№ 151987
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20241110155890 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
от „ДРУЖЕСТВО против Ж. Х. К. за сумата в размер на 8642,18 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № **********/04.09.2024 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението на 19.09.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 3529,52 лева, представляваща
възнаградителна лихва по съглашението за периода от 15.03.2023 г. до 15.08.2024 г., както и
за сумата в размер на 3556,59 лева „обезщетение за забава“ за периода от 15.03.2023 г. до
04.09.2024 г.
При извършена служебна проверка по чл. 410, ал. 2 ГПК, съдът констатира, че
подаденото заявление в частта относно претендираното обезщетение за забава не
отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК, поради следните
съображения:
Съгласно задължителните указания дадени с т. 2 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на
заповедното производство, точната индивидуализация на вземането по основание и размер
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
От своя страна съгласно разпоредбата по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно дали
искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В практиката на
Съда на Европейския съюз също е възприето задължение за служебна преценка на съда
относно неравноправността на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за
такава неравноправност (С-147/16; C-243/08).
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.
1
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД –
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм. и Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). При извършена от съда справка в електронния
калкулатор на интернет страницата на Национална агенция за приходите се констатира, че
размерът на законната лихва върху твърдяната главница за описания в заявлението период е
в размер различен и значително по – малък от претенцията на заявителя, а именно сумата в
размер на 1694,03 лева, поради което на страната следва да бъде предоставена възможност
да конкретизира как е формиран размера на претендираното обезщетение за забава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението с писмена
молба по делото да посочи как е формирано вземането в размер на 3556,59 лева, за което
поддържа, че представлява обезщетение за забава, като посочи върху каква главница ( дали
получената по силата на договора за заем сума или базата, върху която е начислена
претенцията включва и други вземания, произтичащи от договора) и в какъв процент е
начислено обезщетението.
УКАЗВА на заявителя, че при неизпълнение на дадените указания в предоставения
срок заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение ще бъде отхвърлено в
посочената част.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2