№ 231
гр. гр. Добрич, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№3808/18.10.2022г. и въззивна жалба вх.№3853/20.10.2022г.,
подадени от С. Г. Д. от гр.Варна, чрез упълномощените адвокати, срещу
решение №91/23.09.2022г. по гр.д.№615/2021г. на Балчишкия районен съд, с
което по отношение на въззивницата е признато за установено, че Г. Д. А., И.
Д. А. и Б. И. А. са носители на правото на съсобственост върху 710 кв.м,
представляващи идеална част от поземлен имот - дворно място цялото с площ
от 934 кв.м, находящо се в с.***, общ.Балчик, представляващо имот с
идентификатор ***, който имот е с номер по предходен план: кв.21, парц.***-
79, заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 76
кв.м с идентификатор № ***.1, като въззивницата е осъдена да предаде на
ищците владението върху имота и е отменен нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка *** *** д.№454/19.08.2020год.
на нотариус с рег.№*** и район на действие БРС.
Решението се обжалва като постановено при нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
В жалбата с вх.№3853/20.10.2022г. е изложено, че въпросите за
придобиване по давностно владение от съсобственик идеалните части на
1
другите съсобственици от общата вещ, са неприложими към сложения на
разглеждане правен спор и изводите в тази връзка на първоинстанционния
съд са неправилни. Необосновано, с оглед съдържащите се в гласните
доказателства сведения, било приетото, че въззивницата не е владяла
спорното дворно място и жилищната сграда в него десет години. Напротив,
наследодателят на ищците закупил дворното място, но после не владял за себе
си нито него, нито жилищната сграда, като това продължило и след смъртта
му, що се отнася до неговите наследници - ищците. Въззивницата била тази,
която завладяла чуждия имот, установила върху него пълна фактическа власт
за себе си и я упражнявала повече от десет години.
Идентични на изложените оплаквания срещу първоинстанцинното
решение се съдържат и в жалбата с вх.№3808/18.10.2022г. Наред с това, в нея
са изложени обстоятелства, касаещи личностните и родствени отношения
между страните, които първоинстанционният съд трябвало, но не съобразил.
И с двете жалби се иска решението на районния съд да бъде отменено,
след което предявените срещу въззивницата искове да бъдат отхвърлени със
съответните на това последици за отговорността на страните за разноските по
делото.
Жалбите са редовни, подадени /изпратени по пощата/ са в срок и са
допустими.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите Г. Д. А., И. Д. А. и
Б. И. А., тримата от гр.Варна, чрез адвоката си, оспорват жалбите като
неоснователни и искат решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени
от Г. Д. А., И. Д. А. и Б. И. А. срещу С. Г. Д. осъдителни вещни претенции по
чл.108 от ЗС касателно недвижим имот в с.***, общ.Балчик.
В първоначалната искова молба и допълнителните, депозирани по
указания на въззивния съд за отстраняване на нередовности, е изложено, че с
договор, сключен с нотариален акт **** т.4 рег.№3401 д.***г. на нотариус с
рег.№***, ***. /наследодател на ищците/, по време на брака си с третата
ищца, закупил недвижим имот в с.***, съставляващ дворно място от
1050кв.м., урегулирано в парц.***-79, в който собственикът участва със
2
710кв.м., в *** по плана на селото. В имота имало и стара турска жилищна
сграда, която не била обект на покупко-продажбата, но върху която ***. и
съпругата му установили фактическа власт за себе си от момента на
закупуване на дворното място. ***. декларирал имота като свой, заплащал
данъците за него и това се отнасяло не само за дворното място, но и за
жилищната сграда, а след смъртта му продължило от наследниците и
съпругата му /тя се отказала от наследството на починалия съпруг/.
Понастоящем дворното място съставлявало поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта. С нотариален акт ***год.на
нотариус с рег. №*** ответницата С. Г. Д. била призната за собственик по
наследство и давностно владение на 710 кв.м, представляващи идеална част
от поземлен имот - дворно място, цялото с площ от 934 кв.м, находящо се в
с.***, общ.Балчик, представляващо имот с идентификатор ***, който имот е с
номер по предходен план: ***, заедно с построената в имота жилищна сграда
със застроена площ от 76 кв.м с идентификатор № ***.1. Ответницата била
сестра на починалия ***. и не била владяла имота, дворното място и
жилищната сграда, които винаги били във владение на наследодателя на
ищците, респ. на самите ищци. Наскоро ответницата лишила ищците от
достъп до имота им.
