№ 780
гр. Русе, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520100540 по описа за 2022 година
Ищецът М. А.. А.. твърди, че е страна по Договор за кредит А1 №
840928, сключен на 18.08.2020 г. с „Аксес Файнанс“ ООД, съгласно който
дружеството му предоставило в заем сумата от 700 лв.
Във връзка с този контракт на същата дата ищецът сключил и Договор
за предоставяне на гаранция № 840928 с „Файненшъл България“ ЕООД с
уговорено възнаграждение за гаранта.Така общото задължение, което
кредитополучателят следвало да заплати по двата договора възлязло на
1 132,29 лв., с включената печалба на кредитодателя.
С Покана за доброволно изпълнение от 11.01.2022 г., ищецът бил
уведомен, че „Файненшъл България“ ЕООД са прехвърлили на ответника
вземания по Договор за кредит А1 № 840928 и Договор за предоставяне на
гаранция, от които 148,16 лв., съставляващи възнаграждение по
гаранционната сделка.
По съображения, подробно изложени в исковата молба, счита, вторият
договор за нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД-поради накърняване
на добрите нрави, както и поради това, че е бил сключен при неспазване
нормите на чл.11, т.9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и
чл.143 ал.1 от ЗЗП.
1
Иска съда да признае по отношение на ответника, че Договор за
предоставяне на гаранция № 840928, сключен с „Файненшъл България“
ЕООД, по който вземане в размер на 148,16 лв. е било прехвърлено на
„АКПЗ“ ООД, за нищожен.Търсят се разноски за производството.
Ответникът “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД-
София оспорват иска.Претендират отхвърляне на претенцията и присъждане
на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
На 18.08.2020 г. между ищеца и “Аксес Файнанс“ ООД-София по реда
на ЗЕДЕУУ бил сключен Договор за бърз кредит А1 № 840928, по силата на
който дружеството предоставило на М.А. в заем сумата от 700 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, годишен процент на разходите от
49,04 %, договорна лихва от 121,79 лв. и срок на погасяване на задължението
от 9 месеца.В чл.3 от контракта, на потребителя било вменено задължение в
срок от пет дни да предостави на заемодателя обезпечение-поръчител едно
физическо лице, което да отговаря на определени условия, банкова гаранция
или одобрено от кредитора дружество-гарант.
На същата дата между ищеца и “Файненшъл България“ ЕООД-София,
представлявано от “Аксес Файнанс“ ООД, по реда на ЗЕДЕУУ бил сключен
Договор за предоставяне на гаранция № 840928.По силата на този контракт,
М.А. възложил на първото дружество да подпише договор за поръчителство с
“Аксес Файнанс“ ООД, с който да поеме задължение да отговаря солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения възникнали по Договор
за кредит “А1 Бърз кредит“ № 840928/18.08.2020 г.В чл.2 било уговорено, че
на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 310,50 лв., платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 34,50 лв., дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по основния договор.
По делото няма спор, че “Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на
поръчител, са изплатили задълженията на ищеца по договора за заем от
18.08.2020 г., поради което дружеството се е суброгирало, а впоследствие и е
прехвърлило вземанията си по двата контракта на ответника.Няма
разногласие по въпроса, че към 11.01.2022 г. вземането по акцесорния
договор, представляващо възнаграждение за гаранта, възлиза на 148 лв.На
2
11.01.2022 г. на ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение от
новия кредитор за заплащане на тази сума.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът претендира прогласяване нищожността на договора за гаранция
от 18.08.2020 г., сключен между него и праводателя на ответника във връзка с
Договор за бърз кредит от същата дата, с кредитор по него “Аксес Файнанс“
ООД, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите
нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП, поради неспазване
нормите на чл.11 т.9 и т. 10 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.
Съдът намира искът за основателен.При сключване на договора за
кредит, учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора,
че при липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника,
неговият интерес ще бъде удовлетворен при принудителното осъществяване
на дължимата престация.Задължението за учредяване на обезпечение има
изцяло вторичен характер и не се отразява върху основното задължение на
заемополучателя–да върне заетата сума.Само по себе си непредставянето на
обезпечение не води до претъпяването на вреди за кредитора, който следва да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита-чл.16 ЗПК.В случая
възнаграждението на гаранта не е уговорено с оглед възможните вреди от
неизпълнението, а дължимостта му е предвидена кумулативно и независимо
от изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя, без
значение дали е налице неизпълнение по договора от страна на
кредитополучателя.В договора не се изяснява конкретно при какви обективни
критерии, фактори и начин е формирана стойността на вземането.
Възнаграждението е определено в размер близо ½ от този на предоставения
паричен заем и се включва към погасителните вноски.По този начин се стига
до скрито оскъпяване на кредита и се дава възможност за неоснователно
обогатяване на едната от страните по сделката за сметка на потребителя.
Подобен прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора
риск от неизпълнението, доколкото сумата се дължи единствено с оглед
факта, че той сам е осигурил трето лице, отговарящо за задължението с
имуществената си сфера, което е изцяло в негов собствен интерес.Заобикаля
3
се изискването на чл.19 ал. 4 ЗПК и установените максимално допустими
размери на ГПР по потребителски кредити.Клаузата води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не
съответства на изискването за добросъвестност, справедливост и
еквивалентност на насрещните престации.В случая приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от този, посочен в договора. Кредиторът,
вписвайки в контракта ГПР от 49.04 % е заблудил потребителя, като
използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност
на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с
произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК–нищожност на кредитната
сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора
за потребителски кредит по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.Уговореното
възнаграждение за фирмата–поръчител е разход по кредита, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите –
индикатор за общото оскъпяване на кредита–чл.19 от ЗПК. Този извод следва
от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя”,
съдържаща се в § 1 т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит.В нарушение на императивните изисквания на чл.19 от
ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да
извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата–
поръчител.Посоченият в кредитния договор размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика” по смисъла на чл.68д ал.1, т.1 от ЗЗП.Касае се до невярна
информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер на
разходите, които той ще следва да направи по време на действие на
договора.На ищеца не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при
спазване на изискванията на ЗПК преди сключване на договора какъв ще е
размерът на всички разходи, които той следва да плати, нито тази
информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора,
поради което той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото
от него задължение относно обхвата на всички разходи, които трябва да
4
понесе във връзка с получения заемен ресурс.Поради това, че кредиторът не е
представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да
вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и
възможности дали да сключи кредитната сделка.Неговата неинформираност е
довела до неравноправност в кредитното правоотношение.Когато към общите
разходи по процесния заем се включи и възнаграждението на дружеството-
поръчител, размерът на ГПР ще надхвърли допустимата по закон стойност.
Договорът за поръчителство е нищожен, тъй като е съглашение между
кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице,
чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва
да се осъществи за валидното му възникване.Договорът е едностранен,
безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на
поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение.Законодателят е уредил договора за поръчителство като
съглашение между кредитора и третото, различно от длъжника лице,
отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова
полза да бъде учредено лично обезпечение.Длъжникът няма такъв защитен от
закона интерес. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите
нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на
чл.143 т.19 от ЗПК.Съдебната практика е константна, че противоречи на
добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни.
По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя,
длъжникът не получава никаква престация, което нарушава принципа на
справедливост.Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение
за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива
2008/48, траспонирана в ЗПК. Преди сключването на договор за кредит
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя.Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16
от ЗПК. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
5
длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение,
с което дългът му нараства.Възлагането на потребителя да заплаща
задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес
само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в
гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил,
ако кредитодателят действаше добросъвестно.
При обезпечаването на кредита с поръчителство длъжникът е
бил ограничен и от изискването на чл.3 на Договора за потребителски кредит
в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му -това може
дабъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице.Била е
ограничена възможността на ищеца за индивидуално договаряне.Това също
го поставя в неравностойно положение с насрещнат астрана и не отговаря на
изискването за добросъвестност.Поради изложеното, съдът намира, че
процесният договор следва да бъде квалифициран като неравноправен и
непораждаща правни последици за потребителя, като той е и нищожен,
поради допуснато противоречие с добритен нрави.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА и предвид уважаването на иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплатят на адвоката, предоставил
безплатна правна помощ на насрещната страна, адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС.В тежест на
дружеството трябва да се възложи държавната такса за производството.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД
на Договор за предоставяне на поръчителство № 840928/ 18.08.2020 г.,
сключен между “Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
в гр.София, и М. А.. А.., ЕГН **********, от гр.Русе, по който договор
вземане в размер на 148,16 лв., съставляващо възнаграждение за гаранта, е
било прехвърлено от кредитора на “АКПЗ“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Панайот
Волов” № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я., да заплатят на адв.Д.В. М. от
6
АК-Пловдив, с адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, по
посочена от него банкова сметка, сумата от 300 лв.-адвокатск
овъзнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по гр.дело №
540/2022 г. по описа на РРС на М. А.. А.., ЕГН **********, от гр.Русе.
ОСЪЖДА “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Панайот
Волов” № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я., да заплатят по с/ка на РРС
сумата от 50 лв.-държавна такса за производството.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7