат акцизни стоки – алкохол и цигари по смисъла съответно на
чл.9 и 11 ЗАДС, същите са били без бандерол, който се изисква по този закон.
Към тази категория се приравняват и цигарите с изтекъл срок на бандерола,
доколкото в т.4 от Заповед № ЗМФ -1624/14.12.2009г. на Министъра на финансите/ ДВ
бр. 102/22.12.2009год./ изрично е предвидено, че срокът за реализиране на
тютюневи изделия - цигари, облепени с бандероли по Заповед №1785/1911.2008год.
е до 31.03.2010год. Двете подсъдими са съзнавали са също така, че държането на
такива стоки се наказва и в подкрепа на това обстоятелство говори факта, че алкохола
и цигарите са били укрити на различни места в къщата и в апартамента в
гр.Дупница. Стоките са държани с цел продажба в семейния хранителен магазин,
каквато е осъществявана през продължителен период от време до провеждане на
полицейската операция.
Съгласно разпоредбата на чл.4. т.8 ЗАДС "специализиран
малък обект за дестилиране" е обект за дестилиране с обща
вместимост на съдовете до 1000л включително, в който се произвежда етилов
алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица,
за тяхно лично и семейно потребление до 30л етилов алкохол (ракия) годишно на
семейство. По аргумент от нея едно семейство може да придобива годишно до 30л
етилов алкохол, без да декларира това количество и да заплаща акциз. Очевидно
е, че установеното в къщата на двете подсъдими количество от 383л далеч
надхвърля този размер.
Освен това, подсъдимата В.Ц.Ф. е
осъществила от обективна и субективна страна и състава на престъпление от общ
характер по чл.131 ал.2 т.3/ ред. ДВ бр.26 от 2010г./ вр.чл.130 ал.1
вр. чл.2 ал.1 НК. От
обективна страна е налице причиняване на Д.С. разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 НК, в качеството му на полицейски орган, при
изпълнение на службата му. От субективна страна и по отношение на това деяние е налице пряк умисъл
– подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала
е настъпването на общественоопасните му последици и го е искала. В.Ф. е
съзнавала много добре, че посягайки с нож към пострадалия С. и докосвайки
тялото му, неминуемо ще му причини телесно увреждане, включително и от
- пето продължение на
мотивите към присъдата на КОС по нохд 159/2012 -
вида на реално полученото.
Действително, същата е била с фрактури на двете ръце, с поставени гипсови
превръзки, които са затруднявали движенията й. Подсъдимата обаче е била в
състояние да причини телесно увреждане на гражданския ищец и го е сторила.
Преценявайки събраните по делото
доказателства, Окръжният съд намери, че действията на В.Ф. срещу Д.С. не
осъществяват от обективна и субективна страна състава на визираното в
обвинителния акт престъпление по чл. чл.116 ал.2 /ред. ДВ бр. 27 от
2009г./ вр.чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр.чл.
2 ал. 1 НК. Наистина,
подсъдимата е извикала „Ще те заколям!” непосредствено преди да посегне с
кухненски нож в посока тялото на гражданския ищец, успяла е да го удари по
нагръдния знак, а след блокирането на удара от страна на С. – и да го пореже по
корема. Според в.л. Н., въпреки фрактурите на ръцете и гипсовите превръзки, Ф.
е притежавала достатъчно сила, за да нанесе удар с нож с обичайна за нея сила,
включително и смъртоносен такъв, като е
било напълно възможно и реално да се причинят от страна на подсъдимата и
значително по – тежки наранявания, включително и такива, които да доведат до
смъртен изход. Тези обстоятелства като че подкрепят извода на прокурора относно
намерение у Ф. за умъртвяване на полицейския служител.
Съдът не споделя този извод,
като прие, че желанието на подсъдимата В.Ф. е било не да умъртви С., а да го нарани,
причинявайки му лека телесна повреда.