При така изложените обстоятелства и на осн.чл.108 от ЗС се иска по
отношение на ответницата да бъде признато за установено, че ищците
притежават право на собственост и ответницата да бъде осъдена да им
предаде владението върху 710 кв.м, представляващи идеална част от поземлен
имот - дворно място цялото с площ от 934 кв.м, находящо се в с.***,
общ.Балчик, представляващо имот с идентификатор ***, заедно с построената
в имота жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м с идентификатор
***.1. Иска се и на осн.чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт
***год. на нотариус с рег.№***, невярно легитимиращ ответницата като
собственик на имота.
Ответницата С. Г. Д. оспорила предявените срещу нея претенции като
неоснователни. В отговора й на исковата молба са изложени множество
обстоятелства за семейните, личните и имуществени отношения между нея,
брат й ***. и тяхната майка. Посочила е, че единственото извършено от брат
й било да декларира имота и няколко пъти да плати данъка за него, докато в
3
годините имотът винаги бил ползван и обгрижван само от ответницата и
семейството й.
Установено е по делото, видно е и от удостоверение за наследници
/л.13/, че ищцата Б. И. А. е съпруга, а ищците Г. Д. А. и И. Д. А. са синове на
***., б.ж. на гр.Варна, починал на 18.05.2017г. Съгласно удостоверение /л.14/,
с определение №8137/09.08.2017г. по ч.гр.д.№11472/2017г. на ВРС е
разпоредено вписването в нарочната книга на съда на извършения от Б. И. А.
отказ от наследството на ***.; отказът е вписан под №316/2017г. Не е спорно,
че ***. и ответницата С. Г. Д. са брат и сестра, деца на *** А., която е
починала.
На 18.09.2003г. с нотариален акт **** т.IV рег.№3401 д.№674/2003г. на
нотариус с рег.№*** и район на действие БРС, е сключен договор, с който ***
А. продала на ***. за цена от 2 600 лева поземлен имот - дворно място от
1050кв.м., урегулирано в имот *** - 79, в който собственикът участва със
710кв.м., в *** по плана на с.***, общ.Балчик.
Видно от протокол от открито съдебно заседание на 10.06.1974г. по
гр.д.№200/1971г., одобрена е съдебна спогодба за делба, по силата на която на
*** А. е възложен в дял недвижим имот в с.*** – дворно място от 1 030кв.м.,
съставляващо парцел *** – 79 в *** по регулационния план на селото, в който
собственикът участва със 710 кв.м., ведно с построената къща за живеене.
От заключението на вещото лице се установява, че със заповед
№705/15.07.1972г. са одобрени кадастрален и регулационен план на с.***,
общ.Балчик. В кадастралния план е заснет имот с пл.***, за който с
регулационния план са отредени парцели *** – 79, ***I – 79 и *** – 79 в ***,
а площ от имота е отнета за новопрокараната улица от западна страна, други
площи са придадени към отредени за други имоти парцели. Конкретният
парц.*** – 79 в *** е с площ от 1 050 кв.м., от които 710 кв.м. са на пл.***, за
който този парцел е отреден, а разликата са площи, придадени от други имоти
/190 кв.м. – от стара улица, 150 кв.м. – от пл.№81/.
Този регулационен план не е отменен/изменен и е в сила и
понастоящем. Вещото лице не е установило данни за прилагане на
дворищната регулация.
В одобрената със заповед от 03.10.2003г. кадастрална карта на с.***
трите УПИ ***, ***I и *** в *** по регулационния план са заснети като един
4
поземлен имот с идентификатор ***, което е изменено със заповед от
04.11.2019г. и в кадастралната карта е нанесен поземлен имот с
идентификатор *** с площ от 934 кв.м.
На комбинираната скица – приложение №10 към заключението на
вещото лице са показани съвместно границите и площите на УПИ *** – 79 по
подробния устройствен план и на поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта; видно е, че те съвпадат в известна степен, но не
напълно. Така, в нанесените в кадастралната карта граници на поземления
имот са включени 710 кв.м. /в червено/ от бившия пл.***, за които е бил
отреден парц.*** – 79, а 224 кв.м. /190 + 34, в синьо/ съставляват площи от
бившата улица и бившия пл.№81, които са били придадени по регулация към
парц.*** – 79. Останалите 116 кв.м /в жълто/, които са били придадени по
регулационния план от бившия пл.№81 и са включени граници на УПИ *** –
79, са извън границите и площта, нанесени като поземлен имот с
идентификатор *** в кадастралната карта.
