№ 710
гр. Б. , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500228 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес сИ., община Б., ул.“Б.Г.“ № 3 и П.С. М., с ЕГН ***, с
постоянен адрес сИ., община Б., ул.“Б.Г. *, чрез адв. К.А., АК Б., с адрес: Б.,
ул.“С.С.“ *, * срещу определение № 90492/19.01.2021 година, постановено по
гражданско дело № 525/2020 година по описа на РС-Б., с което е спряно
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на
производството по гражданско дело № 3489/2019 година по описа на РС-Б., с
влязъл в сила съдебен акт.
След като излагат твърденията си по фактите, свързани с предмета на
спора по двете дела, жалбоподателите навеждат довод, че спорът по чл. 135
ЗЗД е преюдициален по отношение на спора по чл. 227, ал.1, б.“в“ ГПК, а не
обратното.
Прави искане за отмяна на атакуваното определение и за връщане на
делото на РС – Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.
По реда на чл.276, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор по частната
жалба от другата страна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени
данните по делото, прие за установено следното:
1
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес сИ., община Б., ул.“Б.Г.“ № 3 и П.С. М., с
ЕГН ***, с постоянен адрес сИ., община Б., ул.“Б.Г. *, със съдебен адресат за
призоваване и получаване на съобщения адв. К.А., АК Б., с адрес на
упражняване на дейността Б., ул.“С.С.“ *, * против Р. Г. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес сИ., община Б., ул.“Б.Г.“ № 3 и П. Р. М., с ЕГН
**********, чрез законния му представител АФР. АЛ. Х., с ЕГН **********
и двамата с адрес сИ., община Б., ул.“Б.Г.“ № 3.
С исковата молба е предявен иск, за обявяване за недействителен по
отношение на ищците на Нотариален акт за дарение на недвижим имот с
вх.рег.№11 от 04.01.2019г., акт с *, том I, дело */2019г. по описа на СВ при
PC-Б., с който първият ответник Р. Г. М. е дарил на втория ответник П. Р. М.
чрез законния му представител АФР. АЛ. Х. 1/2 (една втора) идеална част от
Урегулиран поземлен имот IV-253, квартал I по КРП на селоИ., община Б.,
одобрен със заповед №1395/27.03.2001г., изменен със заповед
№1859/22.12.2016г. и заповед №1535/20.12.2019г., допълненен със заповеди
№175/25.02.2003г. и №1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл.№253, целият с
площ от 965 кв.м. ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
построената върху описания по-горе имот жилищна сграда, състояща се от
гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа,
КАКТО И 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда при
съседи на УПИ : улица, УПИ V-254, УПИ XLII-313, УПИ XLI-313 и поземлен
имот с №404 и съседи на втория жилищен етаж: от северозапад и югозапад-
имот с №404, от югоизток-улица и от североизток - УПИ V-254.
Твърди се в исковата молба, че на 23.06.2017 г. с договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт с №102,
том I, peг. №1663, дело №96/2017 г. по описа на Нотариус М.К. с район на
действие PC-Б., с №493 в НК, ищците са дарили на първия ответник Р. Г. М.,
който е и техен син 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен
имот IV-253 (четвърти за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три),
квартал I (първи) по КРП на селоИ., Община Б., одобрен със заповед
№1395/27.03.2001г., изменен със заповед №1859/22.12.2016г. и заповед
№1535/20.12.2019г., допълнен със заповеди №175/25.02.2003г. и
№1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл.№253, целият с площ от 965 кв.в.
ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания
по-горе имот жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три
броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора)
идеална част от ТАВАНА на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ
V-254, УПИ XLII-313, УПИ XLI-313 и поземлен имот с №404 и съседи на
втория жилищен етаж: от северозапад и югозапад- имот с №404, от югоизток-
улица и от североизток - УПИ V-254.