Съображенията за това са следните
: ударът е нанесен със сравнително малка сила, показателно за което е и липсата
на следа върху найлоновата обвивка на нагръдния знак. Макар ножът да е бил
насочен към жизненоважна част от тялото –
гръдния кош, то с оглед на използваната от Ф. сила действията й не биха могли
да се характеризират като опит за убийство. Що се отнася до вида телесна повреда, съдът намери че
причиненото на Д.С. увреждане обективно представлява разстройство на здравето
по смисъла на чл.130 ал.1 НК. Независимо, че същото е квалифицирано от в.л. Н.
като болка и страдание, на пострадалия е причинено охлузване без проникване в
коремната кухина, придружено с ясно изразен оток и подкожен хематом. Именно
наличието на оток и хематом според съда характеризират увреждането като лека
телесна повреда по чл.130 ал.1 НК.
Същевременно, съдът намери че по
отношение на двете подсъдими не се събраха никакви доказателства същите да са
държали откритите в шкаф на първия етаж от къщата 5 бр. ловни патрони.
Наистина, двете са обитавали къщата и е логично да са знаели какви вещи се
съхраняват в нея. По отношение на тях не са издавани
разрешения за дейности с огнестрелни
оръжия и боеприпаси. Но в къщата не са открити огнестрелни оръжия, за които
боеприпасите да са били предназначени. Патроните не са изследвани за
дактилоскопни следи и такива на подсъдимите върху тях не са открити. До първия
етаж на къщата са имали достъп децата на В.Ф., а вероятно и други лица, още
повече се касае за вещи с малък размер. Ето защо съдът прецени, че по
повдигнатите срещу двете подсъдими обвинения за извършване на престъпления от
общ характер по чл.339 ал.1 пр.2
вр.чл.2 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК не
се събраха доказателства, които да водят на извода, че те са извършители на
деянието.
Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимите
В.Ф. и Й.Ф. за виновни в извършване на престъпления от общ характер по чл.234
ал.2 т.3 вр.чл.234 ал.1 пр.2 вр.чл.20
ал.2 НК, а първата от
тях – и на такова по чл.131 ал.2 т.3/ ред. ДВ бр.26 от 2010г./ вр.чл.130 ал.1
вр.чл.2 ал.1 НК.
Съответно призна двете подсъдими за невиновни в извършване на престъпления от
общ характер по чл.339 ал.1 пр.2
вр.чл.2 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, а В.Ф.
– и в извършване на визираното в обвинителния акт престъпление по чл. чл.116 ал.2
/ред. ДВ бр. 27 от 2009г./ вр.чл.115 вр.
чл.18 ал.1 вр.чл. 2 ал. 1 НК.
При определяне на наказанията на подсъдимата В.Ц.Ф.
се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за отговорността й, както
и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на деянията е сравнително
висока – увредени са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на
стопанството, както и свързаните със здравето и телесната неприкосновеност на
личността. Степента на обществена опасност на подсъдимата също не е ниска - същата
е осъждана многократно. При извършване на престъплението по чл.131 ал.2 т.3 НК
от нейна страна са проявени дързост и цинизъм.
От друга страна – престъплението
по чл.234 ал.2 НК е било извършено с цел набавяне на средства за отглеждане на
малолетната й дъщеря, както и на безработния й пълнолетен син.
