Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12115 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 26154/2019г. на СРС, ГО, 34 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу М.Б. Б.обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 1 604, 22 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк. ******за периода от 28.01.2016г. – 30.04.2018г. и сумата от 21, 41 лева –
стойност на услугата дялово разпределение за периода от 28.01.2016г. до 30.04.2018г,.
ведно със законната лихва от 28.01.2019г. до изплащане на вземането; за сумата
от 152, 41 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 14.09.2016г. до 15.01.2019г. и за сумата от 3, 62 лева – обезщетение
за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
от 30.01.2016г. до 15.01.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5151/2019г. по описа на
СРС, ГО, 34 състав. Със същото решение са отхвърлени исковата претенция за
главница до пълния предявен размер от 2 173, 40 лева и за периода от 01.05.2015г..
до 27.01.2016г.; искът за дължима цена за услугата дялово разпределение за
разликата над 21, 41 лева до пълния предявен размер от 22, 98 лева и за периода
от 01.12.2015г. до 27.01.2016г.; искът за мораторна лихва върху задължението за
цена на доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 152, 41 лева до
пълния предявен размер от 290, 40 лева, както и искът за мораторна лихва върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за разликата над
сумата от 3, 62 лева до пълния предявен размер от 3, 80 лева.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Т.С." ЕООД.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове
за главница за топлинна енергия и за акцесорното вземане за обезщетение за
забава върху същата главница, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно поддържа
неправилно приложение на нормата на чл. 111 ЗЗД, тъй като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение било подадено на 28.01.2019г., а процесният
период обхващал м.05.2015г. до м.04.2016г., обективиран в обща фактура от
31.07.2016г., с падеж на плащане – 15.09.2016г. При това положение счита, че с
оглед датата на изискуемост на вземанията, същите не са погасени по давност към
28.01.2019г. Ето защо моли решението на
СРС в обжалваната му част да бъде отменено, а исковете – уважени в цялост.
Ответникът по
жалбата М.Б. Б.не изразява становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия. С оглед липсата на
оспорване на стойността на доставената топлинна енергия за процесния период,
това обстоятелството е отделено като ненуждаещо се от доказване. По отношение на релевираното възражение за
погасяване на част от вземането по давност са развити съображения, че същото е
основателно за периода от 01.05.2015г. до 27.01.2016г. Първоинстанционният съд
е съобразил датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и е приел, че всички вземания, възникнали за период три години преди
подаване на заявлението, са погасени по давност.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът
М.Б. Б.е собственик на ½ ид. част от процесния имот, находящ се в гр.
София, жк “Люлин”, бл. 302, вх. Б, ет. 4, ап. 17, абонатен номер 147703 и има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената за
процесния период топлинна енергия възлиза на 4 346, 80 лева.
Спорният между страните въпрос по същество във
въззивното производство е свързан с това дали вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.05.2015г. до 27.01.2016г.,
са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155
и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността
на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се
налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция
на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на
изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
На първо място следва да се посочи, че противно на
релевираните в жалбата доводи, в случая не са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 12.03.2014г.
Исковият период на претендираната главница е от 01.05.2015г. до м.04.2018г. Към
датата на издаване на общата фактура за отоплителен сезон 2015 – 2016г., а
именно – към 31.07.2016г., са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 от същите месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. Според чл. 33, ал. 1
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня
на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една
от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното
заплащане. От 15.07.2015 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период /м.05.2015
год./, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК /арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК/ - 28.01.2019г., са
изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за периода от м.05.2015г.
до м.12.2015г., включително. Следователно процесните главни вземания се явяват
погасени по давност за посочения период и в размера, определен от
първоинстанционния съд.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на
чл. 32, ал. 3 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния
момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по
отношение на ответниците – арг. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че
главното вземане за периода от м.05.2015г. до 28.01.2016г. е погасено по
давност.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за
доставена топлинна енергия:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия
срок за погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са
присъдени със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност –
арг. от чл.119 от ЗЗД. В случая, вземането за лихва, дължима за главницата до
м.12.2015г, включително, е погасено поради погасяването на главното задължение,
поради което изводът на първоинстанционния съд за недължимост на претендираното
обезщетение за забава върху погасената част от главницата е основателен.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна, но предвид липсата на искане и на доказателства за сторени
разноски, такива не следва да се присъждат.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150782 от 15.07.2020г., постановено по
гр.дело № 26154/2019г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.