Излага се, че ищците направили дарението със съзнанието, че синът им
Р. Г. М. ще полага грижи за тях и издържа в случай на нужда, тъй като са вече
възрастни хора на години. Сочи се, че тази нужда от издръжка от вече около
2
година е налице, тъй като живеят много трудно, пенсионери са, с малка
пенсия. Навежда се, че и двамата ищци са с разклатено здраве, както и че
П.М. има заболявания, които изискват скъпоструващо медикаментозно
поддържане и оперативна намеса за разрешаването им. Заявено е, че в
момента ищците са финансово затруднени, имат нужда от месечна финансова
помощ за храна, битови сметки, лекарства и помощ да планират операции от
спешен порядък, необходими за живота на П.М.. Сочи се, че М. трябва в
кратък срок да се подготви за операция на гърда, да предприеме лечение на
единствен функциониращ бъбрек и други, за които разполагат с медицинска
документация. Посочва се, че доходите, които получават ищците под формата
на месечни пенсии са крайно недостатъчни за задоволяване на нуждите им.
Твърди се, че предвид горните обстоятелства в исковата молба е
посочено, че са поканили първия ответник Р. Г. М. с покана, която той
получил на 31.12.2018 г., с която му обяснили, че имат нужда от издръжка и
съобразявайки се и с неговото материално положение му поискали да им дава
месечна издръжка общо за двамата в размер на 150 лева. Излага се, че в
отговор на тази покана, ответникът им изпратил неговото становище в свой
отговор, който получили на 02.01.2019г. и с него той изрично им отказал да
им дава издръжка. Наведени са твърдения, че след отказа на първия ответник
Р. Г. М. да дава дължимата от него издръжка на ищците, както и с оглед
разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД същите образували гражданско
дело *489/2019г. по описа на Районен съд-Б. за отмяна на дарението,
обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт с №102,
том I, peг. №1663, дело №96/2017г. по описа на Нотариус М.К. с район на
действие PC-Б., с №493 в НК.
В същото време ищците сочат, че докато се снабдявали със съдебни
удостоверения, по силата на които да извадят необходимите документи,
разбрали, че първият ответник Р. Г. М., след като е получил на 31.12.2018г.
тяхната покана за даване на издръжка е прехвърлил на 04.01.2019г. с дарение
на втория ответник П. Р. М. чрез законния му представител АФР. АЛ. Х. 1/2
(една втора) идеална част от Урегулирания поземлен имот ВЕДНО с целият
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху него жилищна сграда.
В исковата молба ищците, сочат, че първият ответник Р. Г. М. е техен
длъжник, като вземането им към него произтича от закона и по-конкретно той
им дължи издръжката, за която са го поканили, тъй като са го надарили с
описания по-горе недвижим имот. Изтъкнато е, че с извършеното дарение на
втория ответник П. Р. М. чрез законния му представител АФР. АЛ. Х. на 1/2
(една втора) идеална част от Урегулирания поземлен имот IV-253 (четвърти
за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три), ВЕДНО с целият
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху него жилищна сграда,
първият ответник е отчуждил имота, който ищците са му дарили и с това е
увредил умишлено интересите им, тъй като първо се е освободил от
имущество, което може да бъде предмет на изпълнение за удовлетворяване на
вземането им и второ, след като ответникът Р. Г. М. е получил поканата на
3
ищците за даване на издръжка, умишлено и с цел да осуети провеждането на
успешен процес по отмяна на дарението е отчуждил имота, като го е дарил на
втория ответник. Изложено е становище, че тези негови действия са
увреждащи техните имуществени интереси, тъй като осуетяват при отмяна на
дарението на имота, описан по-горе, възможността да върнат имота в техния
патримониум и да получават доходи от същия, с които да осигурят
издръжката си.
Ответниците оспорват като неоснователна исковата молба.
По факта, касаещ висящността на производство за отмяна на извършено
дарение – страните не спорят.
Иска се от ответниците спиране на производството по чл. 135 ЗЗД, до
приключване на това за отмяна на извършеното дарение.
РС е счел искането по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за допустимо и
основателно.
Изтъкнал, че в същия съд се разглежда друго гражданско дело №
3489/2019 година, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора по настоящото. Посочил, че въпросът за отмяна на
дарението, е съществен за произнасянето по иска за обявяване за относително
недействителен на Нотариалният акт, с който ответникът Р. Г. М. е
прехвърлил идеалните си части на втория ответник П. Р. М., като в това
производство със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти релевантни за субективното право по настоящото
производство, поради което спрял спора по чл. 135 ЗЗД.
Въззивната инстанция в настоящия си състав намира изводът на
първоинстанционния съд за правилен.
Основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има
висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който
производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно
решение N.8/7.05.14 по тълк.д.№.8/13, ОСГТК на ВКС/. Спирането на това
основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази
решението по обуславящото дело – което има значение за правилното му
решаване. Връзката на обусловеност е обективна и не зависи от поредността
на предявяване на двата иска.
В съдебната практика вече няма противоречие по въпроса относно
наличието на преюдициалност на спора относно вземане на кредитора със
спора по чл.135 ЗЗД.
На въпроса „ Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на
чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за
4
вземането му и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната
недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи
кредитора?“ е даден отговор с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. №
2/2017, от 09.07.2019 год. на Върховния касационен съд на Република
България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, като е
посочено в т.2, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229
ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за
вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи
кредитора. Възприето е, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на
чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за
вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи
кредитора. ВКС е посочил, че по принцип правото на кредитора да иска
обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително
вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е
необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува,
ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е
самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които
длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като
кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е
обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само
ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение
наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или
отричане на вземането на кредитора – т.е. установяване наличието на
действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по
отменителния иск по чл.135 ЗЗД /обстоятелството, че успешното провеждане
на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на
Павловия иск, само по себе си не означава, че между двете производства не е
налице връзка на обусловеност/. Признаването или отричането на вземането
ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на
кредитор с права по чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на
предявения иск. Между двете производства е налице връзка на
преюдициалност, която попада в приложното поле на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и е
основание за спиране на производството по Павловия иск.
В конкретния случай, ищците и в по двата иска се позовават на едни и
същи факти – твърди се, че на 23.06.2017 г. с договор за дарение, обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт с №102, том I, peг.
№1663, дело №96/2017 г. по описа на Нотариус М.К. с район на действие PC-
Б., с №493 в НК, ищците са дарили на първия ответник Р. Г. М., който е и
техен син 1/2 (една втора) идеална част от подробно описан недвижим имот;
че имат нужда от издръжка и съобразявайки се и с неговото материално
положение му поискали да им дава месечна издръжка общо за двамата в
5
размер на 150 лева; синът им отказал да им дава издръжка. И след този отказ
на първия ответник Р. Г. М. да дава дължимата от него издръжка на ищците,
както и с оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД същите
образували гражданско дело *489/2019г. по описа на Районен съд-Б. за
отмяна на дарението, обективирано в Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти акт с №102, том I, peг. №1663, дело №96/2017г. по описа на
Нотариус М.К. с район на действие PC-Б., с №493 в НК.
Признаването или отричането на вземането за издръжка в
производството по чл. 227 ЗЗД за отмяна на дарението ще рефлектира върху
преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по
чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между
двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в
приложното поле на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и е основание за спиране на
производството по Павловия иск.
Поради изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
намира, че РС – Б. правилно и законосъобразно е спрял производството по
гражданското дело по чл. 135 ЗЗД на соченото правно основание, поради
което атакуваното определение се явява правилно, а частната жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Б.ски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение, като неоснователна, постъпилата частна жалба на
Г. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес сИ., община Б., ул.“Б.Г.“ № 3
и П.С. М., с ЕГН ***, с постоянен адрес сИ., община Б., ул.“Б.Г. *, чрез адв.
К.А., АК Б., с адрес: Б., ул.“С.С.“ *, * срещу определение № 90492/19.01.2021
година, постановено по гражданско дело № 525/2020 година по описа на РС-
Б., с което е спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
приключване на производството по гражданско дело № 3489/2019 година по
описа на РС-Б., с влязъл в сила съдебен акт.
Определението може да се обжалва при наличие на предпоставките по
и по реда на, пред ВКС в 1-седмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6