Предвид това, съдът прецени че
наказанието на В.Ф. за извършването на престъпление по чл.131 ал.2 т.3/ ред. ДВ бр.26 от 2010г./
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.2 ал.1 НК следва да бъде определено при превес на отегчаващите над смекчаващите
отговорността обстоятелства, а тези за извършване на престъпление по чл.234
ал.2 т.3 вр.чл.234 ал.1 пр.2 вр.чл.20
ал.2 НК - при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства. Ето защо,
съдът наложи на В.Ф. наказание “лишаване от свобода” в размер над средния,
предвиден в закона, по отношение на първото престъпление – в размер на 4 години
и в размер под средния, предвиден в закона, по отношение на второто - за срок отново
от 4 години. Освен това, за извършване на второто престъпление съдът постанови
и наказание „лишаване от право да
- шесто продължение на
мотивите към присъдата на КОС по нохд 159/2012 -
упражнява търговска дейност” за срок
от 4 години, доколкото същата е упражнявала такава дейност към момента на
извършването му. На основание чл.23 ал.1 НК наложи на тази подсъдима най –
тежкото от двете наказания „лишаване от свобода”, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 години, към което
присъедини и наказанието “лишаване от право да упражнява търговска дейност ” за
срок от 4 години.
При условията на чл.61 т.2
вр.чл.60 ал.1 ЗИНЗС определи първоначален режим на изтърпяване „строг” на
наказанието „лишаване от свобода”с настаняване на В.Ф. първоначално в затвор от
закрит тип. Намери, че с определяне на окончателно наказание в този размер ще
се постигнат в максимална степен целите на наказанието по чл.36 НК, най – вече
поправянето на дееца.
Приспадна по реда на чл.59 ал.1 НК времето, през което подсъдимата е била задържана, считано от 16.06.2010г., и
приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК наказанието „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 6 месеца по влязла в сила присъда на ДРС по нохд
450/2006г., като определи първоначален режим на изтърпяване „строг”.
При определяне на наказанията на
подсъдимата Й.В.Ф. се взеха предвид всички обстоятелства, имащи значение за
отговорността й, както и целите по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на
деянието й е сравнително висока – увредени са обществените отношения, свързани
с нормалното функциониране на стопанството. Степента на обществена опасност на
подсъдимата е ниска от друга страна - същата е неосъждана.
Предвид това, съдът прецени, че
наказанията на Й.Ф. следва да бъдат определени при значителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността
обстоятелства, като й наложи наказание “лишаване от свобода” в размер,
сравнително близък до минималния, предвиден в закона – в размер на 3 години,
както и наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от
4 години, доколкото е упражнявала такава дейност към момента на извършване на
престъплението. Намери, че изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода”
следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 4
години. Намери, че именно по този начин ще се постигнат в максимална степен
целите на наказанието по чл.36 НК и най – вече поправянето на дееца.
Вследствие на извършеното от В.Ф.
престъпление по чл.131 ал.2 т.3 НК, на пострадалия Д.С. са причинени неимуществени
вреди. Те се изразяват не само в претърпените болки и страдания вследствие
порязването по корема, но и в причинената уплаха от извършеното нападение, от
нанесения удар с нож. Нападението на подсъдимата се е отразило на гражданския
ищец за
един продължителен период от време,
което е направило впечатление и на неговите колеги. Тези вреди несъмнено следва
да бъдат репарирани от подсъдимата В.Ф.. В съответствие с принципа за
справедливо репариране на вредите по чл.52 ЗЗД, съдът осъди тази подсъдима да заплати на С. сума от 7 000 лв, ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2010г. до окончателното изплащане и сторените
деловодни разноски в размер на 550лв. Гражданският иск за разликата до пълния
претендиран размер от 40 000 лв отхвърли като неоснователен.
На основание чл.234 ал.3 НК съдът
отне в полза на държавата предмета на престъплението по чл.234 ал.2 т.3
вр.чл.234 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 НК – 2 605 бр. кутии цигари и
383л алкохолна течност. Също така отне в полза на държавата 2 броя готварски
ножове и 5 бр. ловни патрони – на основание чл.53 ал.1 б.а и ал.2 б.а НК, а по
отношение на останалите веществени доказателства постанови унищожаване.
С оглед на признаването им за виновни, осъди двете подсъдими да заплатят
съответна част от сторените деловодни разноски, в съответствие разпоредбата на
чл.189 ал.3 и 4 НПК.
По така изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове: