Решение по дело №897/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 215
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Людмила Цолова
Дело: 20211001000897
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000897 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 265192/09.07.2021год. подадена от В. С. С. и „
Европа-7“ЕООД срещу Решение № 260075/18.06.2021год.,постановено по т.№ 31/2020год. по
описа на ОС-София ,с което е признато за установено на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД по иска на
Т.Н. против В.С. и „ Европа-7“ ЕООД ,че договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
23.07.2015год. с нотариална заверка на подписите рег.№ 3169/23.07.2015год. на Нотариус № ***
по регистъра на НК Д. Г. с район на действие РС Ботевград , по силата на който Т.Н. е продал на В.
С. собствените си 25 дружествени дяла в търговското дружество „ Европа-7“ ООД с номинална
стойност от 100 лева за всеки и на обща стойност 2 500 лева за сумата от 2 500 лева е нищожен
поради липса на съгласие и с което е признато на основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установено по
отношение на Т.Н., В.С. и „ Европа-7“ ЕООД, че обстоятелствата вписани по партидата на „
Европа-7“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ на 30.07.2015год. по Заявление № 20150724095231- прехвърлянето
на 25 дружествени дяла в търговското дружество „ Европа-7“ ООД с номинална стойност от
100лева на всеки един от дяловете,на обща номинална стойност 2500лева от Т.Н. на В.С. ,
заличаването на Т.Н. като съдружник , вписването на В.С. като едноличен собственик на капитала
на дружеството и промяната на „ Европа-7“ ООД в ЕООД са несъществуващи обстоятелства.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно
, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на
процесуалните правила и е необосновано. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд бил
приел нищожността на нотариалното удостоверяване на подписите върху договор за покупко-
продажба на дружествени дялове от 23.07.2015год. и че този извод противоречи на събраните по
делото доказателства.Според жалбоподателите липсват доказателства за неявяването на ищеца
пред нотариус за удостоверяване на подписа му под процесния договор, както и такива за
нищожност на нотариалното удостоверяване. Правят се оплаквания ,че първоинстанционният съд
не се е произнесъл по съществени за изхода на делото възражения на ответниците във връзка с
наличието на подписан от ищеца протокол от Общо събрание на съдружниците от 23.07.2015год.,
1
обективиращ волята и съгласието на ищеца да прехвърли своите дялове на съдружника си. Сочи
се необоснованост на решаващия извод на съда относно авторството на подписа, положен от Т.Н.
върху договор за продажба на дружествени дялове от 23.07.2015год. предвид липсата на направен
от вещото лице категоричен извод за неавтентичността на подписа в изготвената пред
първоинстанционния съд съдебно-графическа експертиза. Прави се искане отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и за присъждане на направените по делото разноски.
В подаден в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК от въззиваемия Т.Н. въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.
Поддържа се ,че правилно и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд
е приел за нищожно извършеното нотариално удостоверяване ,тъй като не са описани
документите за самоличност на явилите се пред нотариуса лица и не е отбелязано, че е извършено
удостоверяване на тяхната самоличност. Сочи се ,че подписът върху протокола от проведено ОС
на съдружниците на „ Европа-7“ ООД е ирелевантен за спора ,тъй като не поражда последици за
прехвърлянето на дяловете и не основание за вписване в ТРРЮЛНЦ на твърдените като
несъществуващи ,но вписани обстоятелства. При отхвърляне на въззивната жалба се претендират
разноски.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :
Пред Окръжен съд- София са били предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.2 ,предл.2 от ЗЗД и чл. 29, ал.1 , предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Ищецът е твърдял ,че
през 2014год. с ответницата В.С. са станали равноправни съдружници в „ Европа-7“ ООД гр.
Ботевград и че през 2015год. последната ,като Управител на дружеството, била заявила за
вписване в ТРРЮЛНЦ промени по партидата на дружеството , а именно заличаването му като
съдружник,вписването й като едноличен собственик на капитала и промяна в
правноорганизационната форма на дружеството- от ООД в ЕООД. Посочил е ,че към подаденото
заявление пред АВ ответницата С. била представила Договор за продажба на дружествен дял с
нотариална заверка на подписите № 3169/23.07.2015год. ,който не бил подписан от него в
посоченото му в договора качество на продавач на дружествени дялове на „ Европа-7“ ООД
,поради което бил нищожен поради липса на съгласие и че извършеното въз основа на нищожния
договор вписване на обстоятелства по партидата на „ Европа-7“ ООД са несъществуващи.
По така изложените съображения ищецът е поискал по предявения от него против В.С. и
„ Европа-7“ ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.2,предл.2 от ЗЗД да се обяви нищожността на
Договор за покупко- продажба на дружествени дялове от 23.07.2014год./нотариална заверка от
23.07.2015год./ поради липса на съгласие , както и е поискал по предявения от него против „
Европа-7“ ЕООД иск с правнооснование чл.29 , ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да се признае за установено ,
че вписаните по партидата на „ Европа-7“ ООД обстоятелства по подадено заявление вх.№
20150724095231 са несъществуващи.
По така предявените искове Окръжен съд -София е постановил обжалваното в
настоящото производство решение, с което ги е уважил.Въз основа на изготвената по делото
съдебно-графическа експертиза е приел, че ищецът не е подписал процесния договор за
прехвърляне на дружествени дялове, поради което липсва съгласие /воля от негоВ. С.ана за
разпореждане с тях, което прави сключената сделка нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.2 от
ЗЗД. Приел е също така ,че като нищожна сделката не е породила правни последици ,респ.
прехвърлянето на дяловете не е настъпило и с оглед на това с вписаното прехвърляне на дялове,
ведно с произтичащите от това промени в правноорганизационната форма на дружеството , негово
управление и притежание на капитала , са вписани в ТРРЮЛНЦ несъществуващи обстоятелства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в частта му , с която е налице произнасяне по
иска по чл.26 ,ал. 2 ,предл. 2 от ЗЗД , но е частично недопустимо в частта му, с която е налице
произнасяне по иска по чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ спрямо В.С.. Видно от формирания в исковата
молба петитум по иска с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ , последният е предявен
единствено срещу търговското дружество , по партидата на което са вписани твърдените от ищеца
като невъзникнали обстоятелства. След като ищеца ,като господар на процеса, е насочил иска
единствено спрямо търговското дружество, по партидата на което е извършено оспорваното от
2
него вписване ,то сезираният съд е бил длъжен да се произнесе само и единствено по отношение
на него, доколкото то се явява и пасивно легитимиран ответник по иска. С произнасянето спрямо
лице , в случая В.С., което ищецът не е определил като ответник по предявения от него иск по
чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, то е налице произнасяне по иск, с който първоинстанционният съд не е
бил надлежно сезиран. Постановеното по непредявен иск решение се явява недопустимо и
подлежи на обезсилване.
Този извод не се променя от обстоятелството ,че предявеният иск по чл.29,ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ е за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър обстоятелства
касаещи промяна в принадлежността на дружествените дялове ,който е основан на твърдения за
нищожност на договора по чл.129, ал.2 от ТЗ , с който е извършено прехвърлянето на дяловете.
Именно защото искът по чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е предявен единствено срещу дружеството , по
партидата на което са вписани оспорените обстоятелства , обективно съединеният с него иск по
чл.26, ал.2 ,предл.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на договора по чл.129, ал.2 от ТЗ за
нищожен, ответник по който е приобретателя по договора-В.С., се явява процесуално допустим.
В противния на настоящата хипотеза случай, а именно при предявен иск по чл. 29,ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ и срещу приобретателя по договора по чл.129, ал.2 от ТЗ, съединеният иск по чл.26,
ал.2, предл.2 от ЗЗД би бил недопустим .В този хипотетичен случай за ищеца не би съществувал
правен интерес от предявяване ,респ. произнасяне с отделен диспозитив по иска по чл.26, ал.2
,предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора по чл.129, ал.2 от ЗЗД ,тъй като
произнасянето по иска за нищожността би се включило инцидентно в произнасянето по
специалния иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаното
обстоятелство.
В настоящия случая, с оглед неучастието на приобретателя В.С. като страна в
производството по иска по чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се признае правния интерес на
ищеца от предявяване на самостоятелния иск по чл.26, ал.2 , предл. 2 от ЗЗД за обявяване
нищожността на договора по чл.129, ал.2 от ТЗ ,тъй като по този начин ответницата по иска по
чл.26, ал.2 , предл.2 от ГПК В.С. ще бъде обвързана със сила на пресъдено нещо на решението
касателно нищожността на договора, което не би могло да се постигне с решението по иска по
чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ / в образуваното по което производство се релевира възражение за
нищожност /поради неучастието й като страна в това производство.
В останалата си част обжалваното решение е допустимо, поради което следва да бъде
извършена преценка относно правилността му съгласно чл. 269 от ГПК въз основа на наведените
във въззивната жалба оплаквания :
По делото се установяват следните релевантни за спора факти :
Не е спорно по делото , а и това се установява от извършената по реда на чл.23, ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ служебна справка ,че Т. Н. Н. и В. С. С. са били съдружници в „ Евпопа-7“ ООД
гр.Ботевград.
На 24.07.2015год. е подадено заявление А4 с вх.№2015072409531 от упълномощен
представител на В.С. за вписване на промени по партидата на „ Европа-7“ ООД гр.Ботевград , а
именно прехвърляне на дружествените дялове на съдружника Т.Н. на съдружника В.С. , за
вписване на В.С. като едноличен собственик на капитала на дружеството и за промяна на
правноорганизационната му форма от ООД на ЕООД. Към заявлението се представени следните
документи: Декларация по чл.13, ал.5 от ЗТР, Договор за продажба на дружествен дял ,сключен на
23.07.2014год. между Т.Н. и В.С. с нотариална заверка на подписите от 23.07.2015год., адвокатско
пълномощно, вносна бележка, протокол от Общо събрание на съдружниците на „ Европа-7“ ООД
от 23.07.2015год. , протокол от 23.07.2015год. за взети решения от едноличния собственик на
капитала на „ Европа 7“ ЕООД ,декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР и Устав на „ Европа-7“ ЕООД.
Заявените обстоятелства са вписани на 30.07.2015год. по партидата на търговското дружество
„ Европа-7“ О
Приложеният към заявлението договор за продажба на дружествен дял е сключен на
23.07.2014год. и в него е обективирано съгласието Т. Н. Н. да прехвърли на В. С. С. своите 25
дяла от капитала на „ Европа-7“ ООД с номинална стойност от 100 лева всеки един от дяловете за
сумата от 2 500 лева. В договора е посочено ,че цената на прехвърлените дялове от търговското
дружество е платена в деня на подписване му и фигурира подпис за „ продавач“ и подпис за
3
„купувач“. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 23.07.2015год., която е извършена от
нотариус Д. Г. с район на действие районен съд- гр.Ботевград.
В първоинстанционното производство е изготвена съдебно-графическа експертиза , в която
вещото лице е допуснал, че подписът за „ продавач“ в договор за продажба на дружествен дял с
дата 23.07.2014год. между Т. Н. Н. като продавач и В. С. С. като купувач не е положен от Т. Н. Н..
Във въззивното производство и на основание чл.266, ал.3 от ГПК / мотиви за което са
изложени в определението по чл. 267 от ГПК/ е допусната повторна съдебно-графическа
експертиза , в която вещото лице заключава ,че подписът за „ продавач“ на договор за продажба на
дружествен дял от 23.07.2015год. е изпълнен от Т.Н. Н..
При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна
следното :
По предявения по чл.26, ал.2 ,предл.2 от ЗЗД иск:
Липсата на съгласие по см. на чл. 26, ал.2,предл.2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато волеизявлението е направено при т.н. „ съзнавана липса на съгласие“ и този
порок е непоправим и непреодолим.
Настоящият състав, противно на виждането на първонстанционния съд намира ,че Договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 23.07.2014год.,по силата на който Т.Н. е
прехвърлил в качеството си на продавач своите 25 дяла от капитала на „ Европа-7“ ООД на В.С. в
качеството й на купувач, не страда от твърдения от ищеца порок-липса на съгласие, което да го
определя за нищожен на основание чл. 26, ал.2 ,предл.2 от ЗЗД . Възражението за нищожност е
основано на твърдения за неавтентичност на положения подпис „за подавач“, която
неавтентичност не се доказва по делото. От изготвената във въззивното производство съдебно-
графическа експертиза на в.л. С.Ц. се установява ,че подписът положен за „продавач“ върху
Договор за продажба на дружествен дял с нотариална заверка от 23.07.2015год. е изпълнен от Т.
Н. Н.. Настоящият състав се позовава на изготвената във въззивното производство експертиза ,
приемайки я за компетентно дадена, обоснована и необорена от други доказателства по делото.
Действително, в първоинстанционното производство е изготвена съдебно-графична експертиза от
друго вещо лице И. И. , на която първоинстанционният съд се е позовал, за да приеме ,че
положеният върху договора подпис „за продавач“ не е на съдружника-ищец в
първоинстанционното производство. Тези констатации не се възприемат от въззивния състав
поради липсата на категоричност по ключовия за решението по спора въпрос и поради
недостоверността на ползваните сравнителни образци. В експертизата на вещото лице И. И.
липсва категоричност в извода относно авторството на оспорения подпис, като експерта само е
допуснал, че той не е положен от Т.Н.. Същевременно, този негов извод е направен въз основа на
документи, съдържащи подпис на ищеца , но изготвени на дата, отдалечена във времето от датата
на процесния договор. Противно на това, в изготвеното от в.л. Ц. експертно заключение е
формиран категоричен извод относно авторството на оспорения подпис и той е направен при
изследване и на нови сравнителни образци-договори за покупко-продажба на недвижими имоти от
2012 год. и 2013год., който са изготвени във време, близко до изготвяне /съставяне /подписване
на процесния договор.
В хипотеза на прехвърляне на дялове между съдружници не е необходимо решение на
общото събрание на съдружниците за това, доколкото в тези случаи приемане на нов съдружник не
е налице. В тази връзка дори и да се приеме за правилно схващането на въззивника ,че
представеният протокол от поведено общо събрание на съдружниците на „ Европа-7“ ООД от
23.07.2015год. няма отношение към действителността на прехвърлителния договор, то не може да
се игнорира факта ,че той е приобщен към доказателствения материал по делото,респ. не
съществува процесуална пречка да бъде разглеждан във връзка с останалите доказателства по
делото .Преценен по този начин, в съвкупност и взаимовръзка с изготвената във въззивното
производство съдебно-графическа експертиза, той потвърждава извода за наличие на воля у
съдружника Н. за прехвърляне на дяловете си на другия съдружник , обективирана чрез
сключването на прехвърлителния договор. Допълнителен аргумент за това е и датата на
провеждане на общото събрание на съдружниците, която съвпада с момента на сключване на
договора.
Гореизложеното налага извод че процесният договор по чл.129, ал.2 от ТЗ не е нищожен
поради липса на съгласие , поради което е породил целените с него правни последици и искът по
4
чл. 26, ал.2 ,предл.2 от ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Приемайки
противното в обжалваното решение, първоинстанционният съд е постановил неправилно и
необосновано решение .Това предпоставя то да бъде отменено и постановено за отхвърляне на
иска по чл. 26, ал2 ,предл.2 от ЗЗД.
По иска по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Искът по чл. 29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез който се атакува извършено в търговския регистър
вписване, е насочен към установяване на пороци при вписването или на вписани от Агенция по
вписванията несъществуващи обстоятелства. Влязлото в сила решение, с което по реда на чл.29 от
ЗТРРЮЛНЦ е признато за нищожно или недопустимо вписването, респ. за несъществуващо
вписаното обстоятелство, е предвидено в чл.30 от с.з. като основание за заличаване на
извършеното вписване. Съгласно константната практика на ВКС на РБ и ТР № 1 от 6.12.2002 г. на
ОСГК на ВКС на РБ, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало или не е възникнало валидно. В първата хипотеза
обстоятелството не е съществувало още към датата на вписването му. Втората хипотеза касае
вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по - късно по исков ред е установена
нищожността му.В първата хипотеза , за да бъде заличено вписването, ищецът по иска с правно
основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ следва да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на
ползващите се от вписването лица, че вписаното обстоятелство не е настъпило поради наличие на
правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици. С оглед на изложеното,
настоящият състав приема, че основателността на иска, с който се атакува процесното вписване, е
обусловена от установяването в хода на процеса, че вписаното обстоятелство не е валидно
възникнало и не е съществувало към момента на вписването му.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за
обявяване несъществуването на вписаните по заявление вх.№ 20150724095231 обстоятелства.
Притежаваните от ищеца-въззивник дружествени дялове в „ Европа-7“ ООД са прехвърлени на
другия съдружник- въззиваем в настоящото производство като това е извършено в съответствие с
изискванията на чл. 129 , ал.2 от ТЗ. В чл.129 от ТЗ е предвидено ,че прехвърлянето на дялове
между съдружници се извършва свободно и при спазване на изискванията на ал.2 от същия текст, а
именно – с договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието , извършени
едновременно.
В случая това императивно изискване на закона е спазено. Както бе установено по-горе,
че сключения на 23.07.2014год. между Т.Н. и В.С. договор по чл.129, ал.2 от ТЗ не е нищожен
поради липса на съгласие , поради което е породил желаните с него последици, а именно
прехвърляне на притежаваните дружествени дялове в „ Европа-7“ ООД от съдружника Н. на
съдружника С.. Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 129, ал.2 от ТЗ форма за
валидност- писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието / договорът е нотариално
заверен под рег.№ 3169/23.07.2015год. от Нотариус Д. Г. рег.№*** от НК и район на действие –
РС-Ботевград/. Нотариалната заверка на подписа е вид нотариално удостоверяване съгласно чл.
569,т.2,пр.4 от ГПК, с което нотариусът удостоверява че положеният , в случая подпис „ за
продавач“ е на лицето, което се е подписало на договора като продавач или е потвърдило подписа
си пред него. В тази си част /относно нотариалното удостоверяване /договорът съставлява
официален документ ,поради което при оспорване автентичността на подпис, който е нотариално
заверен, тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната , която го
оспорва- чл.193, ал.1 ,предл.1 от ГПК. В настоящия случая това е ищецът- въззиваем като по
изложените вече по-горе съображения, оспорването му е недоказано, респ. изводът на
първоинстанционния съд за нищожност на нотариалното удостоверяване се явява неправилен и
необоснован.
Наличието на прехвърлителен договор ,сключен в изискуемата се съгласно чл.129, ал.2 от
ТЗ форма за действителност е достатъчен за вписване на промяната в статута на дружеството,
настъпила в резултат на прехвърлянето на дяловете – заличаването на съдружника- прехвърлител
като съдружник в дружеството, вписването на съдружника-приобретател като едноличен
собственик на капитала и промяна в правноорганизационната форма на дружеството- от ООД в
ЕООД. В случая това изискване е налице ,поради което вписаните обстоятелства са валидно
възникнали, респ. не е налице вписване на несъществуващи обстоятелства .Това обосновава извод
за неоснователност на предявения от Т.Н. против „ Европа -7“ ЕООД гр.Ботевград иск по чл.29,
ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което същият подлежи на отхвърляне. Този извод не съвпада с
5
направения от първоинстанционния съд извод , поради което обжалваното решение, в частта му
по иска с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ предявен против „ Европа-7“ ЕООД
гр.Ботевград следва да се отмени и постанови ново за неговото отхвърляне.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78 от ГПК, в полза на жалбоподателите
следва да се присъдят направените от тях разноски за във въззивното производство ,които за В.С.
възлизат на сумата от 500лева , а за „ Европа-7“ ЕООД възлизат на сумата от 1 130лева. ответника
. Въззиваемите-ответници не са доказали да са направили разноски в първоинстанционното
производство, поради което такива не им се дължат.
Възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК не е направено от процесуалния
представител на ищеца-въззивник.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София ,ТО, 9-ти състав

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260075/18.06.2021год., постановено по т.д.№ 31/2020год. по
описа на Окръжен съд-София, В ЧАСТТА МУ, с която по предявен от Т.Н. против В.С. иск с
правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено ,че обстоятелствата
вписани по партидата на „ Европа-7“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ на 30.07.2015год. по Заявление №
20150724095231- прехвърлянето на 25 дружествени дяла в търговското дружество „ Европа-7“
ООД с номинална стойност от 100лева на всеки един от дяловете,на обща номинална стойност
2500лева от Т.Н. на В.С. ,заличаването на Т.Н. като съдружник ,вписването на В.С. като
едноличен собственик на капитала на дружеството и промяната на „ Европа-7“ ООД в ЕООД са
несъществуващи обстоятелства .
ОТМЕНЯ Решение № 260075/18.06.2021год., постановено по т.д.№ 31/2020год. по описа
на Окръжен съд-София, В ЧАСТТА МУ ,с която е признато за установено на основание чл.26, ал.2
от ЗЗД по отношение на Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул. “***“ № *, В. С. С. с ЕГН
********** от гр.***, ул. “***“ № ** и „Европа-7“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.***, ул. “***“ № **, че договор да покупко –продажба на дружествени дялове
от 23.07.2014год. с нотариална заверка на подписите рег.№ 3169/23.07.2015год. на Нотариус №
*** по Регистъра на НК Д. Г. с район на действие РС-Ботевград , по силата на който Т.Н. е продал
на В.С. собствените си 25 дружествени дяла в търговското дружество „ Европа-7“ ООД с
номинална стойност от 100лева на всеки един от дяловете на обща стойност 2 500лева за сумата
от 2 500 лева е нищожен поради липса на съгласие като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул. “***“ № * против В.
С. С. с ЕГН ********** от гр.***, ул. “***“ № ** и „Европа-7“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.***, ул. “***“ № **, иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за
обявяване на нищожността на договор за покупко –продажба на дружествени дялове от
23.07.2014год. с нотариална заверка на подписите рег.№ 3169/23.07.2015год. на Нотариус № ***
по Регистъра на НК Д. Г. с район на действие РС-Ботевград , по силата на който Т.Н. е продал на
В.С. собствените си 25 дружествени дяла в търговското дружество „ Европа-7“ ООД с номинална
стойност от 100лева на всеки един от дяловете на обща стойност 2 500 лева за сумата от
2 500лева поради липса на съгласие.
ОТМЕНЯ Решение № 260075/18.06.2021год., постановено по т.д.№ 31/2020год. по описа
на Окръжен съд-София, В ЧАСТТА МУ, с която е признато на основание чл. 29 , ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ за установено по отношение на „ Европа-7“ ЕООД, че обстоятелствата вписани по
партидата на „ Европа-7“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ на 30.07.2015год. по Заявление № 20150724095231-
прехвърлянето на 25 дружествени дяла в търговското дружество „ Европа-7“ ООД с номинална
стойност от 100лева на всеки един от дяловете,на обща номинална стойност 2500лева от Т.Н. на
В.С. ,заличаването на Т.Н. като съдружник ,вписването на В.С. като едноличен собственик на
капитала на дружеството и промяната на „ Европа-7“ ООД в ЕООД са несъществуващи
обстоятелства и в ЧАСТТА МУ, с която В.С. и „ Европа-7“ ЕООД са осъдени да заплатят на Т. Н.
Н. разноски по делото в размер на 1 660 лева като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул. “***“ № * против „
Европа-7“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. “***“ № ** иск
с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено ,че по партидата на
търговското дружество „ Европа-7“ ООД в ТРРЮЛНЦ с вписване вх.№ 20150724095231 са
вписани несъществуващи обстоятелства , а именно : прехвърлянето на 25 дружествени дяла в
търговското дружество „ Европа-7“ ООД с номинална стойност от 100лева на всеки един от
дяловете,на обща номинална стойност 2500лева от Т.Н. на В.С. ,заличаването на Т.Н. като
съдружник ,вписването на В.С. като едноличен собственик на капитала на дружеството и
промяната на „ Европа-7“ ООД в ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул. “***“ №
* да заплати на В. С. С. ЕГН ********** от гр.***, ул. “***“ № ** сумата от 500 лева ,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Т. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.***, ул. “***“ № *
да заплати на Европа-7“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.
“***“ № ** сумата от 1 130лева , представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7