В поземлен имот с идентификатор *** е заснета сграда с идентификатор
***.1. Сградата е жилищна, едноетажна, със застроена площ от 76 кв.м.,
ситуира се върху терена на бившия пл.***, в който е била заснета и в стария
кадастрален план.
На 19.08.2020г. е съставен нотариален акт ** т.IV *** д.№454/2020г. на
нотариус с рег.№*** и район на действие БРС, с който е установено
притежаваното от ответницата С. Г. Д. по наследство и давностно владение
право на собственост върху недвижим имот - 710 кв.м, представляващи
идеална част от поземлен имот - дворно място, цялото с площ от 934 кв.м,
находящо се в с.***, общ.Балчик, представляващо имот с идентификатор ***,
който имот е с номер по предходен план: ***, заедно с построената в имота
жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м с идентификатор ***.1.
Свидетелката *** Г. А. е съпруга на първия ищец. Същата знае, че
свекър й имал имота от майка си. Семейството /съпруга, свекъра, свекървата,
свидетелката/ често ходело в имота, ходели и с приятели, повече през лятото,
за почивните дни в края на седмицата, на плаж. Преспивали многократно,
спяли в колата на двора; свекърът спял на верандата на къщата. През 2007г.
купили едно бунгало и го монтирали на двора. Лелята на съпруга й
/ответницата/ имала съседния имот. Между двата имота никога не е имало
5
ограда, защото са си роднини. От улицата в имота на свекъра се влизало през
голяма врата от винкел. През лятото на 2021г. видели, че вратата е махната и
на нейно място е опъната оградна мрежа, есента, когато съпругът на
свидетелката отишъл да плати данъка, разбрал, че леля му се е снабдила с
нотариален акт за собственост и е декларирала имота като свой. Свидетелите
*** Д. и *** са приятели на ищеца, в годините са ходили в имота няколко
пъти, помагали в преместването и монтирането на бунгалото.
Свидетелите *** и *** Д. са съседи на имота в с.***. Според изнесеното
от тях, до смъртта си баба *** се грижила за двора, обработвала го. После
започнала да идва ответницата с дъщеря си и зет си, беряли плодове,
изчистили и заградили имота. Свидетелите сочат, че ответницата и дъщеря й
построили къща, но от цялостното съдържание на изнесеното става ясно, че
това се отнася за друг, закупен имот. Тези свидетели отричат да познават
ищците, да са ги виждали в имота. Свидетелят *** Д. сочи, че имота има
нещо като бунгало с две стаи, преди години било монтирано. Свидетелят ***
Г.ев е зет на ответницата от 1984г. Същият е дал показания, че откакто той е в
семейството, този двор бил работен от ответницата, нейната дъщеря и
свидетеля, децата му пораснали в тази градина, в двора имало една дъсчена
барака, която ищците с техния баща поставили. Свидетелят заградил двора,
след като вратичката към улицата изчезнала, вероятно открадната.
При така изложената фактическа обстановка се налага следното:
Въз основа на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт
**** т.IV рег.№3401 д.***г. на нотариус с рег.№*** и район на действие БРС
***. и съпругата му, ищцата Б. И. А. са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност правото на собственост върху поземлен имот с площ
от 710 кв.м., съставляващи частта от пл.***, урегулирани в парц.*** – 79 в
*** по дворищнорегулационния план на с.*** от 1972г. По-рано, в
съответствие с чл.110 ал.1 от ЗТСУ /отм./ обект на притежаваното от
продавачката по договора *** А. е бил парцелът в неговата цялост от 1050
кв.м., включително с придадените към него части от други имоти; после, в
съответствие с пар.8 ал.1 от ПРЗУТ отчуждителното действие на
неприложения дворищнорегулационен план за придадените части е
отпаднало и в собственост на продавачката е останал поземлен имот с площ
от 710 кв.м., реалната част от УПИ ***, съвпадаща с включената в него
6
реална част от пл.***. Договорът за покупко-продажба от 18.09.2003г. има за
предмет именно притежавания от продавачката поземлен имот с площ от 710
кв.м., част от УПИ ***, който поземлен имот е преминал в собственост на
купувача и съпругата му. Касае се за реален поземлен имот с площ от 710
кв.м., самостоятелен обект на придобитото от ***. и Б. И. А. право на
собственост, който в одобрената по-късно и изменена кадастрална карта не е
заснет като такъв. Нанасянето в кадастралната карта на площта на този имот
като съставляваща част от един по-голям поземлен имот, сега с
идентификатор ***, не отразява вярно вещните права на лицата; но то не ги
засяга и не води до тяхната промяна, в частност до трасформирането им в
притежание на идеална част от онова, което е нанесено в кадастралната карта
като поземлен имот. Така, след смъртта на ***., довела прекратяване на
съпружеската имуществена общност и извършения от съпругата отказ от
наследството му, и в съответствие с чл.5 ал.1 от ЗН и чл.53 от ЗН ищцата Б.
И. А. притежава 1/2, а ищците Г. Д. А. и И. Д. А. притежават по 1/4 идеална
част от поземлен имот с площ от 710 кв.м., съставляващ частта от бившия
пл.*** в УПИ *** – 79 в *** по подробния устройствен план на с.***, реална
част от нанесения в кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***,
оцветена в червено на приложение №10 към заключението на вещото лице.
Не следва друг извод и при съобразяване на нотариален акт ** т.IV ***
д.№454/19.08.2020г. на нотариус с рег.№*** и район на действие БРС,
съгласно който ответницата С. Г. Д. по наследство и давностно владение
придобила право на собственост върху 710 кв.м, представляващи идеална
част от поземлен имот с идентификатор ***, с номер по предходен план: ***,
парц.*** – 79. Нотариалният акт е констативен по чл.587 от ГПК и
извършеното от ответницата в рамките на охранителното производство
позоваване не изключва необходимостта в исковото производство по
предявения срещу нея материалноправен спор тя да противопостави всички
възражения, които има срещу претендираното от ищците материално право.
Придобиването по давностно владение на правото на собственост върху
недвижимия имот от ответницата е предвидено в чл.99 от ЗС основание за
загубване на това право от ищците, но доколко то е наистина осъществено тук
не подлежи на обсъждане. В съответствие с чл.131 от ГПК и чл.133 от ГПК то
е следвало да бъде въведено в спора от ответницата в срока за отговор на
исковата молба, но до края на този срок не е сторено. Самият отговор
7
исковата молба не съдържа нито изрично, нито смислово /извлечено от
множеството изложени обстоятелства, в съвкупност/ възражение на
ответницата, че въз основа на упражнявано от нея давностно владение тя е
придобила, а ищците са загубили правото на собственост върху имота –
дворното място.
С оглед изложеното по-горе, нанесеният в кадастралната карта на с.***
поземлен имот с идентификатор *** юридически не съществува като един
обект на правото на собственост, а съставлява механично заснемане като един
на отделни поземлени имоти, всеки от тях, съставляващ отделен обект на
правото на собственост, принадлежащо на различни собственици. Съответно,
правата на ищците не са върху 710 кв.м. в идеални части от по-големия, с
площ от 934 кв.м., поземлен имот, който не съществува в правния мир, а
върху конкретния реален поземлен имот с площ от 710 кв.м. с даденото по-
горе описание. Това не е съобразено от първоинстанционния съд, чието
решение, като дава защита на право на собственост на ищците върху 710
кв.м., идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, всъщност
разпростира това право включително и върху онези реални части от така
нанесения в кадастралната карта поземлен имот, които съставляват друг
самостоятелен обект на право на собственост на други лица. Това е така,
защото притежанието на идеална част от имот съставлява притежание на
идеална част от всяка реална частица от него. По същата причина и, ако
исковете, формулирани за идеална, вместо за реална част от по-големия
поземлен имот, бъдат отхвърлени, това ще доведе до отричане правата на
ищците върху реалната част, която те притежават. Ето защо и при
установеното несъответствие на юридическото съществуване на обекта на
правото на собственост на ищците с фактическото му кадастрално заснемане,
решението на районния съд в тази част следва да се отмени и да се постанови
друго, с което на ищците да се даде търсената тях ревандикационна защита на
действително притежаваното право на собственост върху реален поземлен
имот с площ от 710 кв.м. с даденото по-горе описание.
Относно жилищната сграда с идентификатор ***.1 – по делото няма
данни ***. и съпругата му, ищцата Б. И. А. да са упражнявали върху тази
сграда фактическа власт за себе си. Фактът, че същата се намира в дворното
място, придобито от тях по договора за покупко-продажба, не е достатъчен за
извод, че те са я завладяли, а и установеното от показанията на свидетелката
8
на ищците спане на верандата пред къщата и в лекия автомобил на двора,
възпрепятства такъв извод. Други сведения касателно жилищната сграда в
гласните доказателства не се съдържат.
Следва да се подчертае, че в исковата молба правото на собственост
спрямо сградата идентификатор ***.1 е основано на обстоятелства за
осъществявано от двамата съпрузи давностно владение и наследяване от
първите двама ищци на придобитото от прекия им наследодател по така
упражняваното от него давностно владение право на собственост. В исковата
молба, по която е образувано производството, правото на собственост върху
сградата изрично е отречено да е придобито по договора за покупко-продажба
на дворното място и няма позоваване на придобиване по наследство от ***
А., която по силата на горепосочената съдебна спогодба за делба е
притежавала правото на собственост върху жилищната сграда. След като тя е
починала /безспорно/, правото на собственост е преминало към нейните
наследници и, доколкото прекият наследодател ***. е нейн син, то с голяма
степен на сигурност може да се предположи, че по наследство първите двама
ищци притежават идеални части от правото на собственост върху сградата.
По делото няма данни кои и колко са законните наследници на *** А., за да
може да конкретизира точният обем на правата им, но то е извън предмета на
спора. Защото ищцата Б. И. А. е заявила да е собственик на идеална част от
жилищната сграда по силата на упражнявано лично от нея със съпруга й
давностно владение, а другите двама ищци са заявили да притежават правото
по наследство от прекия си наследодател ***., но който са посочили да го е
придобил по давностно владение, а не по наследяване от *** А.. На така
заявените от тях обстоятелства, съставляващи основание по чл.79 ал.1 от ЗС,
ищците не притежават правото на собственост върху жилищната сграда с
идентификатор ***.1 и предявените от тях искове са неоснователни. Същите
следва да се отхвърлят след отмяна на неправилното първоинстанционно
решение в тази част.
С оглед резултата по материалноправния спор и на осн.чл.537 ал.2 от
ГПК, първоинстанционният съд правилно е отменил констативния
нотариален акт ** т.IV *** д.№454/19.08.2020г. на нотариус с рег.№*** и
район на действие БРС - в частта, легитимираща ответницата като
собственик по наследство и давностно владение върху недвижим имот от 710
кв.м, представляващи идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с
9
номер по предходен план: ***, парц.*** – 79 в с.***. В тази част
удостовереното в нотариалния акт не съответства на действителното правно
положение, засяга правата на ищците и постановената с
първоинстанционното решение отмяна на нотариалния акт следва да бъде
потвърдена.
В частта на отменения нотариален акт, легитимиращ ответницата като
собственик на жилищната сграда, решението на районния съд следва да бъде
отменено, а искането за отмяна на нотариалния акт следва да се отхвърли.
Отмяната по чл.537 ал.2 от ГПК на констативен нотариален акт е последица
само на положително разрешаване на съдебно предявен спор за гражданско
право, а в случая по предявените от ищците искове касателно жилищната
сграда това не е налице.
В съответствие с крайния резултат по спора и на осн.чл.78 ал.1 и ал.3 от
ГПК страните имат право на съразмерна част от разходите, които са сторили
за водене на делото в двете инстанции.
С първоинстанционното решение ответницата е осъдена да заплати на
ищците 800 лева адвокатско възнаграждение и 102 лева съдебни разноски. На
ищците се следва половината от тези суми, над който размер решението на
районния съд следва да се отмени.
Във въззивното производство ищците са платили адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева и за вещо лице 600 лева, от които
ответницата следва да бъде осъдена да им заплати половината.
Ответницата е платила възнаграждения в размер на 700 лева и на 450
лева, съответно за първата и за въззивната инстанция, от които ищците следва
да бъдат осъдени да и заплатят половината. За въззивното обжалване
ответницата е внесла държавна такса от 130 лева. Но дължимата за
обжалването държавна такса е в размер на 33 лева и ищците следва да бъдат
осъди да заплатят на ответницата съразмерно сумата 16.50 лева.
Надвнесената от ответницата сума за държавна такса не следва да се възлага в
тежест на ищците, но може да бъде възстановена, ако бъде поискана.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение №91/23.09.2022г. по гр.д.№615/2021г. на Балчишкия
районен съд в частта, в която по отношение на С. Г. Д. е признато за
установено, че Г. Д. А., И. Д. А. и Б. И. А. са носители на правото на
съсобственост върху 710 кв.м, представляващи идеална част от поземлен имот
- дворно място цялото с площ от 934 кв.м, находящо се в с.***, общ.Балчик,
представляващо имот с идентификатор ***, който имот е с номер по
предходен план: кв.21, парц.***-79, заедно с построената в имота жилищна
сграда със застроена площ от 76 кв.м с идентификатор № ***.1, и С. Г. Д. е
осъдена да им предаде владението върху този имот, като постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. Д. с ЕГН
********** от гр.Варна, ж.к.“***“ бл.67 вх.5 ет.3 ап.117, че Г. Д. А. с
ЕГН********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.5 ап.10, И. Д. А. с ЕГН
********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3 ап.6 и Б. И. А. с ЕГН **********
от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3 ап.4, притежават правото на собственост
върху недвижим имот в с.***, общ.Балчик, а именно – поземлен имот с площ
от 710 кв.м., съставляващ частта от бивш пл.***, включена в УПИ *** - 79 в
*** по подробния устройствен план на с.***, реална част от поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на селото, показана в червен цвят
на скица – приложение №10 на л.125 от в.гр.д.***4/2022г. на ДОС,
съставляваща неразделна част от настоящото решение и
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.“***“ бл.67 вх.5
ет.3 ап.117, да предаде владението върху описания поземлен имот на
собствениците Г. Д. А. с ЕГН********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.5
ап.10, И. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3 ап.6 и Б. И.
А. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3 ап.4.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. А. с ЕГН********** от гр.Варна,
ул.“***“ №52 ет.5 ап.10, И. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“
№52 ет.3 ап.6 и Б. И. А. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3
ап.4, срещу С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.“***“ бл.67 вх.5 ет.3
ап.117, искове за установяване по отношение на ответницата, че ищците
притежават правото на собственост и за осъждане на ответницата да им
предаде владението върху недвижим имот в с.***, общ.Балчик, съставляващ
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м. с идентификатор
*** по кадастралната карта на селото.
11
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/23.09.2022г. по гр.д.№615/2021г. на
Балчишкия районен съд, с което на осн. чл.537 ал.2 от ГПК е отменен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка *** *** д.№454/19.08.2020г. на нотариус с рег.№*** и район на
действие БРС – в частта на удостовереното право на собственост С. Г. Д. с
ЕГН ********** върху 710 кв.м, представляващи идеална част от поземлен
имот - дворно място цялото с площ от 934 кв.м, находящо се в с. ***, Община
Балчик, Област Добрич, представляващо имот с идентификатор ***.
ОТМЕНЯ решение №91/23.09.2022г. по гр.д.№615/2021г. на Балчишкия
районен съд, с което на осн. чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка *** ***
д.№454/19.08.2020г. на нотариус с рег.№*** и район на действие БРС – в
частта на удостовереното право на собственост С. Г. Д. с ЕГН **********
върху жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м. с идентификатор *** по
кадастралната карта на с.***, общ.Балчик.
ОТМЕНЯ решение №91/23.09.2022г. по гр.д.№615/2021г. на Балчишкия
районен съд в частите, в които С. Г. Д. е осъдена да заплати на Г. Д. А., И. Д.
А. с ЕГН ********** и Б. И. А. адвокатско възнаграждение в размер над 400
лева и деловодни разноски в размер над 51 лева, и
ПОТВЪРЖДАВА решение №91/23.09.2022г. по гр.д.№615/2021г. на
Балчишкия районен съд в частите, в които С. Г. Д. е осъдена да заплати на Г.
Д. А., И. Д. А. с ЕГН ********** и Б. И. А. адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева и деловодни разноски в размер на 51 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.“***“ бл.67 вх.5
ет.3 ап.117, да заплати на Г. Д. А. с ЕГН********** от гр.Варна, ул.“***“
№52 ет.5 ап.10, И. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3
ап.6 и Б. И. А. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3 ап.4, сумата
500 лева и сумата 300 лева – съразмерна част от платените от тях във
въззивната инстанция адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА Г. Д. А. с ЕГН********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.5
ап.10, И. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3 ап.6 и Б. И.
А. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“***“ №52 ет.3 ап.4, да заплатят на С. Г.
Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к.“***“ бл.67 вх.5 ет.3 ап.117, сумата
575 лева и сумата 16.50 лева – съразмерни части от платените от нея
12
адвокатски възнаграждения за двете инстанции и от дължимата държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13